№ 671
гр. Перник, 20.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500307 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 266/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 5367 по описа за 2023 г.
на Районен съд - П. е признато за установено на осн.чл.422 ГПК, че П. Й. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „***, дължи на „Топлофикация-П.” АД с ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. П., жк. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, представляван от Чавдар Кирилов Стойнев – Изпълнителен директор, по
обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от
599,65 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., вкл. за топлофициран имот,
представляващ Апартамент № 42, находящ се в град П., кв. ***, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда /19.07.2023г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 95,89 лева– обезщетение за
забава за периода от 08.07.2021г. до 04.07.2023г., за които суми в производството по
ч.гр.д. № 3417/2023г. по описа на ПРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като е отхвърлил предявените искове с правно осн. чл.422
ГПК вр.чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.422 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД за
разликата до пълните им предявени размери, като неоснователни и недоказани. На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
„Топлофикация-П.” АД, чрез юрк. Анна Софрониева, с която се твърди, че атакуваното
решение, в частта с която са частично уважени предявените искове е неправилно,
необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. В жалбата
се излагат твърдения, че по делото е безспорно установено, че между страните е налице
1
облигационна връзка. Допълва, че по делото са представени доказателства, че
ответникът е собственик на процесния имот по силата на наследственото
правоприемство. В тази връзка се излага, че с Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.10.1990г.
наследодателят на ответника придобива правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Не споделя извода на съда, че П. Й. П. притежава 19/26 ид.ч. от
правото на собственост върху жилището. Счита същия за единствен наследник на
майка си Е. Н. Г. с ЕГН **********. В този смисъл е и Определение № 2130 от
04.07.2023 г. по ЧГД 3048/2023г., 9- ти състав, ГК: “...Наследодателката Е. Н. Г. е
имала три деца - П. Й. П. - син, Д. Й. С. - син, починал на 21.06.2018г. и К. Й. С. - син,
починал на 18.04.2020г.. Починалите синове на Е. Г. не са имали свои деца, поради
което те се наследяват от своите братя, както и от еднокръвните си братя, но братята не
могат да заместят в наследяването починалия си брат, тъй като законът не допуска в
тяхна полза да възникне наследяване по право на заместване...” Въз основа на
изложените съображения се моли съда за отмяна на постановеното от първата
инстанция решение, като се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло. Прави се искане за присъждане и на сторените разноски по делото. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането. УКАЗВА на
страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен
доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.06.2024 г. от 10,30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3