РЕШЕНИЕ
№ 1491
гр. Пловдив, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХХVIII състав, в
публично заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р. А. и с участието на прокурора Ч. Г., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 454 по
описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 203 АПК вр. чл. 284-286 от ЗИНЗС.
Образувано
е по искова молба на А.В.Р., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника адв. А.К. срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) - София, бул. "Ген. Николай Столетов"
№ 21, в която са предявени искови претенции за присъждане на обезщетения за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, като
главоболие и чести респираторни заболявания, възмущение, стрес, притеснения,
психологически дискомфорт, огорчение, внушаване на
чувство за малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, както
следва: в размер на 5 000 лева за периода от 01.03.2017 г. до 31.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на преустановяване на
бездействието на органа на ГДИН до окончателното й изплащане; в размер на 8 000
лева за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на преустановяване на бездействието на органа на ГДИН
до окончателното й изплащане; в размер на 3 000 лева, за периода от
01.06.2021 г. до 31.10.2022 г. ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на преустановяване на бездействието на органа на ГДИН до окончателното й
изплащане.
Твърди
се, че в посочените периоди ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е
държан в пренаселени килии, нетната площ на които е под 3 кв. м.; във всички
килии, в които е пребивавал е липсвала каквато и да е вентилация; тоалетната в
килията му е в много лошо състояние – с неработещи казанчета, липса на
прегради, липса на работещи чешми или умивалници, както и, че не е шумоизолирана; лошо състояние на банята – душовете са само
5-6, а се къпят по 30-40 човека, и от тях тече или гореща или ледено студена
вода, която е и с лошо качество и не става за пиене; недостиг на дневна
светлина, поради липсата на достатъчно прозорци, през които и да влиза свеж
въздух, което създавало на лишения от свобода дихателни проблеми, кашлица и
предразположение към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна
изолация на стените, поради което през зимата отоплението е много трудно и е
студено; недостатъчно дебели завивки, като му било отказано доставянето на
допълнителни такива; спалното и постелъчно бельо се
сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за наличие на дървеници
и бълхи; липса на индивидуална и корекционна работа
от страна на отговорните лица в затвора; не му е дадена възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което довело до
поведенческа и личностна криза; в килиите няма достатъчно шкафчета и мебели. С
горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
Претендира адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за
неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Прави възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна - прокурор от ОП – Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковата претенция, като
счита, че не се доказват неправомерни действия/ бездействия на
административните органи, които да са довели до причиняване на претендираните неимуществени вреди. Алтернативно е на
становище, че в случай, че искът се
приеме за основателен, следва да се определи обезщетение в минимален размер.
Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
отношение на искова претенция за периода от 01.03.2017 г. до 31.06.2018г. се установява от представена Справка за
правното положение на ищеца рег. № 328/22 (л. 76), същият е осъден по НОХД №
2501/2017 г. на ПРС и на основание чл. 196 от НК е определено и наложено
наказание за срок от една година и три месеца лишаване от свобода, като в
Затвора Пловдив Р. е постъпил на 18.04.2017 г. . За времето от 01.03.2017 г. до
17.04.2017 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив. След
постъпването на Р. на 18.04.2017г. е в
Затвора Пловдив, за периода до 27.04.2017 г. по делото не са предоставени данни
къде е бил настанен. За времето от 28.04.2017 г. до 21.12.2017 г. вкл. е бил настанен
в 3 група, стая № 36, която е с площ от 15,06 кв. м., с един отваряем прозорец с размери 1.20м.х1.20м. и санитарен възел
с площ 2.52 кв.м. с един отдушник. За този период няма данни колко л. св. са
пребивавали в тази стая, като в тази връзка от страна на ответника се сочи, че
в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от
който може да се направи справка за броя л. св. по спални помещения, е
"Сведение за разпределение и движение на л. св. ", което пък по
утвърдената "Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и
териториалните й поделения" – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед №
Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната
агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години (становище на л. 70). От 22.12.2017
г. до датата на освобождаването му, а именно 31.05.2018 г., ищецът е пребивавал
в ЗООТ „Смолян“. За времето от 01.06.2023 г. до 31.06.2018 г. вкл. (крайната
дата на този исков период) липсват данни ищецът да е пребивавал на територията
на Затвора гр. Пловдив. Установява се, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от
18.04.2017 г. до 21.12.2017 г. вкл.,
след което е бил преведен в ЗООТ Смолян, от където е бил освободен по
изтърпяване.
По
отношение на втората искова претенция
- за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., съгласно представена Справка за
правното положение на ищеца рег. № 328/22 (л. 76), същият е осъден по НОХД №
1641/2019 г. на ПРС и на основание чл. 196 от НК е определено и наложено
наказание за срок от една година и четири месеца лишаване от свобода, като в
Затвора Пловдив Р. е постъпил на 12.12.2018г., като
до 04.03.2019 г. няма данни къде е бил
настанен. За периода от 05.03.2019 г. до 09.05.2019 г. вкл. е бил настанен в
стая № 57 на V пост, която е с площ от 27,11 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0.97м. х 1.17м. и 0.45м. х
1.17 м. Санитарният възел е с площ 2.53 кв. м и отваряем
прозорец с размери 0.,35м. х 1.17 м. За този период няма данни колко л. св. са
пребивавали в тази стая, като в тази връзка от страна на ответника се сочи, че
в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от
който може да се направи справка за броя л. св. по спални помещения, е
"Сведение за разпределение и движение на л. св. ", което пък по
утвърдената "Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и
териториалните й поделения" – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед №
Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция
„Архиви“, се съхранява за срок от три години (становище на л. 57); от 10.05.2019
г. до 30.05.2019 г. вкл. е бил настанен в трета група, стая № 24, която е с
площ от 30,95 кв.м., с два отваряеми прозореца с
размери 1.20 м. х 1.20 м. и 0.65 м. х 1.20 м. Санитарният възел е с размер 4.44
кв.м. и отварем прозорец с размер 0.50 м. х 0.40 м.
Няма данни за броя на лишените от свобода, с които е пребивавал. (становище на
л. 70 гръб); С протокол №
1289/31.05.2019 г. Р. е настанен в стая № 33, където пребивавал до края на
изтърпяване на наказанието, а именно
15.01.2020 г. Конкретното помещение е с площ от 29,60 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 1.20 м. х 1.20 м. и 1.20 м. х
1.20 м. Санитарният възел е с размер 3.96 кв.м. и отварем
прозорец с размер 1.20 м. х 1.20 м. От настаняването му в това помещение до 01.01.2020г.
няма данни за броя на лишените от свобода, с които е пребивавал. В периода от
01.01.2020 г. до 14.01.2020 г. (вкл.) в стаята с
капацитет до 7 л. св са пребивавали повече лица - 8 и
9 л. св. (становище на л. 70 гръб). На 15.01.2020 г. Р. е освободен по
изтърпяване на присъдата, като за времето от 16.01.2020 г. до 02.08.2020г.вкл.
няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив.
На 03.08.2020
г. той отново е постъпил в Затвора
Пловдив за изпълнение на присъда по НОХД № 4609/2020 г. на ПРС, като на
основание чл. 196 от НК му е определено и наложено наказание за срок от една
година и три месеца лишаване от свобода. За времето тт
03.08.2020 г. до 06.08.2020 г. делото няма данни къде е бил настанен. В периода от 07.08.2020
г. до 31.05.2021 г. вкл. е бил настанен в
стая № 12, на шести пост. Помещението е с площ от 41,65 кв.м., с три отваряеми прозореца с размери 1.50 м. х 1.10 м., 1.00 м. х
1.10 м. и 1.00 м. х 1.00 м. Санитарният
възел е с размер 2,56 кв.м. и отварем прозорец с
размер 0.35 м. х 1.10 м. В периодите от 25.08.2020 г. до 28.08.2020 г. (вкл.) и
24.11.2020 г. в стаята с капацитет до 10
л. св са пребивавали повече лица - 11 л. св.
(становище на л. 60). Установява се, че през втория исков период, ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив от 12.12.2018 г. до 15.01.2020 г. – когато е бил освободен и от 03.08.2020 г. до 31.05.2021 г. – края
на претендирания период.
По
отношение на третата искова претенция
- за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2022 г. Р. е бил настанен в Затвора
гр.Пловдив, като за времето от 01.06.2021 г. до 20.09.2021 г. вкл. е настанен
в стая № 12, размерите на която са
посочени по-горе в изложението. В периодите от 08.06.2021 г. до 10.06.2021 г.
(вкл.); 06.07.2021 г. до 19.09.2021 г. (вкл.) в стаята с капацитет до 10 л. св са пребивавали повече лица – 11 или 12 л. св. (становище
на л. 61). От 21.09.2021 г. до 31.10.2022 г. вкл. (края на претендирания
период) няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив.Установява се, че през
третия исков период, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 01.06.2021 г. до 20.09.2021 г., вкл.
когато е бил освободен по изтърпяване на наказанието.
Представени
са доказателства от ответника, че във всяка една от стаите, в които е
пребивавал ищецът разполагат със самостоятелен санитарен възел с отделен вход
и с течаща студена вода, а достъп до топла е осигурен
съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група, в
потвърждение на което са представени и самите графици (л. 58, л. 63 и л. 72).
С
постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се осигурявал комплект спално
бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода от домакина се
осигурявал допълнителен комплект, като лишените от свобода имали право да
получават и от свои близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични
такива в ротация със служебни. По време на изтърпяване на наказанията лишаване
от свобода и при трите процесни престоя ищецът не бил
депозирал молби за допълнително осигуряване от затвора на завивки през зимата,
когато отоплението в затвора се извършвало посредством изграденото парно, както
и други жалби, свързани с лоши битови условия. Прането ставало по усмотрение на
лишените от свобода – в пералнята на затвора по график, ръчно и чрез изнасяне
за пране от близките. Във всяко от спалните помещения по задържането на ищеца в
Затвора Пловдив било осигурено наличието на постоянно течаща студена вода (във
всеки санитарен възел), а топла вода лишените от свобода можели да ползват в
банята при затвора по график минимум два пъти седмично, като за работещите била
осигурена възможност да използват баня и всеки ден след приключване на работа
(възможност която ищецът е имал от 19.05.2021 г. за 75 дни, когато е бил
устроен на работа като „ръчник“ в „Особено производство“).
При ползване на банята, която се намирала извън сградите със спалните
помещения, лишените от свобода можели да ползват изградената към банята
съблекалня, където да се съблекат преди ползване на банята и след това да се
облекат за прибиране по съответните постове. Спалните помещения били добре
осветени и с отваряеми прозорци, осигуряващи
проникване на естествена светлина и вентилация. Проветряването на стаите се
осъществявало по желание на лишените от свобода чрез отваряне на прозорците.
Отоплението се осъществявало чрез изграденото парно. Хигиената се поддържала от
настанените в помещенията, като за целта същите получавали съответните
материали и консумативи, както и можели да закупуват допълнителни такива от
лавката на затвора, или да им бъдат донасяни от техни близки, съгласно списък
на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. През 2017 г. в Затвора
Пловдив било извършено боядисване на общите помещения и била подменена
дограмата с нова PVC. Поставен бил гранитогрес в
общите умивални. След ремонт в 5-та група били подменени изцяло подова
настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите били оборудвани с нови
легла, маси, столове и шкафчета. Поради умишлено увреждане и унищожаване на
инвентара обаче, се наложило няколко пъти да се извършват допълнителни ремонти
и да се осигурява нов инвентар. В периодите на престой на ищеца били извършвани
текущи ремонти, като своевременно се сменяли повредени кранчета, отстранявали
се течове, подменяли се осветителни тела, както и своевременно се подменяли
счупените прозорци. В рамките на престоите на ищеца в Затвора Пловдив действали
договори между ГДИН и съответно дружество за осъществяване на периодични
дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията
на затвора, включително и спалните такива, за изпълнението на които са
представени протоколи (л. 30 – л. 47). По време на престоя на ищеца в Затвора
редовно е изясняван и здравният му статус, извършени са медицински прегледи и
са назначени лабораторни изследвания, без констатирани оплаквания и със
заключение, че е клинично здрав за което свидетелства становище от фелдшера на
Затвора (л. 81). През периодите на престой на Р. в Затвора не е постъпвала
заявка от длъжностни лица за консултирането му с психолог, както и от Р. не е подавано
заявление за индивидуална работа с психолог, като по отношение на него не се
налагали и кризисни интервенции. По отношение на Р. били изготвени първоначален
план на присъдата с набелязани дейности, включващи индивидуална и групова форма
на участие. Установява се, че макар и за кратко, ищецът е полагал труд за
определени период от време. В края на изтърпяване на всяко от наказанията на Р. било изготвено
становище по отношение на изпълнение плана на присъдата му
Като свидетел по делото е разпитан М.Х.. Същият заявява, че през 2019 г. - 2021 г.
е бил с ищеца в 33 килия. В трета група
нямало налягане на водата по килиите. Било сложно за миене, пране, ходене по голяма и малка
нужда. Само студена вода имало, топла – не. Били
са 10, 12 човека в килията. Нямало вентилация и свеж въздух. Условията били от първобитно общинния строй. Посочва, че тъй
като няма помещение са били принудени да се перат в кофи със
студена вода. Сушили дрехите вътре в стаите. Таванът бил
с мухъл. Вратите били изпотрошени. Няма дежурно осветление, нито топла вода. Твърди, че големината на прозореца не отговаря на условията - метър на
метър и двадесет е прозорецът. Твърди, че от
фирмата идвали да пръскат, но нямало ефект, но те се размножават, пълно било с хлебарки, мишки, дървеници. Свидетелят
посочва, че зимата е студено. Парното го пускали в определени часове и го спирали в седем часа. Отбелязва,
че в банята са 12 душа, като работят 4-5. Банята се
намира на 30-40 метра, минавали през
двора на затвора. Зимните месеци било „отвратително“ - вятър, дъжд вали. Съдът приема показанията на свидетеля за логични,
последователни и почиващи на негови непосредствени впечатления и спомени, като същите ще се преценяват, с оглед на всички други
данни по делото.
При така установената фактическа обстановка, като прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Предявеният
иск е допустим, като е предявен от лице със статут „лишен от свобода“, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора гр.Пловдив. Съдът намира, че
ответникът ГДИН - София е легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като
макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно
юридическо лице, с териториални структури, една от които е Затвора гр.Пловдив.
Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на
Затвора гр. Пловдив като поделение към ответника представлява административна
дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица
специализирана дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ не се
изразява само с прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с
изпълнението му, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на техните
задължения съобразно правното им положение и статут.
По
силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените
от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 от същата
разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е
предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, поради което е
необходимо само да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от
предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от
административен орган в това му качество. Анализът на цитираните разпоредби
налага извода, че основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното / чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдените от А.Р. претърпени неимуществени вреди. В случая се претендират
неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия
за различни нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода за периодите от 01.03.2017 г. до 31.06.2018 г.; от 01.07.2018 г. до
31.05.2021 г. и от 01.06.2021 г. до 31.10.2022 г , в който е прибивавал само и единствено в Затвора гр. Пловдив по
изтърпявано наказание „лишаване от свобода“.
От
ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност за правото на
иск за посочените периоди. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с изтичането на петгодишен
давностен срок се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. След изтичането на този давностен
срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след
изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент
от чл. 118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД,
давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като възражение,
каквото безспорно е сторено от страна на ответника. В конкретния случай, както
вече се посочи и по-горе, от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 18.04.2017 г. и на 22.12.2017 г. е
бил преместен в ЗООТ Смолян. В тази връзка следва да бъде съобразено
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат
от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от
момента на преустановяването им. При това положение, следва да се приеме, че на
22.12.2017 г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Пловдив, са преустановени, тъй като
ищецът на тази дата е напуснал територията на Затвора Пловдив. Следователно,
искът за периода от 01.03.2017 г. до 31.06.2018 г. е следвало да бъде предявен най-късно до 22.12.2022
г. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е
депозирана на 17.02.2023 г., т. е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Касае се за
прекъснати, преустановени действия по извършени нарушения за престоя му в
Затвора – гр. Пловдив, които са погасени по давност и водят до неоснователност
на претендираните обезщетения за периода от от 01.03.2017 г. до 31.06.2018 г. вкл. При така постъпилото
възражение искът за този период е погасен поради изтичането на 5 годишната
погасителна давност. По делото не се твърди настъпването на някое от
обстоятелствата по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността.
Предвид даденото от ОСГТК с посоченото тълкувателно решение разрешение,
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищцеца от извършеното по отношение на него
административна дейност е неоснователен поради заявяването на претенцията пред
съда след погасяването на вземането по давност. С оглед на това искът следва да
бъде отхвърлен. При това положение следва да се отхвърли предявения иск в
посочената част поради погасяването му по давност. Неоснователен е и
обусловеният от него акцесорен иск в тази му част за
лихва за забава в размер на законната лихва.
Така
на разглеждане в настоящото производство подлежат само претендираните
от ищеца обезщетения за неимуществени вреди, настъпили за периода от 01.07.2018
г. до 31.05.2021 г. и е 01.06.2021 г. до 31.10.2022 г.
От
наличните по делото доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в
Затвора Пловдив през втория исков период само в периодите от 12.12.2018 г. до 15.01.2020 г. и от 03.08.2020 г. до
31.05.2021 г., а през третия исков период само в периода от 01.06.2021 г. до
20.09.2021 г.. В останалите части, а именно: втория исков период за времето от 01.07.2018 г. до 11.12.2018 г.
вкл. и от 16.01.2020 г. до 02.08.2020 г. вкл.; и третия исков период за времето
от 21.09.2021 до 31.10.2022 г. исковете са недоказани, доколкото не се
установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение-
Затвора Пловдив, което е основание в тази част исковата молба да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Събраните
по делото доказателства дават категоричният извод, че по отношение на
останалите части от исковите периоди, в които се установи, че Р. действително е
пребивавал на територията на Затвора Пловдив, същият за продължителен период от
време е престоявал в помещения, в които не е имало изискуемата се жизнена площ
по чл.43 ал.4 ЗИНЗС от 4 кв.м. на човек. От приобщените писмени доказателства
се установи, че в условия на пренаселеност ищецът е престоявал в Затвора
гр.Пловдив за период от общо 512 дни. Следователно описаните условия, при които
е изтърпявано наказанието лишаване от свобода в исковия период, могат да бъдат
квалифицирани като нарушение на забраната по чл.3 ал.1 вр.
с ал.2 от ЗИНЗС, тъй като жилищната площ на помещенията спрямо настанените в
тях лица сочи пренаселеност и липса на минимално нормативно необходимото
жизнено пространство по смисъла на пилотното решение по делото „Нешков и други
срещу България“. Налице са установени и доказани обстоятелства, които да водят
до създадено за ищеца неудобство със степен и интензитет, позволяващи да бъде
квалифицирано като причиняващо страдание и унижаващо човешкото достойнство. Задължението
на администрацията на Затвора гр.Пловдив да осигури подходящи битови условия
произтича и от разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ППЗИНЗС /обн.
ДВ, бр. 9 от 02.02.2010г., в сила от 01.02.2010г., изм.
бр. 14/10.02.2017г./, т.е. действащи в периодите в обхвата на претендираните. При така изложеното съдът намира, че е
налице доказано бездействие от страна на администрацията на Затвора гр.Пловдив
да изпълни вменени му в нормативен акт задължения, с което искът за настъпили
неимуществени вреди от това бездействие, съобразно правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС се явява доказан по
основание за посочените 512 дни, както следва: по отношение на втората искова
претенция – от 12.12.2018 г. до 04.03.2019 г. вкл.;
от 05.03.2019 г. до 09.05.2019 г. вкл.; от 10.05.2019 г. до 30.05.2019 г. вкл.,
от 31.05.2019 г. до 01.01.2020 г., ищецът е
пребивавал в различни помещения. С оглед изместената тежест на доказване
съгласно разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, то тези вреди се считат за
настъпили до тяхното оборване, което в настоящият случай не е неправено поради
липсва на представени от ответника доказателства за това с колко други л. св. е
пребивавал в конкретните килии ищецът;
както и за периодите 01.01.2020 г. до 14.01.2020 г. вкл. (настанен в стая № 33) и
25.08.2020 г. до 28.08.2020 г. вкл. и 24.11.2020 г. (настанен в стая № 12) се
констатира пренаселеност, или общо за 401 дни. По отношение на третата искова
претенция – от 08.06.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл. и от 06.07.2021 г. до
19.09.2021 г. вкл., когато ищецът е бил настанен стая № 12, се констатира
пренаселеност или за общо 111 дни. В този смисъл, на осн.
чл.284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме,
че А.Р. е търпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния, които се дължат на
обитаване на помещения, в който не му е била предоставена жизнена площ от
минимум 4 кв.м. за посочените по-горе
периоди.
По
отношение на останалите оплаквания че оплакванията за лоша хигиена – наличие на
дървеници, хлебарки и гризач, както и за липса на топла течаща вода в килиите
през времето на пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът намира, че същите са
неоснователни. От представените доказателства се установява, че са осигурени
условия за естествено проветрение и осветление,
съобразно изискванията на ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и
санитарен възел към тях, администрацията е представила справки, които не са
оспорени. Пак от справките, се установява, че отоплението се осъществява през
централно парно, а няма и данни, лицето да е искало от администрацията на
затвора допълнителни одеяла. Твърденията и оплакванията за бездействие по
отношение наличието на инсекти са оборени от
представените от администрацията сключени договори за ДДД, протоколи и график
за дезинфекция, т. е. не е налице бездействие на администрацията в този смисъл.
Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация, следва да се
отбележи също така, че от доказателства по делото по отношение на помещенията в
затвора, в които е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ППЗИНЗС, тъй като в тях е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност
за естествено проветряване. Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй
като и във всички стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Видно от приложените по делото справки,
изготвени от ИСДВР Ч. и ИФЗ НС "ФЛКР" К., във всяка стая в затвора
Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а водата е от градската
водопроводна мрежа и еднаква с тази на всички жители на града, което не поставя
лишените от свобода в по-неблагоприятно положение от всеки друг жител. По
отношение на топлата вода пък, по делото се установи, че времето за достъп до
такава е посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив график, за
разпределение на времето на лишените от свобода. Само за пълнота следва да се
отбележи, че, неосигуряването на шумоизолацията в
тоалетната, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на шумоизолация е над средното
ниво на битови условия.
От
представеното по делото становище от затвора Пловдив се установява, че всички
помещения на затвора-Пловдив, в които е бил настанен Р., са с най-малко два отваряеми прозореца. Проветряването и наличието на свеж
въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога
и колко време да проветряват помещението. В този смисъл, по делото не се
събраха достатъчно доказателства да е било прекалено топло през лятото или
прекалено студено през зимата в затвора в Пловдив за процесните
периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца. Нещо повече, видно от
представените становища, отоплението в затвора Пловдив се осъществява чрез
централно-локално парно отопление през отоплителния сезон.
По
отношение на твърденията на ищеца за наличие на дървеници и бълхи в помещенията
в затвора в Пловдив, както бе посочено по-горе в решението по делото са
представени договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
и макар и свидетелят да твърди наличието на хлебарки, дървеници или бълхи, то
не може да се направи извод, че ответникът е бездействал, а напротив предприел
е мерки за борба с инсекти в местата за лишаване от
свобода, като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и извънредни
дейности по дезинфекция и дератизация при възникнала
необходимост. Напълно голословни са твърденията на ищеца, че поради липса на
свеж въздух имал дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и самият
Р. не твърди да е уведомил администрацията на затвора за такива здравословни
проблеми. Що се касае до оплакването на ищеца относно това, че спрямо него не е
била извършвана никаква индивидуална или групова корекционна
работа в Затвор Пловдив, то следва да се има предвид, че по делото са
ангажирани от страна на ответника доказателства за изготвен план за изпълнение
на наказанията на Р. с конкретно посочени цели и начини за постигането им,
подписани от него без възражения. Следва в тази насока да се има предвид, че
включването в програми за въздействие, съгласно чл.124 от ППЗИНЗС е на
доброволен принцип. Видно е, че въпреки описаното опозиционно поведение на
Иванов, с него са провеждани беседи, които действия сочат отново на активно
поведение от страна на затворническата администрация в насока стимулиращо
въздействие спрямо ищеца за приемане на позитивен опит. Ето защо и съдът
намира, че в случая не е установено противоправно
бездействие на ГДИН, което е елемент от отговорността по чл.284 от ЗИНЗС.
Отделно от това, по делото от страна на ищеца не са били ангажирани и каквито и
да било доказателства за реално претърпени вреди, изразили се в твърдяната от
него поведенческа и личностна криза при доказателствена
тежест за ищеца. Горните изводи не се опровергават и от показанията на
разпитания като свидетел, които са в еднаквост със събраните по делото
доказателства, представени от ответната страна. Следва да се посочи също така,
че от всички събрани доказателства, включително и от показанията на свидетеля,
се налага изводът, че, действително, личната хигиената, почистването на
помещенията и проветряването са ангажимент на лишените от свобода, още повече,
че от страна на затворническата администрация е предоставена възможност за
допълнителни почистващи материали, препарати, предмети за почистване, постелъчен инвентар, одеяла, при поискване от страна на
лишения от свобода. По делото не се представиха доказателства от страна на Р.
да е имало подавани молби за допълнителни препарати, постелъчен
материал или други подобни, както и за наличие на жалби срещу
санитарно-битовите условия в затвора, както и такива за липсата на достъп до
медицинска помощ.
При
така установените нарушения на чл.3 ал.2 вр. ал.1
ЗИНЗС по отношение на ищеца при престоя му в Затвора гр.Пловдив за общо 512
дни, иска за обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен.
Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Като съобрази
времето, през което ищецът е търпял неимуществените вреди – общо 1100 дни,
интензитета на страданията, като съдът взе в предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които то е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода, както и понятието „справедливост“ като морално-етична категория,
включва съотношението между деянието и възмездието. Ето защо конкретният размер
на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така че то да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. При спазване на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричният еквивалент на морални вреди,
с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице и съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът
на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени
вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо
обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от
Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или
унизително отношение е толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка
на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част
от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на
неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и
продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални
стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз,
то следва справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден
(4.09 евро/ден) за 401 дни от втория
исков период и 111 дни от третия исков период.
Това е съобразено и с постановените решения по делата Й. и Дж. срещу България и И. и други срещу България, с които се
приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се
равнява това, определено на минимум 4
евро на ден или на 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. Именно
това обезщетение е адекватно на претърпените вреди и не поставя под съмнение
ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши
условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички
вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на
задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период. Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета
на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди
обезщетение по справедливост в размер на 3 208 лева за втория исков период
и 888 лева за третия исков период, което най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от А.Р. неимуществени вреди,
свързани с нарушения на администрацията по пренаселеност на спалните
помещения. В останалата част исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
По
отношение на претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за условията в
Затвора Пловдив за периода от 01.07.2018
г. до 31.05.2021г /датата на преустановяване на бездействието на органа на ГДИН/
до окончателното й изплащане и за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2022г. /от
датата на преустановяване/, съдът счита същата за частично основателна.
Въпросът относно моментът, от който може да се направи искане за присъждане на
законната лихва върху претендираната главница, може
да се заяви начиная от исковата молба до
окончателното изплащане на паричното задължение. Това е така, защото се касае
за акцесорно вземане, което се дължи от момента на
конкретизиране на исковата претенция по главното вземане. Преди този момент не
е възможно да се конкретизира размерът на основното вземане, а всяко акцесорно самостоятелно вземане е зависимо от него. Ето
защо лихви върху сумата на обезщетението за този период следва да се дължи от
датата на подаване на исковата молба.
С
оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в процеса разноски. Съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, както и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. В представения договор за правна защита и съдействие
сключен с ищеца и неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на
безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2, от
ЗАдв, което безспорно се установява, че е налице. В
тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и
чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за
пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 471 лева.
По
отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Липсата
на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение на ответника при
пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се
дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
По
изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов“ №
21 да заплати на А.В.Р., ЕГН **********, сумата от 3 208 (три хиляди двеста и
осем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 12.12.2018
г. до 04.03.2019 г. вкл.; от 05.03.2019 г. до 09.05.2019 г. вкл.; от 10.05.2019
г. до 30.05.2019 г. вкл., от 31.05.2019 г. до 01.01.2020
г.; от 01.01.2020 г. до 14.01.2020 г. вкл.; от
25.08.2020 г. до 28.08.2020 г. и 24.11.2020 г., ведно със законната лихва от 17.02.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8 000
лева за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., в останалата му част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов“ №
21 да заплати на А.В.Р., ЕГН **********, сумата от сумата от 888 (осемстотин
осемдесет и осем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 08.06.2021 г. до
10.06.2021 г. вкл. и от 06.07.2021 г. до 19.09.2021 г. вкл., ведно със
законната лихва, както следва: върху главница в размер на 90 лева, считано от 21.09.2021
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 3 000 лева за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2022 г., в останалата
му част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, да заплати на адв. А.К.,***,
сумата от 471 лв. /четиристотин седемдесет и един/, съставляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: