№ 4215
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100505071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Софийска вода“ АД срещу решение №
1883/02.02.2024 г. по гр.д. № 31869/2023 г. по описа на СРС, 156 състав, с което са
отхвърлени искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Л. Ц. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от
861,70 лв., представляващи цена на незаплатени ВиК услуги по доставка и отвеждане
на питейна вода по договор при общи условия за периода от 23.08.2021 г. до 21.08.2022
г. за недвижим имот, находящ се в гр. Нови Искър, ул. „*******, аб. № *******, както
и сумата от 46,65 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 23.09.2021 г. до
21.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 25.11.2022 г. по ч.гр.д. № 62506/2022 г. по описа на СРС, 156 състав.
Жалбоподателят - „Софийска вода“ АД, твърди, че решението е неправилно и
моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита за доказано по
делото, че ответникът се явява потребител на водоснабдителни услуги в процесния
1
имот за периода, предмет на делото, поради което дължи цената на предоставената
услуга. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Ц. Л. Ц. (представляван от особен представител – адв.
Г. Х. Г.), оспорва същата, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли
същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 861,70 лв., представляваща
задължения за предоставени ВиК услуги за имот, намиращ се в гр. Нови Искър, ул.
„*******, кл. № **********, договорна сметка № *******, за периода от 23.08.2021 г.
до 21.08.2022 г.; 46,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.09.2021 г.
до 21.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2022 г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред СРС, по което е образувано
ч.гр.д. № 62506/2022 г. на СРС) до окончателното й изплащане.
Ищецът – „Софийска вода“ АД, твърди, че е бил в облигационно отношение с
ответника Ц. Л. Ц., по силата на което му е предоставял водоснабдителни услуги за
клиентски № **********, договорна сметка № *******, открити за следния обект –
ап. 11, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. „*******. Сочи, че ответникът не е заплатил в
определения в общите условия срок стойността на доставените му услуги, поради
което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумите, както следва: 861,70 лв., представляваща задължения за предоставени ВиК
услуги за имот, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. „*******, кл. № **********,
договорна сметка № *******, за периода от 23.08.2021 г. до 21.08.2022 г.; 46,65 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.09.2021 г. до 21.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2022 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК пред СРС, по което е образувано ч.гр.д. № 62506/2022 г.
на СРС) до окончателното й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е дал указания за предявяване на искове по чл.
422 ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът е предявил искове по чл. 422, ал.
1 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които в производството по ч.гр.д. №
62506/2022 г. по описа на СРС, 156 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 25.11.2022 г. срещу длъжника Ц. Л. Ц.. Претендира разноските по
производството.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на иска за главница в тежест на ищеца при условията на пълно
и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между
страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на
водоснабдителни услуги за клиентски № **********; че за периода от 23.08.2021 г. до
21.08.2022 г. е доставил реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на
претендираната в настоящото производство сума.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Неправилен и изводът на първостепенния съд, че по делото не е доказано между
страните да е налице облигационно отношение. Съгласно представената справка от
Агенцията по вписванията, на 13.07.2007 г. ответникът Ц. Л. Ц. и К.П. Ц.а са
придобили собствеността по отношение на процесния имот, намиращ се в гр. Нови
Искър, ул. „*******, по силата на договор за покупко-продажба.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 80
ЗКИР актът се вписва ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а на основание чл. 82, ал. 1 ЗКИР
съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали
са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Следователно, представената справка е годна да установи притежанието на вещно
право. Не е проведено също така насрещно доказване, че през процесния период
ответникът не е бил собственик на процесния имот, тъй като се е разпоредил със
същия.
На основание §. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят водоснабдителните и
канализационни услуги. Следователно, по силата на закона ответникът по жалбата,
като съсобственик на процесния имот, намиращ се гр. Нови Искър, ул. „*******, се
явява потребител на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни в
посочения имот, и дължи заплащане на половината от цената им.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност.
3
Пред първата инстанция е прието заключение на комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението по експертизата,
количествата изразходвана вода са определени „на база“ за брой обитатели, предвид
липсата на информация за монтиран изправен измервателен уред на водопроводната
инсталация в жилището и предвид обстоятелството, че не са извършвани проверки на
място от проверител на ВиК дружеството. Експертизата е изготвена по данни на ищеца
„Софийска вода“ АД, като по делото не са представени никакви доказателства, от
които да се установяват предпоставките за начисляване на цената за водоснабдителна
услуга по посочения в експертизата начин – „на база“.
Настоящата съдебна инстанция счита, че от заключението на приетата по делото
експертиза не се установява фактът на реално предоставяне на водоснабдителна
услуга, доколкото същата е изработена само по данни на ищеца - „Софийска вода“ АД,
без по делото да са представени самите документи, изготвени във връзка с отчитането
на изразходваната вода в имота. Ето защо, експертизата няма доказателствена
стойност във връзка с установяване на факта на реална доставка на водоснабдителна
услуги в процесния имот.
Следователно, искът за главница и обусловеният от него иск за мораторна лихва
са неоснователни.
Във връзка с изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски по делото има само ответникът по
жалбата, но същият не претендира такива, поради което не следва да се ангажира
отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1883/02.02.2024 г. по гр.д. № 31869/2023 г. по
описа на СРС, 156 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5