Р Е Ш Е Н И Е

№

 

17.09.2019г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 1339 по описа за 2019 - та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №***, издаден от ОД на МВР - ***, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на Б.А.Г. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Срещу издадения електронен фиш (ЕФ), Б.Г. е подал жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Изтъква, че посочения в ЕФ лек автомобил не е негова собственост и в тази връзка представя препис от полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода 20.10.2018 – 19.10.2019г. /л.4 от делото/, от която е видно, че застраховащо лице е Б.Б.К. от гр.С.. На тази основа, моли за отмяна на издадения ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – *** -  представител не се явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната недопустимост и неоснователност.

Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна. Във връзка със спазване на срока по чл.189 ал.8 ЗДвП взе предвид, че видно от представена по делото разписка /л.32/, Електронен фиш Серия К №***, издаден от ОДМВР – *** е връчен на неговия адресат Б.Г. на 24.08.2018г. На същата дата, Г. подал заявление чрез СДВР до ОДМВР – ***, в което оспорил собствеността върху превозното средство, във връзка с управление на което е издаден обжалвания ЕФ. По така направеното възражение, на жалбоподателя бил изготвен отговор от 13.09.2018г. /л.33 от делото/ - с който Б.Г. бил уведомен, че се отказва анулирането на издадения Електронен фиш. Тук е мястото да бъде изтъкнато, че с Разпореждането за насрочване на делото, от страна на ОДМВР – *** е изискана и представена цялата административнонаказателна преписка /л.24 -25 от делото/. В същата не се съдържат данни за момента, в който Г. е получил така постановения отказ; не се съдържат обаче и данни жалбоподателят Г. да е предприел някакви правни действия във връзка със същия отказ. Едва на 25.04.2019г. по пощата /л.34 – 36 от делото/ е заведена молба от адв.К.П., упълномощен от жалбоподателя Г., в която се твърди, че Б.Г. е възразил срещу издадения ЕФ, но все още не е получил отговор по така направеното възражение. В тази връзка, с писмо от 21.05.2019г., на жалбоподателя е изпратен нов отговор /л.37 от делото/ - с който Б.Г. е известен, че на практика вече е уведомен за отказа да бъде анулиран процесния ЕФ – със споменатото вече писмо от 13.09.2018г. Отново, не са представени доказателства за времето на връчване на така коментирания отговор от 21.05.2019г. В съответствие с изложеното в настоящия абзац Съдът преценява, че невъзможността на административнонаказващия орган да представи надлежни доказателства за момента, към който е уведомил Б.Г. за постановените - на практика - два отказа да бъде анулиран издадения ЕФ, предвид непредставянето на съответни писмени материали в тази насока, не може да бъде интерпретирана във вреда на жалбоподателя. В този смисъл, не са налице достатъчно доказателства от които да се направи извод, че заведената по настоящото дело жалба е извън срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и поради това Съдът приема, че се явява допустима.

По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 16.02.2019 г. в 17:59 часа на път Е 83 км 89.2 ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ ***, с МПС „***“ с рг.№ ***е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №***; при разрешена скорост - 90 км/ч, установена е скорост - 115 км/ч, като е налице превишение на разрешената скорост с 25 км/ч. Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на собственика на посоченото МПС – Б.А.Г. ЕГН: ********** - е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, като е указан срока и начина на заплащане на глобата.

Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, съдържаща се в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.

Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция не разкрива нарушения на процесуалните правила при издаването на Електронния фиш, поради което Съдът приема, че от формална страна, същият се явява законосъобразен. По правилността на ЕФ бяха събрани веществени доказателствени средства – снимка и разпечатка, изготвени с техническо средство(л.29, л.40 от делото) и писмени доказателства във връзка с техническата годност на заснемащото устройство, принадлежността на мястото на нарушението извън регулацията на населеното място гр.*** и организацията на движението в района на местонарушението, както и за собствеността и регистрацията върху процесното превозно средство - договор за покупко-продажба на МПС от 23.01.2017г. (л.28, л.38 – 41, л.45 – 46 от делото). От съвкупния анализ на доказателствените материали е видно, че отразените в ЕФ /и посочени по-горе/ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което е извършено и обективните признаци на нарушението (изразило се в управление на МПС от категория “В”, извън населено място, при превишение с 25 км/ч над разрешената скорост от 90 км/ч, а именно – със 115 км/ч), са правилно установени.

В съответствие с изложеното дотук Съдът приема, че нарушението по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б.А.Г. е доказано по несъмнен начин. Следва да изрично подчертано, че за административнонаказателната отговорност по чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП е ирелевантно авторството на деянието, освен в хипотезата на чл.189 ал.5 ЗДвП, която очевидно не е налице в процесния случай; ирелевантно е и кое лице е обичаен фактически ползвател на превозното средство, което е установено и заснето, както и от чие име е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като съобразно чл.189 ал.5 вр.чл.188 ал.1 ЗДвП, административнонаказателно отговорен е собственика на МПС. От събраните писмени материали е видно, че макар по регистрация в КАТ процесният автомобил да се води на лица с имената Б.Б.К., същевременно, собственик на превозното средство, съобразно представен и редовен от външна страна титул за собественост, е жалбоподателят Б.Г.. Следователно, предвид установеното превишение на разрешената скорост извън населено място, на жалбоподателя правилно е наложено административно наказание на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3  ЗДвП – глоба в размер на 100 /сто/ лева. Размерът на административното наказание не следва да бъде обсъждан, тъй като цитираната разпоредба предвижда абсолютно определена санкция.

По така изложените мотиви Съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв, следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №***, издаден от ОД на МВР - ***, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на Б.А.Г. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: