Решение по дело №308/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 353
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20205530200308
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    14.07.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и пети юни                                                    две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 308 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002592 от 09.01.2020 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „П.”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като намалява размера на „имуществената санкция” от 4 000 /четири хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

                              

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 24-002592 от 09.01.2020 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „П.”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и в хода на съдебните прения се моли същото да бъде отменено.

                        Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На „П.”ООД, град Стара Загора ЕИК *********, в качеството му на работодател, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 24-002592 от 09.12.2019 година за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.11.2019 година в 09.40 часа на обект – цех за месопреработка, находящ се в град Стара Загора, булевард „Никола Петков“ № 10, стопанисван от жалбоподателя и по представени документи на 09.12.2019 година в ДИТ, се установило че дружеството в качеството си на работодател е приел на работа на горепосочения обект като „общ работник“, към момента на проверката 27.11.2019 година Ивелина Валентинова К., ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен трудово договор. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.61, ал.1 от КТ. При съставяне на акта жалбоподателя се е възползвал от правото си на възражение, и е подал такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН. АНО е приел възражението за неоснователно и е пристъпил към издаване на наказателно постановление.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя на основание чл.61, ал.1, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер от 4 000 /четири хиляди/ лева, без да са изложени мотиви за това.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

                        Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, трудовият договор между работника/служителя и работодателя се сключва преди постъпването на работа. Законодателят вменява, като задължение, преди осъществяване на всяко едно трудово правоотношение, между страните в него да е налице сключен валиден трудов договор, съобразен с действащото законодателство подписан от двете страни. Едва след сключването на договора работодателят има право да допусне до работа в стопанисвания обект лицето, с което е сключен трудовия договор. В тази насока съществуват и други задължения, които не са предмет на настоящия казус, но касаят окончателното реализиране на трудовото правоотношение, включващи в себе си връчване на копие от трудовия договор, уведомлението и регистрация на същия. При допуснато административно нарушение по реда на чл.61, ал.1 от КТ, а именно допускане на едно лице до работно място да престира съответната работна сила без да е налице сключен трудов договор, в разпоредбата на чл.414, ал.3 е предвидена съответната административна санкция за виновния за това работодател.

                        От показанията на свидетеля К.П., актосъставител се установява, че на датата посочена в преписката е направена проверка на стопанисвания от жалбоподателя обект и е установено, че работещите там, между които и лицето И.К./проверката е по неин сигнал че работодателя и отказва да сключи трудов договор/, полага труд като преди това не е налице сключен писмен трудов договор. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П., като обективни, последователни и кореспондиращи на доказателствения материал по делото. В тази насока и другите събрани гласни доказателства, които кореспондират с писмените приложени към административно-наказателната преписка. При извършена служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, описание на същото / приемане на работа на лице, без преди постъпването му на работа да е сключен трудов договор между него и работодателя, удостоверен с подписите на двете страни/ и обстоятелствата, при което е осъществено. Отбелязана е нарушената законова разпоредба /чл.61 ал.1 от КТ/. Актът е съставен в присъствието на представляващия нарушителя, на когото е предявен и връчен срещу подпис. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. АУАН е съставен и НП е издадено за извършено от жалбоподателя нарушение, квалифицирано по чл.61 ал.1 от КТ. Според посочената разпоредба, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят осъществява състава на административно нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП, тъй като е приел на работа Ивелина Валентинова Петкова, без преди постъпването й на работа да е сключен трудов договор между нея и работодателя, удостоверен с подписите на страните. От доказателствения материал  по делото безспорно се установява, че К. е приета на работа при жалбоподателя. Същата е предоставяла работна сила на установено работно място и имала е работно време, още повече че именно по сигнал на К. е провокирана направената проверка. Предвид това с К. е следвало да бъде сключен трудов договор преди постъпването му на работа в изпълнение на установеното в чл.61 ал.1 от КТ задължение и след като същото не е изпълнено, то е налице административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Наказващият орган законосъобразно приема, че случаят не е маловажен /предвид характера на обществените отношения, които накърнява/, поради което е издал НП, с което налага на нарушителя предвиденото в закона наказание за извършено административно нарушение. С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно направеното в този смисъл възражение в жалбата. Следва да се отбележи, че веднага след приключване на проверката работодателя е сключил по надлежния ред, писмен трудов договор с работника, като това е станало до издаване на обжалваното наказателно постановление. Изложените доводи за сключен граждански договор не оборват така възприетото от съда, още повече че с последващото си поведение работодателя – сключване на трудов договор още в деня на проверката – 27.11.2019 година е показал обратното. В тази връзка ако работодателя е считал че гражданския договор е сключен при съобразяване с нормите на правото, то е следвало да се изпълни същия и след това да се пристъпва към сключване на трудовия. Изплащането на парични суми за периода не променя възприетото от съда.

                        Съгласно разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на 61, ал.1, се наказва с „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с „глоба” в размер от 1 000 до 10 000 лева. Съдът намира, че като налага на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4 000 лева,  наказващият орган не се съобразява с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализиране на наказанието. Допуснатото нарушение се явява първо за жалбоподателя, поради което и в съответствие със степента му на обществена опасност, следва наказанието да бъде определено в минимално установения размер, а именно 1 500 лева. В тази връзка се има предвид и това, че в хода на реализиране на административно-наказателната отговорност, между страните по трудовото правоотношение е бил сключен писмен трудов договор.

                        Предвид изложените съображения обжалваното НП следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното на дружеството административно наказание “имуществена санкция” от 4 000 лева на 1 500 лева.

                        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът, съдът постанови решението си.

                       

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: