РЕШЕНИЕ
гр.София, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
6067 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК вр.
с чл. 535 от ТЗ, чл.134 от ТЗ и чл. 86
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А.Д.Х. твърди, че
въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист срещу „З.И.“ ЕООД за
сумата 70 500лв, ведно със законната лихва и разноските по делото. В срока
по чл.419 от ГПК длъжникът „З.И.“ ЕООД е
депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което в законоустановения срок
ищецът предявява настоящия установителен иск срещу
ответника. В исковата молба уточнява, че записът на заповед обезпечава каузално
правоотношение по договор за заем. Посочва, че в периода 2.06.2014г. –
18.05.2015г. на основание чл.134 ал.1 от ТЗ е направил допълнителни парични
вноски в дружеството на обща стойност 70500лв. Посочва, че общото събрание на
едноличния собственик на капитала е взело решение за предоставяне на
допълнителни парични вноски от собственика на дружеството. В изпълнение на това
решение ищецът е внесъл 16 парични
вноски в касата на дружеството ответника на обща стойност 70 500лв. За
задължението си, дружеството е издало запис на заповед с нов падеж на цялото
задължение 1.07.2017г. Тъй като дружеството не върнало на ищеца дължимите суми,
по реда на чл.417 от ГПК той се снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника. Посочва, че предоставената от ищеца сума е включена в ГФО на
дружеството за 2014г. и 2015г. , както и в аналитичния регистър по сметка 499
на дружеството ответник. Моли съда да установи вземането му по отношение на
ответника. Претендира и разноските по делото.
Ответникът „З.И.“ ЕООД, представлявано от
управителя В.Х., оспорва иска. Оспорва твърденията изложени в исковата молба. Твърди,
че не дължи сумата по записа на заповед, както и че няма задължения към ищеца.
Посочва, че ищецът не е разполагал с процесните
парични средства и не ги е предоставил на ответника в посочения период. Твърди,
че процесните суми не са внесени в касата на
ответника. Оспорва записа на заповед, като твърди, че не отговаря на законовите
изисквания за форма и съдържание, като изрично уточнява че не е положен печат на дружеството издател. Твърди,
че записа на заповед е антидатиран, доколкото няма
достоверна дата и е съставен само за нуждите на настоящото производство. Моли
съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищецът е подал на
21.12.2017г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
срещу „З.И.“ ЕООД въз основа на запис на заповед от 4.06.2015г. Заповедният съд,
по гр.д.№ 8910317 на СРС, 118 с-в. , е издал заповед по чл.417 от ГПК на
27.02.2018г. за сумата 70500лв. , дължима по запис на заповед от 4.06.2015г. ,
ведно със законната лихва от 21.12.2017г. до изплащане на вземането и 2910лв.
разноски по делото Заповедта е оспорена с възражение от длъжника „З.И.“ ЕООД ,
депозирано в срок – възражението е депозирано в заповедния съд на 27.03.2019г. ,
а заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.03.2019г. Заповедният съд
е спрял изпълнението по заповедта за изпълнение на парично задължение и е
указал на взискателя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в 1 месечен срок от съобщаването. Указанието на
съда е връчено на взискателя на 18.04.2019г. В срок,
на 15.05.2019г. взискателят е депозирал пред
заповедния срок доказателства за предявена срещу длъжника искова молба за
установяване на вземането му. По тази искова молба е образувано настоящото
дело.
Видно от публичните данни
в Търговския регистър /ТР/ ищецът е бил едноличен собственик на капитала на „З.И.“
ЕООД от 19.11.2012г., когато е придобил всички дялове на дружеството чрез
покупко-продажба от останалите съдружници - В.Г.Х./сега управител на ответника/ и М.Д.Х./сега
едноличен собственик на капитала на ответника/, до 22.06.2015г., когато е
продал дружествените дялове на своята сестра М.Д.Х..
Видно от представени 16бр.
протоколи от извънредно общо събрание на „З.И.“ ЕООД в периода 2.06.2014г. –
18.05.2015г. Общото събрание, представлявано от едноличния собственик, е взело
решения едноличният собственик А.Х. да направи допълнителни парични вноски
съгласно чл.134 от ТЗ, поради временна необходимост, както следва:
-
На 2.06.2014г. е взето решение едноличният
собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 2000лв. за срок
от 12 месеца;
-
На 2.07.2014г. е взето решение едноличният
собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 5000лв. за срок
от 12 месеца;
-
На 1.08.2014г. е взето решение едноличният
собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 1000лв. за срок
от 12 месеца;
-
На 1.08.2014г. е взето решение едноличният
собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 5000лв. за срок
от 12 месеца;
-
На 18.08.2014г. е взето решение
едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на
5000лв. за срок от 12 месеца;
-
На 2.09.2014г. е взето решение едноличният
собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 2000лв. за срок
от 12 месеца;
-
На 16.10.2014г. е взето решение
едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на
2000лв. за срок от 12 месеца;
-
На 10.11.2014г. е взето решение
едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 5500лв.
за срок от 6 месеца;
-
На 11.12.2014г. е взето решение
едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на
3500лв. за срок от 6 месеца;
-
На 5.01.2015г. е взето решение едноличният
собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 4500лв. за срок
от 6 месеца;
-
На 2.02.2015г. е взето решение едноличният
собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 7000лв. за срок
от 6 месеца;
-
На 9.03.2015г. е взето решение едноличният
собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на 8000лв. за срок
от 6 месеца;
-
На 11.03.2015г. е взето решение
едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на
5000лв. за срок от 6 месеца;
-
На 13.04.2015г. е взето решение
едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на
3000лв. за срок от 6 месеца;
-
На 13.05.2015г. е взето решение
едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на
9000лв. за срок от 6 месеца;
-
На 18.05.2015г. е взето решение
едноличният собственик на направи допълнителна парична вноска в размер на
3000лв. за срок от 6 месеца;
Процесният запис на заповед е издаден на 4.06.2015г.
за сумата 70500лв. с падеж 1.07.2017г.
На 22.06.2015г. собствеността върху дружеството е прехвърлена.
Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза дава следното
заключение: счетоводно отразено е внасянето на сумите в счетоводството на
дружеството по сметка Дебит сметка 501/кредит сметка 499.
От приложения по делото аналитичен регистър на сметка 499 – „други
кредитори“ от счетоводната програма на „З.И.“ ЕООД за 2014 и 2015г. е видно, че за 2014г. дружеството е имало
задължения към трети лица /съдружници или акционери/
в размер на 31 000лв. , а за 2015г. – 39 500лв. Сумите са включени и в ГФО
за 2014г. и 2015г. по счетоводни данни, предоставените от собственика средства
са за разходи на фирмата – оборотни средства, като експертизата не е
разполагала с данни кога и за какви оборотни средства са вложени сумите.
По счетоводни данни дружеството не е върнало парите на ищеца. Не са
начислявани лихви върху сумите.
Във връзка с твърдението на ответната страна, че ищецът не е разполагал с
доход, за да предостави процесната сума на ответника,
експертизата установи следното: за 2014г. ищецът А.Х. не е подавал ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ. За 2015г. е подал ГДД като е декларирал доходи в размер на
5000лв. по договор от 22.06.2015г. за
продажба на дружествени дялове на „З.И.“ ЕООД. За 2014г. „З.И.“ ЕООД е декларирало
печалба в размер на 68 000лв. За 2015г. е декларирало загуба в размер на
19 000лв.
Вещото лице посочва, а е видно от ТР, че ищецът е собственик на „А.“ ЕООД. А.Х.
е закупил дружеството на 20.02.2014г. от сестра си М.Х.за сумата 500лв. За
2014г. „А.“ ЕООД е декларирало печалба от 1276,69лв., а за 2015г. –
21 138,95лв.
Вещото лице посочва, че по официални данни на НСИ общият разход за живот на
лице за 2014г. е 4509лв., а за 2015г. – 4666лв.
Вещото лице заключава, че от наличните по делото данни може да се приеме,
че след покриване на обичайните разходи за живот, ищецът е разполагал с остатък
от 31 000лв., достатъчен за плащания към ответника под формата на
допълнителни парични вноски за 2014г. , и не е разполагал със сумата
39 500лв. , внесени в касата на дружеството през 2015г.
След служебна справка вещото лице е установило, че в системата на
Централния кредитен регистър при БНБ липсват данни за предоставени на ищеца
кредити от банки.
При допълнителната съдебно счетоводна експертиза вещото лице е установило,
че по официални счетоводни данни на ответника и въз основа на проверени отчет
за приходи и разходи и прилежащите справки към него за 2015г. , ответното
дружество не е разпределяло печалба в полза на ищеца Х.. Няма данни за изплатен
дивидент.
Съдът възприема заключението на вещото лице досежно
установените от него обстоятелства по делото. Направените от вещото лице изводи,
че през 2014г. ищецът е разполагал със средства за внасяне в касата на „З.И.“
ЕООД , съдът не възприема. Този извод
противоречи на направения с допълнителното заключение на вещото лице извод, че „З.И.“
ЕООД не е разпределяло дивидент през 2014г. В този случай направения от вещото
лице извод по т.6 от заключението не намира основание в данните, установени от
вещото лице.
Ответната страна не проведе успешно доказване досежно
оспорената автентичност на записа на заповед и протоколите от ОС на ответника
във връзка твърдението й , че те са антидатирани.
Св.Л.М., счетоводител на ответника, установява, че „З.И.“ ЕООД не е
разполагало със средства и не е разпределяло дивиденти. Според свидетелката
дружеството се занимавало с отдаване под наем на недвижим имот. Дружеството
имало собственост тогава на бул.“******, извършвало ремонт по имота. Дружеството
имало оборот, но нямало средства. Сочи, че парите от ищеца се внесли в касата
на дружеството и се ползвали за разходи за търговска дейност. Към настоящия
момент дружеството няма дейност, а свидетелката няма връзка с новия собственик М.Х..
Свидетелката посочва, че през 2017г. А.Х. е получил дивиденти от разпределената
печалба на „А.“ ЕООД в размер на 50 000лв.
Проверка на публичните данни по партидата на ответника в ТР сочи, че на
9.06.2014г. едноличният собственик на капитала на „З.И.“ ЕООД А.Х. е взел
решение собствени на дружеството два имота да бъдат внесени като апортна вноска в учреденото от „З.И.“ ЕООД ново търговско
дружество „М.“ ЕООД. Един от двата имота е този с адрес бул.“******, посочен от
свидетелката. С решение от 27.06.2014г. ОС на „М.“ ЕООД е взело решение „З.И.“
ЕООД да прехвърли 100% от дяловете си в „М.“ ЕООД на М.А.Х.Л.ЕООД. На
4.07.2014г. дяловете са прехвърлени, като от тази дата имотът с адрес бул.“******
е станал собствен на М.А.Х.Л.ЕООД. Собственик на М.А.Х.Л.ЕООД не е ищеца по
делото. При тези данни съдът не кредитира показанията на св.М., че внесените от
ищеца в касата на „З.И.“ ЕООД пари са били ползвани за ремонт на имота на бул.“******.
След внасяне на първата вноска на 2.06.2014г. имотът вече е бил собственост на
друго дружество.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл.422 от ГПК.
По същество, ищецът основава вземането си срещу ответника на менителничен ефект - процесният
запис на заповед. Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка,
при която издателят безусловно обещава на поемателя
да заплати определена сума пари. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити
представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. В тази
връзка представеният по делото документ представлява валиден запис на заповед и
е годен да породи посоченото в него задължение. Документът съдържа всички
задължителни реквизити съгласно чл.535 от ТЗ - наименование „запис на заповед”
в текста на документа и на езика на който същият е написан; падеж; място на
плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
дата и място на издаване; подпис на издателя. ТЗ не поставя изискване за
поставяне на печата на издателя в случай , когато той е търговско дружество. В
този смисъл възражението на ответната страна за нередовност на записа на
заповед е неоснователно. Процесният запис на заповед
не е предявен за плащане на ответника. Съгласно задължителните
указвания на ВКС, дадени в т.3 от Тълкувателно Решение № 1 от
28.12.2005г. по т.д. № 1/2004г., ОСТК, ВКС, за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за
плащане. Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно
изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с
изпълнителен лист.
Както бе посочено, записът на заповед е абстрактна сделка и при нея
основанието за плащане не е елемент на съдържанието, съответно не е условие за
действителност на ефекта. Съгласно задължителното разрешение, дадено в т.17 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, при предявен установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 ГПК, предмет на делото е съществуване на вземането, основано на
записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
Ответникът оспорва наличието на каузално правоотношение, като твърди, че
ищецът не е направил в действителност вноски по чл.134 от ТЗ в касата на
ответника, поради което последният не дължи връщането им.
Претендираната от ищеца сума от 70500лв. е счетоводно
отразена като предоставена на вноски на ответника в периода 2.06.2014г. –
18.05.2015г. Вноските са отразени в счетоводството на ответника. Вписванията по
счетоводните книги представляват частни писмени документи. Те следва да се
ценят не само по отношение тяхната редовност, но и по смисъла на чл.182 ГПК, с
оглед другите доказателства по делото.
Представени са протоколи от извънредни ОС на едноличния собственик на капитала за
извършването на допълнителни парични вноски от едноличния собственик А.Х.. Тези
протоколи са частни документи по см. на чл.180 от ГПК и удостоверяват
изявленията на А.Х. направени в тях. В този смисъл те не притежават формална доказателствена сила по реда на ГПК, респ. не представляват
доказателство, че сумите са действително внесени в касата на ответника. Отделно
липсва и достоверна дата у тях.
Претендираните парични задължения на дружеството
ответник към ищеца са отразени в ГФО на дружеството, публикувани в ТР. ГФО няма
обвързваща съда материална доказателствена сила и при
оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на
изрична проверка.
Представените от ищеца писмени документи не установяват по категоричен
начин предоставяне на сумата от 70500лв. Назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза не установява действителното постъпване на сумите, а единствено
счетоводното им отчитане в книгите на дружеството. Единствено св.М.,
счетоводител на ответника, твърди, че парите, предоставени от ищеца, са
действително постъпили в касата на дружеството. Преценката на показанията на
този свидетел следва да се извърши много внимателно с оглед на възможната й
заинтересованост. Свидетелката продължава да предоставя счетоводни услуги на
дружеството „А.“ ЕООД, собственост на ищеца. Показанията на тази свидетелка досежно дейността на ответника през 2014-2015г. се
опровергават от събраните по делото други доказателства – имотът на бул.“******
не е бил собствен на „З.И.“ ЕООД към момента, в който се твърди че са предоставени
паричните вноски от едноличния собственик и следователно разходи по ремонт на
този имот във връзка с отдаването му под наем, не намират основание. Отделно от
това, в самата искова молба ищецът е посочил, че дружеството ответник е
извършвало дейност с отоплителни и водни инсталации, което противоречи на
казаното от тази свидетелка – тя твърди, че дружеството се е занимавало с
отдаване под наем на имота на бул.“******. Поради установеното противоречие в
показанията на тази свидетелка, и евентуалната й заинтересованост, съдът не
кредитира нейните показания. Отделно от това, съдът не може да приеме за
установено внасянето на значителна сума пари в касата на ответника само въз
основа на гласни доказателства.
От друга страна се установи, че ищецът не е разполагал с парични средства,
за да внесе допълнителни парични вноски в касата на ответника. Ищецът не е
декларирал доходи за 2014г., не е получавал дивиденти за 2014г. През 2015г. е
декларирал доход в размер на 5000лв., но това е доход от продажбата на „З.И.“
ЕООД, т.е. това се средства , получени на 22.06.2015г и след 18.05.2015г.,
когато съобразно счетоводните записвания ищецът е внесъл в касата на ответника последната
вноска по чл.134 от ТЗ в размер на 3000лв. Следователно, до 18.05.2015г. ищецът
не е имал доходи, нито е получил дивиденти. При липсата на установени налични
парични средства у ищеца за 2014г. и 2015г. съдът приема, че той не е направил
вноски по чл.134 от ТЗ в полза на ответника за сумата общо от 70500лв. Напротив, отразяванията в ТР сочат стремежът
на ищеца да лиши от активи ответника преди продажбата на дяловете му на
сегашния собственик, като през 2014г. е прехвърлил собствеността върху два
имота, собственост на ответника, чрез последователно извършване на апортна вноска и продажба на дружествени дялове /дискутирани
по –горе/, и е задължил дружеството с исковата сума по издадения запис на
заповед от 4.06.2015г.
Не се установи ответникът да има парично задължение, за което е бил издаден
процесния запис на заповед. Предявеният иск следва да
се отхвърли. Не се установи ответникът да дължи на ищеца сумата, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 27.02.2018г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№
89103/2017г. на СРС, 118 с-в.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват направените от него
разноски. Не е представен списък по чл.80 от ГПК. Съобразно представените по
делото вносни бележки, съдът приема, че ответникът е направил разноски за
експертиза в размер на 414лв. в настоящото производство и за адвокат в размер
на 1000лв. , направени в заповедното производство /съобразно представен договор
на л.36 от ч.гр.д.№ 89103/17г. на СРС/. Липсват доказателства за платено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Съобразно задължителните
указания на ВКС, дадени в т.12 на Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4 /2014г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ иска по
чл.422 от ГПК следва да се произнесе и относно дължимостта
на разноските в заповедното производство, като следва да ги разпредели
съобразно с изхода от спора.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1414лв.
разноски по делото – 414лв. в настоящото производство и 1000лв. в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Х., ЕГН **********, с адрес гр.София, 1504, р-н Оборище,
бул.“******против „З.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
1504, р-н Оборище, бул.“******, представлявано от управителя В.Х., иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за
приемане за установено по отношение на ответника, че „З.И.“ ЕООД му дължи
сумата от 70500лв. по запис на заповед от 04.06.2015г. с падеж 1.07.2017г.,
обезпечаващ вземане за внесени парични вноски по чл.134 от ТЗ в периода 2.06.2014г.
– 18.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.12.2017г. до
окончателното изплащане и 2910лв. разноски, за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 89103/2017 г. на СРС,
ГО, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК А.Д.Х., ЕГН **********да
заплати на „З.И.“ ЕООД, ЕИК ****** сумата от 1414 лева съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: