РЕШЕНИЕ
Номер 24513.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500431 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. З. Б. , чрез особения представител адв. М. С.,
срещу решение № 775/19.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5905/2019 г. на Районен съд –
Перник, с което по предявените от „Теленор България“ ЕАД срещу жалбоподателя искове с
правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата в размер на 235,77 лева, представляваща сбор от задължения на
ответника по 3 броя неплатени фактури, издадени за периода от 15.12.2016 г. до 30.04.2017
г., по сключени между страните договор за мобилни услуги № *** г., заедно с приложение
към него, договор за мобилни услуги № *** г., договор за мобилни услуги № *** г., договор
за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението- 28.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените срещу него искове да
бъдат отхвърлени изцяло. Поддържа се, че по делото е останало недоказано предоставянето
на телекомуникационни услуги от страна на ищеца. Твърди се още, че районният съд не е
разгледал направените с отговора на исковата молба възражения, включително това за
погасяване по давност на вземанията на ищеца. Моли се да бъде определено
възнаграждение на особения представител за въззивното производство.
Въззиваемата страна – „Теленор България“ ЕАД, чрез процесуалния представител
адв. З. Ц., е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита, че по
делото е доказано възникването на валидни облигационни правоотношения между страните
по процесните договори за мобилни услуги и лизинг, както и изпълнението на
задълженията на ищеца по тях да предостави на ответника далекосъобщителни услуги и да
предаде лизинговата вещ. Твърди, че по делото е установено, че е настъпила изискуемостта
на вземанията, за които са издадени процесните 3 броя фактури от ищцовото дружество,
както и неизпълнението на ответника на задълженията му за заплащането им. Поради това,
1
въззиваемата страна моли за потвърждаване като правилно на първоинстанционното
решение, с което са уважени исковете . Претендира присъждането на разноски за
въззивната инстанция.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „Теленор България“ ЕАД срещу
Ц. З. Б. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл 79 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ за
признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 235,77 лева, представляваща сбор от задължения на ответника по сключени между
страните договор за мобилни услуги № *** г., заедно с приложение към него, договор за
мобилни услуги № *** г., договор за мобилни услуги № *** г., договор за мобилни услуги
№ *** и договор за лизинг от *** г., за които е издадена заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № 3359/2019 г. на Районен съд –
Перник, както следва:
1. сумата от 6,16 лева, представляваща неплатена част от общата сума от 113,15
лева по фактура № *** г., издадена за периода от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г.,
формирана от следните суми: 1) за мобилен номер ***- общо 23,04 лева с ДДС,
включващи сумата от 13,32 лева без ДДС- месечна абонаментна такса; сумата от 0,75
лева без ДДС- такса спиране на номер; сумата от 5,13 лева без ДДС- ползвани услуги,
от които 2,97 лева за видео разговори и 2,16 лева за други услуги(номера ***); 2) за
мобилен номер ***- общо 15,89 лева с ДДС, включващи сумата от 12,49 лева без ДДС-
месечна абонаментна такса и сумата от 0,75 лева без ДДС- такса спиране на номер; 3)
за мобилен номер ***- общо 22,85 лева с ДДС, включващи сумата от 13,32 лева без
ДДС- месечна абонаментна такса; сумата от 0,75 лева без ДДС- такса спиране на
номер; сумата от 4,97 лева без ДДС- ползвани услуги, от които 0,81 лева за други
услуги(номера ***), 0,16 лева за кратки текстови съобщения(SMS) и 4 лева за услуги с
добавена стойност (гласови); 4) за мобилен номер ***- общо 32,81 лева с ДДС,
включващи сумата от 13,32 лева без ДДС- месечна абонаментна такса; сумата от 0,75
лева без ДДС- такса спиране на номер; сумата от 1,24 лева без ДДС – такса за услугата
временно възстановяване на изходящия трафик; сумата от 12,04 лева без ДДС-
ползвани допълнителни услуги, от които 9,98 лева- мобилен интернет, 2 лева за услуги
с добавена стойност, 0,06 лева- разговори към „Грижа за клиента“; 5) за мобилен
номер ***- сумата от 15,47 лева с ДДС- месечна абонаментна такса; 6) лизингова
вноска за мобилно устройство nJoy Tityos 10 4G Metal в размер на 3,09 лева с ДДС.
2. сумата от 164,72 лева по фактура № *** г., издадена за периода от 15.01.2017 г.
до 14.02.2017 г., формирана от следните суми: 1) за мобилен номер ***- общо 34,04
лева с ДДС, включващи сумата от 13,32 лева без ДДС- месечна абонаментна такса;
сумата от 2,46 лева без ДДС- такса за допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на
Теленор; сумата от 0,75 лева без ДДС- такса спиране на номер; сумата от 1,24 лева без
ДДС – такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик; сумата от
10,60 лева без ДДС- ползвани услуги, от които 0,27 лева- други услуги(номера ***),
8,33 лева за други услуги с добавена стойност и 2 лева за услуги с добавена
2
стойност(SMS); 2) за мобилен номер ***- общо 15,89 лева с ДДС, включващи сумата
от 12,49 лева без ДДС- месечна абонаментна такса и сумата от 0,75 лева без ДДС-
такса спиране на номер; 3) за мобилен номер ***- общо 36,61 лева с ДДС, включващи
сумата от 13,32 лева без ДДС- месечна абонаментна такса; сумата от 0,75 лева без
ДДС- такса спиране на номер; сумата от 16,44 лева без ДДС- ползвани услуги, от
които 0,06 лева- разговори към „Грижа за клиента“ и 16,68 лева- роуминг таксуване; 4)
за мобилен номер ***- общо 59,20 лева с ДДС, включващи сумата от 13,32 лева без
ДДС- месечна абонаментна такса; сумата от 0,75 лева без ДДС- такса спиране на
номер; сумата от 1,24 лева без ДДС – такса за услугата временно възстановяване на
изходящия трафик; сумата от 34,02 лева без ДДС- ползвани услуги, от които 2 лева за
други услуги с добавена стойност, 0,02 лева- разговори към „Грижа за клиента“ и 2
лева за услуги с добавена стойност(гласови); 5) за мобилен номер ***- общо 15,89 лева
с ДДС, включващи сумата от 12,49 лева без ДДС- месечна абонаментна такса и сумата
от 0,75 лева без ДДС- такса спиране на номер; 6) лизингова вноска за мобилно
устройство nJoy Tityos 10 4G Metal в размер на 3,09 лева с ДДС.
3. сумата от 64,89 лева по фактура № *** г., представляваща предсрочно изискуем
остатък от 21 броя лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. за мобилно
устройство nJoy Tityos 10 4G Metal.
4. ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението-
28.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител- адв. М. С. е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е оспорил предявените искове.
Оспорил е съществуването на облигационни отношения между страните, възникнали въз
основа на процесните договори за мобилни и договор за лизинг. Оспорил е и
предоставянето на ответника на описаното в исковата молба мобилно устройство за
временно възмездно ползване. Оспорено е и предоставянето на описаните от ищеца
телекомуникационни услуги, заплащането на които се претендира, като е оспорена
доказателствената стойност на представените в приложение към исковата молба писмени
доказателства. Възразено е, че не е възникнала и предсрочната изискуемост за заплащане на
лизинговите вноски по договора за лизинг от *** г. за мобилно устройство nJoy Tityos 10 4G
Metal. При условията на евентуалност е направил възражение за погасяване по давност на
процесните вземания.
Районният съд е уважил така предявените искове, приемайки, че между страните
съществуват облигационни правоотношения по гореописаните договори за мобилни услуги,
по които ищецът е предоставил описаните в исковата молба мобилни услуги, които не са
заплатени от ответника. Приел е, че между страните съществува и облигационна връзка по
процесния договор за лизинг, по която е счел, че ответникът дължи претендираните
неплатени лизингови вноски.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл 79 ЗЗД:
Съгласно правилата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по тези искове е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между страните - твърдените договори за
предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, както и съдържанието на това
облигационно правоотношение- цена на предоставяните услуги. В негова тежест е и да
докаже, че по силата на договорите далекосъобщителните услуги, за които са издадени
процесните фактури, действително са доставени на ответника.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за мобилни услуги № ***
г., заедно с декларация-съгласие на потребителя и приложение- ценова листа за абонаменти
планове за частни лица към него, се установява, че същият е сключен между Ц. З. Б. и
„Теленор България“ ЕАД и се отнася за мобилен номер ***. По силата на този договор
ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента
3
такса в размер на 15,99 лева с ДДС, изчислена след намаляване на стандарния месечен
абонамент от 24,99 лева с посочената в договора промо отстъпка от 36,01 %. Срокът на
договора е 24 месеца, считано от *** г. Видно от приложение към договора, по него има и
втори мобилен номер- ***, като за този номер са приложими същите условия като за първия
при срок на договора от 24 месеца и размер на месечна абонамента такса с отстъпка от 15,99
лева с ДДС.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за мобилни услуги № ***
г., заедно с декларация-съгласие на потребителя и приложение- ценова листа за абонаменти
планове за частни лица към него, се установява, че същият е сключен между Ц. З. Б. и
„Теленор България“ ЕАД и се отнася за мобилен номер ***. По силата на този договор
ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента
такса в размер на 15,99 лева с ДДС, изчислена след намаляване на стандарния месечен
абонамент от 24,99 лева с посочената в договора промо отстъпка от 36,01 %. Срокът на
договора е 24 месеца, считано от *** г. По този договор е предоставено и устройство- Tablet
nJoy Arcas 7 3G Black, във връзка с което няма претенции в настоящото производство.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за мобилни услуги № ***
г., заедно с декларация-съгласие на потребителя и приложение- ценова листа за абонаменти
планове за частни лица към него, се установява, че същият е сключен между Ц. З. Б. и
„Теленор България“ ЕАД и се отнася за мобилен номер ***. По силата на този договор
ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента
такса в размер на 15,99 лева с ДДС, изчислена след намаляване на стандарния месечен
абонамент от 24,99 лева с посочената в договора промо отстъпка от 36,01 %. Срокът на
договора е 24 месеца, считано от *** г.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за мобилни услуги № ***
г., заедно с декларация-съгласие на потребителя и приложение- ценова листа за абонаменти
планове за частни лица към него, се установява, че същият е сключен между Ц. З. Б. и
„Теленор България“ ЕАД и се отнася за мобилен номер ***. По силата на този договор
ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента
такса в размер на 14,99 лева с ДДС, изчислена след намаляване на стандарния месечен
абонамент от 24,99 лева с посочената в договора промо отстъпка от 40 %. Срокът на договора
е 24 месеца, считано от *** г.
Във връзка с последния договор за мобилни услуги ищцовото дружество
предоставило за временно ползване на ответника мобилно устройство nJoy Tityos 10 4G
Metal, за ползването на което на същата дата-*** г. между страните е сключен и договор за
лизинг. По силата на този договор ответната страна се задължила да заплати 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 3,09 лева, т. е. общата лизингова цена е 136,07 лева.
Срокът на договора за лизинг е 23 месеца, считано от датата на подписването му - *** г. В
чл. 4 от договора е инкорпориран приемо-предавателен протокол за устройството, от което
се налага извод, че същото е било предадено на ответника на датата на подписване на
договора във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно в съответствие с договорените
технически характеристики, както и окомплектован, включително с гаранционна карта към
него.
По всички горепосочени договори за мобилни услуги ищцовото дружество е поело
задължение да издава фактура на 15-то число на месеца, което води до извод, че отчетният
период е от 15-то число до 14-то число на следващия месеца. Последното се установява и от
приложените фактури по делото, в които са отразени съответните отчетни периоди.
По делото липсват доказателства, че допълнителните далекосъобщителни услуги,
извън месечните абонаментни такси, за които са издадени процесните фактури,
действително са доставени на потребителя. Издадената фактура сама по себе си не е
4
основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка на
далекосъобщителни услуги. Доказателствената стойност на счетоводните книги е
производна, което следва от изискването, установено в чл. 182 ГПК, те да бъдат редовни,
т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното
вписване и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на
материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ /в този смисъл -
Решение № 413/ 16.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 964/ 2004 г., ТК/. Редовността на
счетоводните книги не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се
позовава на тях. Едва след като се установи, че счетоводните записвания се основават на
документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на
официални и други документи, които я задължават, ще бъде в нейна тежест да докаже
оспорването на тези документи. Въпреки заключението на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза, след като не е
доказано счетоводството на ищеца да е водено редовно при спазване на изискванията на
Закона за счетоводството, тъй като такъв въпрос не е задаван на вещото лице, а и в случая е
налице оспорване на фактурите от ответника и същите не носят неговия подпис, то съдът
приема, че фактурите не съставляват доказателство за предоставени конкретни
допълнителни услуги на ответника, чиято стойност се претендира по делото.
Настоящият въззивен състав намира, че цената за месечните абонаментни планове се
дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като
възникването на задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от
мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му. Ирелевантно е и
обстоятелството дали ответникът е ползвал мобилни услуги, които са извън абонаментния
план, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на оператора.
Поради това се налага изводът, че по фактура № *** г., издадена за периода от
15.12.2016 г. до 14.01.2017 г., за ответника е възникнало задължение да заплати месечни
абонаментни такси на обща стойност от 77,90 лева с ДДС, както следва: 1) за мобилен номер
***- сумата от 15,98 лева с ДДС(13,32 лева без ДДС); 2) за мобилен номер ***- сумата от
14,98 лева с ДДС (12,49 лева без ДДС); 3) за мобилен номер ***- сумата от 15,98 лева с
ДДС(13,32 лева без ДДС); 4) за мобилен номер ***- сумата от 15,98 лева с ДДС(13,32 лева
без ДДС); 5) за мобилен номер ***- сумата от 14,98 лева с ДДС (12,49 лева без ДДС). В
исковата молба ищецът е направил признание на неизгодния за него факт, който съдът цени
съгласно чл. 175 ГПК като доказателство с оглед на всички обстоятелства по делото, за
плащане на сума в размер на 106,99 лева, която е погасила целия дълг на ответника по тази
фактура, включително и претендираното вземане в размер на 6,16 лева.
По фактура № *** г., издадена за периода от 15.01.2017 г. до 14.02.2017 г.,
дължимите месечни абонаментни такси за горепосочените мобилни номера отново са на
обща стойност от 77,90 лева с ДДС, доколкото размерът на месечните абонаменти е
непроменен спрямо този за предходния отчетен период.
Като неоснователно следва да се приеме и възражението на ответника за погасяване
на давност на претендираните суми по фактура № *** г. В тази връзка следва да се
отбележи, че действително по аргумент от чл. 111, б. "в" ЗЗД вземанията на доставчиците на
комуникационни услуги по договорите им с потребителите, какъвто е и настоящият случай,
се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. Това положение е
установено и в задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това съгласно чл.
116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск относно вземането, а
съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД същата не тече, докато трае съдебният процес относно
вземането.
5
В настоящия случай обаче посоченият тригодишен период от време не е изтекъл. В
тази връзка следва да се отбележи, че като начален момент на давността следва се приеме
моментът на изпадане на ответника в забава по отношение на заплащането на посочените
във фактура № *** г. суми. За начален момент на забавата следва да се счита крайният срок
за плащане на сумата по фактурата, а именно – *** г. Съгласно изричния текст на чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, стига да е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. Доколкото в случая това заявление е подадено на *** г. и исковата молба е депозирана
в едномесечния срок от съобщението по чл. 415 ГПК, то в този период не е изтекъл
установеният в чл. 111, б. "в" ЗЗД тригодишен период. По тези съображения и вземанията
по посочената фактура не могат да се приемат за погасени по давност.
Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта,
с която исковете на ищеца са уважени за сумата от 6,16 лева, претендирана като неплатена
част от задълженията на ответника по фактура № *** г., както и за разликата над 77,90 лева
до целия претендиран размер от 161,63 лева за вземанията за мобилни услуги по фактура №
*** г., като исковете бъдат отхвърлени като неоснователни в тази част. В останалата му част
решението на ПРС, с което са уважени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл 79 ЗЗД,
следва да бъде потвърдено като правилно, поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ
По този иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение
по договор за лизинг между страните, съдържанието на това правоотношение, включително
цена и брой на лизинговите вноски, както и че е предал на лизингополучателя лизинговата
вещ. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и че е върнал вещта на
лизингодателя и/или е заплатил дължимите вноски.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за лизинг, сключен между
страните на *** г., се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си на
лизингодател, като е предоставило за временно ползване на ответника лизиногвата вещ-
мобилно устройство nJoy Tityos 10 4G Metal. Видно от нкорпорирания в чл. 4 от договора
приемо-предавателен протокол за устройството, същото е било предадено от ищеца на
ответника на датата на подписване на договора във вид, годен за употреба, функциониращ
изрядно в съответствие с договорените технически характеристики, както и окомплектован,
включително с гаранционна карта към него. Липсват данни, а и не се твърди от страните,
договорът за лизинг да е прекратен или устройството да е върнато на лизингоподателя.
Съгласно уточнението на исковата молба, направено с молба с вх. № 3929/04.09.2020
г., претенцията за заплащане на сумата от 64,89 лева по фактура № *** г., е с основание
настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от 21 броя лизингови вноски по договора за
лизинг от *** г. за мобилно устройство nJoy Tityos 10 4G Metal. Ищецът е посочил, че
предсрочната изискуемост на вземането за лизингови вноски е обявена на ответника
съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг с покана за доброволно
пращане, изпратена на *** г. поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати
дължимите лизингови вноски, но и сумите за ползвани мобилни услуги по свързания с този
договор договор за мобилни услуги № *** г.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг месечните вноски и
другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно тези договори плащания. Видно от първата алинея на същия чл. 12 от ОУ при
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за плащане лизинодателят разполага с
6
няколко възможности, включително да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми.
Тълкувани систематично двете алинеи се налага изводът, че в предвидената в общите
условия предсрочна изскуемост не настъпва автоматично, а следва да бъде обявена на
лизиногополучателя. В настоящия случай липсва данни за връчване на покана за доброволно
пращане, както и изобщо за изпращане на поканата, в която е посочено единствено, че е
подписана на *** г. Поради това се налага изводът, че предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски не е обявена на лизингополучателя по предвидения за това ред.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по
описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК. Тези разрешения следва да намерят приложение и по
отношение на обявяването на предсрочната изискуемост на вноските по настоящия договор
за лизинг, доколкото правната му уредба е сходна с тази по договорите за банков кредит.
Същевременно, с оглед чл. 3, ал. 3 ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите
за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет
на договора, а такава възможност е договорена от страните в чл. 1, ал. 2 от процесния
договор от *** г.
Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на лизинговите
вноски, в настоящото производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е
настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите биха се
явили основателни. Срокът на договора за лизинг е 23 месеца, считано от датата на
подписването му - *** г., поради което същият е изтекъл на *** г. и падежът на всички
вноски е настъпил преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно за
ответника е възникнало задължението да заплати предвидените в договора 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 3,09 лева, при обща лизингова цена от 136,07 лева,
включително и за лизинговите вноски по фактура № *** г. и по фактура № *** г., за
заплащането на които исковете са основателни. По първата фактура- фактура № *** г., както
бе посочено по-горе, ответникът е извършил плащане в значително по-висок размер от
задълженията му, поради което искът за заплащане на лизинговата вноска по нея е
неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част, а
искът- да бъде отхвърлен.
Гореизложените съображения по отношение на неоснователността на възражението
на жалбоподателя за погасяване по давност на вземанията на ищеца по договорите за
мобилни услуги намират приложение и досежно лизинговите вноски, доколкото падежите
на същите са настъпили в срок, по-кратък от три години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- на *** г., а договорът за лизинг е сключен на *** г.
По разноските:
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Дължимата
държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора
7
и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Поради това в настоящия случай следва и двете страни да се осъдят съразмерно да
заплатят по сметка на ПОС дължимата държавна такса за въззивното производство в размер
на общо 25 лева, както следва- жалбоподателят да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 15,47 лева, а въззиваемата страна- 9,53 лева. Също така съгласно чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК и дадените разяснения предвид крайния изход от делото жалбоподателят Ц. З. Б.
дължи разноски на „Теленор България“ ЕАД за въззивното производство съразмерно с
уважената част от исковете, а именно в размер на 259,87 лева за заплатен депозит за особен
представител и за адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и
съдействие от *** г., инкорпориращ разписка за получаване на хонорара в брой.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 775/19.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5905/2019 г. на
Районен съд – Перник, в частта, с която по предявените от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Ц. З. Б. , с ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца разликата над сумата от 145,88 лева до целия предявен
размер от 235,77 лева, представляваща сбор от задължения на ответника по сключени между
страните договор за мобилни услуги № *** г., заедно с приложение към него, договор за
мобилни услуги № *** г., договор за мобилни услуги № *** г. и договор за мобилни услуги
№ ***7 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението-
28.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Ц. З. Б. , с ЕГН **********, с адрес ***, искове
с правно основание чл. 422 ГПК за разликата над сумата от 145,88 лева до целия предявен
размер от 235,77 лева, представляваща сбор от задължения на ответника по сключени между
страните договор за мобилни услуги № *** г., заедно с приложение към него, договор за
мобилни услуги № *** г., договор за мобилни услуги № *** г., договор за мобилни услуги
№ *** г., както следва: 1. за сумата от 6,16 лева, представляваща неплатени мобилни услуги
и лизингови вноски за периода от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г., по фактура № *** г.; 2. за
разликата над сумата от 77,90 лева до целия претендиран размер от 161,63 лева,
представляваща цена на допълнителни мобилни услуги и такси за периода от 15.12.2016 г.
до 14.01.2017 г., по фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на заявлението- 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по
ч.гр.д. № 3359/2019 г. на Районен съд – Перник.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 775/19.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5905/2019 г.
на Районен съд – Перник, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Пернишкия окръжен съд сумата от 9,53 лева, представляваща дължима държавна такса във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц. З. Б. , с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Пернишкия окръжен съд сумата от 15,47 лева,
представляваща дължима държавна такса във въззивното производство.
8
ОСЪЖДА Ц. З. Б. , с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор България“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 259,87 /двеста
петдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева- съдебни разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9