РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Благоевград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг.
Панкова
при участието на секретаря Латинка Г.
Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг.
Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201567 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
1
Образувано е по жалба на Б. К. СТ., с ЕГН
********** с адрес гр.Б**, бул.“С** М**
против Наказателно постановление № 21-
1116-000492/06.07.2021 г. на Началник група
в Сектор Пътна полиция към ОДМВР-
Благоеврад, с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000. 00 лева и "лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер
на 50 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за
незаконосьобразност на атакувания
административен акт. Твърди, че при
съставяне на акта и издаване на НП са
2
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В жалбата се сочи, че
приетото от наказващия орган не отговаря на
истината. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се явява
лично, поддържа жалбата, по същество моли
за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, излага доводи.
Административнонаказващият орган и
Районна прокуратура – Благоевград, редовно
и своевременно призовани, не ангажират свои
представители по делото и становище по
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите
на жалбоподателя, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи
3
следното:
На 25.06.2021 г. Св.М. и К. осъществявали
служебните си задължения в гр.Благоевград,
като се намирали на ул“Иван Михайлов“.
Около 13.30. покрай тях в посока от
кръстовището, образувано с ул.”Славянска”
към кръстовище, образувано с
ул.”Алекснадър Малинов” преминал лек
автомобил „Б*“, с рег.№ *, като същите
решили да спрат автомобила за проверка, като
за целта подали стоп палка. Автомобил спрял
и свидетелите извършили проверка на водача
и установили, че това е жалбоподателя.
Поведението на жалбоподателя било
съмнително, поради което свидетелите
потърсили съдействие от КАТ и на място
пристигнал св.З.. Св. З. поканил
жалбоподателя да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0080, като С. отказал, поради
4
което бил издаден талон за медицинско
изследване номер 0057224.Жалбоподателят
бил поканен да бъде изпробван и за
наркотици с техническо средство Дръг Тест
5000, като отново отказал. Според
твърденията в АУАН била извършена и
проверка с РСОД, от която се установило, че
автомобила не е представен на технически
преглед. С оглед констатациите си св. З.
съставил на С. АУАН№ 385189 от 25.06.2021
г. за това, че на 25.06.2021г. в 13.30ч. в
гр.Благоевград, по ул“Иван Михайлов“ в
посока от кръстовището, образувано с
ул.”Славянска” към кръстовище, образувано с
ул.”Алекснадър Малинов” е управлявал лек
автомобил автомобил „БМВ 53 ОД“, с рег.№
Е3375МН, като при извършване на проверка
същият отказал да бъде изпробван за алкохол
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0080, както и затова, че е
5
отказал проверка с техниеско средство Дръг
Тест 5000 с фабричен номер 0036 за
установяване употребата на наркотични
вещества, както и затова че автомобила не е
представен на технически преглед. На
жалбоподателя е издаден и талон за
медицинско изследване, но кръвна проба не е
дадена, като на същия е отбелязано, че
отказва. Констатираното било прието от
актосъстватиля като нарушение, по чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Актът е връчен на жалбоподателя срещу
подпис, а талонът за медицинското
изследване е връчен при отказ, като в графата
"възражения" е печатно написано, че няма
възражения. Такива са постъпили в
законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН,
като в същите жалбоподателят е изложил
доводи за липса на нарушение и допуснати
процеуални нарушения при съставяне на
6
АУАН.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение и след като
приел възраженията за неоснователни на
06.07.2021г. Началник група в Сектор Пътна
полиция към ОДМВР – Благоевград, издал
атакуваното Наказателно постановление №
21-1116-000492, с което при идентична
фактическа обстановка, наказващия орган е
приел, че с поведението си жалбоподателят
едновременно е реализирал няколко
изпълнителни деяния на вмененото му
нарушение по тази законова норма, а именно:
отказал е проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта,
а така също и, че и не е изпълнил предписания
за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация
7
на алкохол в кръвта му, квалифицирано като
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За така
приетите като нарушения, наказващия орган
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложил административно наказание "глоба"
в размер на 2000. 00 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 24
месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети общо 12 контролни точки и
за нарушение на чл.147, ал.1 на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на
50 лв. НП е връчено на 24.09.2021 година,
като в законният седемдневен срок срещу
същото е депозирана разглежданата в
настоящото производство жалба.
В хода на съдебното производство са
разпитани полицейските служители К* и М.,
както и св.З.. От показанията на св. К* и М. се
установява, какво са установили, как е бил
8
спрян автомобила, както и че жалбоподателят
е бил в него. От показанията на св. З. се
установява, че същия се е отзовал на сигнал за
съдействие от колегите си, като е поканил
жалбоподателя да даде проби за алкохол и
наркотици, но същият отказал. По делото са
приложени писмени доказателства,
удостоверяващия извършеното по случая,
както и справка за нарушител/водач, от която
е видно, че жалбоподателят многократно е
наказван за административни нарушения по
ЗДвП. Никой от свидетелите не установява
извършена проверка с РСОД, както и какво е
установено при нея.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията
на разпитаните от съда свидетели. В подкрепа
установеното от фактическа страна са и
9
приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства. Фактите по
извършената проверка и направените при нея
констатации относно дата, мястото и
обстоятелствата около извършената проверка
се изясняват посредством показанията на
посочените свидетели и събраните в хода на
проверката писмени доказателства
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в
установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима,
разгледана по същество e основателна по
следните съображения:
В конкретния случай и АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, за което по
делото са представени категорични
доказателства, поради което неоснователни се
10
явяват възраженията в обратна насока, както и
в сроковете по чл.34 от ЗАНН. За
неоснователни съдът приема и възраженията
на реда за установяване на употреба на
алкохол, като неотносими към конкретния
случай.
В преценката си дали да издаде НП
административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на
АУАН, които при условията на чл.189, ал. 2
от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административно наказание се
считат за верни до доказване на противното.
От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр.
чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща
доказателствена стойност. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление №
10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл
съдът е длъжен, разглеждайки делото по
11
същество, чрез допустимите от закона
доказателства да установи, дали е извършено
административно нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът счита че в настоящия случай в хода на
административното производство са
допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи атакуваното
наказателно постановление и налагащо
неговата отмяна изцяло без съдът да се
произнася по същество на нарушението
поради следните основания:
По отношение нарушението по чл.173,ал.3 от
ЗДвП
За да може с издаването на едно наказателно
постановление да се реализира
административно-наказателна отговорност на
дадено лице, следва наказателното
постановление да съдържа законово
регламентиран минимален обем информация.
12
Фактите и обстоятелствата, които в
постановлението безусловно следва да са
налице, са описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били
нарушени).В случай, че така установените
нормативни изисквания не са спазени, ще
бъде налице акт, постановен в съществено
нарушение на закона. Изискването за
обоснованост на наказателното постановление
е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за
защитата на правата и интересите на лицата -
страни в административно-наказателното
производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се
довеждат до знанието на адресата
съображенията, по които административно-
13
наказващият орган е пристъпил към налагане
на конкретна административна санкция. Това
подпомага лицето, чиято отговорност е
ангажирана, да организира защитата си. От
друга страна наличието на мотиви улеснява и
прави възможен контрола за
законосъобразност и правилност на акта,
упражняван при обжалването му пред съда,
допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на
изискването за мотиви според ЗАНН е такова,
че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна
на акта. В конкретния случай както в
съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него постановление се сочи, че на
посочената дата е извършена проверка на
въпросния субект, но в двата документа е
налице описание на различни фактически
14
състав административни нарушения. От една
страна в АУАН е прието, че жалбоподателя е
"управлявал лек автомобил, като при
проверката отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство,
както и за наркотици, както и "На водача е
издаден талон за медицински изследване" и е
извършил вмененото му административни
нарушения, а от друг в обжалваното
наказателно постановление му е наложено
административно наказание за нарушение
изразяващо се в "отказва проверка с
техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за
химическо изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му", при
приложение обаче на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
15
ЗДвП. Така описаните, обстоятелствата не
дават достатъчна степен на конкретика около
извършеното нарушение и създават неяснота
относно възприетата от наказващия орган
фактическа обстановка, а от тук и
направените въз основа на нея правни изводи.
Не е ясно за да осъществи жалбоподателя
вменените му административни нарушения,
какво именно действие, респ. задължение не е
осъществил, като по отношение на него
липсват данни да е давано предписание за
изследване с доказателствен анализатор.
Правилото на закона е категорично: в
наказателното постановление трябва в
пълнота да се опише фактическата
обстановка. Описанието трябва да е
конкретно и да не буди съмнение.
Изпълнителното деяние на нарушението не
може да бъде извличано по пътя на логиката.
Това би имало за последица неопределеност
16
при установяване на нарушението и в
сериозна степен би застрашило правото на
защита на засегнатото лице, каквото
безусловно в случая е накърнено.
Правоприлагането и особено в частта му на
налагане на административни наказания не
може да почива на предположения, а само на
конкретни данни и обстоятелства. Още при
съставянето на акта трябва да е безспорно
ясно какво е обвинението, което се отправя на
административно привлечения. Това е така,
защото съставеният акт има и тази функция -
официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си
да се защити още в момента на съставяне на
акта, и тази възможност трябва да му се
осигури. В случая вменения на
жалбоподателя фактически състав на
административно нарушение с АУАН, не
съответстват на това, описано в наказателното
17
постановление, с което е ангажирана
административната отговорност на същия за
деяние, осъществено при друга, различна
фактическа обстановка. Именно изложеното
формира извод за липса на единство между
описаното в АУАН и НП, което във всички
случай представлява освен накърнено право
на защита на нарушителя, така и допуснато
процесуално нарушение от категорията на
съществените, неотстранимо в настоящата
съдебна фаза на административно-
наказателното производство и във всички
случаи обуславящо отмяна на обжалвания
санкционен акт, като незаконосъобразен в
тази част. Както се посочи според
съдържанието на издаденото НП въз основа
на този АУАН, на жалбоподателя са вменени
няколко изпълнителни деяния и алтернативни
форми на извършено нарушение по, а именно:
едновременно отказ на жалбоподателя за
18
проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта
му, наред с това и неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен
анализатор, а така също и за медицинско
изследване и взимане на биологични проби от
за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в
кръвта му, както и за отказ да бъде изпробван
за наркотици, като след това пък е
санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр.
1 от НК, което пък представлява и вътрешно
противоречие в самото НП, доколкото
приложената санкционна норма с посоченото
предложение, предвижда наказание за отказ за
проба с техническо средство.
В конкретния случай съдът намира, че
атакауваното НП е издадено и в нарушение на
чл.18 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.
18 от ЗАНН, когато с едно деяние са
19
извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях. Цитираната разпоредба урежда
случаите на извършени множество
административни нарушения от едно лице - с
едно (в идеална съвкупност) или отделни (в
реална съвкупност) деяния. И при двата вида
съвкупност законът предвижда налагане на
отделни наказания за всяко извършено
нарушение и отделно изпълнение на всяко от
наложените наказания. Налагането с НП на
едно наказание за описани от фактическа
страна множество нарушения представлява
нарушение на чл. 18 от ЗАНН и е основание
за отмяната му. В конкретния случай на
жалбоподателя е вменено извършване на две
различни нарушения според описаното като
фати – отказ да бъде изпробван за алкохол и
20
отказ за даде проба за употреба на наркотици
Така посочените нарушения не са
квалифицирани поотделно, а като едно общо
административно нарушение и в разрез с
разпоредбата на чл. 18 от
ЗАНН административно-наказващият орган е
наложил едно наказание глоба, а не отделно
наказание за всяко от описаните в
обстоятелствената част на НП нарушения.
Както беше посочено по-горе, за всяко
нарушение се налага отделно наказание, като
наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко от тях. Като не е наложил
отделни наказания за извършените две
деяния, квалифицирани като едно
административно нарушение, АНО е издал
незаконосъобразно наказателно
постановление. Това процесуално нарушение
прави напълно неясна волята на наказващия
орган за кое точно от описаните
21
административни нарушения е ангажирана
отговорността на жалбоподателя и води до
нарушаване правото на защита на наказаното
лице.
Наред с това, съдът констатира, че за
вменените с НП на жалбоподателя
допълнителни форми на нарушение по чл.
174, ал. 3, на практика липсват каквито и да
било фактически твърдения и наведени
обстоятелства в НП, като по този начин е
налице и вътрешно противоречие между
фактическата част на този акт и правната
квалификация на вменените на
жалбоподателя няколко форми на нарушение
по визираната норма на закона. Последното е
самостоятелно основание за съществено
нарушаване на правото на защита и допуснато
съществено процесуално нарушение при
издаване на атакуваното НП. Констатирания
порок е съществен, поради което и НП следва
22
да бъде отменено на процесуално основание.
По отношение материална законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление,
съдът намира следното.
Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба, водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или не
изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство срок от
две години и глоба от 2000 лева. В
конкретния случай съдът е лишен от
възможност да извърши контрол за
материална законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и в частност има
ли извършено нарушение и извършено ли е от
23
жалбоподателят, предвид констатираната
неяснота, относно
административнонаказателното обвинение в
неговата обстоятелствена част и какво точно е
прието от наказващия орган,. Изложеното
обуславя отмяна на наказателното
постановление в тази част.
По отношение на нарушението по чл.147, ал.1
от ЗДвП
Съдът намира, че незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя
за нарушение чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 147 ал.1 от
ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените
сили, мотопедите и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за
24
проверка на техническата им изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа
на превозните средства, с изключение на
мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 181 т.1
предл. първо от ЗДвП, е предвидена
административно-наказателна отговорност на
собственика или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за
технически преглед. Т.е. тъй като в сочената
като нарушена нормативна разпоредба/ чл.
147 ал.1 от ЗДвП/ не е регламентирано чие е
задължението за представяне на МПС на
технически преглед, последното следва да се
изведе от изискването на санкционната
25
разпоредба на чл. 181 т.1 от ЗДвП, а именно
на собственика на МПС или конкретно
длъжностно лице. По отношение на това
нарушение, съдът констатира непълно
фактическо описание на деянието, доколкото
в акта и наказателното постановление не е
посочено нито какъв е срокът за представяне
на конкретното МПС за годишен технически
преглед (в чл. 147, ал. 3, т. 1 от ЗДвП впрочем
са установени различни срокове за
представяне на леки автомобили за годишен
технически преглед в зависимост от датата на
регистрацията им като нови), нито кога е
изтекъл този срок, който пропуск съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като
нарушителят не е в състояние да узнае
всички факти, попадащи в обективния състав
на нарушението, за което е обвинен, нито да
организира своевременна и адекватна защита
срещу обвинението.
26
Отделно от това не се установи по безспорен
начин от доказателствата по делото, както и
липсват каквито и да било писмени
доказателства, подкрепящи изложените в акта
твърдения на актосъставителя и свидетеля по
акта, относно отрицателния факт, че
автомобила не е преминал технически
преглед, с което е прието за осъществено и
нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Изложеното мотивира съда да приеме
разглежданото нарушение за недоказано по
безспорен и категоричен начин от обективна
страна, което като правна последица обуславя
отмяна на обжалвания санкционен акт.
Изложеното обуславя незаконосъобразност на
НП и в тази част.
Предвид приетото от съда, че атакуваното
наказателно постановление е
незаконосъобразно, същото следва да бъде
отменено и в частта за отнетите 12 контролни
27
точки, доколкото приложението на
цитираната Наредба е обусловено от
законосъобразното ангажиране на
отговорност за конкретни нарушения по
ЗДвП, което в случая съдът прие, че не е така.
С оглед изхода на делото и доколкото в
рамките на съдебното производство са
сторени разноски за свидетел в размер на
39.20 /тридесет и девет лева и двадесет
стотинки/, то административнонаказващия
орган следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд гр.Благоевград сумата
в размер на 39.20 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№ 21-1116-000492/06.07.2021 г. на Началник
група в Сектор Пътна полиция към ОДМВР-
28
Благоеврад, с което на Б. К. СТ., с ЕГН
********** с адрес гр.Б***, бул.“С* К* М*
за административно нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000. 00 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 месеца, за нарушение на чл.147,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лв. и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо
12 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Благоевград
направените в съдебното производство
разноски в размер на 39.20 /тридесет и девет
лева и двадесет стотинки, както и държавна
такса от 5. 00 (пет) лева за служебното
издаване на изпълнителен лист.
29
Решението може да се обжалва пред
Административен съд – Благоевград в 14-
дневен срок, считано от съобщаването му на
страните.
Съдия при
Районен съд –_______________________
Благоевград:
30