Р Е Ш Е Н И Е
№……/21.12.2015 год.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание при
закрити врати на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1863 по описа на ВОС за 2012 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл.625 вр. чл.607а, ал.2 ТЗ.
Инициирано е по молба на „ФРИГОКОМЕРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, гр.
Варна, гр. Варна, за откриване на
производство по несъстоятелност на „ДЕЙТРОН”
ЕООД, гр.Варна.
Молбата на „ФРИГОКОМЕРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е основавана на твърдения за неплатежоспособност
на ответника, като се сочи, че не е в състояние да изпълнява изискуем паричен
дълг по търговска сделка. Твърди се, че молителят е кредитор на „ДЕЙТРОН” ЕООД
за сума в размер на 179 160 евро, претендирана като дадена на отпаднало основание – по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти в строеж с №
47/04.09.2007 год., развален едностранно от молителя с нотариална покана от
06.04.2012 год., поради неизпълнение на задълженията на ответника и сума в размер на 33 592.50 евро,
съставляваща договорена съгласно чл.10 от Договора неустойка. Излага се, че
съгласно сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот в строеж № 47/04.09.2007 год.ответникът се е задължил да продаде
на молителя, в степен на завършеност и след подписване на акт образец 16,
недвижими имоти, подробно описани в договора, а с оглед действително
построеното след завършване на строителството – един обединен недвижим имот
срещу договорена цена. Сочи се, че до месец август 2009 год. е изпълнило
задълженията си по договора като е превело до тази дата договорените четири
вноски от 80 % от договорената цена, равняващи се на 179 160 евро, като с
нотариална покана от 06.04.2012 год. молителят поканил ответното дружество да
изпълни задълженията си по договора, но представител на ответника не се явил на
посочената дата и час, нито последвало изпълнение. Същевременно, при извършена
справка по партидата на дружеството се установило, че върху описания недвижим
имот има вписани вещни тежести от НАП, АДВ и търговски дружества, което само по
себе си поражда и невъзможността съгласно чл.4 т.2 т.4 от договора да предаде и
прехвърли имота без тежести. Поради горното и молителят е развалил едностранно
договора с нарочна нотариална покана като е поканил ответника в петдневен срок
да върне получените авансово четири вноски и заплати договорената между
страните неустойка. Поради това, че плащане не е постъпило, се претендира
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството - ответник поради неплатежоспособността
му. Твърди се също така от молителя, че освен посоченото състояние на
неплатежоспособност, ответното дружество е и свръхзадължено,
тъй като неговото имущество не може да покрие паричните му задължения. За това
състояние, според молителя, се съди от множеството образувани срещу него
изпълнителни дела, дълговете по които не се изплащат. Ето защо, сезира съда с
искане за постановяване на решение, с което се обяви неплатежоспособността на
длъжника, евентуално неговата свръхзадлъжнялост и се
открие производство по несъстоятелност на същото.
С определение № 4085/30.08.2012 год.,
съдът е спрял производството по настоящото дело до приключване на т.д. №
2938/2011 год. на ВОС, образувано по съединени претенции на присъединени
кредитори за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „ДЕЙТРОН“
ЕООД.
С оглед влязлото в сила на 10.12.2014
год. решение, постановено по т.д. № 674/2013 год. на Варненски Апелативен съд,
с което е отменено постановеното по т.д. № 2938/2011 год. на ВОС решение и е
отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „ДЕЙТРОН“
ЕООД и отпадане на пречките по движение на настоящото дело, съдът е възобновил
производството по делото и е предприел размяна на книжа.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „ДЕЙТРОН” ЕООД е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на предявената
молба. Твърди, че с влязло в сила решение, постановено по т.д. № 1277/2009 год.
е отречено качеството на кредитор на молителя на посоченото в молбата за
откриване на производство по несъстоятелност основание, позовавайки се и на
обстоятелството, че представените с молбата документи са съставени след
отхвърляне на ищцовата претенция по горепосоченото
производство след като самия ищец вече е изпаднал в забава. Излага, че
претенцията на ищеца не е ликвидна и изискуема по търговска сделка и има
характер на възражение за неизпълнен договор. Сочи също така, че предвид
влязлото в сила решение по т.д. № 2938/2011 год. на ВОС и събраните по него съдебно
– икономически експертизи, дружеството не е свръхзадължено.
С влязло в сила, поради необжалването
му, определение № 1646/08.05.2015 год. съдът е прекратил производството по
делото, В ЧАСТТА, по искането на молителя за откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност, поради което
и производството е останало висящо по искането на „ФРИГОКОМЕРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „ДЕЙТРОН“ ЕООД поради
състоянието му на свръхзадълженост.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, в хипотезата на свръхзадълженост,
следва да са налице следните материалноправни
предпоставки: молбата да е подадена до
компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице; длъжникът да е
капиталово търговско дружество по
смисъла на ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или публичноправно
задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане и да
е налице свръхзадълженост съгласно чл.742 ТЗ, което обективно
състояние да продължава и към настоящия момент.
По отношение на легитимацията на
молителя, съдът трябва да изследва дали е налице хипотезата на чл.625 ТЗ,
съгласно която писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност
могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по
търговска сделка, както и НАП за публичноправни
задължения към държавата или общините, свързани с търговската дейност на
длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай,
сезиралата съда молба е подадена от търговско дружество /ФРИГОКОМЕРС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД/ и е основана на твърдения молителят да е кредитор на дружеството
– длъжник въз основа на вземане, свързано с последиците от разваляне на сключена
между страните търговска сделка. Поради горното и съдът приема, че молителят е
сред правоимащите по чл.625 ТЗ да инициират
производство по несъстоятелност.
Съгласно чл.607а, ал.2 ТЗ, освен
при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност,
акционерно дружество или командитно дружество, Или, другата предпоставка,
отнесена към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на
длъжника и то - на капиталово търговско дружество. А ответникът в настоящото
производството /„ДЕЙТРОН” ЕООД/ безспорно, с оглед правно организационната си
форма, е такова /чл.1, ал.2, т.1 и чл.113 от ТЗ/.
Твърдените от молителя неудоволетворени изискуеми парични вземания, като материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал.1
от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, приложима и при
обследване на соченото състояние на свръхзадълженост
на ответника, се претендират като произтичащи
от сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 04.09.2007 год., развален едностранно от молителя и
съставляващо вземане за връщане на заплатената въз основа на разваления договор
от молителя сума и договорна неустойка.
Търговското право си служи с два юридически критерия за квалифициране на
сделките като търговски. Първият се означава като обективен и съгласно
разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ТЗ е свързан единствено с особеността на
сделките. Според него търговски са сделките изрично посочени в текста на чл. 1,
ал. 1 от ТЗ. Тези сделки се означават като обективни или абсолютни търговски
сделки. Вторият критерий за определяне на сделките като търговски е свързан с
качеството на лицата, които ги извършват, което го определя като субективен.
Чл.286, ал.1 ТЗ дефинира като търговска сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие, при която хипотеза, за да се определи
една сделка за търговска, тя трябва да е извършена от търговец при
осъществяване на неговата дейност по занятие.
Именно като
произтичаща от търговска сделка последица следва да се приеме и претендираното от „ФРИГОКОМЕРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД
вземане за връщане на платената въз основа на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 04.09.2007 год. цена на продаваните
имоти. За да формира този си извод съдът съобразява обстоятелството, че
търговията с недвижими имоти е залегнала като предмет на дейност на ответното дружество,
което е основание сделката да се окачестви като презумтивно
търговска съгласно чл.286, ал.3 ТЗ – свързана с осъществяваната от търговеца
дейност по занятие. Това обстоятелство не се променя от характера на договора
като предварителен, тъй като същият подготвя окончателния такъв и се отнася
безспорно, поради изложеното, до търговска сделка.
Релевантно, на следващо място, е установяването на съществуването на
изискуемо по приетите за търговски сделки, парично задължение, което би обусловило
качеството на молителя на кредитор по чл.625 ТЗ. Последното е необходимо, тъй
като само наличието на непогасено парично вземане ги прави активно легитимирани
да искат откриване на производство по несъстоятелност на ответника и липсата на
такова води до липса на базисна положителна предпоставка, върху която да се
градят правни изводи за неплатежоспособността на дружеството.
За доказване на твърденията си за
наличие на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка, кредиторът
„ФРИГОКОМЕРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, основаващ активната си материално правна
легитимация на кредитор на вземане за връщане на заплатената въз основа на
развален едностранно от него предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти № 47 от 04.09.2007 год., представя същия /л.176-182/.
С него, ответникът се е задължил да
продаде ид.части от правото на собственост върху
земята: 1/ 4,2721% ид. части, представляващи 56,18
кв.м. и 2/1 6379% ид. части представляващи 21,54
кв.м. от дворно място цялото с площ от 1 315 кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот ІІ – 788, 788а в кв. 37 по плана на кв. Трошево гр. Варна, както и вещно право на строеж за
построяване на два обекта от предвидената съгласно действащия ПУП сграда:
магазини № 2 и № 3 на партера със застроена площ съответно 192,72 кв.м. ведно с
4,2721% ид. части от общите части на сградата и 73,89
кв.м. ведно с 1,6379 ид.ч. от сградата и да построи
със своя организация, техника и материали сградата, като не прави промени в
обектите без предварително съгласие на купувача, да въведе сградата в експлоатация
в 18 месечен срок, да предаде обектите в същия срок и да отстрани за своя
сметка всички дефекти проявили се в гаранционния срок на строителството срещу
поетото от купувача насрещно задължение да плати обща сума от 223 950
евро, от които: 158 533,55 евро стойност на правото на строеж за двата
обекта; 1 430,05 евро стойност на ид. части от
земята; 63 986,40 евро стойност на строителната услуга. Договорено между
страните е разсрочено плащане на цената на пет вноски по 20% всяка, първата от
които в 3-дневен срок след сключване на договора, а последната - при подписване
на акт обр. 16.
Относно наличието на облигационна
обвързаност между страните с посочения характер, както и относно изпълнението на задълженията на купувача за
авансово заплащане на договорената между
страните цена, по определения в договора начин, не е налице спор между
страните. Не се твърди и от ответникът договорът да е финализиран
чрез прехвърляне правото на собственост върху изградения и договорен обект.
Поради горното, с нотариална покана №
1163 от 06.04.2012 год., връчена на 12.04.2012 год. от нотариус Александър
Ганчев на ответника, чрез Т.Г., молителят „ФРИГОКОМЕРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е
поканил ответното дружество да прехвърли на молителя описаният в поканата обект
в кантората на нотариус Александър Ганчев на посочената дата – 25.04.2012 год.
С последваща
покана, поради неявяване на представител на ответника на горната и поради
констатирано обременяване на имота с тежести, сочещо до невъзможност за
финализиране на договора съобразно неговите условия, молителят – купувач
едностранно е прекратил същия и е поканил ответното дружество да върне
изплатената общо в размер на 80 % по договора сума от 179 160 евро и да
заплати съгласно договореностите на чл.10 от договора предвидената неустойка в
размер на 33 592.50 евро. Видно от извършеното нотариално удостоверяване,
ответникът не е открит на посочения в поканата адрес /идентичен с вписания в ТР
при АВ негов адрес на управление/, като на оставеното на 29.05.2012 год.
съобщение за покана до датата на удостоверяването на 12.06.2012 год.
представител на дружеството не се явило за получаването й.
Ответникът не е оспорил получаването на
поканата, с която молителят го кани да изпълни, не е навел твърдение за явяване
на посочената дата, за готовност да
изпълни задължението си да прехвърли обекта на договора, или друго правозащитно
твърдение във връзка с правоотношението между страните, подлежащо на изследване
по същество. Тук следва само да се посочи, за пълнота, наличието на представено
по делото /л.265/ от ответната страна пълномощно към адв.Т.Г.,
носещо нотариална заверка на подписа на представляващия предхождаща
получаването на покана рег. № 1163/06.04.2012 год. /а именно: 08.05.2012 год./
и което не е ограничено със срок. Последното не оставя съмнение относно
реалното получаване на поканата за изпълнение от надлежен представител на
ответника.
Оспорвайки качеството на кредитор на молителя,
ответното дружеството се позовава на наличието на влязлото в сила на 22.03.2002
год. решение, постановено по т.д. № 1277/2009 год. по описа на ВОС, с което са
отхвърлени като неоснователни исковете на „Фригокомерс
интернешънъл” ЕООД със седалище гр. Пловдив срещу „Дейтрон” ООД със седалище гр. Варна за връщане на сумата
179 160 евро представляваща платени 80% от цената по сключен предварителен
договор № 47/4.09.2007 год., основанието за плащане на която е отпаднало поради
разваляне на договора, както и за плащане на сумата 33 592,50 евро представляваща
дължима неустойка поради разваляне на договора. Изхождайки от мотивите на
постановените решения сочи, че поради неприемане на предложената му престация молителят е виновна страна по договора. Твърди,
че ирелевантно, поради собствената му забава да
получи престацията по договора, са изготвените и
изпратените след отхвърляне на исковата му претенция покани, а паричната му
претенция има характер на възражение за неизпълнен договор.
Така релевираните
от ответното дружество доводи настоящият състав на ВОС не споделя.
Действително, всяко необжалваемо съдебно решение,
независимо от вида на иска и от изхода на спора, се ползва със сила на пресъдено нещо. Същата се състои най-вече в задължението на
страните да преустановят правния спор, което задължение за неоспорване се
отнася до всеки елемент на съдебно установеното или отречено право. Безспорно е
също така, че меродавният момент, към който силата на пресъдено
нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, е денят,
когато са приключили устните състезания, след които решението е влязло в сила /арг. чл.147 ГПК./. Това обаче не означава, че установявайки
правното положение между страните, силата на пресъдено
нещо осуетява неговото развитие. Така например съдебно отреченото право може да
възникне поради промяна настъпила след възникване на силата на пресъдено нещо и срещу новото установяване на претендираното право, основано на факти, следващи меродавния
момент, не може да се направи отвод за сила на пресъдено
нещо. Именно тази хипотеза, позовавайки се на новоупражненото
право на разваляне на договора между страните, е и налична в конкретния казус.
В контекста на развилите се между
страните отношения, твърденията за несъществуване на вземането на молителя
поради собствената му забава, са релевантни, но неоснователни. Съгласно чл.
63, ал. 1 ЗЗД, приложима и при търговските сделки според препращата норма на чл. 288 ТЗ, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по
него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, а съгласно чл. 302 ТЗ - и с грижата на добрия търговец. Принципът на точното изпълнение се
изразява в това, че изпълнението трябва да съответства на съдържанието на
задължението, на условията, установени с договора и правните норми. Съществуват
обаче задължения, които, за да бъдат изпълнени от длъжника, се нуждаят от
съдействие на кредитора и ако това не бъде сторено, самото изпълнение се
забавя. И като казва, че кредиторът е длъжен да приеме изпълнението,
респективно да съдейства за изпълнението, законът свърза неизпълнението на това
кредиторово задължение с определени последици,
свързани с длъжниковата забава. Те, в общата
хипотеза, са разписани в чл.96 ЗЗД, но естеството им сочи, че забавата на
кредитора не освобождава длъжника от изпълнение на задължението му, а само отслабва
неговата обвързаност. Законодателно предвидена е и възможността длъжникът да се
освободи от задължението си /чл.97 и чл.98 ЗЗД/, но ответникът не навежда
твърдения относно наличието на осъществен фактически състав на някоя от
предвидените хипотези /за отказ от
договора например/.
Поради горното и след като с влязло в
сила решение е отхвърлен искът на настоящия молител за връщане на даденото на
отпадното основание, поради ненадлежно упражнено право да развали договорната
обвързаност между страните, респективно при липса на упражнено право на
длъжника да се откаже от договора като сам го развали поради кредиторовата забава, следва да се приеме, че страните са
продължили да бъдат обвързани с посочената договорна връзка, по отношение на
която са приложими общите правила за изпълнение, неизпълнение и разваляне.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Алинея 2 на чл.87
дава възможност кредиторът да развали договора и без да даде срок, при изрично
посочените в нея хипотези. При това положение и доколкото в сключения между
страните договор липсва уговорка, даваща възможност на страна по него да го
развали едностранно и без предупреждение, която договорка би дерогирала диспозитивното правило
на закона, тази, която твърди, че е упражнила правото
си да развали, без предупреждение, договора, следва да докаже: че е настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност или че е налице
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на
длъжника или че се касае за фикс сделка /така,
постановените по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна практика за
съдилищата съгласно ТР
№ 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС: решение № 100 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 307/2011 г., II т. о., ТК и решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о.,
ТК/.
В конкретния случай, наведените в
молбата твърдения, както и обективираното в покана
рег.№ 3223 изявление за разваляне на договора поради неизпълнение на
задължението на ответника да прехвърли имота без вписани вещни тежести, което
задължение, според купувачът не може и да бъде изпълнено, поради наличието на
такива, сочи, че същият се позовава на хипотезата на невъзможност на
изпълнение. Обременяването на имота с тежести /възбрана, вписана на 07.11.2011
год. в полза на трето на спора лице РЕХАУ ЕООД/ е установено чрез представената
с молбата справка. Това обстоятелство обаче настоящият състав на ВОС счита, че
не може да бъде приравнено на невъзможност за изпълнение, поради което и при
липса на наведени твърдения за отпаднал кредиторов
интерес хипотезите на чл.87, ал.2 ЗЗД са неналични.
Не може да се приеме за налична и
хипотезата на чл.87, ал.1 ЗЗД с оглед посоченият в покана рег.№ 1163 срок, в който
молителят кани ответникът да изпълни задължението си за прехвърляне на предмета
на договора. Същата не е не е скрепена с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален, от една страна и от друга, развалянето на
договора е извършено от страна молителя с оглед неизпълнение на задължението на
продавача по чл.4 т.2 от договора, за изпълнението на което той не е изрично
канен.
С постановени обаче по реда на чл.290 ГПК решение № 37 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 182 от
20.04.2012 г. по гр. д. № 1588/2011 г. IV г. о. ВКС, решение № 81 от 3.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1591/2014 г., II т. о., ТК и др. е прието, че с исковата молба може да се развали всеки
двустранен договор, независимо от това, дали с последната е определен подходящ срок за изпълнение, не е посочен
изобщо срок за това или посоченият е недостатъчен. Посочено
е изрично, че във всички случаи договорът се счита развален с исковата
молба, ако длъжникът не изпълни в хода на съдебното производство до изтичането
на обективно подходящия с оглед конкретните обстоятелства срок. Така даденото
разрешение в съдебната практика съдът намира за приложимо и в настоящото
производство – по молба за откриване на производство на несъстоятелност като относимо към активната легитимация на молителя.
В настоящия случай, ответното дружество
не е навело релевантни възражения, които да изключват или погасяват правото за
разваляне на договора на молителя. Същевременно, считано от получаване на
преписа на молбата /31.03.2015 год./ е бездействал и не е изпълнил задължението
си, поради което договорът следва да се счита развален поради виновното му
неизпълнение с оглед приложението на
разпоредбата на чл.
87, ал. 1 ЗЗД и чл.
88, ал. 1 ЗЗД. При горното, съгласно
чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на длъжника е да докаже, че е налице основание за
задържане на авансово платената по договора цена, което не е сторено.
Ето защо, настоящият състав намира
молителят „ФРИГОКОМЕРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД за материално правно легитимиран да
иска откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество поради
състоянието му на свръхзадълженост.
Съгласно разпоредбата на чл. 742, ал.1 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако
неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Съобразно така дадената легалната дефиниция, за изпадане в състояние на свръхзадълженост е от
значение невъзможността на длъжника за покриване на паричните си задължения
спрямо всички кредитори, а не само спрямо задължението на кредитора-молител за
откриване производството по несъстоятелност. Освен това, за разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността,
не е нужно задълженията да са изискуеми. При преценката дали е налице това
състояние се вземат предвид и неизискуемите задължения /така и решение № 655 от 23.02.2006 г. на ВКС по т. д. №
103/2005 г., I т. о., ТК/.
Както е посочено в решение № 201 от 11.12.2014 г. на
ВКС по т. д. № 659/2014 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК,
успоредното, самостоятелно уреждане на свръхзадължеността е доказателство, че при нея възниква
специфична заплаха за кредиторите. Тази заплаха при капиталовите търговски
дружества се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят
имуществото в актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще бъде
обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е
платежоспособно. В тази връзка, посочено в цитираното решение е, че за свръхзадълженото капиталово търговско дружество следва да
се открие производство по несъстоятелност, без да се чака момента, в който
неговото имущество ще се изразходи и ще настъпи и неговата неплатежоспособност.
По този начин ще се обезпечи равно третиране на всички кредитори и тяхното
съразмерно удовлетворение от недостатъчното имущество на дружеството.
За установяване на соченото от молителя
обективно състояние на свръхзадълженост назначена по
делото е ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, е
приобщено към доказателствения материал по делото
/л.398-454/. Посочено от вещото лице е, че поради непредставяне на счетоводна
документация от страна на ответното дружество, въпреки задължаването му от съда
по несъстоятелността с предупреждение за последиците по чл.161 ГПК,
заключението се базира на съставени за 2014 год.и 2015 год. алтернативни
счетоводни баланси, изготвени на база подадения в ТД на НАП – гр.Варна
счетоводен баланс за 2013 год. от синдик Габриела Сулай.
Видно от заключението на ССЕ, към
31.12.2010 год. имуществото на
дружеството по балансова стойност е по-голямо от паричните му задължения, което
състояние се запазва до 2013 год. включително, след която година вече
имуществото е на по-малка стойност. Тази разлика в стойностите се дължи на
първо място на спад на балансовата стойност на активите, които през 2009 год.
са 25 911 000 лв., а към 31.12.2014 год. 25 522 000 и на
второ място, на увеличение на балансовата стойност на пасивите, които през 2009
год. са 25 708 000 лева, а към 31.12.2014 год. – 29 739 000
лв. Отчита се при извършеното обследване от вещото лице завишаване на пасивите
на дружеството спрямо 2013 год. с 4 613 000 лева. Така, за 2014 год.
пасивите на дружеството превишават неговите активи с 4 217 000 лева,
който резултат вещото лице Б. сочи да се дължи на осчетоводяването на
издаденият от ТД на НАП – Варна Ревизионен акт № 03251300142/14.02.2014 год. и
получената информация от ЧСИ за заведени изпълнителни дела при тях от
кредитори, които не са вписани в списъците на приетите вземания на кредиторите
на „Дейтрон“ ЕООД от синдика Сулай
и разходите по тях. Същият съществува и към 30.09.2015 год., като превишението на пасивите спрямо активите на дружеството
вече е с 5 775 000 лева.
А след като
паричните задължения на ответното капиталово дружество надвишават по размер
стойността на неговите активи, в какъвто тесен смисъл следва да се разбира
термина "имущество" по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, то същото е свръхзадължено. Всички
останали коефициенти и финансови показатели нямат отношение към тази форма на
несъстоятелност, нито, поради изложеното по-горе, относими
към нея са предпоставките на чл.631 ТЗ. Поради горното, същите не се изследват
и обсъждат от съда.
Ето
защо, съдът приема за доказана свръхзадължеността на
„ДЕЙТРОН“ ЕООД, което налага постановяване на решение за откриване на
производство по несъстоятелност. За начална дата на свръхзадължеността
следва да се приеме установената по заключението на ССЕ дата - 30.12.2014 г.
Предвид
извода на вещото лице за липсата на имущество на длъжника, което да покрие
началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно
определение от 24.11.2015 год. и определение от 15.12.2015 год. съдът е указал
на молителя в определени срокове от
уведомяването, да представи доказателства за внесена сума в размер на 9 000
лева, представляваща предплатени начални разноски в производството по
несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание чл.629б ТЗ, определени
съобразно депозираното заключение в зависимост от текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността, ведно с
предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ при непредставяне на
доказателства за авансиране на разноските. Доказателства за горното не са представени
в определения от съда срок, нито до датата на постановяване на настоящото
решение и не е изпълнено условието на чл.629б ТЗ.
Ето защо, съдът следва да постанови решение
по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви свръхзадължеността,
определи началната й дата, открие производството по несъстоятелност, допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки,
постанови прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника в
несъстоятелност и спре производството, като не постанови заличаване на
търговеца от търговския регистър.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „ДЕЙТРОН" ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано
от управителя Худайберди Нурджанов, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Младост, ул.
„Вяра”, 7, с начална
дата на свръхзадължеността 30.12.2014 год.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност „ДЕЙТРОН"
ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от управителя Худайберди Нурджанов, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Младост, ул. „Вяра”, 7.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото
на „ДЕЙТРОН"
ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от управителя Худайберди Нурджанов, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Младост, ул. „Вяра”, 7.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване
дейността на „ДЕЙТРОН"
ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от управителя Худайберди Нурджанов, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Младост, ул. „Вяра”, 7.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ДЕЙТРОН" ЕООД, гр.Варна ЕИК *********,
представлявано от управителя Худайберди Нурджанов, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
район Младост, ул. „Вяра”, 7.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ДЕЙТРОН" ЕООД, гр.Варна ЕИК
*********, представлявано от управителя Худайберди Нурджанов, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
район Младост, ул. „Вяра”, 7, в наименованието си да добави “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „ДЕЙТРОН"
ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от управителя Худайберди Нурджанов, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Младост, ул. „Вяра”, 7, на
основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното
производство може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в
срок от една година от вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна
на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. При невъзобновяване в
срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от
ТР.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ДЕЙТРОН" ЕООД, гр.Варна ЕИК
*********, представлявано от управителя Худайберди Нурджанов, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
район Младост, ул. „Вяра”, 7 в едномесечен срок от вписването на решението да
извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите,
да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и
осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране
на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на
гарантирани вземания съгласно Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде
ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР,
воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ
ВПИШЕ
настоящия съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: