Р Е Ш Е Н И
Е
№ 192 01.02.2016 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Мирослава Енчева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2079/2015г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на С.Г.В., ЕГН **********, с
адрес *** против ”Рубаят” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район ... представлявано от управителя
С.. Н.. Б.., с която е
предявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1118 лева обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за
46 дни, 104.27 лева мораторна лихва за периода от 01.05.2014г. до 31.03.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
изплащането й, както и 730 лева трудово възнаграждение за май 2013г., 129.86
лева мораторна лихва за периода от 01.07.2013г. до 31.03.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането
й.
Твърди се, че на 20.12.2010г. ищцата
сключила трудов договор с ответника /тогава с наименование ВС Партнерс ООД/, по
силата на който заемала длъжността готвач с място на работа ресторант ”Каза
вино”. В последствие били сключени и две допълнителни споразумения към
договора. Правоотношението й било прекратено със заповед № 261/30.04.2014г.,
считано от 01.05.2014г. В заповедта работодателят изрично приел, че на ищцата
се дължи обезщетение на основание чл.224 КТ за 46 дни в размер на 1118 лева.
Освен това на ищцата не е заплатено и възнаграждение в размер на 730 лева за
месец май 2013г., което е следвало да се заплати до края на юни 2013г. С тези
мотиви ищцата моли исковете да се уважат.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил отговор от ответника, редовно уведомен по чл.50, ал.4 ГПК. Същият
не се представлява в открито заседание.
В съдебно заседание на
14.01.2016г. ищецът заяви, а съдът прие на основание чл.214, ал.1, изр. 3 от ГПК изменение на размера на исковете, както следва: искът по чл. 224, ал. 1 от КТ, за обезщетение за неползван платен годишен отпуск се намалява от 1118 лв.
на 1030.40 лв.; искът за мораторната лихва върху обезщетението се намалява от
104.27 лв. на 96.09 лв.; искът за възнаграждение за положен труд за месец май
2013 година се намалява от 730 лв. на 447.92 лв.; искът за мораторната лихва
върху възнаграждението се намалява от 129.86 лв. на 79.68 лв.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът по чл.224, ал.1 КТ е основателен. Видно е, че е възникнало трудово правоотношение между
страните по силата на трудов договор от 20.12.2010г. Договорът е изменен с допълнително
споразумение от 30.12.2011г. и допълнително споразумение от 30.12.2013г. Със
заповед № 261/30.04.2014г.
правоотношението е прекратено по чл.326, ал.1 КТ. В самата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е записал, че на работника
се дължи обезщетение за 46 дни неползван платен годишен отпуск. Следователно е
налице извънсъдебно признание, че обезщетение се дължи именно за такъв брой
дни. Изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение,
че обезщетението по чл.224, ал.1 КТ възлиза на 1030.40 лева /съобразно
уточнението на вещото лице в съдебно заседание/. Този размер кореспондира с
цената на иска след изменението на претенцията, поради което искът е изцяло
основателен и следва работодателят да се осъди да заплати на работника
обезщетение за неползван отпуск в размер на 1030.40 лева, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за сумата от
96.09 лева мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от
01.05.2014г. до 31.03.2015г., съдът намира следното:
При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл.224, ал.1 КТ, макар да
става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед
неговия характер - парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД е нужна покана на кредитора.
Когато липсва
покана, лихвата се дължи от деня, в който
е предявен искът /в този смисъл ТР № 3/19.03.1996г. по гр. д. №
3/95г. на ОСГК на ВС/. В случая няма данни ищцата да е пратила покана до
ответника да й плати сумите. Следователно работодателят не е изпаднал в забава
преди подаване на исковата молба. Ето защо искът за лихвата е неоснователен и
трябва да бъде отхвърлен.
Искът за сумата от
447.92 лева брутно трудово възнаграждение за май 2013г. е частично основателен.
За този месец важи първото допълнително споразумение, а именно това от
30.12.2011г., в сила от 01.01.2012г. Според него, основното месечно
възнаграждение се равнява на 430 лева, а добавката за прослужено време е в
размер на 2.58 лева. Следователно брутният размер на възнаграждението е 432.58
лева. За толкова е основателен и предявеният иск. Ето защо ще трябва да се
осъди ответникът да заплати на ищцата възнаграждение от 432.58 лева в брутен
размер, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, като за
горницата до 447.92 лева искът е неоснователен.
По иска за мораторната
лихва върху трудовото възнаграждение:
Този иск е също частично
основателен. Според трудовия договор възнаграждението се плаща еднократно до
края на следващия месец. Следователно възнаграждението за май 2013г. следва да
се заплати до 30.06.2013г. Работодателят изпада в забава от 01.07.2013г.
Експертизата е изчислила мораторната лихва за периода от 01.07.2013. до
31.03.2015г., но изчисленията й са на база главница от 730 лева, колкото е
претендирана в исковата молба. Както обаче се установи, дължимата главница е в
размер на 432.58 лева. Изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК за посочения
период, лихвата възлиза на 76.95 лева. Следователно ответникът трябва да се
осъди да заплати на ищцата лихва в посочения размер, а за горницата до 79.68
лева претенцията е неоснователна.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 344.46 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза на БРС държавна такса
от 61.71 лева и възнаграждение за експертиза от 93.10 лева.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Рубаят”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район ...,
представлявано от управителя С.. Н.. Б.арантиев да заплати на С.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1030.40 лева /. и тридесет лева и
четиридесет стотинки/ брутно обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен
годишен отпуск за 46 дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 31.03.2015г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес *** против ”Рубаят”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район ... представлявано
от управителя С.. Н.. Б.. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 96.09 лева /деветдесет и шест
лева и девет стотинки/ мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ
за периода от 01.05.2014г. до 31.03.2015г.
ОСЪЖДА ”Рубаят” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район ... представлявано от управителя С.. Н.. Б.. да заплати на С.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 432.58 лева /четиристотин тридесет и
два лева и петдесет и осем стотинки/ брутно трудово възнаграждение за месец май
2013г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2015г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 432.58 лева до
целия претендиран размер от 447.92 лева.
ОСЪЖДА ”Рубаят” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район ... представлявано от управителя С.. Н.. Б.. да заплати на С.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 76.95 лева /седемдесет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец
май 2013г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 76.95 лева до целия претендиран
размер от 79.68 лева.
ОСЪЖДА ”Рубаят” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район ..., представлявано от управителя С.. Н.. Б.. да заплати на С.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 344.46 лева /триста четиридесет и четири лева и четиридесет и шест
стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ”Рубаят” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район ... представлявано от управителя С.. Н.. Б.. да заплати по
сметка на БРС сумата от 154.81 лева /сто петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/, от които 61.71
лева държавна такса и 93.10 лева възнаграждение за експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ