Решение по дело №29/2024 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 1658
Дата: 27 септември 2024 г. (в сила от 22 октомври 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247160700029
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1658

Перник, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
   

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и с участието на прокурора ДИЛЯН СТОЯНОВ ДЕЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20247160700029 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1, ал.1, вр. чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от М. И.. С., с [ЕГН] против МБАЛ „*** А.“ АД – [населено място], ЕИК:***. Предявените искове са с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, вр.с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – искане за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, възникнали от неоснователно бездействие на служители на ответника да го освидетелстват съгласно депозираното му заявление за издаване на ТЕЛК решение. Иска се осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на сумата от 28 800 лв., от които 8 800 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати суми от нереализирана пенсия по болест, за период от 09.03.2020г. /датата на депозиране на документите за освидетелстване/ до 11.05.2023г. /датата, на която е освидетелстван ищеца/, както и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, изразяващи се в изнервяне, притеснение, постоянен стрес и несигурност за бъдещето и живота на ищеца, психологически дискомфорт, ведно със законната лихва от датата на депозиране на документите за освидетелстване от 09.03.2020г. до окончателното изплащане на същите, както и направените по делото разноски.

Първоначално исковата претенция е насочена срещу ответниците *** Перник и МБАЛ „****А.“ АД с претенция за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят претендираното обезщетение. В първото по делото съдебно заседание с молба с вх. № 1516 от 29.05.2024 г. ищецът е оттеглил иска си срещу *** – Перник, като е продължил да поддържа този, предявен срещу МБАЛ „****А.“ АД и е направил уточнение на петитума. С влязло в сила Определение № 1190/01.07.2024 г. е прекратено производството по отношение на ответника *** – Перник. В съдебно заседание от 17.09.2024г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на петитума, така както е предявено с молбата от 29.05.2024г.

Ищецът твърди, че на 09.03.2020г. е подал заявление - декларация с вх. № 714 по описа на ****– Перник, като е поискал да бъде освидетелстван от ТЕЛК, с оглед влошеното му здравословно състояние, за което е приложил съответните епикризи. Било му обяснено, че трябва да изчака 3 месеца, след което ще получи писмо по пощата кога и къде да се яви за освидетелстване пред комисията. Тримесечният срок за освидетелстването му от ТЕЛК изтекъл, като многократно е проверявал дали не е насрочена дата за освидетелстването, но такава нямало. Твърди, че до депозиране на настоящата искова молба, не е извикан от ТЕЛК комисия, за да бъде прегледан и освидетелстван. Бездействието на ответника МБАЛ „****“ АД, към която функционират съставите на ТЕЛК комисиите, довело до настъпването на имуществени вреди за ищеца под формата на пропуснати ползи от нереализирана пенсия по болест, както и неимуществени вреди, изразяващи се в изнервяне, притеснение, постоянен стрес и несигурност за бъдещето и психологически дискомфорт.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Н., който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът, МБАЛ „****“ АД, [населено място], в писмен отговор заявява чрез изпълнителния си директор становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва основанието, размера и фактическите обстоятелства по предявените искове. Не оспорва, че ищецът е подал заявление за освидетелстване в **** – Перник на 09.03.2020г., но твърди, че противно на изложеното в исковата молба ищецът е освидетелстван на 11.05.2023г. с Експертно решение № ****г. на ТЕЛК III състав. ЕР е получено лично от лицето на 23.05.2023г., като е влязло в сила на 07.06.2023г. Като дата на инвалидизиране в експертното решение била посочена 09.03.2020г., като съответно от тази дата би следвало да получава и пенсия за инвалидност ако надлежно е подал документите си към НОИ. В този смисъл счита исковата претенция за имуществени вреди за изцяло неоснователна, както и оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. П. моли за отхвърляне изцяло на исковите претенции поради недоказаност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Перник дава становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от епикриза, издадена от МБАЛ „****“, че М. И. С. е постъпил на 20.01.2020г. и е изписан на 27.01.2020г. с диагноза „*****“. Извършено му е ****. През м. 07.2020г. постъпва в ****“, където му е имплантиран ****

С медицински протокол № 351/09.03.2020г., издаден от ЛКК при ****Г. – Перник“ О. настоящият ищец е освидетелстван с диагноза „**** както и е изпратен на ТЕЛК за освидетелстване.

С. З. – декларация вх. № 714/09.03.2020г. по описа на Регионална картотека на медицинската експертиза [населено място] И. С. е заявил искането си до ТЕЛК да бъде освидетелстван първично, като е приложил съответни документи.

Н. следващия ден, 10.03.2020г., медицинското експертно досие на ищеца е предадено на ТЕЛК - I състав общи заболявания към МБАЛ „****“ АД, с приемо-предавателен протокол с изх. № 2502. Лицето е призовано от ТЕЛК с писмо с обратна разписка от 08.02.2023г., което е върнато на 02.03.2023г. като непотърсено. Повторно изпратеното писмо от ТЕЛК с № 1126/22.03.2023г. е получено от лицето лично на 23.04.2023г.

По делото не са представени доказателства за движението на подаденото заявление за освидетелстване от ищеца в периода от постъпването му в М. Т. Перник I състав до призоваването му да се яви на ТЕЛК III с-в. В медицинското експертно досие на ищеца се съдържа електронно медицинско направление за ТЕЛК от 24.04.2023г., издадено от личен лекар, като след това ищецът е входирал ново заявление – декларация до РКМЕ – Перник с вх. № 14023051144949/11.05.2023г. В същия ден Р. Р. е изпратила медицинското досие на ищеца към ТЕЛК – III състав.

Представена като доказателство е заповед № ****г. на и.д. директор на **** – Перник, с която е разкрит Трети състав на ТЕЛК към МБАЛ „****“ АД, [населено място].

С експертно решение (ЕР) № 90312 от заседание № ** от ****г. на ТЕЛК III състав общи заболявания към МБАЛ „****" АД - [населено място] е призната 50% трайно намалена работоспособност на М. С. след преглед, пожизнено, като е определена дата на инвалидност 09.03.2020г. – датата на подаване на заявлението за освидетелстване. С експертното решение е определена водещата диагноза – „****“.

ЕР е получено лично от ищеца, влязло в сила като необжалвано на 07.06.2023г.

Видно от удостоверение изх. № 1056-13-256#1 от 23.05.2024г., издадено от Териториалното поделение на НОИ - Перник, на М. И. С. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 09.03.2020г. със срок – пожизнено.

Пред настоящата съдебна инстанция не са събирани гласни доказателства, като съдът е заличил първоначално допуснатия свидетел в последното проведено открито съдебно заседание, поради неявяването му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 4, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим, като предявен от лице, претендиращо имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, ищецът претендира имуществени вреди настъпили от бездействие на ТЕЛК, като орган при МБАЛ „****“ АД, което е юридическо лице, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 105 от ЗЗ и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Териториалните експертни лекарски комисии / ТЕЛК/ се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно – венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната метериалноправна легитимация е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

По отношение на твърдяното бездействие във връзка с освидетелстването на ищеца:

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. В чл. 69, ал. 4 от НМЕ е предвидено, че при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3 –месечен срок от постъпване на документите при тях.

В случая, от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е подал своето заявление – декларация пред РЗИ – РКМЕ на 09.03.2020г. Н. 10.03.2020г. документите са били изпратени на ТЕЛК, Първи състав. Следователно срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 10.06.2020г., а освидетелстването на ищеца е извършено на 11.05.2023г., тоест 35 месеца след законно определения срок. Следва да се отбележи, че фактическите твърдения на ищеца, че не е освидетелстван и към датата на подаване на исковата молба, се опровергават напълно от представените писмени доказателства. Независимо от това, се установява незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК. Съобразно чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК при МБАЛ „****“ АД е имала задължение в срок до 10.06.2020г. да извърши освидетелстване на вида и степента на увреждане на настоящия ищец. Това задължение, произтичащо пряко от закона, не е изпълнено в срок, поради което имаме установено незаконосъобразно бездействие. В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен срок за организиране и извършване на освидетелстването. От друга страна ответната страна не ангажира доказателства, а и не се твърди, че за освидетелстването на ищеца са били необходими допълнителни медицински документи или медицински прегледи, които да са довели до удължаване на срока по посочената по – горе разпоредба.

Налице е първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност.

За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законово изискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая исковата претенция по отношение на претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „****“ АД, представляващи пропуснати ползи и причинени морални вреди , се явява неоснователна и недоказана.

Съображенията за това са следните:

В случая ищеца претендира /съгласно изменения петитум на ИМ/ имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразното бездействие на ответника, като за посочения период от 09.03.2020г. до 11.05.2023 г. бил лишен от възможността да получава инвалидна пенсия. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, като при тях особеното е, че възникват не по прякото действие на закона, а по силата на влязло в сила експертно решение, издадено от компетентен орган, извършващ експертиза на работоспособността. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение. Смисълът на разпоредбата е в последиците, а именно, че с издаване на експертното решение възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде упражнено. С това експертно решение се установяват правнозначими факти преди издаването му като например датата на инвалидизиране, който факт придобива правно значение когато бъде установен в експертното решение. Според нормата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането. Видно от събраните по делото доказателства с ЕР на ТЕЛК ****, издадено на 11.05.2023г. датата на инавалидизирането е определена на 09.03.2020г. – датата на подаване на заявлението до ТЕЛК, съгласно чл. 94, ал. 3 КСО, а ищеца получава лична пенсия поради общо заболяване именно от тази дата 09.03.2020г., а не след 11.05.2023г. В тази връзка исковата претенция за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изнервяне, притеснение, постоянен стрес и несигурност за бъдещето и живота на ищеца, психологически дискомфорт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. В исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици, като разпределянето на доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, твърдените факти и обстоятелства и релевираните от страните възражения. Н. доказване в настоящия процес подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства. Описанието на проявленията може да даде на съда опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания.

Т. доказване по делото не бе проведено. В хода на съдебното производство чрез насрещно доказване и доказателствената тежест по реда на чл. 154 от ГПК/ 171 АПК, ищецът не успя да докаже неимуществени вреди, а именно нарушена психика и здраве, засегнати неблагоприятно от административна дейност. Въпреки неколкократно дадената възможност да се съберат гласни доказателства, допуснатият свидетел не беше доведен, и след като съдът е указал последиците при неявяването му, същият беше заличен в последното проведено съдебно заседание.

Следователно от събраните по делото доказателства не се установява наличието на останалите елементи за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на вреди и причинна връзка с незаконосъобразното бездействие, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Относно разноските:

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Претендирани своевременно от процесуалния представител на ответника, същите следва да му се присъдят в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, А. съд – Перник:

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. С., с [ЕГН] против МБАЛ „****“ АД – [населено място], искове за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 8 800 лв., представляващи пропуснати суми от нереализирана пенсия по болест, за период от 09.03.2020г. /датата на депозиране на документите за освидетелстване/ до 11.05.2023г. /датата, на която е освидетелстван ищеца/, както и за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, изразяващи се в изнервяне, притеснение, постоянен стрес и несигурност за бъдещето и живота на ищеца, психологически дискомфорт, ведно със законната лихва от датата на депозиране на документите за освидетелстване от 09.03.2020г. до окончателното изплащане на същите, като неоснователни.

ОСЪЖДА М. И. С., с [ЕГН] да заплати на МБАЛ „****“ АД – [населено място], ЕИК:****сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: