№ 873
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501270 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
ответника по спора ОД на МВР – Пловдив срещу Решение № 770 от
10.03.2022 г., постановено по гр.д. № 19 555/2021 г. на Районен съд –
Пловдив, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия – ищец В.
Т. Д., ЕГН – ********** сумата 1 155, 44 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за положен от Д. в периода 10.12.2018 г. – 11.07.2020 г.
извънреден труд – получен след преобразуване на нощен труд в дневен с
коефициент 1, 143, ведно със законната лихва, считано от предявяването на
иска – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и лихва върху
главницата за период считано от падежа на всяко плащане до предявяването
на иска – 10.12.2021 г. в размер на 233, 78 лв. и съответно на този резултат да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 450 лв. - възнаграждение за
един адвокат, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив да заплати 100 лв. ДТ и 130 лв. разноски за ССчЕ.
Жалбоподателят поддържа оплаквания са неправилност на решението
с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира направените за
двете инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият В.Д., е депозирал отговор по чл. 263 от ГПК за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за въззивното
производство в размер на 450 лв. – възнаграждение за един адвокат.
Съдът установи следното:
1
От фактическа страна по делото е безспорно установено че за исковия
период ищецът В. Т. Д. работи като на длъжност *** към Второ РУ – Пловдив
при ОД на МВР – Пловдив.
За исковия период 10.12.2018 г. – 11.07.2020 г. ищецът е полагал труд
на смени при 24 – часов режим на работа при сумирано отчитане на
отработеното време и за този период / съгласно представените по делото
протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч./
ищецът е отработил 992 часа нощен труд, който му е заплатен. Положените
часове нощен труд обаче не са били преизчислени в дневен с коефициент
1,143 / 8 ч. към 7 ч. /, след което преизчисление отработените часове възлизат
на 1 122, 8 часа и разликата от 141, 8 часа не му е заплатена.
Ето защо и като поддържа че за положения от него за исковия период
нощен труд са субсидиарно приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ / и конкретно чл.
9 ал. 2 от същата, ищецът иска осъждането на ответника да му заплати
исковата сума от 1 687,50 лв. за положените 141,8 часа извънреден труд -
получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и лихва върху главницата за
период считано от падежа на всяко плащане до предявяването на иска –
10.12.2021 г., в размер на 233,78 лева.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковете с доводи,
че разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими по отношение заетите лица
по ЗМВР с оглед дадената с този закон и подзаконовите нормативни актове
по приложението му нормативна уредба, която се явява специална по
отношение на КТ и НСОРЗ и като така единствено приложима. В тази насока
поддържа, че съгласно чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи. Приложимата за
процесния период такава наредба е Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г./ отм.
/, в която - за разлика от действалата до 02.08.2016 г. предишна Наредба №
8121з – 407/11.08.2014 г., не се предвижда преобразуване на нощен труд в
дневен при сумирано отчитане на работното време на положения нощен
труд. Счита че всички изисквания, възведени с приложимата в случая
Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. са спазени по отношение на положения
от ищеца извънреден труд, поради което искът е неоснователен. Поддържат
се и възражения че със ЗМВР е дадена регламентация относно
продължителността на дневния и нощния труд, нормалната седмична
продължителност и на двата вида труд и режима на работа, различна от тази
по КТ. Поддържат се и самостоятелни доводи за неправилност на решението
досежно размера, като се твърди че неправилно ССчЕ е определила
2
дължимото се възнаграждение за процесните 141,8 часа на база основното
възнаграждение + 50% увеличение. В тази насока се настоява че дължимото
се за тези часове възнаграждение е само основното такова на ищеца, тъй като
след като нощния труд се преизчислявал в дневен разликата между
преизчислените дневни и действителните нощни часове се явявала
увеличението, което се възмездява чрез заплащането на тези часове при
прилагане на дневната ставка, а в случай че се увеличи и ставката / + 50% / се
получавало второ увеличение, за каквото липсва нормативно основание.
Цитира се съдебна практика - решения на ОС – Плевен.
Всички така възведени възражения се поддържат и в отговора по чл.
263 от ГПК.
Жалбата е неоснователна.
Както се каза по горе, по установената фактическа обстановка не е
налице спор между страните.
Спорът е за приложимият материалния закон във връзка с това каква е
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ
и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при
което би се стигнало да надвишаване на установената продължителност на
работното време, съответно до възникване правото на служителя в МВР да
иска заплащане на извънреден труд за получените след преобразуването
часове над нормалната продължителност.
Нормативната уредба относно отчитането на положения труд при
процесното правоотношение е следната:
Съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР / ред. ДВ бр. 58/23.07.2019 г. /
работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 – дневна работна седмица. При работа на смени работното
време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е
възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22 ч. – 06 ч., като
работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа / ал. 3 на
чл. 187 /. Нормата на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ бр. 58/2019 г./
предвижда при работа на смени трудът извън работното време и при
отработени 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден
труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187 т.
9 от ЗМВР е указано че с наредба на Министъра на вътрешните работи се
определя редът за организацията и разпределението на работното време,
отчитането му, компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители. През процесния период е действала
Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. / отм. /, в която липсва изрична
разпоредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен – каквото е
било предвидено в действалата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з –
3
407/11.08.2014 г.. Това обаче не означава че такова преизчисляване не се
следва. Защото последователно, в различни нормативни актове законодателят
е въвеждал закрила на работещите във вр. с полаган от тях нощен труд. В чл.
188 ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители, които
полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. Съответно в
чл. 140 ал. 1 от КТ изрично е регламентирано, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 – дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата
на регулацията на правоотношенията между работниците/служителите и
техните работодатели. Затова дадената с него регламентация относно
максималната продължителност на нощния труд - при липса на уредена
различна такава в специалния закон, следва да се приложи и за наетите по
ЗМВР държавни служители – какъвто е настоящия случай. Предвиждането в
чл. 187 ал. 3 изр. последно от ЗМВР че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период не дерогира
общия принцип за максимална продължителност на нощния труд при 5 –
дневна работна седмица до 7 часа, и не обосновава извод че досежно тази
категория държавни служители – сред които и ищеца, е налице изравняване
на условията за полагане на дневния и нощен труд и конкретно че
продължителността на полагания от тях нощен труд е равна на тази на
дневния / до 8 часа и за двата/ за всеки 24 часа – както неоснователно се
поддържа от въззивника. Да се приеме противното би означавало поставяне
на държавните служители в неравностойно положение и би лишило от
смисъл разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР – препращащ към КТ и
конкретно дадената с него изрична закрила на нощния труд.
Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С – 262/20 не обосновава
извод в противна насока. Действително според това решение се приема да е
допустимо нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от
закона цел на законодателството и е съизмерима с тази цел. Преценката
следва да се извършва от националния съд и е винаги конкретна и с оглед
целта, която следва да се постигне. На следващо място е разяснено, че в
Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципа, че полагащите нощен труд
работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез различни
мерки / намалена продължителност на работното време, допълнителни
почивки, допълнително заплащане, удължен годишен отпуск, заплащане на
обезщетения и др. /, които мерки са част от закрилата на полагания от тях
нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на
работното време, вкл. и за рагламентацията на нощния труд, която трябва да
предвижда различни по вид компенсации / вж § § 54, 56, 70 от решението на
4
СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното заканодателство,
като още в основополагащия закон – Конституцията на РБ, чл. 6 е предвидена
забрана за неравно третиране на гражданите. В същото време законодателят
не е поставил и обосновал цел, оправдаваща по неблагоприятни условия на
труд на заетите в публичния сектор полицаи и пожарникари. Напротив -
техният труд е по – тежък и рисков, поради което няма основание да не се
прилагат компенсаторни механизми за защита на труда им и най вече за
положения такъв през нощта.
С оглед изложеното съдът намира че нормативно установената
продължителност на работното време на държавните служители в МВР –
полицаи и пожарникари, през нощта е тази, регламентирана от КТ – чл. 140
ал. 1, а липсата на нормативна уредба за преобразуване на нощните часове в
дневни за исковия период не съставлява забрана за преобразуването, а е
празнота досежно регламентацията на реда за организацията и
разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивки на държавните служители в системата на МВР. При наличието на
непълнота в специалната уредба субсидиарно приложение намират общите
правила, в случая Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и конкретно нормата на чл. 9 ал. 2 от същата, според която при
сумирано изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен
служител по ЗМВР нощните часове се превръщат в дневни с коефициент
1,143 / 8 ч. към 7 ч. /. В настоящия случай ищецът, независимо че е работил
на ненормиран работен ден с оглед заеманата длъжност, е полагал и труд в
сменен режим по назначените му 24 часови дежурства. Единствено полагания
в този времеви период труд е предмет на спора, поради което са неотносими
доводите на жалбоподателя за друг ред на компенсиране на ненормирания
работен ден. Исковата претенция не е за подобна компенсация при
изпълнение на основните трудови функции на служителя.
Назначената от въззивния съд ССчЕ установява действително
положените часове извънреден труд - при приложението на чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ, както и дължимото се за тях заплащане – при приложението на
действащата за исковия период разпоредба на 187 ал. 6 от ЗМВР, съгласно
която извънредният труд се заплаща с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение – без значение дали е положен през деня или се
касае за нощен труд. Т.е. специалната нормативна уредба не предвижда -
както и сам въззивника поддържа, заплащане на извънредния труд по два
вида ставки / нощна и дневна /, а една единствена ставка / основно
възнаграждение с 50% увеличение / независимо в коя част на денонощието
този труд е положен. Безспорно е че плащанията не са престирани от
работодателя, поради което и предвид изложените по горе мотиви исковете са
основателни и правилно са били уважени по основание и размер.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемия – ищец се дължат
5
направените от него разноски за въззивното производство – възнаграждение
за един адвокат, които обаче се присъждат не в договорения и заплатен
размер от 450 лв., а в размер на 330 лв. / минимума по чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1/9.7.2004 г. / защото съдът приема – с оглед фактическата и
правна сложност на спора пред настоящата инстанция, за основателно
заявеното във въззивната жалба възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 770 от 10.03.2022 г., постановено по гр.д. №
19 555/2021 г. на Районен съд – Пловдив.
Осъжда Областна Дирекция на МВР – Пловдив да заплати на В. Т. Д.,
ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер
на 330 / триста и тридесет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6