Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 01.11.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 755 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р
Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
юриск. М.К.,***, против Р.М.К., ЕГН:********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено
в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от общо 1810,53 лв., в това число следните суми: 790,77 лв. –главница;
518,23 лв. -договорна лихва за период от 30.10.2012г. до 29.03.2013г.; 501.53 лева – лихва за забава за периода от
31.10.2012г. датата на която е станала
изискуема първата неплатена погасителна вноски по кредита до от датата
на подаване на заявлението в съда 30.03.2017г., произтичащи от Договор за паричен
заем № 1659604 от 30.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на искане за ЗИ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.11.2013г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от Договор за паричен заем № 1659604/30.07.2012 г. било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, ЕИК *********.
На ответницата
било изпратено Уведомително писмо с известие за доставяне от страна на
„Изи Асет Мениджмънт” АД по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба
на вземането, но пратката била непотърсена, като на обратната разписка било
отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. Настоява се на това, че
съгласно чл.ЗЗ (1) от Общите условия на Договора за паричен заем всички писма,
покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от
другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция, изпратени по
факс или имейл адрес, посочени от заемателя в „Предложение за сключване на
договор за паричен заем“, а за заемодателя - в договора за паричен заем.
Съгласно ал.2 на чл.ЗЗ страните се задължавали да се уведомяват взаимно писмено
в срок до 3 календарни дни при промяна на данните, посочени съгласно ал.1;
Според ал.З при неизпълнение на това задължение, изпратените до последния
известен адрес за кореспонденция писма, покани съобщения или други документи ще
се считали за валидно връчени след изтичането на три дни от тяхното изпращане.
Алтернативно
се иска от съда да се приеме като доказателство към настоящата
искова молба - уведомлението за извършената цесия с изх.№УПЦ-С-ИАМ/1659604 от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като
пълномощник, което да бъде връчено на длъжника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. В тази вързка сочи съдебна практика, като се позовава на
Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д №12/2009, II ТО, ТК, постановено по
реда на чл.291 от ГПК, съгласно което „доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано“.
Ищецът твърди също, че на 30.07.2012 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и Р.М.К., като заемател, бил сключен
Договор за паричен заем с № 1659604, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1005,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора и Общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати
на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните
вноски, които Заемателя се задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за
срока на Договора и посочен в него. При това общата стойност на плащанията по
кредита била договорена сума в размер на 2080,00 лв. Така, договорната лихва по
кредита уговорена от страните била в размер на 1075,00 лв.
Твърди и съгласно разпоредбите на Договора за
паричен заем, заемателят да се е задължил да върне кредита в срок до 29.03.2013г.
на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 260,00 лева всяка. С
подписването на Договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен. А на основание сключения Договор за паричен
заем, в случай, че заемателя забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
с повече от 30 календарни дни, той дължал на Заемодателя заплащането на такса
за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане
на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за
всеки следващ 30 дневен период през, който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати
заемателя не можели да надхвърлят 45,00 лв. Така на основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 27,00 лв. Освен това и на основание Закона за
потребителския кредит на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 31.10.2012г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 501,53 лева, който
съставлявала съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала и неплатена погасителна вноска.
Твърди още, че длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента
била в размер на 798,00 лв., с която са погасени както следва: такса разходи:
27,00 лв., договорна лихва: 556,77 лв., главница в размер на 214,23 лв. Срокът
на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на
29.03.2013г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Настоява се на това, че предвид изложеното за
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правния интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът
е уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. №488/2017г. била издадена
заповед за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение, което от
своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване
за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 1810,53 лв., в това число следните суми:
790,77 лв. –главница; 518,23 лв. -договорна лихва за период от 30.10.2012г. до
29.03.2013г.; 501.53 лева – лихва за
забава за периода от 31.10.2012г. датата на която е станала изискуема първата неплатена погасителна
вноски по кредита до от датата на подаване на заявлението в съда 30.03.2017г.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 1659604 от 30.07.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на искане за
ЗИ до окончателното плащане. Претендира
и разноски в настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради което и
му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е
направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В
о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си юриск. Р. подържа иска и иска уважаване на
същия, по съображения в защита. Претендира разноски за заповедното и настоящото
производство.
В
о.с.з. ответника се явява лично. Не оспорва да е теглила заем в размер на
1200лв., както и след като заплатила първата вноска от 197л, както следващи
шест от по 150лв. да е закъсняла със заплащането на следващите три вноски.
Твърди, че вместо нея служителка на заемателя внесла от нейно име три вноски по
130лв., като и казала, че следва да й върне тези пари от 390лв. Когато обаче
отишла да ги върне след два-три месеца, нея я нямало там. Била информирана от
другите служители, че дължи 2000лв. Едновременно твърди, че е внесла сума в
размер на около 1100лв., и тъй като е взела кредит от 1200лв., то нямало как да
дължи още 2000лв. Поради това и тъй като нямала тези 2000лв. оспорила размера
на задължението си и не го погасявала повече. По същество не оспорва да е
сключила процесния договор и да й е известно да има по него задължения за
лихви, а и не оспорва да е получила парите по заема. Оспорва размера на иска.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 488/2017г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед №
337/31.03.2017г. се установява да е разпоредено Р.М.К., ЕГН:********** ***, да
заплати на ищцовото по настоящето дело дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* – София следните суми: сумата от 790.77лв. -
изискуема главница по договор за заем № 1659604 от 30.07.2012г. сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва
върху нея, считано от 30.03.2017г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата от 518.23 лв. -
договорна лихва за периода от 30.10.2012г. до 29.03.2013г., сумата от 501.53лв. - лихва за забава за периода
от 30.10.2012г. до 30.03.2017г., както и разноски от 36,28лв. за държавна такса
и 150лв. за юриск. възнаграждение.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 488/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника Р.К. лично
на 13.04.2017г. На 18.04.2017г. е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК. В
него длъжника Р.К. заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед, тъй
като не бил посочен телефон за връзка и незнаела от къде идва вземанията.
Във
връзка с това възражение ищеца е уведомен да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 488/2017г.
на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 25.04.2017г., а
настоящия установителен иск е предявен на 29.05.2015г., изпратен по пощата с
клеймо от 26.05.2017г.
Изложеното
сочи, че установителния иск е следвало да бъде предявен най късно на 25.04.2017г.,
на която дата изтича месечния срок за предявяването му и който ден е сряда
–присъствен ден. След като ищецът е
изпратил исковата си молба по пощата с пощенско клеймо от 26.05.2017г., то
искът е предявен след изтичане на месечния срок за това.
При
това положение, съдът намира, че в настоящето производство са предявени
недопустими искове за установявяне дължимост на възразени вземания в заповедно
производство, доколкото заявителят е получил указанията за предявяване на
установителни искове в едномесечен срок на 25.04.2017г. При което и установителния
иск е следвало да бъде предявен най късно на 25.04.2017г., на която дата изтича
месечния срок за предявяването му и който ден е сряда –присъствен ден. След като ищецът е изпратил исковата си молба
по пощата с пощенско клеймо от 26.05.2017г., а срокът е изтекъл на срокът е
изтекъл на 25.05.2017г., а такива са предявени след изтичането на този срок -
на 26.05.2017 г.
Изложеното
налага извода, че за ищеца липсва правен интерес от водене на производство по
реда на чл. 415 от ГПК, поради което следва делото да бъде прекратено на осн.
чл. 130 от ГПК, като недопустимо. А на основание чл.415, ал.2 ГПК, връзка с
т.13 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСБКС, то и издадената Заповед №
337/31.03.2017г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 488/2017г. на ВлРС следва да се обезсили.
Предвид
горното съдът не намира за нужно да обсъжда представените от страните
доказателства и направените възражения, тъй като те нямат значение за
допустимостта на иска.
Предвид изхода от спора, ищеца няма право на разноски, а
направените от него такива са за негова сметка.
Предвид изхода от спора ответника има право на разноски, но
като не неправил искане за присъждане на такива нито е представил доказателства
за направени разноски, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА осн. чл.130 ГПК производството по гр.д. № 755/2017г. по описа на ВлРС, по предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, против Р.М.К., ЕГН:********** ***, установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за
признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1810,53 лв., в това число следните
суми: 790,77 лв. –главница; 518,23 лв. -договорна лихва за период от
30.10.2012г. до 29.03.2013г.; 501.53
лева – лихва за забава за периода от 31.10.2012г. датата на която е
станала изискуема първата неплатена
погасителна вноски по кредита до от датата на подаване на заявлението в съда
30.03.2017г., произтичащи от Договор за паричен заем № 1659604 от 30.07.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
искане за ЗИ до окончателното плащане, като недопустим, поради предявяването му
след срока по чл.415, ал.1, изр.2 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл.415, ал.2 ГПК, ИЗЦЯЛО издадената Заповед
№ 337/31.03.2017г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 488/2017г. на ВлРС.
Решението имащо характер на определение подлежи на обжалване пред
Пазарджишки ОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)