№ 743
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110211616 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. От ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. Д. П., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 23-4332-011267 от 15.6.2023 г., издадено от началник група в
СДВР, отдел "Пътна полиция" - СДВР, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
на основание чл. 174, ал. 3, пред. 2 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Постъпили са писмени бележки, с които се оспорва подадената жалба и се иска НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски
хонорар.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2023 г. около 03:05 часа, в с. Балша по ул. Банишора с посока на
движение от Балшенски манастир Св. Теодор Стратилат към ул. Свилен Д. жалбоподателят
М. Д. П. управлявал товарен автомобил, марка ***** собственост на фирма ****, ЕИК **.
Срещу номер 17 автомобила на жалбоподателя бил спрян от служители на МВР за рутинна
полицейска проверка. Полицаите поканили водача да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества, но той категорично отказал да бъде тестван за употреба на наркотици
с "ДРЪГ ТЕСТ 5000". На водача бил издаден талон за медицинско изследване, в който
изрично му било указано, че трябва в рамките на 45 минути от връчването на талона да се
яви във ВМА за даване на кръвна проба, което не сторил.
Във връзка с отказа да бъде изпробван за употреба на наркотици, срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3, пред. 2 от ЗДвП. Актът
бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след
което бил връчен лично на жалбоподателя М. Д. П. на същата дата за запознаване, а той го
подписал без възражения.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 23-4332-011267 от 15.6.2023 г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пред. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите А. Д. и П. Д. и от приложените по делото писмени
доказателства.
Свидетелят П. Д. подробно разказа как на процесната дата спрели за проверка
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя. Последният бил поканен да даде проба за
употреба на наркотици, но Б. категорично отказал. Заради отказа на водача да бъде
изпробван за употреба на наркотици му бил съставен акт и му бил връчен талон за
медицинско изследване във ВМА.
Показанията на свидетеля А. Д. намират пълна подкрепа в разказаното от колегата
му П. Д., който също заяви, че жалбоподателя категорично отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотици. Бил съставен АУАН за отказа.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели и обясненията на
нарушителя, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви, взаимно се
допълват и кореспондират изцяло на писмения доказателствен материал, на отразеното в
съставения АУАН и издаденото НП. От всички гласни доказателствени средства по
несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба
на наркотици, а това всъщност е съставът на вмененото му нарушение, като е без значение
2
причината за отказа или дали действително е употребил наркотични вещества. Достатъчно е
да е бил поканен да се тества и да е отказал такъв тест. В този момент нарушението се явява
довършено. Затова и акта за отказа му се съставя на момента, без да се чака дали ще отиде да
даде кръв или не.
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично доказана
описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо
от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр.
чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта
и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени
оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество.
Относно обстоятелството за наличие на разминаване в правната квалификация в
акта и тази в НП, то и на двете места е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като
в акта единствено е посочено и предложение 2, но това не е задължително изискване при
описване на нарушената разпоредба. Достатъчно е да се посочи члена, алинеята, съответно
точка и буква, ако разпоредбата има такива, но в случая точки и букви в този член няма,
поради което е достатъчно посочването на алинеята. Не само това, но при изписване на
санкционната разпоредба и в НП също е посочен чл. 174, ал. 3, пред. 2 от ЗДвП, което
изцяло кореспондира с квалификацията в акта.
С оглед изложените фактически констатации правилно е прието, че
жалбоподателят е управлявал на процесната дата лек автомобил марка ***** като е бил
спрян за проверка от полицейски служители. След като е бил поканен от контролните
органи, водачът категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на наркотични вещества. Отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на
наркотици се установява от показанията на двамата полицейски служители, извършили
проверката, от приложения по делото талон за изследване, както и от обясненията на
нарушителя. По този начин е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Тук отново следва да се обърне внимание на това, че няма никакво значение, дали той
действително е употребил наркотици или не, защото в случая се наказва отказа му да даде
3
проба, а не е наказан за управление след употреба на наркотици, което е престъпление и
въобще не следва да се наказва по административен ред. Напълно възможно е
жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в противен случай е
нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е употребявал такива вещества. В случая
няма никакво значение, дали жалбоподателят е имал признаци на употреба и дали е
употребил наркотици, защото той е наказан за отказа да му бъде извършен тест.
Без значение е причината за отказа или дали действително е употребил наркотични
вещества. Достатъчно е да е бил поканен да се тества и да е отказал такъв тест. В този
момент нарушението се явява довършено, като е без значение и дали впоследствие е отишъл
до болничното заведение да даде кръв, както и дали времето за това е било изтекло. Затова и
акта за отказа му се съставя на момента, без да се чака дали ще отиде да даде кръв или не.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят
съвсем съзнателно е отказал да даде проба. Определената от актосъставителя и наказващия
орган квалификация е правилна и законосъобразна.
По отношение размера на наложените наказания следва да се отчете, че същият е
точно фиксиран в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години, поради което не може да бъде
изменян от настоящата инстанция. Размера на наказанията е толкова висок, тъй като с отказа
най-вероятно се избягва наказателна отговорност за извършено престъпление, иначе не би
имало основание за този отказ.
Няма противоречия и неяснота в издаденото НП. В случая АНО си е позволил да
цитира цялостно законовата норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда няколко
хипотези на нарушения, но в обстоятелствената част на издаденото НП ясно е описано, че
водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство "ДРЪГ ТЕСТ 5000", което всъщност е причината за неговото санкциониране.
Нарушението е точно и ясно описано, поради което не може да се говори за наличието на
неяснота, довела до съществено ограничаване правото на защита нажалбоподателя. Самото
нарушение е било довършено в момента на отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и именно след този момент са били налице основанията за
ангажиране на отговорността му. Дори впоследствие той да е дал кръв или урина в
болницата, то нарушение е налице, понеже както беше споменато по-горе, разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В случая не се касае за сложен фактически състав
на едно единствено нарушение, а за няколко хипотези на нарушения поради използването на
4
съюза "или", тоест отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества е самостоятелно нарушение и за
съставомерността му е достатъчно единствено наличието на такъв отказ, следователно за
съставомерността на нарушението не е необходимо да има и неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване.
В случая не може да се говори за нарушения на Наредбата за медицинското
изследване, понеже не става въпрос за наказано лице поради управление след употреба на
наркотични вещества, а за отказ да бъде изпробван водачът за такава употреба. Поради тази
причина правилата на Наредбата са неприложими, а самият отказ на водача може да бъде
доказан само от свидетелските показания на длъжностните лица, без да е необходимо да се
представя някаква медицинска документация за това обстоятелство. В случая наказуем е бил
отказа на водача да бъде изпробван с "ДРЪГ ТЕСТ 5000", а не отказа му да даде кръв за
медицинско изследване. Отказа да бъде изпробван с "ДРЪГ ТЕСТ 5000" се доказа
категорично от показанията на полицейските служители, обясненията на нарушителя и
издадения талон за изследване, и за същия не се издават медицински документи.
Предвид сериозната обществена опасност на извършеното нарушение, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят да се
третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, които се дължат на шофиране след употреба на алкохол
или наркотици. В доста случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни
телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия състав
единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да
имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото.
Отказа му е възможно да е довел до избягване на наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, предвид на което няма как случая да бъде
приет за маловажен, а наложените наказания да бъдат счетени за явно несправедливи, при
положение, че с този отказ може да са били избегнати наказания лишаване от свобода от 1
до 3 години, глоба от 500 до 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС.
Въз основа на изложеното до тук, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
5
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
определения от закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание, а юрисконсултът не
се яви в съдебна зала, като единствено е изготвил и депозирал писмени бележки по делото.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-011267 от 15.6.2023 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на М. Д. П., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание
чл. 174, ал. 3, пред. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6