Р Е
Ш Е Н И Е
номер 59 06.07.2018 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и шести юни 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Диана
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 63 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл.
33, ал. 1 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Д.Д.Г..
Ищецът твърди, че с договор за паричен заем № 2335561 от 25.06.2015 г. „Изи
Асет Мениджмънт” АД е отпуснало на ответника Д.Д.Г. потребителски кредит в
размер на 550 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му
на 27 равни седмични вноски всяка в размер от 22,64 лв., или общо дължима за
връщане сума в размер на 611,28 лв., включваща главница от 550 лв. и дължимата
договорна лихва в размер на общо 61,28 лв. Твърди, че при забава с над 30 дни в
плащането на вноската ответникът дължи такса от 9 лева за събиране на
просрочените вземания, но не повече от 45 лв. за всички такси. Твърди, че на
основание ЗПК на ответника била начислена лихва за забава от 24.07.2015 г. до
29.09.2017 г. в размер на 99,06 лв.
Твърди, че ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора
да представи обезпечение, което не било сторено, поради което ответницата
дължала неустойка за неизпълнение на това си задължение в размер на 351,81
лева. Твърди, че ответницата е погасила до момента сума от 154 лв., отнесена за
неустойка за неизпълнение в размер на 50,08 лв., такса разходи – 36 лв.,
договорна лихва – 12,27 лв., главница – 55,65 лв. Твърди, че срокът на договора
е изтекъл с изтичане на падежа на последната вноска, а именно на 31.12.2015 г.
и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че на 01.06.2016 г. било
сключено Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен
между ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и кредитодателя „Изи Асет
Мениджмънт” АД, с което вземането било прехвърлено с всички привилегии и
обезпечения. Твърди, че за извършената цесия изпратили уведомителни писма до
ответника на известните им адреси, но пратката не била потърсена от ответника,
като заявява, че ако ответникът оспори получаването на писмото, да се счита
същият за уведомен с исковата молба. Твърди, че за вземането е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 652/2017 г. на РС-Раднево, но
ответникът не бил открит и били задължени да подадат иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това иска да се установи вземането му
от ответницата по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата от 29.09.2017 г. до изплащане на вземането. Оспорва
възражението на ответника относно прекомерността на неустойката. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производства.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.Д.Г., чрез
особения представител адв. К., в което се взема становище за допустимост и за
вероятна основателност на иска. В съдебно заседание оспорва вземането за
неустойка като прекомерна и счита, че е форма на обогатяване на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 26.06.2018 г. са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата признава
задълженията за главница в размер на 494,35 лв. по договор за паричен заем №
2335561 от 25.06.2015 г. и за договорна възнаградителна лихва в размер на 49,01
лв. за периода от 23.07.2015 г. до 31.12.2016 г.
С оглед на така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоялества, по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже валидните
клаузи за неустойка и техните размери, както и уведомяване
на ответника за извършена цесия. По
отношение на иска за обезщетение за забава следва да докаже наличието на главен
дълг и уговорения ден за изпълнение на паричното задължение или покана до
ответника за изпълнение на задължението.
Ответницата
следва да докаже възраженията си за неравноправност на клаузите за неустойка от договора.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /накратко ЗПК/
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем срещу извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед на отделените като безспорни обстоятелства следва да се приеме, че
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника Д.Д.Г. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответницата е предоставен в заем
сумата от 550 лв. Това е видно и от приетия договор за заем /л.6-10/ и
приложенията към него /л.11-12/. Тъй като задълженията за главница и договорна
лихва се признават изцяло, то съдът няма да се спира на анализ на
доказателствата по повод на тези вземания.
По делото е прието уведомително писмо от 03.06.2016 г. /л.24/, изпратено до
ответницата, в което е посочено, че вземането е прехвърлено от „Изи Асет
Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Писмото е изпратено на
единствения известен на ответницата адрес, който се явява и неин постоянен и
настоящ адрес, но пратката не е потърсена от нея /виж известието за доставяне
на л.25/. Следва да се отбележи, че ответницата не беше открита и в хода на цялото
заповедно и исково производство, т.е. тя сама се е поставила в невъзможност да
узнае обстоятелства, свързани със задълженията и по договора за заем, в това
число и за узнаване за извършеното прехвърляне на вземането в полза на ищеца.
Следва да се посочи, че за извършената цесия страната узнава и в хода на
развилото се съдебно производство съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл
е съдебната практика /решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на
ВКС, 2-ро ТО/.
Относно обезщетението за забава се установи наличието на главен дълг в
размер на 494,35 лв., за което е настъпил падеж за плащане на 24.07.2015 г.
Затова ще следва да се присъди обезщетение за забава за периода от 24.07.2015
г. до 28.09.2017 г. в размер на 99,06 лв. /изчислено от съда е в размер на
109,80 лв., но се присъжда до размера на търсената сума, тъй като гражданския
процес е диспозитивен и не може да се присъди в повече от исканото от ищеца/.
По отношение на неустойките съдът намира следното:
Първата клауза, имаща характер на неустоечна клауза, е тази на чл. 8 от
договора, касаеща таксата разходи. В чл. 8 от договора е постигнато съгласие
между страните в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни, то заемодателят ще бъде принуден да направи
разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адрес.
В тези случаи страните се съгласяват заемателят да дължи на заемодателя такса
разходи в размер на 9 лв., като тези разходи се начисляват за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лв. С тази
неустоечна клауза страните са се договорили предварително, че при неизпълнение
на задължението на заемополучателя за погасяване на седмичните вноски със
забава повече от 30 календарни дни, ще се презумира извършването на разходи от
страна на заемодателя за различни фактическия действия по събиране на
вземането, чиято еднократна стойност ще е в размер на 9 лв., и ще продължава за
всеки следващ месец с неизпълнено задължение, като размерът на вредите е
лимитиран до сумата от 45 лв., т.е. до 5 месеца. Тази такса няма характер на
такса, свързана с усвояване или управление на кредита, поради което правилото
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не е приложимо по отношение на нея. Макар и означена като
такса разходи в договора, тази клауза има характер на неустойка и не
представлява такса или комисионна за допълнителни услуги по договора за кредит
съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Тази клауза не е неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП във вр. чл. 24 ЗПК, тъй като не нарушава равновесието между правата и
задълженията на страните, в рамките на разумен размер е уговорена и цели
обезщетяване на вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна
на заемополучателя. Тъй като неизпълнението е продължило повече от 5 месеца, то
е достигнат максималния размер на неустоечната клауза за такса разходи от 45
лв. Тъй като е прихваната сумата от 36 лв. с внесени от ответницата суми за
погашение на задълженията по кредита, то е останала дължима сумата от 9 лв. за
неустойката по чл. 8 от договора, означена като такса разходи.
Втората претенция на ищеца за неустойка е за сумата от 301,73 лв., дължима
за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение. В чл. 4,
ал. 1 от договора е уговорено задължение на ответницата в 3-дневен срок от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечения чрез
поръчителство от две физически лица, които следва да отговарят на конкретни
изисквания, или банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2,
т. 7 от договора, т.е. 611,28 лв., със срок на валидност 30 дни след крайния
срок на договора. Няма данни по делото ответницата да е представила някое от
посочените обезпечения. В ал. 2 на чл. 4 е уговорена неустоечна клауза, в която
е посочено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
в уговорения срок, заемателят дължи неустойка в размер на 351,81 лв., която се
дължи разсрочено с погасителните вноски като се добавя сумата от 13,03 лв. към
всяка вноска.
В представената писмена защита ищецът претендира възражението срещу неустойката,
направено от особения представител, да е преклудирано съгласно т. 1 на ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разрешението в посоченото ТР е принципно досежно
направата на възражения от ответника, но то търпи известни отклонения. В този
смисъл следва да се отбележи, че в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС се приеме, че добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
От тук следва извод, че след като съдът следи служебно, то е изключена
възможността от преклудиране на възражението за противоречие на неустойката с
добрите нрави.
По този въпрос съдът се занима служебно, за да се прецени дали е налице
отклонение на уговорената неустойка от нейните типични обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В случая съдът не намира основание
неустойката да се явява уговорена в отклонение на нейните типични функции. В
търговската практика е установено да се дава обезпечение за задължението чрез
подписване на запис на заповед за цялото задължение. В случая договорът не е
бил обезпечен, което води до риск у заемодателя при спиране на плащанията да не
може да събере вземането си, тъй като единствен задължен е само заемополучателя.
Затова заемодателят е предвидил опция за заемополучателя да прецени сам дали да
представи обезпечението предварително или последващо, с цел гарантиране на
вземането на заемодателя. Действително размерът на неустойката е около 60% от
заетата сума, но това не я прави прекомерна или недействителна в противоречие с
добрите нрави. Това е така, защото заемодателят чрез уговарянето на тази
неустойка цели да обезпечи вземането си в случай на преустановяване на
плащането, което се е случило и по въпросния договор за заем. Така уговорената
неустойка не цели обогатяване на заемодателя, а осигуряване на обезпечение
срещу неизпълнението и като алтернатива на непредставянето му обезщетяване на
вредите от невъзможността да се събере вземането от обезпечение. Липсата на
обезпечение е риск за заемодателя, който е логично да се гарантира чрез
уговаряне на неустоечна клауза, чието действие зависи изцяло от поведението на
заемополучателя.
Друг е въпросът, че в случая ответницата не е предоставила обезпечението,
макар да е погасила частично задълженията си по договора със сумата от 154 лв.
От това пък е видно, че дори така уговорената неустойка не е възпрепятствала
ответницата, която е спряла и погашението на кредита, освен че не е
предоставила обезпечението в срок. Затова и съдът намира, че към датата на
сключване на неустоечната клауза същата не се явява в противоречие с добрите
нрави и не е нищожна, нито неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПП вр. чл. 24 ЗПК. Поради това ответницата дължи на ищеца уговорената неустойка в чл. 4 от
договора в размер на 351,81 лв.
Ищецът признава неизгодния за него факт, че ответницата е погасявала
кредита със сумата от 154 лв., които са отнесени за неустойката за неизпълнение
в размер на 50,08 лв., за таксата разходи в размер на 36 лв., за договорната
лихва в размер на 12,27 лв. и за главницата в размер на 55,65 лв., с които суми
са намалени задълженията на ответницата по съответните пера.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът доказа наличието на вземането
си по заповедта за изпълнение и следва искът по чл. 422, ал. 1 ГПК да се уважи
изцяло.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство съобразно съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като му се присъди държавна
такса в размер на 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в
размер на 200 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /50 лв. за заповедното
производство и 150 лв. за исковото производство/. Следва ответницата да бъде
осъдена за заплати като разноски и платеното възнаграждение от ищеца за
особения представител на ответницата в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите:
494,35 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и 35 ст./ главница по договор
за паричен заем № 2335561 от 25.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 29.09.2017 г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 49,01
лв. /четиридесет и девет лева и 01 ст./, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 23.07.2015 г. до 31.12.2015 г.; сумата от
99,06 лв. /деветдесет и девет лева и 06 ст./, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 494,35 лв. за периода от 24.07.2015 г. до 28.09.2017
г.; сумата от 301,73 лв. /триста и един лева и 73 ст./, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4 от договора за предоставяна не
обезпечение; сумата от 9 лв. /девет лева/, представляваща неустойка по чл. 8 от
договора под формата на такса разходи, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 496/02.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 652/2017 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ разноски за
производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
за особен представител.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: