РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502966 по описа за 2021 година
-ти
Обжалвано е решение №711/25.05.2021г. на Пловдивския районен съд, ІІІ гр.
с., постановено по гр. д. №10387/20г., с което се признава за установено по отношение
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, по
предявения от В. И. Ч., ЕГН: **********, адрес: *** и Н. И. К., ЕГН: **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК, че клаузите за
договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за пакет допълнителни услуги от
сключеният между страните договор за кредит № **********/ 03.11.2017 г ., са
недействителни на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради това, че
посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР, както и нищожни
поради противоречие с добрите нрави.
Жалбоподателят „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл.53
Е, вх. В, ет.7 моли съда да отмени решението на районни съд и постанови друго, с
което отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемите В. И. Ч., ЕГН: **********, от *** и Н. И. К., ЕГН: **********,
1
адрес: ***чрез адв. Б. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал2 от ЗАдв.
Подадена е и частна жалба против Определение № 5183/16.07.2021г. в частта, с
която се оставя без уважение молба вх. № 34776/28.06.2021г. от адв. Д.Б. за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател адвокат Д.Б. счита определението за неправилно и моли
съда да отмени, като му присъди още 320.35лв. или общо 1 229.95лв.
Другата страна по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София счита искането за изменение
на решението на районния съд в частта му за разноските за неоснователно.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
От представения по делото препис от договор за потребителски кредит №
********** сключен на 03.11.2017г. се установява, че „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, гр. София предоставя 4 000лв. със срок на връщане 36 месеца,
при годишен лихвен процент 41.17% и годишен процент на разходите 49.89%. Освен
тези суми кредитополучателят В. И. Ч., ЕГН: **********, която в договора е назована
като клиент, следва да заплати и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в общ размер на 3 615.84лв.
Кредитополучателят прави възражения за нарушаване на нормите на чл. 11, ал.1,
т.9 и т. 12 от ЗПК свързани с размерите на лихвения процент по кредита; на годишния
процент на разходите и предварителната информация във връзка с параметрите на
договора.
От приетата по делото счетоводна експертиза с вещо лице С. се установява, че в
годишния процент на разходите по процесния договор са включени само разходите за
лихви, но не и възнаграждението за пакет допълнителни услуги, което ако се включи в
ГПР, последният би възлизал на 90.396%.
Според нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК в ГПР се включват и всякакъв вид
възнаграждения, каквото безспорно е и възнаграждението за обсъждания пакет за
допълнителни услуги. След като този вид разходи следва да бъде включен в ГПР, но
това не е направено в процесния договор, то реалния му размер е по – голям от размера
посочен в чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК и затова на основание чл. 22 от същия закон процесния договор е недействителен
и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита на основание чл. 23
от ЗПК. Тук следва да се добави и обстоятелството, че в самия договор за
потребителски кредит на стр.1 изр. последно е посочено, че кредиторът не събира
никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита, а в т.1 от споразумението за
2
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорено, че първата услуга, за която
се дължи обсъжданото възнаграждение е за точно обратното на посоченото в договора,
а именно за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.
Относно годишния лихвен процент в размер на 41.17%. Тук страните всъщност
са уговорили възнаградителна лихва, която обаче е в противоречие с добрите нрави,
понеже тази лихва следва да бъде възнаграждението на кредитора за отпуснатия
кредит, но възнаграждение в такъв размер нарушава принципа на справедливост и
затова е в противоречие с добрите нрави, което е основание за нищожност, в какъвто
смисъл е Реш. № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005г. на ВКС, ІІ г.о.
Изложеното налага извода, че задължението за заплащане на ГПР в размер на
49.89% е недействително по смисъла на чл. 22 от ЗПК и ГЛП от 41.17% нищожно като
противоречащо на добрите нрави.
Ето защо исковата са основателни и следва да се уважат.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да разноски на адвокат Д. Б.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 1 109.94лв. за всяка една от
въззиваемите или общо 2 219.88лв., като възражението за прекомерност на размера на
възнаграждението е неоснователен предвид служебното му определяне от съда.
По отношение на определението, с което се отказва изменение на решението в
частта за разноските:
Според установената съдебна практика например Опр. № 262/01.08.2018г. по гр.
д. № 3381/17г. на ВКС, ІІІ г.о. и Опр. № 360/30.07.2018г. по ч. т. д. № 1807/18г. на ВКС,
І т. о. адвокатското възнаграждение се определя поотделно съобразно броя и вида на
предявените искове.
В случая съдът е разгледал два иска – за недействителност на договор за кредит
поради противоречие и нарушение на нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и
възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави, за които два иска са
събрани и съответните държавни такси. Ето защо според посочената съдебна практика
за всеки иск следва да се определи съответното възнаграждение и е без значение какъв
е вида на исковете, като се има предвид, че процесуалния представител на страните е
регистриран по ДДС.
По иска за недействителност на договора поради невключването в ГПР на
стойността на пакет допълнителни услуги е на стойност 3 615.84лв. Дължимото
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 579.72лв. с включен ДДС, а по
иска за нищожноста възнаградителната лихва от 3 026.48лв адвокатското
3
възнаграждение възлиза на 530.22лв. Или общият размер на дължимото
възнаграждение възлиза на 1 109.94лв. Доколкото с частната жалба се претендира
присъждане възнаграждение за процесуалното представителство единствено за Н.К.,
на адв. Б. следва да се присъди разликата от 200.34лв. поради което обжалваното
определение следва да се отмени в частта, с която се оставя без уважение искането за
изменение на решението до размера от 1 109.94 лв. и затова ще се присядат още
200.34лв или общо 1 109.34лв., а в останалата част определението следва да се
потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-
ПОТВЪРЖДАВА решение №711/25.05.2021г. на Пловдивския районен съд, ІІІ
ти
гр. с., постановено по гр. д. №10387/20г.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл.53
Е, вх. В, ет.7 заплати на Д.Г.Б., с личен номер ***, с адрес *** сумата 2 219.88 (две
хиляди двеста и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
ОТМЕНЯ определение № 5183/16.07.2021г. в частта, с която се оставя без
уважение молба вх. № 34776/28.06.2021г. от адв. Д.Б. за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК до размера от
1 109.94лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7 заплати на Д.Г.Б., с личен номер ***,
с адрес *** още 200.34 (двеста лева и тридесет и четири стотинки) или общо 1 109.94
(хиляда сто и девет лева и деветдесет и четири стотинки) на основание чл. 38, ал.2 от
закона за адвокатурата за процесуалното представителство на Н. И. К., ЕГН:
**********, адрес: ***.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5183/16.07.2021г. в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5