Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 11.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на десети септември две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Виляна Цачева
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 1039 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
излага твърдения, че ответникът е негов абонат с № *** на основание сключен
между тях договор за мобилни услуги от ***. за мобилен номер *** по програмата
„***.”. Посочва, че абонатът със заявление от ***. е сменил телефонния си номер
на *** и че с допълнително споразумение от същата дата е продължил да ползва
мобилни услуги за този номер за срок от две години по абонаментен план „***.”.
Ищецът твърди, че ответникът е ползвал представяните му мобилни услуги, но не е
заплатил същите за отчетен период 01.02. – 29.02.2016г. на стойност 65, 03 лв.
по фактура № ***. със срок за плащане 16.03.2016г., както и за отчетен период
01.03. – 31.03.2016г. на стойност 43, 91 лв. по фактура № ***. със падеж
16.04.2016г. Сочи, че след извършена корекцията на сметка на абоната остатъка
от неизпълненото задължение на ответника за двата отчетни периода възлиза на
99, 94 лв. Ищецът твърди, че поради това неизпълнение на длъжника и на
основание чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в” от приложимите ОУ едностранно е прекратил
договора за мобилни услуги между тях. Сочи, че на основание т. 11 от същия е
начислил на ответника неустойка в размер на 537, 26 лв., представляваща сбор от
оставащите до края на срока абонаментни такси, доколкото прекратяването на
договора за мобилни услуги е по вина на потребителя. Ищецът твърди, че за
вземането си за използвани и незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на
99, 94 лв. се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3935/2017г. на
ВТРС, срещу която било депозирано възражение от ответника. Уточнява, че в
заявлението поради допусната техническа грешка като дата на сключване на
договора била посочена датата – 01.01.2016г. В тази връзка иска от съда да
приеме за установено, че ответникът му дължи горепосочената сума като стойност
на незаплатени мобилни услуги за абонатен номер № ***, ведно със законната лихва
върху нея, а при условие, че претенцията по чл. 422 ГПК се приеме за
недопустима, последният да бъде осъден да заплати тази сума. Ищецът твърди, че
вземането му за неустойка в размер на 537, 26 лв. за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги не е част от предмета на заповедното производство,
поради което предявява в условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителен иск за него /т.11б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/. Претендира разноски.
Препис
от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл.
131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 46 ГПК, чрез лице от
домашните. В указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Същият не се явява в първото по делото съдебно заседание, за
което е надлежно призован по реда на чл. 46 ГПК, чрез лице от домашните, не
изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
С
нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което
с протоколно определение от 10.09.2018г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият
състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238
и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба,
неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете
за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.
С
оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към
нея писмени доказателства, предявените искове позволяват изграждане на
убеждение за вероятната им основателност. От писмените доказателства се установява, че ответникът е бил абонат на ищцовото
дружество по договор за мобилни услуги с абонатен № *** и че е ползвал далекосъобщителни услуги за процесния
период. От представените счетоводни документи се установява, че
ответникът е имал неизплатени задължение от предходни периоди, поради което
ищецът е прекратил договора за мобилни услуги. По този начин е запълнен
фактическия състав на предвидената в договора за мобилни услуги и в
допълнителното споразумение от ***. неустоечна клауза, което е породило
вземането на доставчика за неустойка. Ответникът не е навел никакви възражения
срещу съществуването и изискуемостта на процесните вземания. Предвид изложеното
предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане в полза на ищецът за сумата от 99, 94
лв., представляваща цена на използвани и незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 01.02.2016г. до 31.03.2016г. се явява изцяло основателен и
доказан. Очевидно е налице техническа грешка при изписването на датата на
договора за мобилни услуги в заявлението по чл. 410 ГПК и в издадената въз
основа на него заповед за изпълнение. По делото не се твърди, нито се доказа
страните да са обвързани на основание друг договор за мобилни услуги, за да се
приеме, че е налице несъответствие между основанията на вземанията по
издадената заповед за изпълнение и иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, което да обуслови недопустимост на последния. Изцяло
основателна се явява и осъдителната претенция на ищеца за заплащане на сумата
от 537, 26 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на абоната, чието предявяване наред със специалния установителен
иск е допустимо, с оглед дадените разяснения в т.11б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
и доколкото същата не е част от предмета на заповедното производство. Видно от
материалите по ч.гр.д. № 3935/2017г. на ВТРС предмет на издадената заповед за
изпълнение е единствено и само вземане за далекосъобщителни услуги, но не и
претенция за неустойка.
При
този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело
№ 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа
да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 75 лв. и за
платен адвокатски хонорар в размер на 180 лв. /лист 9/ или общо 255 лв. В
заповедното производство сторените разноски възлизат на 31, 45 лв. за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, доколкото предмет на исковото
производство по чл. 422 ГПК са само част от заявените вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 3935/2017г. на ВТРС.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК,
Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Ю.И.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 99, 94 лв. /деветдесет
и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ - представляваща цена
на използвани и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.02.2016г.
до 31.03.2016г. по договор за мобилни услуги с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2153/01.12.2017г. по
ч.гр.д. № 3935/2017г. на ВТРС.
ОСЪЖДА
А.Ю.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 92 ЗЗД СУМАТА
от 537, 26 лв. /петстотин тридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ - неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги с абонатен № ***.
ОСЪЖДА
А.Ю.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА
от 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/, представляваща общ размер на
направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, КАКТО и СУМАТА от 31, 45 лв. /тридесет и един
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сторените
в заповедното производство разноски.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на заповедния съд за преценка
приложението на чл. 418 ал. 5 ГПК относно тези вземания, за които не е предявен
иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: