Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, в открито съдебно
заседание на пети октомври
две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията Йова Проданова
адм. д. № 258 по описа за 2020 год.
Производството е по реда
на чл.213 и сл. от Глава деветнадесета на Закона за
устройство на територията вр.
чл.145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба
на Н.Д.Н. и Д.Д.Н., двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б., против
Решение № 11-32 по Протокол №11/22.11.2019 година на Комисията по чл.210 от Закона
за устройство на територията при Община Варна за определяне на пазарната
стойност за прокарване на временен път през ПИ 10135.3523.271 в размер на 1248
лева годишно и 104 лева месечно.
Решението е оспорено
с твърдение за необоснованост, несъответствие на установените в
административното производство факти, несъответствие с целта на закона и
нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Изложени са съображения
за занижен размер на определеното обезщетение поради несъобразяването му със
спецификата на пазара в Община Варна, обстоятелството, че в засегнатата от
временния път площ на имота има засадени плодни дръвчета, които ще бъдат
унищожени при прокарване на временния път. Предявен е довод за несъобразяване с
даденото от Конституционния съд задължително тълкуване на понятието
„равностойно парично обезщетение“ с Решение №6 от 04.07.2006 година на
Конституционния съд по к.д.№5/2006 година поради отсъствието на обективни
критерии, които да гарантират получаването на адекватно обезщетение от засегнатия
от отчуждаването собственик.
В пледоарията по
същество, чрез процесуалния си представител, жалбоподателите настояват, че
обезщетението за прокарване на временния път е определено от органа без да са
установени всички обстоятелства, които са от значение; без съобразяването на
необходимите допълнителни строително-монтажни работи за изграждането на
временния път. Искането е решението да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган
за ново произнасяне.
Ответната страна, Кметът на Община Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата по съображения за издаване на заповедта при спазване на приложимия закон и недоказаност на възраженията в жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Като страна в производството е конституиран заинтересованото лице С.С.И., който
не е изразил становище по жалбата.
Съдът, като
прецени законосъобразността
на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и предявените
с жалбата доводи и основания, при събраните
по делото доказателства,
приема следното:
Жалбата е подадена
от адресати на оспорения
акт пред надлежен съд, в
предвидения от закона срок, при наличие на правен
интерес от оспорването, поради
което производството е
допустимо.
Решението, предмет на оспорване, е взето в производство,
проведено на основание влязлата в сила Заповед №1958 от 30.06.2017 година на и.д. Кмет на Община Варна, с която е разрешено прокарване
на временен път през ПИ 10135.3523.271 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“,
собственост на жалбоподателите, с ширина 3.50 м., покрай част от северната
граница на имота, с обща засегната площ от 141 кв.м. Заповедта
е оспорена по съдебен ред и влиза в сила с произнасянето на Върховния
административен съд с Решение №14572 от 30.10.2019 година по адм.д. 2413/2019 година, с което е оставено в сила Решение
№2303 от 28.11.2018 година на Административен съд – Варна, поради което подлежи
на изпълнение.
В т.3 на заповедта
от 30.06.2017 година е разпоредено обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135-2523.271
да бъде определен от Комисия
по чл.210 от ЗУТ.
С Решение №11-32 по
Протокол №11 от 22.11.2019 година на Комисия по
чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед
№1791 от 19.06.2017 година на Кмета на Община Варна е
определена пазарна стойност
за правото на прокарване на
временен път през ПИ 10135.2523.271 – 1248 лв.годишно
и 104.00 лева месечно. Решението
е взето единодушно от комисията,
при гласували 9 члена, въз
основа на представената с административната
преписка Експертна оценка
на право на прокарване на временен път до ПИ 10135.2523.270 от д-р И. К.
Докладът на експерта съдържа описание на местоположението
на имота, характеристика на района, в който се намира и неговата инфраструктура. Техническите
данни и описанието на имота са ограничени
до посочване на общата площ на засегнатия имот – 1348 кв.м., засегнатата от временния път площ от 141 кв.м., обстоятелството, че имотът попада в урбанизирана територия с ниско застрояване; наличието на постройка в имота и предвиждането временният път да минава в северната част на имота; наличието на ел и ВиК. В доклада
е посочено, че «Оценката в
случая може да се приема и като
оценка на наем /годишен, месечен/
и обезщетение за частта на засегнатия имот, в който попада трасето
на временния път /с ширина
3,50м/.»
При така дадената характеристика на засегнатия имот е извършена оценка на пазарната стойност на правото на прокарване на временен път по
метода на пазарните сравнения за стойността
на земята на базата на три аналогови имота, за които няма отразяване
на източника на информация.
По искане на жалбоподателя по делото е прието като доказателство заключение на съдебно-техническа /оценителна/ експертиза, което не е оспорено
от страните.
Експертизата дава заключение, както за размера на годишното, респ. месечно обезщетение
за ползване на временния път, така и за наличието в процесните 141 кв.м. от имота на ограда и трайни насаждения, като определя и пазарната им стойност.
При използване на инвестиционния
метод /метода на приходната стойност/
и метода на пазарните аналози
/сравнителна стойност/ вещото лице определя месечното обезщетение за ползване на временния път с площ от 141.00 кв.м. през ПИ 10135.2523.271 на 112.00 лева месечно. Стойността на оградата, която се засяга временния път е определена от експертизата
на 1433.04 лева, на трайните насаждения, намиращи се в площта от 141 кв.м. – розмарин 2бр, ябълки 2бр,
дюля и смокиня – на 174.46
лева.
При изложените факти съдът прави следните
правни изводи:
Оспореното решение е взето от компетентен
орган, по предвидения в чл.191, ал.4 от ЗУТ ред на
чл.210 от същия закон, спазени
са изискванията за форма на
акта.
Решението на комисията е опорочено от допуснати съществени процесуалния нарушения.
Разпоредбата на чл.191 от Закона за устройство на територията
разграничава в своите две алинеи обезщетенията, които се дължат на собствениците на имотите, през които се прокарват
временните пътища. В алинея първа изрично
посочва, че обезщетенията
за вредите, които биха били
причинени от прокарването
на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват
от временните пътища; в алинея втора урежда обезщетението за частите от имотите,
които ще се ползват за временни пътища, като посочва,
че то се определя за съответната
година и се изплаща на равни
месечни вноски. В изречение второ
на алинея втора е уредено обезщетението за подобренията, които се унищожават във връзка с временните
пътища, което се изплаща в брой преди заемане на поземлените имоти.
Съгласно ал.4 на чл.191 размерът на обезщетенията се определя по реда на чл.210 от ЗУТ.
Заповед №1958 от
30.06.2017 година на и.д. Кмет на
Община Варна, с която е разрешено прокарване на временен
път през ПИ 10135.3523.271 разпорежда в т.3 обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2523.271,
да бъде определено от Комисия
по чл.210 от ЗУТ.
Решението на комисията е основано на експертна оценка за прокарване на
временен път през ПИ 10135.2523.271 с мотиви, че комисията няма възражение по използваната методика на оценяване,
като е определена пазарна стойност за право на прокарване с
посочени годишна и месечна стойност. Безкритично комисията приема
извода на експерта «Оценката в случая може да се
приема и като оценка на наем /годишен,
месечен/ и обезщетение за частта на засегнатия имот, в който попада
трасето на временния път /с ширина 3,50м/.», без да е изяснено
каква част от оценката има за предмет наем /обезщетение
за ползване/ и каква част
се отнася за обезщетение, какъв е предметът на обезщетението. В констативната
част при описанието на имота
докладът на експертната
оценка не съдържа данни за намиращи се в служещия имот подобрения, както за оградата на имота, която се засяга от прокарването на временния път, така и за намиращите се в неговото трасе трайни насаждения,
чието наличие е категорично установено
от заключението на съдебно-техническата
експертиза по делото.
Задължение на административния орган е да
установи, както размера на обезщетението
за ползване по ал.2, изр. първо на чл.191 ЗУТ, така и обезщетението за подобренията, които се унищожават при прокарването на временните пътища, предвид дължимостта им преди заемане на недвижимите имоти. Това задължение,
което е изрично разпоредено в т.3 на заповедта от
30.06.2017 година, не е изпълнено от комисията с оспореното решение,
не е изследвано наличието
на подобрения в имота, включително законно ли е осъществено
строителството на оградата,
установена от съдебно-техническата
експертиза.
Посоченото неизпълнение представлява съществено нарушение
на процесуалните правила при вземане
на решението на комисията, което налага неговата
отмяна и връщане на преписката на органа за ново произнасяне.
Съдът намира за неоснователно
възражението за незаконосъобразност,
предявено в съдебно
заседание и основано на довода за несъобразяване от комисията на необходимите
допълнителни строително-монтажни работи за изграждането на временния път. Както
е установено в хода на производството по адм.д.
№2301/2017 година на Административен съд – Варна и от изявленията на вещото
лице в настоящото производство, прокарването на разрешения временен път е
свързано с преодоляване на денивелация, изискваща съответни строително-монтажни
работи, за които към настоящия момент няма подробен план, но изпълнението
временния път се осъществява от собственика на поземления имот, който ще бъде
обслужван от този път, поради което негов е интересът от установяване на
необходимите строително-монтажни работи за изграждането му. При прокарването на
временния път този собственик е задължен да съобразява параметрите, които са
определени от заповедта, с която е разрешено изпълнението, в случая това е
Заповед №1958 от 30.06.2017 година на и.д. Кмет
на Община Варна, която е влязла в сила и обвързва страните по нея. При евентуално
настъпване на вреди в резултат на изпълнението на временния път, на същия този
собственик нормата на ал.1 на чл.191 от ЗУТ възлага и
отговорността за обезщетяването им.
При изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 предл. второ вр. чл.173, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 11-32 по Протокол №11/22.11.2019 година на Комисията по чл.210 от Закона за
устройство на територията при Община Варна за определяне на пазарната стойност
за прокарване на временен път през ПИ 10135.3523.271, собственост на Н.Д.Н. и Д.Д.Н.,***,
в размер на 1248 лева годишно и 104 лева месечно.
ВРЪЩА преписката за ново разглеждане и произнасяне на Комисията по чл.210
при Община Варна при съобразяване с указанията в настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: