Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 10.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х
състав, в публично заседание на двадесет и първи декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 1129/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Е.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.Д.“ № 102, вх.Д-Е,
представлявано от управителите Г.М.К.и Н.М.П., против Наказателно постановление
№ Пз-7-ДНСК-53 от 22.07.2020 г. издадено от заместник началник на ДНСК гр.
София, с което за нарушение на чл.161 ал.4 т.1 от ЗУТ е наложена имуществена
санкция в размер на 30 000 лева на основание чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено
се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се явява законов и процесуален
представител, като последният поддържа жалбата и и излага устно и писмено становище
за основателност на същата, придържайки се към аргументите изложени в жалбата,
като основен довод е, че НП е издадено след изтичане на законоустановените
давностни срокове и нарушение на принципа non bis in idem. Претендира се присъждане на разноски в
полза на дружеството-жалбоподател за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява кратко становище, че
НП е издадено в съответствие с изискванията на закона, като предлага същото да
бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
както и възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени доводите изложени
в жалбата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с
НП, при следната приета за установена фактическа обстановка:
„Е.“ ОДД имало качеството на възложител на
строеж „Микротурбина 20 kW за
производство на електроенергия от река Ч. в землището на с.В.- Генераторно
помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход за
микротурбина“, находящ се в ПИ № 00079, землище на с. В., общ. С., обл.
Пазарджик. В това си качество, дружеството било подало искане с вх. №
26-00-472/03.05.2016 г. в Община С. за издаване на разрешение за строеж. В
приложенията към искането възложителят не бил представил учредено право на
строеж или право да се строи в чужд имот по силата на закон, както повелявала
разпоредбата на чл.161 ал.1 от ЗУТ.
С проекта било предвидено строежът да бъде
изграден частично в ПИ № 000719, землище с. В., общ. С., обл. Пазарджик- имот
публична държавна собственост на разпореждане на Министерство на земеделието и
горите, без да е приложен Акт за държавна собственост, което се установявало от
Скица № К02612/08.01.2018 г., издадена от Общинска служба по земеделие гр. С..
Строежът бил трета категория, съгласно чл.137
ал.1 т.3 бук. „д“ от ЗУТ и чл.6 ал.5 от Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи.
Като участник в строителния процес и предвид
статута на имота- публична държавна собственост, инвеститорът е следвало да
придобие учредено право на строеж в коритото на река Ч.. Такова право не е било
придобито, което съставлявало нарушение на чл.161 ал.1 във вр. с чл.182 ал.1 от ЗУТ.
Нарушението било извършено на 03.05.2016 г.,
когато било подадено искането в Община С. за издаване на Разрешение за строеж.
За място на извършване на нарушението било
прието административния адрес на Община С.- гр. С., ул. „ж“ № 37А.
Нарушението било установено при изпълнение на
Разпореждане от 12.02.2020 г. на Върховна административна прокуратура на
Република България, отдел „Надзор за законност“, във връзка с преписка №
СП-1519/2017 г. по описа на РДНСК Пазарджик.
Била извършена проверката на място на строежа
от служители на РДНСК- Пазарджик, за която бил съставен Констативен протокол №
211/24.02.2020г.
Така констатираното съставлявало нарушение на
чл.161 ал.4 т.1 от ЗУТ, за което св. Н.П.-*** съставила против дружеството-жалбоподател
АУАН № Пз-7 от 13.04.2020 г. в присъствието на единия от управителите и законни
представители на дружеството-нарушител Н.М.П., на който бил предявен и връчен
срещу подпис.
Срещу така съставения акт било подадено
писмено възражение от дружеството-жалбоподател. АНО не се приел изложените във
възражението аргументи и на 22.07.2020 г. издал атакуваното НП. Последното е
връчено на управителя на санкционираното дружество Н.П. на 23.07.2020 г., видно
от отразеното в НП. Жалбата против същото била подадена санкционираното
дружество чрез единия от управителите му до съда чрез АНО на 30.07.2020 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя- св. Н.П.. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
Съдът от правна страна намира, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Настоящият съдебен състав счита, че в хода
на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, в каквато връзка са и
основните възражения на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.
На първо място от писмените и гласни
доказателства по делото се установява, че за настоящия случай е имало предходна
образувана преписка в РДНСК- Пазарджик от 2017 г. Това обстоятелство е отразено
и в описателната част на АУАН и НП. От материалите по тази преписка и
по-конкретно от издадената Заповед № ДК-09-Пз-1/16.02.2018 г.на началника на
РОНСК- Пазарджик (сега РДНСК- Пазарджик) (л.87-88), с което е спряно
строителството на процесния строеж, става ясно, че при извършена проверка от
инспектори при РОНСК- Пазарджик, за която е бил издаден Констативен акт
№90/30.01.2018 г., било установено, че строителството не е изпълнено в коритото
на р. Ч. и че част от строежа и по-конкретно изградена каменно-насипна рампа е
изпълнена в ПИ № 000719, който е частна държавна собственост на Министерство на
земеделието и храните. Строителството било изпълнено и в отклонение на
Разрешението за строеж издадено от гл. архитект на Община С., тъй като части от
същия (генераторно помещение и отводняващ канал за микротурбината) били
изпълнени с по-големи от предвидените в проекта размери, а каменно насипната
рампа не била предвидена в проекта. Констатирано било, че възложител на строежа
е дружество „Е.“ ООД.
При това положение още в онзи момент инспектори
при РДНСК- Пазарджик са установили, че дружеството-жалбоподател като възложител
на изпълняващия се строеж върху имот, за който не е имало учредено право на
строеж или правото да строи в чужд имот по силата на закон и че не е
представило това право към искането си за издаване на разрешение за строеж в
Община С.. Още при тази проверка контролните органи са били наясно, че
нарушението е осъществено от дружеството-възложител на строежа, на 03.05.2016
г., когато същото е подало в Община С. искане с Вх. № 26-00-472 за издаване на
разрешение за строеж (виж цитираната заповед, л.87 абз.4 и констативен протокол
от 22.03.2018 г. на л.89-90). Казано с други думи инспектори при РДНСК-
Пазарджик, в това число и началника на дирекцията, са били наясно какво
нарушение е било извършено, кога и кой е неговият автор.
С оглед на направените констатации срещу
дружеството-жалбоподател е бил съставен АУАН № Пз-10/06.03.2018 г. за извършено
нарушение на чл.237 ал.2 т.1 от ЗУТ, за това че същото е възложило извършването
на строителство на обект в чужд имот, като същото се явявало незаконно по
смисъла на чл.225 ал.2 т.1 от ЗУТ (л.112). След съставянето на акта обаче е издадена
нова Заповед № ДК-09-ПЗ-2/12.07.2018 г. на началника на РОНСК- Пазарджик, с
която е отменена горецитираната заповед за спиране на строителството на строежа
и е разрешено неговото продължаване. АУАН е бил отменен и производството
прекратено с резолюция на началника на ДНСК.
Впоследствие преписката била преразгледана
отново с оглед разпореждане на ВАП (виж писмо на ВАП на л.5-9 и показанията на
св. П.). Извършена била нова проверка на място, за която бил съставен КП
№211/24.02.2020 г., като въз основа на направените констатации и документите
приложени по прекратената вече административнонаказателна преписка, на
13.04.2020 г. бил съставен АУАН срещу дружеството-жалбоподател, послужил за
издаването на атакуваното НП.
Всичко изложено до тук показва, че
актосъставителят не е имал законовото основание да съставя АУАН за вмененото
нарушение. Съставяйки процесния АУАН на 13.04.2020 г. е допуснато нарушение на
чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, тъй като актът е съставен извън сроковете, посочени в
цитираната разпоредба. Както се посочи по-горе нарушението и нарушителят са
били установени още при извършената проверка от инспекторите при РДНСК-
Пазарджик през м. януари 2018 г., когато е приключила първата проверка на
строежа. От тогава до момента на съставяне на настоящия АУАН са изтекли повече
от 2 години. Освен това от извършване на нарушението са изтекли повече от 3
години. Нарушението предмет на настоящето производство не засяга нормативните
актове, за които сроковете за съставяне на АУАН са по-дълги, съгласно чл.34
ал.2 от ЗАНН. Не приложима в случая е и разпоредбата на чл.239 ал.2 от ЗУТ,
съгласно която едногодишният срок по ЗАНН за образуване на АНП за нарушения по ЗУТ,
актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване
или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се
изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация-
от деня на извършване на нарушението. За административни нарушения, установени
преди въвеждането в експлоатация на строежа, АНП може да бъде образувано и
преди деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строежа. В настоящия случай, както и самият АНО в НП, а и
преди това актосъставителят в АУАН, е посочил че за процесния строеж не е
издавано разрешение за ползване, с оглед издадената заповед за спиране на
строежа от началника на РОНСК Пазарджик (цитираната по-горе и отменена
впоследствие- бел. моя). При това положение след като не е издадено разрешение
за ползване, а такова в настоящия казус принципно може и да не бъде издадено, е
недопустимо и драстично би нарушило правата на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, ако в случаите на неиздадено
разрешение за ползване би могло в неограничен срок от време, независимо от
датата на извършване на нарушението, срещу нарушителите да се отпочва АНП. Още
повече, че в настоящия случай въпреки, че контролният орган е бил наясно с
извършеното нарушение и неговия автор, не е пристъпил към повдигане на адм.
обвинение и за това нарушение, а със съставения АУАН на 06.03.2018 г. е вменил
единствено нарушението на чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ, а не и настоящето по чл.237
ал.1 т.14 от ЗУТ.
На база така установените фактически
положения, съдът намира, че още преди да бъде възложено извършването на нова
проверка и преразглеждане на образуваната от преди АНП, РДНСК е разполагала с
данни, за това, че дружеството-жалбоподател като възложител на строежа не е
учредило право на строеж върху чуждия имот- публична държавна собственост преди
да депозира искането си за издаване на разрешение за строеж. Регионалната
дирекция е била наясно и с това към кой момент е следвало да се учреди това
право и да се представят доказателства в тази насока. Инспекторите при РДНСК-
Пазарджик, извършили първоначалната проверка и направили тези констатации са
компетентен административен орган, който е бил наясно с извършеното нарушение и
неговия автор и е могъл да повдигне адм. обвинение на дружеството-жалбоподател,
но в тримесечния срок от узнаването на неговия автор, считано от 30.01.2018 г.
Този срок не може да бъде игнориран дори с разпоредбата на чл.239 ал.2 от ЗУТ,
която регулира единствено 1-годишния срок от извършване на нарушението.
Хипотезите в чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН са
посочени, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира
възможността за образуване на АНП. Когато са налице предпоставките за прилагане
на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се изключва прилагането на
1-годишния срок от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността
погасява възможността за реализирането на отговорността. Тя е свързана с
идеята, че продължителното бездействие на АНО създава неоправдано положение на
несигурност в правния мир.
Всичко това е достатъчно основание за
отмяна на НП издадено на база опорочен АУАН, поради което съдът не намира за
необходимо да обсъжда доводи по същество.
Следва да се посочи, че направеното от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражение за нарушение
на принципа non bis in idem, не може да бъде споделено в настоящия случай. Както се посочи по-горе
съставеният на 06.03.2018 г. АУАН против дружеството е бил само за едно от
констатираните нарушения, различно от нарушението, за което е санкционирано
дружеството с атакуваното НП. Тоест срещу същото лице за същото нарушение не е
имало образувано и прекратено АНП и с настоящия АУАН, на база на който е
издадено процесното НП не е предявено същото адм. обвинение, респ.
санкциониране за същото нарушение.
За пълнота следва да се посочи и изводът,
до който съдът достигна на база събраните доказателства, касаещ съществото на
спора, а именно че дружеството-жалбоподател безспорно е имало качеството на
възложител на строеж по смисъла на закона и че в това си качество е било
задължено да осигури необходимите документи, в случая за учредено право на
строеж върху чужд имот и да ги предостави на съответните длъжностни лица.
Безспорно е установено, че строежът е изпълнен и върху чужд имот публична
държавна собственост и че възложителят- дружество „Е.“ не е имало учредено
право на строеж в този имот. То не е осигурило съответните документи в тази
насока и не ги е представило на съответните длъжностни лица, за което и носи
отговорност. С това си поведение е нарушило чл.161 ал.4 т.1 от ЗУТ, за което е
предвидено санкциониране на основание чл.237 ал.1 т.14 от ЗУТ.
Допуснатото обаче СПН, посочено по-горе,
води до порочност на издаденото НП и обуславя неговата отмяна.
При този изход от делото не може да бъде
удовлетворено искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Право на такива в тази
ситуация обаче има дружеството-жалбоподател, за което бе направено своевременно
искане от процесуалния му представител и представен списък на разноските. Видно
от представените по делото договор за правна защита и съдействие и преводно
нареждане (л.110-111), на процесуалния представител адв. М.Г. от АК- Стара
Загора от дружеството-жалбоподател е бил изплатен хонорар в размер на 400 лева
за правна помощ и процесуално представителство. В този смисъл в полза на
дружеството-жалбоподател ще следва да се присъдят сторените разноски за
заплатен адвокатски хонорар. От страна на процесуалния представител на АНО бе
направено своевременно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар. Съдът обаче намира последното за неоснователно. Това е така, тъй като
заплатеният адвокатски хонорар е в размер под минималния размер при материален
интерес в размер на 30 000 лева (какъвто е настоящия), съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. правна
помощ. Ще следва присъждането на разноските да бъде в тежест на ДНСК гр. София.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС Пазарджик в настоящи състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Пз-7-ДНСК-53 от
22.07.2020 г. издадено от заместник началник на ДНСК гр. София, с което на „Е.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.Д.“ № 102,
вх.Д-Е, представлявано от управителите Г.М.К.и Н.М.П., за нарушение на чл.161
ал.4 т.1 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева на
основание чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ ГР. СОФИЯ,
представлявана от началник, ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.Д.“
№ 102, вх.Д-Е, представлявано от управителите Г.М.К.и Н.М.П., разноски в размер
на 400 (четиристотин) лева за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: