Р Е Ш Е Н И Е № 148
гр.Габрово, 16.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО............... в открито
съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при
секретаря Радослава Кънева и в
присъствието на прокурора Ал.Александров,
като разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 238 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по
искова молба на
Г.Д. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез пълномощника и - адвокат Д.Ц.
от ГАК, с адрес ***, сочен и като съдебен адрес, срещу Регионална дирекция на горите
гр.Велико Търново, ул.“България“ № 23. Претендира се обезщетение за претърпени
от ищцата имуществени вреди в размер на 600.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба, до пълното изплащане на
задължението, както и присъждане на сторените деловодни разноски по настоящото
производство в размер на 310 лева /300.00 лева адвокатско възнаграждение и
10.00 лева внесена ДТ/. Вредата, чието репариране се претендира, представлявала
разходи за адвокатски услуги по договор за правна защита и съдействие серия
„А“, № 55364 от 10.02.2019 г. за процесуално представителство по АНД № 4/2019
г./л.37 от същото/ на Габроввски Районен съд и по договор за правна защита и
съдействие серия „А“, № 009752 от 05.06.2019 г. за процесуално представителство
по КАНД № 80/2019 г., по описа на Административен съд Габрово, които суми са
били заплатени от ищцата с подписването на самите договори за правна защита и
съдействие. Така заплатената сума за адвокатска защита са във връзка с
обжалването на издаденото против Ц. НП № ********** от 12.12.2018 година на
Зам. Директора на РДГ – В.Търново пред Районен съд Габрово, който със свое
решение № 172 от 04.04.2019 г. по АНД № 4/2019 г. е отменил обжалваното НП и
което Решение след обжалване е потвърдено от АС-Габрово по КАНД № 80/2019 г. с
Решение № 103 от 08.07.2019 г., като за всяка една от двете инстанции Ц. е
заплатила суми от по 300 лева за адвокатска защита.
В
съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуалния си
представител, адв. Ц. от ГАК, който развива подробни съображения обосноваващи
основателност на предявения иск. Моли присъждане на сторените деловодни
разноски.
Ответникът
по жалбата – Регионална дирекция по горите гр.В.Търново, не се представлява в
проведеното открито съдебно заседание. В постъпило писмено становище на
исковата молба от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт С.И.,
се излагат доводи, че исковата молба е допустима за разглеждане, но така
предявеният иск е неоснователен и недоказан, прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнагреждение в настоящото
производство. Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово в заключението си твърди, че искът следва да
бъде уважен.
Административен
съд – Габрово, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:
Искът
е процесуално допустим, подаден от надлежна страна, а разгледан по същество
следва да бъде уважен по следните съображения:
По
жалба на ищеца в Районен съд – Габрово е образувано АНД № 4/2019 г. по описа на същия съд за 2019
год.
С
Решение № 172 от 04.04.2019 г. по АНД № 4/2019 г. е отменено Наказателно
постановление № ********** от 12.12.2018 г. на Зам. Директор на РДГ- Велико
Търново, с което на ищцата на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за
нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от с.з. е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лева. Решението е обжалвано пред АС- Габрово, който със
свое решение № 103 от 08.07.2019 г., постановено по КАНД № 80/2019 г. е оставил
в сила обжалваното решение на ГРС. За процесуално представителство пред двете
съдебни инстанции по образуваното АНД № 4/2019 г. на РС-Габрово и КАНД №
80/2019 г. на АС-Габрово, ищцата Ц. е заплатила сума от 600 лева – 300 лева за
първата инстанция и 300 лева за касационната такава, видно от приложения на л.37
от АНД 4/2019 г., договор да правна защита и съдействие и пълномощно, както и
от протокола за проведено на 25.03.2019 г. съдебно заседание по цитираното дело
и договора за правна защита и съдействие приложен на л.15 от КАНД № 80/2019 г.,
които суми са били изплатени в брой от страна на Ц. като адвокатски хонорар.
Съгласно Тълкувателно постановление
по т. 1 по ТД 2/2014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската
колегия на ВКС, видът на акта, според критериите в АПК /т.е. индивидуален, общ
или нормативен/ не е определящ за това дали вредите от наказателните
постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от
отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо
не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен,
да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна
дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е административна и
това е достатъчно за това вредите от нея, да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Налице
са всички предпоставки сочещи основателност на предявения иск.
С
нарочен съдебен акт е отменено наказателно постановление, което както бе
посочено представлява действие на администрацията. За да реализира защитата си
срещу посоченото незаконосъобразно действие ищецът е сторил разходи, в случая
за правна защита и съдействие. Налице е причинна връзка между
незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Вярно е, че
в случая адвокатската защита не е задължителна, но не може да се очаква от
всеки правен субект да познава позитивното право дотолкова, че да има
способността да защитава сам интересите си в съда. Вярно е също, че
процесуалния закон, по който е проведено успешното оспорване на наказателното
постановление “мълчи” по въпроса за възстановяването на направените разноски
след отмяна на наказателното постановление. Тази законова празнота обаче не
следва да се интерпретира като законова забрана да бъдат присъдени направените
деловодни разноски. Приложимият към производствата по НАХД пред районните
съдилища закон – НПК, със своя чл. 12 прокламира “равенство на страните в
съдебното производство”. Съгласно чл. 189, ал.3
от същия кодекс, “когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец”. Прави впечатление, че
осъденият поема всички разноски – както сторените от държавата в лицето на
досъдебните органи и съда, така и от участващите в процеса граждански ищци и
частни обвинители. Точно за да бъде спазен принципа на чл. 12 от НПК за
равенство на страните, точно за да бъде опазено усещането за справедливост,
което е върховен дълг на правораздавателните органи, оправданият подсъдим или
лицето срещу което е било издадено отмененото впоследствие НП, следва да бъде
обезщетен за всички разходи които е понесъл във връзка с производството. В
подкрепа на този извод са другите два процесуални закона – ГПК и АПК. Сторените
деловодни разноски от страната спечелила делото се присъждат в нейна полза още
със съдебния акт, приключващ производството. Присъждането на тези разноски има
обезщетителна функция – да бъде възстановено статуквото в патримониума, на
спечелилата делото страна, към момента преди неговото провеждане. Заради това,
че е била принудена да се защитава от незаконосъобразно поведение и в тази
връзка е похарчила известни средства, те следва да й бъдат възстановени. При
присъждането на деловодните разноски по тези два кодекса, никой никога не
поставя въпроса, че адвокатската защита не е задължителна.
С
оглед този резултат по делото, основателна се явява претенцията за присъждане
на деловодни разноски по настоящото производство. Договорения и заплатен размер
на адвокатския хонорар по настоящото производство е равен на минималния такъв
по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения и е в размер на 300.00 лева, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер 310.00 лева, /300.00 лева адвокатски хонорар и 10.00 лева д.т./
Водим
от горното, на основание чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК, настоящия състав
на Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -
гр.Велико Търново, с адрес гр.Велико Търново, бул.“България“, №23, да заплати
на Г.Д. Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 600.00 /шестстотин/ лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 27.08.2019 година
– датата на завеждане на настоящия иск, до пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -
гр.Велико Търново, с адрес гр.Велико Търново, бул.“България“, №23, да заплати
на Г.Д. Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 310.00 /триста и десет/ лева деловодни разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
от съобщаването му.
Препис от настоящото да се изпрати
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: