Решение по дело №869/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207, вр. чл. 300 от Административнопроцесуален кодекс АПК), във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искови претенции (конкретизирани с молба от 06.12.2023 г. и в последно съдебно заседание) на А.Х.Х. и Т.А.Х. *** да заплати общо на двамата ищци сумата в размер на 15 733 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за транспорт и наем на жилище, заплащане на комисионни и загуба на трудово възнаграждение), вследствие от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в премахване на собствената им сграда.

Предявена още искова претенция (конкретизирана с молба от 06.12.2023 г. и в последно съдебно заседание) от К.А.Х. *** да заплати сумата в размер на 12 203 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за транспорт и наем на жилище, заплащане на комисионни и загуба на трудово възнаграждение), вследствие от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в премахване на собствената ѝ сграда.

В исковата молба се твърди, че е образувано административно дело във връзка с предявен установителен иск по чл. 292 АПК, основаващ се на изтекла погасителна давност. Твърди се, че с определение на ВАС е допуснато обезпечение на предявения иск, като е спряно изпълнението на Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, отнасяща се за премахване на семейната им къща. Посочено е, че служители на ответната страна не са изчакали съдебния акт на ВАС и са предприели незаконосъобразни действия по премахване на сградата. През това време тримата ищци живеели в Германия и в резултат на действия на ответника се наложило да се върнат в България, за което са претърпени имуществени вреди. Ищците А. Х. Х. и Т.А.Х. (съпрузи) заплатили от общия семеен бюджет следните суми: 390 лева – наем на автомобил от Германия до Нидерландия, 195 лева – разходи за придвижване от летището в Дортмунд до град Гершен Кришен, 2 280 лева - самолетни билети от Нидерландия до България, 250 лева – наем на автомобил от София до Пловдив, 800 лева – наем на апартамент за периода от 23.12.2022 г. до 02.01.2023 г., 6720 лева – наемна цена за целогодишен договор за наем и 1 120 лева – комисионна на брокерска агенция за сключване на договора за наем. Същите допълнително са претърпели вреди в размер на 3978 лева – загуба на трудов доход за периода от януари до април 2023 г. Ищцата К.А.Х. направила следните разходи: 507 лева – самолетен билет от Нидерландия до България, 390 лева – наем на автомобил от Германия до Холандия, 150 лева – наем на автомобил от София до Пловдив, 200 лева – наем на апартамент за периода от 23.12.2022 г. до 02.01.2023 г., 1680 лева –наемна цена за целогодишен договор за наем, 100 лева – комисионна на брокерска агенция за сключване на договора за наем, 195 лева – разходи за придвижване от летището в Дортмунд до град Гершен Кришен, 206 лева – цена на билет от Пловдив до Германия. Същата твърди, че е претърпяла допълнително вреди в размер на 8775 лева - загуба на трудов доход за периода от януари до март 2023 г.

Ищците твърдят (с допълнителна молба), че незаконосъобразните действия представляват премахване на горепосочената сграда при образувано адм. д. № 2231/2022 г. по описа на Административен съд и без да се изчака съдебния акт на ВАС, с което е допуснато обезпечение на иск чрез спиране изпълнението на Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив. В тази връзка страните са предприели действия по връщането си в България, за да защитят имуществените си права, за което са претърпели вреди.

Ответна страна – Община Пловдив не се е възползвала от правото да подаде отговор на исковата молба. Представени са писмени бележки, с които се изразяват доводи за неоснователност на исковете.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Издадена е влязла в сила Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж - четириетажна сграда с идентификатор *****по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес ****.

По делото не се спори, че тримата ищци претендират да са съсобственици на сградата, предмет на горепосочената заповед. Не се спори, че А.Х.Х. и Т.А.Х., а К.А.Х. е тяхна дъщеря.

Последвало е изпращане на покана за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед, която е получена от А.Х.Х. и Т.А.Х., видно от приложените известия за доставка.

По делото са представени възлагателни протоколи, от които се установява, че Община Пловдив е възложила на трето лице премахването на процесния незаконен строеж.

С протоколи от 19.04.2022 г., № 1/04.05.2022 г., № 3/12.05.2022 г. и от 13.05.2022 г., съставени от служители към Община Пловдив, е констатирано, че не е изпълнена горепосочената заповед, а собствениците и обитателите на сградата отказват да осигурят доброволен достъп до сградата, за да се предприемат действия по изнасяне на движимото имущество и премахването на незаконния строеж.

Постановено е определение № 914/07.06.2022 г. по адм. д. № 1446/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което се разрешава на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив влизане в имот и сграда, описани в Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж, без съгласието на обитателите и собствениците, до извършване на всички действия по принудителното изпълнение на заповедта. Съдебният акт е влязъл в сила, за което е постановено определение № 9098/18.10.2022 г. по адм. д. № 9478/2022 г. по описа на ВАС.

С протокол от 23.12.2022 г., съставени от служители към Община Пловдив, е констатирано влизане в сградата и изнасяне на покъщнината.

Констатира се, че А.Х.Х. и Т.А.Х. са предявили иск по чл. 292 АПК против кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, че не се дължи изпълнение на негова Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г., с която е наредено премахване на незаконен строеж ПИ с идентификатор *****по КККР на гр. Пловдив. В тази връзка е образувано адм. д. № 2231/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, което е изпратено по подсъдност, за което е образувано адм. д. № 571/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, видно от писмо изх. № 2096/12.12.2023 г. на съдия от същия съд.

Преди да се изпрати делото по подсъдност, е постановено е определение от 21.11.2022 г. по адм. д. № 2231/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което отхвърлено искането за обезпечаване на предявения иск, но същото е отменено от касационната инстанция. В тази връзка е постановено е определение № 1419/08.02.2023 г. по адм. д. № 1205/2023 г. по описа на ВАС, с което е допуснато обезпечение на предявения от А.Х.Х. и Т.А.Х. иск, с правно основание чл. 292 АПК, като спира изпълнението на сила Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, до влизане в сила на решението по предявения иск. В тази връзка е издадена обезпечителна заповед от 13.02.20223 г.

Съставен е констативен протокол от 09.02.2023 г., от който се установява, че преди постановяване на определение № 1419/08.02.2023 г. по адм. д. № 1205/2023 г. по описа на ВАС, сградата е премахната до степен, в която са останали единствено ограждащи стени на кота 0 метра, като липсва покривна плоча, а пространството между тях е запълнено със строителен отпадък от по – горните нива.

Представен е самолетен билет от Айндховен, Нидерландия до София, България който се отнася за полет на 23.12.2022 г. Част от пътниците са тримата ищци, като цената му за всеки е 260 евро.

По делото е приложен договор за наем от 03.01.2023 г., по силата на който К.Х. ползва жилище, с месечна наемна цена 700 лева, за период от 1 година, считано от датата на сключване на договора.

Представен е трудов договор от 11.09.2020 г., от който се установява, че Т.А.Х. работи като чистач в Гелзенкирхен, Германия, за което получава месечно трудово възнаграждение в размер на 450 евро.

По делото са разпитани свидетелите В. С. и А. Г., чиито показания съдът кредитира като логични, непротиворечиви и намиращи опора в доказателствата по делото.

От същите става ясно, че тримата ищци живеят в Германия, а на 23.12.2022 г. служители на Община Пловдив са предприели действия по премахване на къщата им с адрес гр. Пловдив, ул. „Бургас № 1, за което ищците още съшия ден се прибрали в България със самолет. Същите пътували от Нидерландия, тъй като нямало полети от Германия. При връщането си тримата ищци наели апартамент в района на Военна болница – гр. Пловдив, за което плащали наем от 800 лева. Свидетелят С. посочва, че в този апартамент са били цялото семейство и са го обитавали до преди един месец, считано от извършване на разпита на свидетеля, т. е. до месец септември 2023 г.

Свидетелят С. дава информация, че К. е работила в Германия в сферата на ресторантьорството. Свидетелят А. Г. допълва, че Т. и К. се върнали в Германия една – две седмици след като пристигнали в България на 23.12.2022 г. Свидетелят А. Г. пояснява още, че К. е работила в Германия, но идването ѝ в България е влошило трудовото правоотношение, тъй като била на път да загуби работата си. Същият заявява, че не му е известно Т. да полага труд в Германия и предполага, че е помагала за отглеждането на внуците си.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Преди да се разгледат исковете следва да се посочи, че с определение № 1203/12.05.2023 г. не е прието за съвместно разглеждане предявения иск от К.Х. за заплащане на пропуснато трудово възнаграждение за месец март 2023 г. и предявените искове от А.Х. и Т.Х. за заплащане на пропуснато трудово възнаграждение за месеците март и април 2023 г. Настоящият съдебен състав намира, че исковете за тези периоди не са приети за съвместно разглеждане от друг съдия - докладчик, но не са изпратени за образуване на дело по тях или не е постановен акт за прекратяване на производството в тази част. В същото време към момента на постановяване на определение № 1203/12.05.2023 г. исковата молба е продължавала да бъде нередовна, доколкото е съществувала неяснота по отношение на общия размер на претенциите и към този момент не е дадена възможност за подаване на отговор от страна на ответника, а последното означава, че няма пречка да се конкретизират основанията (по отстраняване на нередовност) дори чрез въвеждане на период след подаване на исковата молба (трайна е практиката на ВКС, че до даване на възможност за подаване на отговор на исковата молба, е възможно конкретизация дори с въвеждането на други или замяна на основания). По тези съображения и с оглед процесуална икономия (да не се образува ново дело за разглеждането им) следва да се даде възможност на ищците да им се разгледат исковете за обсъжданите период.

В случая се претендират обезщетения за претърпени имуществени вреди (разходи за транспорт, наем, комисионни и загуба на трудов доход), за да се организира съдебна защита, което е във връзка с незаконосъобразни действия на служители на Община Пловдив, изразяващи се в премахване на сграда с идентификатор *****по КККР на гр. Пловдив, без да се съобразяват с предявения иск по чл. 292 АПК и без да се изчака произнасяне ВАС по обезпечението на този иск. Активната солидарност за двама от ищците е мотивирана със заплащане на разходи от общия семеен бюджет.

Съдът намира, че са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 299 АПК, тъй като в исковата молба са изложени твърдения за осъществени незаконосъобразни действия като част от принудителното изпълнение на заповед за премахване на сграда. Въпрос по съществото на спора е дали тези действия представляват принудително изпълнение и дали са незаконосъобразни. Именно по тези съображения следва да се разгледа искова претенция, когато се отрича, че определено действие не съставлява принудително изпълнение.

На основание чл. 299, ал. 1 АПК за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.

В тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразно действие на орган на община; 2. същото да представлява принудително изпълнение по повод образувано изпълнително производство; 3. наличието на претърпени имуществени вреди; 4. причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и твърдяните действие. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника.

В настоящия случай действията по премахване на незаконния строеж се основават на влязла в сила Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив и по повод влязло в сила определение № 914/07.06.2022 г. по адм. д. № 1446/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касае се за принудително изпълнение в рамките на образувано изпълнително производство, доколкото действията по премахване на незаконен строеж са регламентирани в Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а ЗУТ на територията на Община Пловдив. В тази не е налице незаконосъобразно действие на орган по изпълнение или длъжностно лице на общината при или по повод принудителното изпълнение на административен акт.

Заповедта за премахване на сградата, собственост на ищците, е влязъл в сила, стабилен административен акт, който подлежи на принудително изпълнение и в рамките на компетентността на органа по изпълнение и при спазване на законовата процедура, тази заповед в процесния случай е била изпълнена. Ищците, като страни в изпълнителното производство, са разполагали с правната възможност да обжалват всички действия на органа по изпълнението, които евентуално неправомерно са засегнали правата им, включително и действията по извършване на самото принудително събаряне на процесния строеж. По делото липсват каквито и да било доказателства ищците да са обжалвала действията на органа по изпълнение в рамките на проведеното принудително изпълнение, в частност действията, осъществени от служителите в деня на събарянето на процесния строеж, пред съда и същите да са били отменени като незаконосъобразни. Като допълнение следва да се отбележи, че незаконността на действията по принудително изпълнение, от които се претендират вредите, не подлежи на установяване от съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

Изцяло са неоснователни възраженията, основаващи се на образувано дело във връзка предявен иск по чл. 292 АПК и неизчакването на ВАС за произнасяне по обезпечението на иска. Това е така, тъй като предявяването на иск по чл. 292 АПК не прекъсва принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед, представляваща изпълнително основание. Също така действията по премахване на строежа са извършени преди постановяване на определение № 1419/08.02.2023 г. по адм. д. № 1205/2023 г. по описа на ВАС, с което е допуснато обезпечение. В тази връзка действията към момента на тяхното извършване не са противоречели на съдебен акт. За ответника липсва забрана да предприема действия по изпълнение на заповедта, докато не бъде поставен съдебен акт, с който се спира изпълнението, т. е. липсва задължение да се изчаква постановяване на съдебен акт по обезпечение на иск.

Горното представлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искови претенции.

За пълнота следва да се отбележи, че К.Х. не е предявила иск по чл. 292 АПК, поради което твърдяните от нея разходи и загуба на трудов доход не са свързани с организиране на съдебна защита за свои права (в случая защита срещу действията по премахване на сградата), т. е. липсва причинно следствена връзка между действието и твърдяните от ищцата разходи и загуба на доход.

Отделно от това не се установиха направените разходи и загуба на доход от страна на К.Х.. В тази връзка договорът за наем от 03.01.2023 г. не е свързан с организирането на съдебна защита, , доколкото от свидетелските показания се установи, че същата се е върнала обратно в Германия 1-2 седмици след като е пристигнала в България на 23.12.2022 г. Допълнително от показанията става ясно, че същата е имала проблеми с трудовото правоотношение, но не и за неговото прекратяване. Действително се установиха разходи за самолетен билет от Нидерландия до България и дори хипотетично да се приемат останалите недоказани разходи и загуба на доход, то претенцията отново е неоснователна, тъй като липсва незаконосъобразно действие и липса причинно – следствена връзка между него и твърдяните вреди.

От постановеното и отменено определение от 21.11.2022 г. по адм. д. № 2231/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив се установява, че още през месец ноември 2022 г. е предявен иск по чл. 292 АПК, чието обезпечение е поискано. Това означава, че съдебната защита на А.Х.Х. и Т.А.Х. е организирана около един месец преди да се премахне сградата, а след това не се доказа да е организирана друг вид защита, поради което направените от тях разходи за самолетни билети не са в пряка причинна връзка с действията по премахване на сградата, което представлява второ основание за отхвърляне на предявените от тях субективно съединени искове.

Не може да се отмине и фактът, че не се установиха разходи за друг транспорт (наеми на автомобил), комисионна, наем на жилище и загуба на трудов договор. Наличието на трудов договор от 11.09.2020 г. не означава, че Т.А.Х. не е получавала възнаграждения по същия към периода от януари до април 2023 г., доколкото не се представиха доказателства да е прекратен към този период, същата да се е намирала в неплатен отпуск или други обстоятелства, водещи до неполучаване на доход (наред с това същата се е върнала в Германия 1-2 седмици след като е дошла в България, а и според показанията на единия свидетел не му е известно същата да полага труд и предполага, че е помагала за отглеждането на внуците си).

Горното води до извод за неоснователност на предявените искови претенции и като такива следва да се отхвърлят. Същите представляват опит за неправомерно облагодетелстване от собственото си недобросъвестно поведение, а именно неизпълнение на влязъл в сила административен акт.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от А.Х.Х. и Т.А.Х. *** да заплати общо на двамата ищци сумата в размер на 15 733 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за транспорт и наем на жилище, заплащане на комисионни и загуба на трудово възнаграждение), вследствие от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в премахване на сграда с идентификатор *****по КККР на гр. Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от К.А.Х. *** да заплати сумата в размер на 12 203 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за транспорт и наем на жилище, заплащане на комисионни и загуба на трудово възнаграждение), вследствие от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в премахване на сграда с идентификатор *****по КККР на гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: