РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Благоевград, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102789 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№2789/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба на Б. Е. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.Б, срещу
„Фе, със седалище и адрес на управление гр.С бул. „А представлявано от И.. и д..
С исковата молба e предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит №641414, сключен между Б. Е. Ц., и „Фв условията на евентуалност,
да се прогласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит №641414, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2018г. между „Фератум България“ ЕООД като
кредитор и Б. Е. Ц. като кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит №641414 по реда на ЗПФУР, по силата на който на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 300 лв., който е следвало да бъде погасен
в срок от 30 дни, при уговорен ГПР в размер на 49.66%.
Сочи се, че в чл.5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на Дружеството ответник, като
при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в
съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция от свързано с кредитора дружество. Твърди се, че след като усвоил сумата от 300
лв., ищецът установил, че освен заемната сума от 300 лв., са му начислили такса за
обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“
ЕООД, в размер на 150 лв.
Навежда се, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като дължимите
вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е
посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с
обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди се, че ищецът не е
подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.
Навежда се, че че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. чл.22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за
допълнителна услуга.
Навеждат се доводи, че процесният договор за предоставяне на кредит е недействителен
поради липса на съгласие, поради липса на предписана от закона форма, поради
противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не бил посочен начина на изчисляване на
1
ГПР и поради погрешно посочен ГПР, в който не било включено възнаграждението за
поръчителя. Последното представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Според ищеца при сключването на договора за
кредит и чрез предвиждането на вноска за гаранция по договора за поръчителство, свързано
с допълнителни разходи за потребителя, е заобиколена императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Настоява се, че действителният
ГПР по договора, с включени разходи за предоставяне на гаранция по договора за
поръчителство, надхвърля 70%. Несъответствието на посочения в договора ГПР на
действително уговорения размер, води до неяснота при определяне на ГПР и до
недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК.
Клаузата от чл.5 от Договора за кредит се оспорва и като неравноправна по смисъла на
чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и
ал.4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит №641414 от 08.07.2018г., евентуално на клаузата на чл.5 от
Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от Фератум Банк в полза на ответника.
В отговора на исковата молба ответното дружество „Фератум България“ ЕООД оспорва
предявените искове като неоснователни.
Оспорва се твърдението на ищеца, че предоставянето на поръчителство от Му е условие
за сключване на договора за кредит. Твърди се, че ищецът сам е избрал М като поръчител в
електронния формуляр, след като е бил информиран за дължимите такси, получил е
преддоговорната информация по имейл, която изрично посочва, че за сключването на
договора за кредит Фератум България изисква поръчителство. Твърди се, че ищецът е
получил и документите от Мултитуюд Банк, вкл. Договора за гаранция. След като е бил
информиран, ищецът е потвърдил чрез есемес желанието си да сключи договора. Настоява
се, че по никакъв начин и с нито едно от действията си ответникът не бил въвел в
заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността
за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една
от опциите.
Според ответника възнаграждението по договора за гаранция не влиза в общия разход за
кредита и не е част от ГПР, доколкото договорът за гаранция е възмездна услуга,
предоставяна от лице, различно от кредитодателя, която е с незадължителен характер.
Настоява се, че посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК.
На последно място се сочи, че дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след
сключването на договора за кредит /въпреки неколкократно предоставяната информация/, че
трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга,
то той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора,
без да дължи обезщетения или неустойки. Сочи се, че той не е упражнил това свое право.
Предвид гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното
заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на
делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от
ГПК.
Ответното дружество не изпращат свой представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.07.2018г. между „Фератум България“ ЕООД като заемодател и Б. Е. Ц. като
заемател е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние
№641414 при следните параметри на отпуснатия заем: размер на заема 300 лв. /чл.1/; срок
на заема – 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата; падежна дата на заема –
21.09.2018г. /чл.2/; обща сума, подлежаща на връщане от заемателя на падежната дата -
310.14 лв., представляваща сбор от: - сумата на отпуснатия заем в размер на 300 лв.; - лихва
в размер на 10.14 лв.; - лихвен процент 3.38%; ГПР – в размер на 49.85 /чл.4/. Съгласно чл.5
от Договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum bank в полза на
дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в
който е сключен заемът. По делото е представен Договора за гаранция /поръчителство/,
2
сключен между Фератум Банк като гарант и Б. Е. Ц. като клиент, по който клиентът дължи
такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 88.86 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска за прогласяване нищожността на договора за кредит:
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително
да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора
потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания
не са спазени.
По делото се установява, че процесният договор за кредит е с ГПР от 49.85%, изчислен
при оскъпяване на кредита с 10.14 лв. договорна лихва. В така посочения ГПР не е включена
предвидената „такса гарант“. Според съда обаче възнаграждението за гаранта представлява
скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР. При
включването на възнаграждението за гаранта, включено изначално в размера на
погасителната вноска по кредита и представляващо скрито възнаграждение за
кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор,
възлиза на 714%, който надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. Възнаграждението за гаранта безспорно съставлява общ
разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като е
възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит и е предварително известно на
кредитора, доколкото гарантът е предложен от него. Обстоятелството, че
кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е съгласил на
поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора да отрази
таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
Предвид гореизложеното, договорът за кредит се явява недействителен на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК.
Поради уважаване на главния иск, съдът не се произнася по евентуалния иск за
3
прогласяване нищожността на отделна договорна клауза.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът,
на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в размер на 50
лв. и 2 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК поради
противоречие със закона Договор за потребителски кредит №641414 от 08.07.2018г.,
сключен между Б. Е. Ц., ЕГН **********, като заемател, и „Ф като заемодател.
ОСЪЖДА „Ф със седалище и адрес на управление гр.Спредставлявано от И и Д да
заплати на Б. Е. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.Бсумата от 2 450 лв. /две
хиляди четиристотин и петдесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4