Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 10.08.2018г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №870/ 2017 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №687/ 19.07.2017г., издадено от Началника
на Митница-Пловдив. Жалбоподателят ЕТ „Р.П.“ останал недоволен от наложеното му административно
наказание и моли съда да отмени горното наказателно постановление. Твърди, че
не е извършил вмененото му нарушение. В с.з. негов процесуален представител поддържа
жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
След проверка на
констативния акт(АУАН) и наказателното постановление(НП), след като взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което, съгласно чл.59
ал.2 от ЗАНН, същата е допустима.
Административно-наказващият
орган приел за установено, че на 18.04.2017г. във връзка с уведомление за
промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверение за регистрация на
СМОД рег.№ П6а-77/32-97613/10.04.2017г., подадено от ЕТ„Р.П.“, ЕИК ******е
извършена проверка от митнически служители на отдел „Акцизи“, Митница-Пловдив в
обект- СМОД, находящ се в гр.Павел баня, общ.Павел баня, обл.Стара Загора,
ул.„Дружба“№80. Контролните действия са обективирани в Протокол за извършена
проверка №1030/18.04.2017г.
На 29.06.2017г. в обект-
СМОД, находящ се в гр.Павел баня, общ.Павел баня, обл.Стара Загора,
ул.„Дружба“№80, стопанисван от ЕТ„Р.П.“,
ЕИК *****, митнически служители при ТМУ-Пловдив, във връзка с постъпило писмено
уведомление вх.№32-168684/17.06.2016г. за промяна в обстоятелствата са
поставили митнически пломби на отворени капаци на изпускателите на три броя
казани, както следва:
-Казан №3- поставени
митнически пломби с №№0033071 и 0033072,
-Казан №4- поставени
митнически пломби с №№0033030 и 0033001,
-Казан №5- поставени
митнически пломби с №№0033015 и 0033075.
Контролните действия са описани в Протокол за
извършена проверка №1519/29.06.2016г.
На 18.04.2017г. по време на извършване на
проверката, обективирана в Протокол за извършена проверка №1030/18.04.2017г. е
установено, че липсват поставените с Протокол за извършена проверка №1519/ 29.06.2016г.
митнически пломби, както следва:
-Казан №3- поставени митнически пломби с
№№0033071 и 0033072,
-Казан №4- поставени митнически пломби с
№№0033030 и 0033001,
-Казан №5- поставени митнически пломби с
№№0033015,
От казан №5 е свалена изправна митническа пломба
с №0033075.
За
липсата на митническите пломби в хода на проверката са изискани писмени
обяснения от регистрираното лице ЕТ„Р.П.“, ЕИК *********, представлявано от Р.К.Д.,
ЕГН **********, в които същото твърди, че при направената проверка от
митница-Стара Загора служителите са установили, че някои от казаните, които са
били пломбирани нямат пломби, за което лицето няма обяснение как се е случило
това.
С
писмо изх.№32-120655/04.05.2017г. Р.К.Д., ЕГН **********- собственик на ЕТ„Р.П.“,
ЕИК ******е поканена да се яви в МБ-Стара Загора за съставяне и връчване на
АУАН.
На
10.05.2017г. Р.К.Д., ЕГН **********- собственик на ЕТ„Р.П.“, ЕИК ******се е
явила в МБ-Стара Загора за съставяне и връчване на АУАН.
АНО приел, че ЕТ-жалбоподател
е извършил нарушение на чл.122а,ал.1, във връзка с чл.102,ал.3,т.3 и и
чл.4,т.62 от ЗАДС, поради което и на основание чл.4,т.62, чл.102,ал.3,т.3,
чл.122а,ал.1 и чл.128,ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.27, чл.53,ал.2, чл.57 и чл.83,ал.1 от ЗАНН му наложил имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушаване разпоредбите на чл.102,ал.2т.3 от ЗАДС.
Извода, че жалбоподателя е извършил горното
нарушение, наказващият орган е формирал
въз основа констатациите в редовно съставения по ЗАДС АУАН. Съдът в изпълнение
на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към чл.14,ал.2 от НПК, по
силата на който доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат
да имат предварително определена сила, разгледа делото по същество и констатира
следното:
Актосъставителката Е.В. в с.з. категорично потвърди отразената от нея в
АУАН обстановка. Показанията на тази свидетелка
са убедителни и са послужили като
основа за формиране на несъмнен извод за виновно осъществяване състава на
вмененото на ЕТ- жалбоподател административно нарушение. Ето защо съдът намира, че в хода на
административно- наказателното производство бе доказано по безспорен и
категоричен начин, че ЕТ„Р.П.“ е осъществил вмененото му с обжалваното наказателно
постановление нарушение на ЗАДС.
При извършената проверка, относно формалните
изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните правила по
налагане на административно наказание.
Нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е по чл.122а,ал.1 от ЗАДС, съгласно
който: „На лице, което е манипулирало, премахнало или въздействало по друг
неправомерен начин върху средствата по чл. 102, ал. 3, т. 3 или върху
техническите устройства по чл. 102а, се налага глоба в размер от 1000 лв. до 10
000 лв. за физическите лица и имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20
000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.“ В конкретния случай,
както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП нарушената
законова норма е конкретизирана цифрово по чл.122а,ал.1, във връзка с
чл.102,ал.3,т.3 и и чл.4,т.62 от ЗАДС, но впоследствие в диспозитива на
обжалваното наказателно постановление същата е записана като такава по
чл.102,ал.2,т.3 от ЗАДС. Нормата на чл.102,ал.2 от ЗАДС, съгласно която: „Контролът
включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на
всички други лица, държащи или извършващи дейности с акцизни стоки.“ обаче не
съдържа точки или други алтернативи. По този начин не са спазени изискванията
на императивните разпоредби на чл.41,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН. Това поставя
нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му във
вина нарушение и в съответствие с него да организира защитата си. Касае се за
съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Индивидуализирането
на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за
правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото
против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на
нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да
ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното
административно нарушение.
АУАН
е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно
образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват
точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и
да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН
реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез
съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен
това актът има и тази функция- официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта. Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената
разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за
предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда
налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира
защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води
до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Константна
е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване
на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на
посоченото за нарушител лице.
Административно-наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за съставените актове и издадените наказателни
постановления, като само редовно изготвените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
С
оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление,
административно-наказващия орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което същото е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на това основание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на
наказателната колегия на Върховния касационен съд по т.н. дело №1/2007г.,
преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В обхвата на
съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на тази разпоредба са
налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6,ал.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според
която съда не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава
правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Той изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото. С оглед липсата на легално определение в ЗАНН на „маловажен случай“ и с
оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която по въпросите на
вината,вменяемостта,обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс(НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за
„маловажен случай“ следва да се приеме този, при който извършеното
административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид(чл.93,т.9 от НК).
По време на
проверката не е установено казаните, с нарушена цялост на поставените им
пломби, да са били ползвани, т.е. липсват вредни последици. Това налага извод
за наличието на явно маловажен случай на административно нарушение. Преценка за
маловажност на случая обаче не е направена от административно-наказващия орган,
което обуславя отмяната на обжалваното НП. С оглед на горното и на основание
чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №687/ 19.07.2017г., издадено от Началника на Митница-Пловдив,
с което на ЕТ„Р.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, със собственик Р.К.Д., ЕГН **********, е наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: