№ 31683
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110110782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от ответника ЗД Е.АД, чрез юрк. М. С., за
изменение на решението от 18.10.2022 г. по гр. д. № 10782/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав, в частта му за разноските.
В цитираното решение от 18.10.2022 г., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът е
определил на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“, чрез юрк. Ж., е депозирал
отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил
твърдения за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил мотиви относно разноските в производството и след съобразяване
на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира приетото в
цитираното решение от 18.10.2022 г., че юрисконсултското възнаграждение в полза на
ответника следва да бъде определено в размер на 100 лв. Неоснователни са доводите на
молителя ЗД Е.АД, чрез юрк. М. С., че в случая следвало да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., като аргументите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
1
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(Наредбата) предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., а съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата, за защита по
дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50
на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
В случая производството по настоящото дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, напротив – спорът е единствено относно размера на претенцията на ищеца,
предвид заплащането от ответника на сума в размер на 16 495,76 лв., като в отговора на
исковата молба ответникът ЗД Е.АД, чрез юрк. М. С., е посочил, че не оспорва: 1/ наличието
на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на
настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л. а. „Мазда“,
модел „Примаси“, с рег. № Н 4419 ВН; 2/ че е получил регресна покана от ищеца за
заплащане на сумата от 32 976,34 лв., от която заплатил 16 495,76 лв., а остатъкът е останал
незаплатен. По делото са проведени три открити съдебни заседания, във второто от които
съдът единствено е допуснал събиране на гласни доказателствени средства по делегация,
като становището на процесуалния представител на ответника ЗД Е.АД по искането на
ищеца за допускане на разпит по делегация е било „По преценка на съда“. Ето защо, с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, по което не са извършени повече
действия от типичните по този вид дела, като и при съобразяване на вида и количеството на
извършената дейност по смисъла на чл. 37 ЗПП, настоящият съдебен състав приема, че
юрисконсултското възнаграждение на ответника следва да бъде определено в минимален
размер от 100 лева.
Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ответника ЗД Е.АД, чрез
юрк. М. С., за изменение на решението от 18.10.2022 г. по гр. д. № 10782/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3