Решение по дело №21/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

[фирма] - [населено място] обжалва решение №7029/16.10.2014г. по гр.д.№231/2014г. на РС - Благоевград и иска то да бъде отменено и постановено ново по същество, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове и присъдени направените, в двете съдебни инстанции, разноски от въззивника.

Твърди се във въззивната жалба, че основният довод на съда, за да отхвърли исковете е, че [община] не е собственик на пътния участък, в който е настъпило процесното ПТП, тъй като той не е включен в одобрения, с решение № 236/13.04.2007г. на Министерския съвет, списък на общинските пътища. Излага се довод, че този извод е неправилен, тъй като ищецът е ангажирал доказателства, че пътят е собственост на [община], на основание правната нормата на §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, тълкувано във връзка с чл. 167, ал. 1 от ЗДвП и ал. 2 от същия закон.

Твърди, че Б. е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е уважил доказателствено искане на ищеца и не е обсъдил всички негови доводи във връзка с предявените искове. Основно се поддържа, че съдът не е обсъдил и представените доказателства, най-същественото от които е протоколът за ПТП, който е съставен след посещение на място от св. М. - служител на КАТ, от който е констатиран пътният участък на настъпилото ПТП. Сочи се също, че съдът не е изяснил механизма на ПТП, което е довело до необосновани фактически и правни изводи, в каквато връзка са направени доказателствените искания във въззивната жалба. Изложени са съображения и за материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, която не е съобразена от първоинстанционния съд и с оглед на изложеното е направено искане за отмяна на съдебния акт.

Ответникът не е депозирал отговор на въззивната жалбата.

В настоящата инстанция е допусната съдебно - техническа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал и е прието ново писмено доказателство.

Окръжният съд след, анализ на събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно е от Застрахователна полица № 440212213004962, че [фирма] – клон Б., е застраховал при [фирма] - [населено място], по застраховка “КАСКО +”, процесния автомобил за периода от 00. 00ч. на 06.09.2012г. до 24. 00ч. на 05.09.2013 г. Договореният размер на застрахователната премия е 828 лв., платима на четири вноски от по 211,14 лв.

От Протокол за ПТП № 1323323/ 17.04.2013г. съставен от органите на КАТ- ПП- [населено място] в 17:40 ч., се установява, че на 17.04.2013г., около 17:40 ч., на входа за [населено място] откъм[жк]и срещу „Л.” водача Т., управляващ влекач "М.", модел „ТГА 18 430” с [рег.номер на МПС] , теглейки полуремарке с [рег.номер на МПС] , със свидетелство за регистрация на МПС №[ЕИК], собственост на [фирма], при наличието на множество дупки на пътното платно и при разминаване с насрещно движещ се автомобил не успял да избегне необозначена и необезопасена дупка, вследствие на което на автомобила били нанесени следните щети: спукана гума и щети по окачването на влекача.

Въз основа на уведомление от собственика на застрахования автомобил е образувана Щета № 44010111301887при ищеца застраховател.С оглед констатациите на опис- заключение, калкулация на щета и ликвидационен акт от 19.04.2013г. е определен размерът на обезщетението 701,70 лв. на собственика на застрахования автомобил. То е изплатено с нареждане за групово плащане от 20.05.2013г. на лизингополучателя [фирма].

Застрахователното дружество ищец е поканило [община] да му възстанови заплатените от него суми за процесната щета с Регресна покана относно щета №44010111301887 от 28.05.2013г. Същата е била получена от ответника на 31.05.2013г. Не е спорно по делото, че в дадения с нея срок не е извършено плащане от адресата й.

От показанията на свидетеля С. М., работещ към Сектор “ПП” при ОД на МВР- [населено място], се установява, че той е съставителя на процесния Протокол за ПТП. Свидетелят сочи, че водачът, посочен в протокола е управлявал товарния автомобил в посока Е-79 към[жк]и при бензиностанция „Л.”. Твърди, че е констатирал множество дупки на пътното платно, които водачът на процесния товарен автомобил не могъл да избегне като мине в насрещната лента, тъй като в нея е имало друг автомобил. В резултат на това е попаднал в такава и влекачът е получил щети по окачването и е спукал гума. Категоричен е, че в процесния участък няма поставени сигнализиращи знаци, асфалта е вълнообразен и има множество дупки, както и, че е изпълнил задължението си да вземе проба за алкохол от водача. Съдът счита, че следва ад даде вяра на показанията на свидетеля, тъй като пресъздават негови преки впечатления за фактите и са логични и последователни.

Съдът намира показанията на свидетеля М. за последователни и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото, поради което кредитира същите, като достоверни.

От отговора на възпроса за механизма на процесното ПТП, даден от вещото лице, изпълнило съдебно - техническата експертиза се установава, че когато процесният влекач се е движел по ул." Иван Михайлов" в посока към[жк]на кв.Грамада и се е намирал в района пред бензиностанция "Л.", се разминавал с друго МПС, при което задна дясна гума на влекача попада в дупка върху улицата. При преминаването на гумата през дупката, вътрешната й страница се нарянава от ръбовете на отвори или друто твърдо тяло. В следствие от нарушената цялост на материала на гумата, в съчетание с динамичното й натоварване от преминаване през неравност под нивото на пътя, се е стигнало до рязко увеличаване на налягането в нея от свиването на обема й. В тези условия настъпва експлозия на гумата, съчетана с разпиляване на парчета от гумата, които поради късото разстояние бързо достигат до задния амортисьор и датчика, отчитащ налягането във въздушната възглавница. От внезапно породилата се голяма кинетична енергия при контакта, парчетата ударно са увредили частите от окачването.

В резултат на това нанесените повреди по товарен автомобил с марка „М.", модел - „18 - 430 „ с дк [рег.номер на МПС] , описани в прококола за ПТП са пряка и непосредствено последица от ПТП, настъпило на 17.04.2013 г. Експертът е категоричен, че щетите съответстват по начин и механизъм на получаване на установеното от застрахователя при огледа на МПС.

В експертизата е констатирано, че при определяне на обезщетението, служителят изготвил оценката, не е намалил размера на ДДС от стойността на гума „ D. ", с което не е спазил методиката прилагана от застрахователя. Според вещото лице размерът на обещетението за увреждането по т.а.М. 18-430 с дк [рег.номер на МПС] , определен по експертна оценка от методиката на застрахователя към датата на ПТП 17.04.2013 г. е следвало да бъде 621,28 лева. В с.з. поддържа заключението си.

С оглед изводите на вещото лице за начина на определяне на обезщетението от застрахователя, съдът счита, че е безпредметно да обсъжда приетата като доказателство фактура №[ЕГН] от 13.03.2013г.

Въз основа на така установените факти, въззивната инстанция приема следните правни изводи :

Материалноправното основание на предявения иск от [фирма] - [населено място] против [община] е чл. 213, ал.1, изр.1 от КЗ, според който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За основателността на този иск следва да се докаже заплащането от застрахователя на застрахования на обезщетение, както и всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 50 от ЗЗД, тъй като вредата е причинена от вещ - път. Безспорно е доказано в делото, че застрахователят е заплатил на застрахования обезщетението за застрахователното събитие преди предявяване на иска. Както обстойно беше изложено във фактическата обстановка, установи се причиняване на вреда на товарен автомобил М. 18-430 с дк [рег.номер на МПС] , изразяваща се в спукана задна гума и повреден заден амортесьор. Съдебно - техническата експертиза обосновано посочи и причинно следствената връзка между попадането на тази гума в дупката на пътното платно на ул."И." и посочените материални вреди на застрахования автомобил. Според настоящия състав установи се в спора, че пътното платно, което е станало причина за тези щети е собственост на [община], което обстоятелство ангажира отговорността й по чл. 50 от ЗЗД, според който за вредите причинени от вещи отговаря собственикът им. Съгласно нормата на &7, ал.1, т.4 от ЗМСМА с влизането в сила на закона, което е станало на 17.09.1991г., преминавата в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите и други. Доказано е в казуса, а и ноторно известно е на съда, че ул."И." и[жк]са на територията на Б.. Ето защо на основание цитираната разпоредба тази улица е собственост на [община].

Заедно с изложеното чл. 167, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на лицата(включително и ЮЛ, каквито са общините) да стопанисват пътя като го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. От своя страна ал.2 на същата разпоредба задължава кмета на общината, като орган на изпълнителната власт в общината и представляващ същата, да определи служби за контрол, които в населените места да контролират изправността и състоянието на пътната настилка. Очевидно е, че представляващият [община] и самата община като персонифициран правен субект - ЮЛ не е изпълнила горните си задължения. Поради това, следва да бъде ангажирана деликтната й отговорност .

Относно размера на вредите, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице инж. Н., тъй като той е използвал методиката на застрахователите за остойностяването им. Поради това съдът счита, че регресната претенция е основателно в размер на 621,28 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 701, 70лв. следва да бъде отхвърлена.

Претенцията за моратирно лихва също е основателна, защото от настъпването на изискуемостта на вземането - 31.05.2013г., когато е получена от ответника поканата на ищеца за плащане до предявяване на иска, задължението не е било изплатено. Поради това забавата на длъжника - [община] следва да бъде репарирана на застрахователя чрез плащането на лихва, която върху главницата от 621,28 лв. съдът определи в размер на 43, 21лв. Над този размер претенцията за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от въззивната проверка, [община] следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] - [населено място] разноски за двете съдебни инстанции по съразмерност както следва : разноски за първоинстанционното производство в размер на 234,62 лв. и за въззивното в размер на 630лв.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №7029/16.10.2014г. по гр.д.№231/2014г. на РС - Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.” № 3, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор и М. Г. К. К. – изпълнителен директор, чрез адв. Г. С. Я. иск против Община Б., представлявана от Кмета, за осъждане на ответника да заплати изплатеното от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение за сумата от 621, 28(шестотин двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки)лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Община Б., представлявана от кмета А. К., с адрес Б., пл."Г. И." №1 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.” № 3, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор и М. Г. К. К. – изпълнителен директор изплатеното от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение в размер 621, 28(шестотин двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки)лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба /04.02.2014г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение №7029/16.10.2014г. по гр.д.№231/2014г. на РС - Благоевград в частта с която е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.” № 3, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор и М. Г. К. К. – изпълнителен директор, чрез адв. Г. С. Я. иск против Община Б., представлявана от Кмета, за осъждане на ответника да заплати мораторна лихва върху изплатеното от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение в размер на 43, 21(четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки)лв. за периода от 31.05.2013г. /датата на получаване на регресната покана/ до 04.02.2014г./датата на депозиране на исковата молба/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Община Б., представлявана от кмета А. К., с адрес Б., пл."Г. И." №1 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.” № 3, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор и М. Г. К. К. – изпълнителен директор мораторна лихва върху главницата от 621, 28лв. изплатеното от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение в размер 43, 21(четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки)лв. за периода от 31.05.2013г. /датата на получаване на регресната покана/ до 04.02.2014г./датата на депозиране на исковата молба/.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Община Б., представлявана от кмета А. К., с адрес Б., пл."Г. И." №1 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.” № 3, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор и М. Г. К. К. – изпълнителен директор разноски за производството в първата инстанция в размер на 234,62(двеста тридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) лв.

ОСЪЖДА Община Б., представлявана от кмета А. К., с адрес Б., пл."Г. И." №1 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.” № 3, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор и М. Г. К. К. – изпълнителен директор разноски за въззивната инстанция в размер на 630(шестотин и тридесет)лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :