М О Т И В И:
Подсъдимият А.И.А.,
ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във
връзка с чл.198, ал.3 във връзка във
връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК за това, че на
12.02.2018 г., в град Стара Загора, отнел чужди движими вещи, собственост на „***“
ЕООД – Стара Загора – билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария“, а
именно 3 бр. „Американски долар“ на стойност 10 лв. всеки; 8 бр. „Диамантена седмица“ на стойност 5 лв. всеки, 13 бр. „Силвър и голд“ на стойност 5 лв.
всеки и 3 бр. „Пирамиди“ на стойност 5 лв. всеки – всички на обща стойност 150
лв., от владението на С.И.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като за
запазване на владението върху вещите е използвал сила и грабежът е извършен в
условията на опасен рецидив.
Подсъдимият А.И.А.
по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.И.А. е роден на *** ***.
Подсъдимият А.И.А.
е многократно осъждан, като осъжданията му от значение за правната квалификация
на престъплението по повдигнатото срещу му обвинение, са следните:
С Присъда № 199/30.11.2011 г. по НОХД № 932/2011 г. на Районен
съд - Казанлък, влязла в сила на
17.04.2012 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален „строг“
режим на изтърпяване.
Със
Споразумение № 211/16.06.2014 г. по НОХД № 824/2014 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора за извършено на 07.10.2013
г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден
на три месеца лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим на изтърпяване.
С Определение № 414/04.07. 2014 г. на Районен съд – Стара
Загора по ЧНД № 1122/2014 г., влязло в сила на 22.07.2014 г., на основание чл.27,
ал.1 от НК наказанието по НОХД № 824/2014г. по описа на Районен съд - Стара
Загора е присъединено изцяло към
неизтърпяната към 07.10.2013 г. част от наказанието по НОХД № 932 /2011 г. на Районен
съд - Казанлък.
Подсъдимият А.И.А.
***.08.2015 г. по изтърпяване на горепосочените наказания.
Горепосочените
обстоятелства се установяват от
справката за съдимост на подсъдимия рег. № 2579/12.07.2018 г. с
приложени към нея бюлетини за съдимост (л.24 – л.58 нохд),
от справка рег. № И-4369/23.03.3018 г. на ГД „Изпълнение
на наказанията“ – София (л.113 ДП), както и от съдържащата се на л.15 ДП
характеристична справка на подсъдимия.
На 12.02.2018
г., сутринта, подсъдимият А.И.А. ***. Около 09.00 часа подсъдимият влязъл в
търговски павилион, намиращ се на ул.“***“ № 56. Търговският обект се
стопанисвал от „***“ ЕООД - Стара Загора, чийто едноличен собственик и
управител е свидетелката С.И.Г.. Обектът бил предназначен за продажба на
вестници, канцеларски материали и други, като в същия имало възможност да се
зареждат ваучери за мобилни оператори. „***“ ЕООД - Стара Загора имало сключени
договори за покупка и разпространение на билети за моментна лотарийна игра
„Национална лотария“, като билети от различни видове били поставени на стелаж
до щанда. Сутринта на 12.02.2018 г. в павилиона била свидетелката С.И.Г., която
работела като продавач. Подсъдимият А.И.А. поискал от свидетелката да му зареди
ваучер от 6 лв. за телефон на мобилен оператор „Глобул“.
Той платил стойността на ваучера и тъй като ваучерите били в електронен формат,
за да бъде активиран закупеният от него ваучер, подсъдимият съобщил на
продавача номера на СИМ картата, която следвало да бъде заредена - № ***. Свидетелката
С.И.Г. активирала ваучера, като извършвайки това действие била обърната с гръб
към клиента. В този момент подсъдимият А.И.А. решил да вземе от намиращите се
на стелажа билети за лотарийна игра. Пресегнал се и успял да вземе билети,
които веднага поставил в носената от него найлонова торбичка. След като свидетелката
С.И.Г. се обърнала с лице към подсъдимия
А.И.А., видяла, че от стелажа липсва цял ред с билети на „Национална лотария“.
Тъй като преди секунди билетите били на мястото си и единственият клиент в
обекта бил подсъдимият, за свидетелката нямало съмнение, че именно той ги е
взел, а освен това, поглеждайки към носената от подсъдимия найлонова торбичка, видяла в нея
билетите. Свидетелката веднага поискала подсъдимият да й върне билетите и посегнала към
торбичката, за да я вземе. Тя хванала торбичката, в която били билетите, но подсъдимият
А.И.А. задърпал торбата към себе си. Така двамата започнали да дърпат
торбичката и в един момент част от торбичката се скъсала, като същата останала
в ръцете на подсъдимия, а скъсаното парче - в ръцете на свидетелката С.И.Г..
След като торбичката с отнетите вещи останала у подсъдимия, той побягнал.
Излизайки от павилиона, подсъдимият А.И.А. *** в посока север, след което
свърнал по уличка, на която се намирала детска ясла „***“. Продавачката С.И.Г. хукнала
след подсъдимия и тъй като знаела, че улицата е без изход - тупик,
му се развикала да й върне билетите. След като не могъл да избяга, подсъдимият сменил
посоката си на движение и се насочил срещу свидетелката. Минавайки
покрай нея, докато тичал, подсъдимият А.И.А. блъснал свидетелката, тя политнала
и паднала на земята. Подсъдимият продължил да тича - в посока север по ул.“***“,
след което завил на запад покрай сградата на „***“ и свидетелката го загубила
от погледа си. Свидетелката С.И.Г. обиколила района и след като не намерила подсъдимия,
сигнализирала за случилото се в Първо РУ - Стара Загора.
След направен
от нея разчет свидетелката С.И.Г. установила, че взетите от подсъдимия билети
за моментна лотарийна игра „Национална лотария“ са 3 бр. “Американски долар“ на
стойност от по 10 лева, 8 бр. „Диамантена седмица“ на
стойност от по 5 лева, 13 бр. „Силвър и голд“ на стойност от по 5 лева и 3 бр. “Пирамиди“ на
стойност от по 5 лева - всички на обща
стойност 150 лева.
Гореизложените
обстоятелства се установяват по несъмнен и категоричен начин въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, между които липсват противоречия.
Обстоятелствата
относно място, време и начин на извършване на деянието се установяват от
показанията на свидетелката С.И.Г. по протокол за разпит от 15.03.2018 г. (л.11
ДП). Тези показания съдържат и значително подробно описание на извършителя на
деянието.
С писмо на ОД
на МВР изх.№ 195900-2256/13.02.2018 г. до „***“ АД (л.9 ДП) е изискано предоставянето
на записите от външните охранителни камери, монтирани от южната страна на банковия
офис с адрес град Стара Загора, бул. „***“ № **, чрез които е осъществявано видеонаблюдението във времевия интервал от 8.30 часа до
10.30 часа на 12.02.2018 г. Изисканите записи от видеонаблюдение
са предоставени с писмо на „***“ АД от 19.02.2018 г. (л.43 ДП), като същите са
обект на техническа експертиза, изложена в Протокол № 170/02.04.2018 г. (л.84
ДП). От вещото лице – специалист в областта на техническото обработване на
видеофайлове в БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, са прихванати и подбрани общо
шест изображения, за които е изготвен фотоалбум, представляващ неразделна част
от експертизата. От посочените кадри, всеки от които е с вграден таймкод, се вижда, че по времето съобщено от свидетелката С.И.Г.,
мъж, отговарящ на описанието, направено от нея, бяга в посока север към
Централния пазар.
От „***“ ЕАД е
изискано предоставянето на сведение относно притежателя на СИМ карта с № ***,
за ползването на която, непосредствено преди извършване на деянието, от
извършителя му е поискано срещу сумата от 6 лв. активирането на ваучер от
свидетелката С.И.Г.. В постъпилата справка от „Теленор
България“ ЕАД УРИ 195903-330/10.04.2018 г. (л.110 ДП) се посочва, че мобилен №
+*** е собственост на А.И.А., ЕГН ********** – подсъдимият по делото. Към справката е приложено сведение, от което
се вижда посоченият мобилен номер от телефон с какъв IMEI
е ползван, както и че на 12.02.2018 г., ползвателят на този телефон, в 9:05:44
часа и в 9:16:30 часа е провел телефонни разговори, обслужвани от клетка с
адрес Стара Загора, бул. „***“ № *. При съпоставка се установява, че адресът на посочената клетка е в близост до
банковия офис на „***“ АД, външните охранителни камери на който са заснели
лицето, отговарящо на описанието, направено от свидетелката С.И.Г..
С протокол за
доброволно предаване от 16.03.2018 г. (л.33 ДП) от подсъдимия А.И.А. ***
мобилен телефон „Самсунг“ с IMEI
съответстващ на този, посочен в справката на „Теленор
България“ ЕАД УРИ 195903-330/10.04.2018 г. (л.110 ДП), който телефон е
веществено доказателство по делото.
Видно от
Протокол за разпознаване на лица и предмети от 16.03.2018 г. (л.13 ДП) е, че
сред въведените за разпознаване четири лица свидетелката С.И.Г. е разпознала
подсъдимия А.И.А..
Фактът, че „***“
ЕООД е осъществявала продажба на билети за моментната лотарийна игра
„Национална лотария“ се установява от представените по делото Договор от
20.10.2014 г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД за разпространение на лотарийни
билети (л.45 ДП), Договор от 13.03.2018 г. между „***“ ООД и „***“ ЕООД за
разпространение на лотарийни билети (л.46 ДП), Приемо-предавателни
протоколи № 7881/21.02.2018 г., № 7659/31.01.2018 г. и № 7457/08.01.2018 г.
(л.49, л.50, л.51 ДП) и № 6879/08.11.2017 г. и № 7664/31.08.2018 г. (103 и
л.105 ДП) за предаване на лотарийни билети „Национална лотария“, а причинената
на дружеството щета - чрез
инвентаризационен опис (л.102 ДП) и протокол от ревизия № 260/12.02.2018 г.
(л.106 ДП).
Видно от
заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза (л.79 ДП) е, че
стойността на отнетите при извършване на деянието вещи - билети за моментна
лотарийна игра „Национална лотария“: 3 бр. “Американски долар“, 8 бр. „Диамантена седмица“, 13 бр. „Силвър
и голд“ и 3 бр. “Пирамиди“ възлиза на 150 лева.
Макар и не
особено подробни, обясненията на подсъдимия от хода на досъдебното производство
– по протокол за разпит на обвиняем от 16.03.2018 г. (л.29 ДП), в които същият
омаловажава използваната от него сила, за да запази владението върху отнетите
вещи, съответстват на гореустановените фактически
обстоятелства.
Имайки предвид
изложеното, съдът прие, че събраните в хода на досъдебното производство
доказателства - между които отсъстват противоречия, налагащи обсъждането им - подкрепят
в достатъчна степен направеното от подсъдимия А.И.А. самопризнание по чл.371,
т.2 от НПК на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на
установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът
прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От
установените фактически обстоятелства е видно, че подсъдимият А.И.А. е извършил
кражба на билетите за моментна лотарийна игра „Национална лотария“, след което
е употребил сила, за да запази владението си върху отнетите вещи – найлоновата
торба, в която е поставил отнетите
билетите е била дърпана със сила от подсъдимия при опита на свидетелката
С.И.Г. да си вземе обратно билетите, а след отдалечаването му от търговския
обект, следван от продавача - С.И.Г.,
подсъдимият е блъснал жената и е избягал, установявайки трайно владение върху
отнетите вещи.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл, обективиран в постъпателно предприетите
действия по отнемане на лотарийните билети, част от които е упражнената от
подсъдимия сила, за да бъде запазено установеното владение върху чуждите вещи.
Поради
изложеното и тъй като по смисъла на чл.198, ал.3 от НК грабеж е и всяка кражба,
при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване
(в конкретния случай принудата е изразена в сила), за да запази владението
върху откраднатата вещ, извършеното от подсъдимия А.И.А. деяние осъществява
състава на чл.199, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
От изнесените
по-горе данни за съдебното минало на подсъдимия А.И.А., е видно че
горепосоченият грабеж е извършен от него в срока по чл.30, ал.1, предложение
първо от НК след като е бил осъждан ефективно два пъти на лишаване от свобода,
едното от които наказания е повече от една година, за умишлени престъпления от общ характер, а
именно:
-по НОХД №
932/2011 г. на Районен съд - Казанлък за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, на четири
години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
-по НОХД №
824/2014 г. на Районен съд - Стара Загора
за престъпление по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, на три месеца лишаване от свобода при първоначален
„строг” режим на изтърпяване.
Гореизложените
осъждания на подсъдимия обуславят квалифициране на грабежа като такъв при
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б”от НК.
Поради
изложеното, съдът прие, че след като на 12.02.2018 г., в град Стара Загора, е отнел
чужди движими вещи, собственост на „***“ ЕООД
Стара Загора – билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария“, а
именно 3 бр. „Американски долар“ на стойност 10 лв. всеки; 8 бр. „Диамантена седмица“ на стойност 5 лв. всеки, 13 бр. „Силвър и голд“ на стойност 5 лв.
всеки и 3 бр. „Пирамиди“ на стойност 5 лв. всеки – всички на обща стойност 150
лв., от владението на С.И.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като за
запазване на владението върху вещите е използвал сила и грабежът е извършен в
условията на опасен рецидив, действайки при форма на вина пряк умисъл,
подсъдимият А.И.А. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.3 във връзка във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б.„а“ и б.„б“ от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.
Относно
наказанието:
За извършеното
от подсъдимия А.И.А. престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото
на виновния.
С оглед на
това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно
при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава
съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК, т.е. да
приложи чл.58а, ал.1 от НК, като редуцира с една трета определеното съгласно
Общата част на НК наказание или ако едновременно с това са налице условията на
чл.55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.
Водим от
горното и изхождайки от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът взе предвид следните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия А.И.А. обстоятелства:
-висока степен
на обществена опасност на подсъдимия като деец с оглед на осъжданията му, извън
тези, определящи правната квалификация на извършения от него грабеж като такъв
при опасен рецидив;
-невисока степен
на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид с оглед на
ниската стойност на имуществото, предмет на престъплението и относително
невисокия интензитет на употребената сила за запазване на владението върху отнетото;
-обстоятелството,
че още в хода на досъдебното производство, подсъдимият, макар и омаловажавайки използваната
от него сила за запазване на владението върху отнетото имущество, чрез обясненията
си и факта на доброволно предаване на ползвания от него телефон, реално е
съдействал за установяване на
обективната истина;
-обстоятелството,
че подсъдимият до извършване на деянието е бил трудово ангажиран;
-възрастта на подсъдимия,
който е почти ***;
Преценявайки
горепосочените обстоятелства по отделно и в съвкупността им, съдът прие, че е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
– по реда на чл.54 от НК – определи
на подсъдимия А.И.А. наказание
лишаване от свобода към минималния
размер на предвиденото в закона – пет години и шест месеца (шестдесет и шест месеца), което
на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета (двадесет и два
месеца) и осъди подсъдимия на три години
и осем месеца (четиридесет и четири месеца)
лишаване от свобода.
На основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови подсъдимият да изтърпи наложеното му
наказание от три години и осем месеца при първоначален „строг“ режим.
Съдът не
наложи на подсъдимия наказание конфискация,
макар и в закона да е предвидена възможност за налагане на такова, тъй
като подсъдимият А.И.А. не
притежава каквото и да е имущество, което може да бъде предмет на това
наказание.
Съдът прие, че
така наложеното на подсъдимия наказание съответства оптимално на целите на
чл.36 от НК.
На основание
чл.59, ал.1 от НК съдът постанови приспадане при изпълнение на наложеното на подсъдимия
А.И.А. наказание лишаване от свобода времето на предварителното му задържане по
ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 12.20 часа на 15.03.2018 г., за срок от 72 часа от
прокурора на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от 14.20 часа на 16.03.2018
г. и по взетата спрямо него мярка за неотклонение “задържане под стража” за
периода, считано от 19.03.2018 г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189
от НПК съдът осъди подсъдимия А.И.А. да заплати
направените разноски в хода на досъдебното производство – 191.89 лв.
(сто деветдесет и един лева, 89 ст.) по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара
Загора.
Относно
вещественото доказателство – мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел SGN-Х460, с IMEI *** – съдът се
разпореди след влизане на присъдата в сила същото да се върне на подсъдимия А.И.А..
Воден от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: