Р Е Ш
Е Н И Е № 78
гр.Кюстендил, 16.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с участието
на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от
съдия Карамфилова КАНД №51/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Б.2.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** обжалва решение №260123/17.12.2020г. на ДРС,
постановено по АНД №848/2020г. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №260123/17.12.2020г. на ДРС, постановено по
АНД №848/2020г. С него е изменено НП №КГ-2322/30.04.2020г.
на председателя на ДАМТН. „Б.2.“ ЕООД *** е санкционирано, на основание чл.34,
ал.2 и ал.7 от ЗЧАВ, с административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 30 000 лв. за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр.с чл.6, т.2 и Приложение №2
от Наредба за
изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния
контрол и са възложени на дружеството разходите за вземане и изпитване на
пробата в размер на 380 лв.
Прието е от фактическа страна, че
дружеството в качеството на краен разпространител на течно гориво на
12.09.2019г., на бензиностанция в с.Джерман, Главен път Е79 разпространява
гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество
по чл.6, т.2, Приложение №2 от Наредба за изискванията за качество на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол по показатели „съдържание на
сяра“, пламна температура“ и „дестилационни характеристики“. За констатирано
нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ е съставен АУАН №А-018/04.11.2019г., а въз
основа на него е издадено оспореното НП.
Въззивният съд е формирал извод за
доказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна, но
неправилно определяне размера на санкцията. Изменил е НП, като е намалил
размера на имуществената санкция от 30 000 лв. на 10 000 лв.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Нарушителят е привлечен към
административнонаказателна отговорност по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ – санкционна
норма, предвиждаща административно наказание за
крайния разпространител на течни горива, които не съответстват на някое
от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1 от ЗЧАВ
- Наредба за изискванията за качество на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Размерът на
имуществената санкция е определен при условията на чл.34, ал.7 от ЗЧАВ, която
предвижда нарастване на размера на санкцията пропорционално спрямо минималния
размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за
качество, определени в наредбата.
При анализът на визираните разпоредби и съдържанието на НП, КАС счита, че постановлението не е мотивирано
относно размера на наложената имуществена санкция. С оглед даденото описание на
фактическата обстановка, досежно извършеното административно нарушение и
установени несъответствия на разпространяваното течно гориво по три показателя
- „съдържание на сяра“, пламна температура“ и „дестилационни характеристики“,
касационната инстанция приема, че АНО не следва да сочи единствено крайния
размер на санкцията, а да изложи мотиви както за определения от него размер на
санкцията по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, така и за начина на определяне на пропорцията
и нейния размер по чл.34, ал.7 от ЗЧАВ. Невъзможността да се установи конкретно
и безпротиворечиво волята на АНО относно начина на определяне на имуществената
санкция при хипотезата на чл.34, ал.7 от ЗЧАВ представлява съществено
нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което
представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление. Нарушава се правото на защита на субекта, тъй като
същия не може да наведе основания за незаконосъобразност, свързани с определяне
на наказанието за вмененото му нарушение.
Във връзка с формирания извод за незаконосъобразност на НП от
касационната инстанция, постановеното решение от въззивният съд се явява
неправилно и ще бъде отменено. Вместо него ще се постанови ново, с което НП ще
бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260123/17.12.2020г. на Дупнишкия районен съд, постановено
по АНД №848/2020г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ НП №КГ-2322/30.04.2020г. на председателя на ДАМТН, с което на „Б.2.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** е санкционирано,
на основание чл.34, ал.2 и ал.7 от ЗЧАВ с административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл.8, ал.2 от
ЗЧАВ във
вр.с чл.6, т.2 и Приложение №2 от
Наредба за
изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния
контрол и са възложени на дружеството разходите за вземане и изпитване на
пробата в размер на 380 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено
мнение на съдия Демиревски:
Разпоредбата на чл. 34 ал. 2 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ предвижда, че който разпространява
горива, включително като краен разпространител, които не съответстват на някое
от изискванията за качество, определени в Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/,
ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на
Декларация за съответствие, се наказва с наказание „имуществена санкция“ в
размер от 10 000 до 100 000 лв., а разпоредбата на ал. 7 на посочения
чл. 34 сочи, че размерът на наложената имуществена санкция нараства
пропорционално спрямо минималния й размер в зависимост от броя на установените
несъответствия с изискванията за качество.
При индивидуализацията на наказанието
АНО не е посочил основанията си, за да го наложи в точно този размер, предвиден
от разпоредбата на чл. 34 ал. 2 от ЗЧАВ, а
именно 30 000 лева, като се е ограничил да посочи само разпоредбата
на чл. 34 ал. 7 от ЗЧАВ. В Приложение № 2 от НИКТГУРНТК обаче е посочено, че
горивата за дизелови двигатели трябва да отговарят на 20 изисквания за
качество, поради което наложената санкция не може пропорционално да расте за
всяко несъответствие с 10 000 лв., тъй като ако са констатирани например
15 несъответствия би трябвало да се наложи санкция в размер на 150 000
лева, което е невъзможно, тъй като максималният размер на имуществената санкция
е 100 000 лева. В този смисъл, районният съд като е установил безспорно
нарушение на състава по чл. 34 ал. 2 от ЗЧАВ – три несъответствия на
изискванията за качество на течното гориво, а именно в показателите за
„съдържание на сяра“, „пламна температура“ и „дестилационни характеристики“ е
изменил НП, като е намалил размера на наложената санкция от 30 000 на
10 000 лева. Съдът е съобразил обществената опасност на деянието, което не
е от тези по чл. 93 т. 9 от НК – „маловажен случай“ В случая от една страна
нарушението е формално, на просто извършване, като е неотносимо преценката му
налице ли са вреди. Конкретното деяние не съставлява по – ниска степен на
обществената опасност, като се явява типично за този вид деяния. Въвеждането на
толкова висок минимум на имуществената санкция, предвидена в чл. 34 ал. 2 от
ЗЧАВ, сочи волята на законодателя да въведе засилена закрила на обществените
отношения, свързани с контрола и опазването на чистотата на атмосферния въздух,
тъй като неизпълнението на въведените задължения застрашава с по - голям
интензитет здравето и живота на хората. В случая не е нарушено правото на
защита на субекта, тъй като същия не може да наведе основания за
незаконосъобразност, свързани с определяне на размера на наказанието за
вмененото му нарушение, поради простата причина, че същото е доказано и е
намалено от районния съд до възможния предвиден в закона минимум.
С оглед на горното считам оспореното
решение на РС - Дупница за правилно и законосъобразно.
ПОДПИС /ом/: