СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
15.03.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа
в съдебно заседание на 14.02.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 10006/12г. и констатира следното:
Предявени
са искове от П. А. против Б. Й. и Е. Н. с правно основание чл.
30 от ЗЗД за – унищожаване на упълномощителна сделка от 24.03.08г. /с която П. А.
е учредил представителна власт в полза на Е. Н./; чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД за – прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижими имоти /обективиран в нотариален
акт № 56 от 07.04.08г. на нотариус Б. Н./; чл. 124 от ГПК за – установяване, че
ищецът е собственик на: апартамент № 8 /с прилежащите му избено помещение и
идеални части/ и гараж № 12 /с прилежащите му идеални части/, които имоти са
индивидуализирани подробно в посочения нотариален акт. Заявено е и искане по
чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на същия нотариален акт.
Правната
квалификация на исковете е направена от председателя на състава в съответствие
с молбите на ищеца от 13.12.11г. /депозира пред САС/ и от 05.12.16г.
/депозирана пред СГС/. На практика двете посочени моли не се различават по
съдържание.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
24.03.08г. П. А. е подписал пълномощно с, което е предоставил право на Е. Н. да
се разпорежда със собствени на ищеца недвижими имоти /апартамент и гараж/. На
07.04.08г. пълномощникът /Е. Н./ е продал имотите на Б. Й. /сделката е
обективирана в нотариален акт № 56 от 07.04.08г. на нотариус Б. Н./.
Искът
по чл. 30 от ЗЗД е – основателен:
С
влязъл в сила съдебен акт /присъда от 10.11.14г. на АСН по н.о.х.д. № 179 от
14г./ ответникът Е. Н. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 214 от НК. В дизпозитива на посоченият съдебен акт изрично
/изчерпателно, подробно и конкретно/ са описани всички релевантни за настоящия
спор обстоятелства /касаещи отношенията между страните при оформянето на
процесната упълномощителна сделка от 24.03.08г./. Този съдебен акт /който се
явява задължителен за настоящият граждански съд в хипотезата на чл. 300 от ГПК/
директно удостоверява предпоставките на чл. 30 от ЗЗД /а именно, че –
процесната упълномощителна сделка е била подписана от ищеца след заплаха/. С
оглед това първият иск следва да бъде – уважен. В случая предпоставките на иска
се установяват директно /категорично, еднозначно/ с посочената присъда на
наказателния съд и поради това председателят на състава не обсъжда събраните в
процеса гласни доказателства /същите на практика няма как да дерогират правната
последица по чл. 300 от ГПК/.
Основателен
/предвид изхода на спора по иска с правно основание чл. 30 от ЗЗД/ се явява и
искът по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД:
Установеният
порок на процесното пълномощно /въз основа на което е била сключена процесната
сделка за покупко-продажба/ е обстоятелство, което налага /само по себе си/
директен извод, че – недвижимите имоти са били прехвърлени в полза на Б. Й. без
съгласие на ищеца. С оглед това – искът за нищожност следва да бъде уважен. В
допълнение:
Председателят
на състава намира, че в случая /макар в тази част уточняващите молби на ищеца
да не са съвсем прецизни/ правната квалификация на иска е именно по чл. 26, ал.
2, предл. 2-ро от ЗЗД /а не по чл. 30 от ЗЗД за унищожаване на процесната
продажба – каквито доводи е изложил САС в отменителното решение/. Дори и при
посочената квалификация на иска обаче /по чл. 30 от ЗЗД/ правният ефект
/правните последици/ на процесната сделка следва да бъде отречен отново /по
същите, изложените по-горе съображения/.
Досежно иска по
чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД:
Ищецът поддържа,
че процесната продажба е нищожна поради сключване на договора в противоречие с
добрите нрави /конкретните доводи в тази връзка са, че: имотът е бил продаден
на изключително занижена цена и, че: пълномощникът Е. Н. и купувачът Б. Й. са
се уговорили във вреда на упълномощителя – ищеца по смисъла на чл. 40 от ЗЗД/.
Председателят на състава намира, че – този иск е заявен като евентуален на
исковете с правно основание чл. 30 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД
/доколкото на практика основното твърдение, защитна теза на ищеца е, че –
правоотношението по продажба се явява недействително като оформено при липса на
съгласие на продавача, която липса произтича пряко от унищожаемостта на
процесното пълномощно/. С оглед това – съдът не следва да излага съображения
/да разглежда по същество/ посочената евентуална претенция. Същата обаче би се
явила основателна:
В
дизпозитива на посочената наказателна присъда е конкретизирана изрично
пазарната стойност на процесния недвижим имот към момента на продажбата /причинената
на ищеца имотна вреда/ и тази стойност значително надвишава визираната в
процесния нотариален акт продажна цена на имота. В такава хипотеза следва да се
приеме, че – страните по договора за продажба /Б. Й. и Е. Н./ са
се договорили във вреда на собственика, упълномощителя /по смисъла на чл. 40 от ЗЗД/, а това обстоятелство директно попада в обхвата на правилото по чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД.
Искът по чл.
124 от ГПК е основателен:
Изложеното сочи
/предвид изхода на спора по горните искове/, че процесният договор за
покупко-продажба не е породил правен /транслативен/ ефект в полза на ответника
Б. Й.. С оглед това – ищецът следва да бъде признат за собственик на имота
/материално правната легитимация на П. А., правото му на
собственост спрямо имота до момента на изповядване на оспорената продажба не е
спорна, а същата е и удостоверена с писмено доказателство – нотариален акт № 124
от 25.09.02г. на нотариус Б. Н./.
Искането
по чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлено /тази законова последица е
приложима само спрямо констативни нотариални актове/.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни
разноски, но само до размера на сумата 1 500 лева /внесен депозит при условията
на чл. 47, ал. 6 от ГПК/. Правото на ищеца да претендира присъждане на
адвокатски хонорар /реално платен в полза на представителите на страната/ следва
да бъде отречено /доколкото спрямо П. А. е приложена последицата по чл. 83, ал.
2 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА
по иска на П.С.А. ЕГН ********** против Е.А.Н. ЕГН ********** упълномощителна
сделка от 24.03.08г. /нотариално заверена при нотариус Б. Н./ - на основание
чл. 30 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на договор /обективиран в нотариален акт № 56 от
07.04.08г. на нотариус Б. Н./ за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен
между Е.А.Н. ЕГН ********** /като пълномощник на П.С.А. ЕГН **********/ и Б.Д.Й.
ЕГН ********** – на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на П.С.А. ЕГН ********** против Б.Д.Й. ЕГН **********, че
ищецът е собственик на: апартамент № 8, находящ се в град София, ул. Г. *********/надземен/,
с площ от 96, 5 кв. м., заедно с избено помещение № 14, с площ от 9, 1 кв. м.,
заедно с 3, 28% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото и Гараж № 12, находящ се в същата сграда, с площ от 27, 46 кв. м.,
заедно с 0, 94% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото - на основание чл. 124 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА
Е.А.Н. и Б.Д.Й. да платят на П.С.А. общо 1 500 лева – съдебни разноски
/разпределени по равно между ответниците/.
ОСЪЖДА
Е.А.Н. и Б.Д.Й. да платят на СГС държавна такса в размер на 1 195 лева –
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК /разпределена по равно между ответниците/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: