РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Ямбол, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242300600319 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от
АК-Ямбол на подсъдимия А. А. Р./А. А. R./, роден на ********** г., в гр.
*****, *****, гражданин на *****, срещу Присъда № 133/16.08.2024 г.,
постановена по НОХД № 461/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.
С атакуваната присъда РС-Елхово е признал подсъдимия А. А. Р. за
виновен в това, че на **.**.**** година, в района на гранична пирамида №
***, находяща се в землището на село *****, община *****, област ****,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на
основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на пет
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
1
лишаване от свобода е отложено за изпълнение за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, на основание чл.189, ал.2 от НПК е постановено
направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното
производство да останат за сметка на органа който ги е направил - РДГП –
Елхово.
В подадената жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на атакуваната присъда. Твърди се, че оспорената осъдителна
присъда е постановена при очевидна доказателствена необезпеченост както по
отношение авторството на извършеното деяние, така и касателно механизмът
и мястото на извършването му. Претендира се отмяна на обжалваната присъда
и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен поради недоказаност на обвинението. Алтернативно се прави
искане за приложение на разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК - въззивният
жалбоподател да не се наказва, т. к. е на територията на страната ни, за да
упражни правото си на убежище.
Участващият по делото представител на ЯОП претендира
постановената от ЕРС присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована
и справедлива.
В съдебно заседание въззивникът-подсъдим А. А. Р., гражданин на
*****, нередовно призован, не се явява. В задочното производство по реда на
чл.269, ал.3, т.3 от НПК се представлява от служебно назначения му в
първоинстанционното производство защитник от АК-Ямбол. Защитата
поддържа изцяло въззивната жалба и настоява жалбопадателят- подсъдим да
бъде признат за невиновен и оправдан поради недоказаност на обвинителната
теза. В условията на алтернативност се иска изменение на присъдата чрез
приложение на разпоредбата на чл.2679, ал.5 от НК.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,
становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с
правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице
имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като
неоснователна по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
2
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и
съдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което
проверяващият съд намира за ненужно да я преповтаря. Правилно и
обосновано първата инстанция приема и кредитира като логични и
непротиворечиви гласните доказателства - обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на Досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от НПК и показанията на свидетелите
полицейски служители И. Г. и Ж. С., дадени от тях в хода на проведеното по
делото съдебно следствие, както и писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Правилно първата инстанция приема и кредитира
обясненията на подс. А. А. Р., като обективни, логични и като
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, вкл.
с показанията на свидетелите Г. и С. и приложените по делото писмени
доказателства - справка за съдимост и регистрация в системата ЕВРОДАК.
Показанията на разпитаните свидетели-полицейски служители правилно и
обосновано са кредитирани от решаващият съд с доверие като логични,
последователни и съвместими с обясненията на подсъдимия. Освен това, те са
относими към релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства -
установяват времето и мястото на осъществяване на деянието и неговия
механизъм, имат отношение и към установяване на авторството на
престъпното деяние. Правилно е отчетено от районния съд и това, че липсват
индициии за предубеност на свидетелите. Настоящият състав на въззивния
съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в посока кредитиране на
приложените по делото писмени доказателства, като редовни от външна
страна и неизолирани от останалия доказателствен материал. Анализът на
събраните доказателства, извършен от районния съд и изложен в мотивите
към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради
което въззивният съд напълно се солидаризира с него. В тази насока не се
споделят доводите за недоказаност на обвинението, тъй като събраните по
делото доказателства еднопосочно и убедително установяват авторството,
механизма и съставомерността на извършеното от подсъдимия престъпление.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимия е
3
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.279,
ал. 1 от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в мотивите
на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната инстанция.
Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че
въззивникът е осъществил фактически действия по преминаване на
държавната граница, като не е имал разрешение от надлежните органи на
властта, които осъществяват гранично пропускателен контрол. Безспорно е
обстоятелството, че въззивникът не е разполагал с необходимите документи за
преминаване на държавната граница през съответните КПП. С
обстоятелството на преминаване на държавната граница без разрешение на
съответните органи за това, въззивникът безспорно е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната граница. Осъщественото
от А. А. Р. деяние по чл.279 ал.1 от НК е осъществено в изпълнителна форма
без разрешение на органи на властта, в хипотеза на влизане в страната, като
деянието е довършено, тъй като е налице обективно преминаване на
държавната граница.
Въззивникът е осъществил деянието и от субективна страна, при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал противообществения му характер и е искал
настъпването на противоправните последици. Съзнавал е, че преминава
държавната граница при липсата на необходими за това документи,
респективно разрешение на съответните власти, но е искал настъпването на
противоправните последици, а именно-преодоляване на държавната граница и
достигането на територията на Република България. По изложените
съображения, с атакуваната присъда районният съд правилно, обосновано и
законосъобразно е признал подсъдимия за виновен в осъществяване на
съставомерно по смисъла на чл.279, ал.1 от НК деяние.
При индивидуализация на наказанието първият съд правилно е взел
предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена
опасност на деянието, а като смекчаващи такива - чистото му съдебно минало,
направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с
които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, причините
и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. В резултат, правилен се явява извода за наличие на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
4
Въззивният съд намира наложеното на въззивника наказание при условията на
чл.55 от НК - лишаване от свобода за срок от 5 месеца при отлагане на
изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години, както и глоба в размер на 500 лева, за справедливо. Същото е
съобразено със степента на обществена опасност на осъщественото деяние и с
ниската степен на обществена опасност на личността на извършителя,
предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало, направените
самопризнания, причините за извършване на деянието, а и механизма на
осъществяване на същото. Затова и определените по размер наказания глоба и
лишаване от свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК
при минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно
на целите, визирани в чл.36 от НК.
Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционния такъв не е приложил разпоредбата на ал.5 на чл.279 от
НК. За приложението на визираната законова разпоредба следва да бъдат
преценени внимателно всички причини, мотивирали чуждият гражданин да
осъществи състава на престъплението по чл.279, ал.1 от НК. В конкретният
случай, по делото не са налице каквито и да било доказателства, от които да се
приеме, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК. В дадените от въззивника обяснения, приобщени към
доказателствената съвкупност чрез прочитането им по съответния
процесуален ред, същият сочи на намерение за преминаване през границата
единствено с цел да достигне Италия по лични причини, а не поради това, че в
страната си по произход е бил преследван заради свои убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Липсват каквито и да
било доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно
разрешение по причини, свързани с неговия произход, политически
убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки, водещи до изменение или отмяната му.
Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК,
Ямболски окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 133/16.08.2024 г., постановена по НОХД
№ 461/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6