РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Петрич, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200341 по описа за 2023
година
Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по повод постъпила жалба от "С.-М" ООД, с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление град Б., ул."П." №*, представлявано от М. Й. К. против
Наказателно постановление (НП) № 01-2200491/23.03.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда " Благоевград. Иска се отмяната
на същото, като се излагат оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му и за недоказаност на нарушението.
Наказващият орган чрез процесуалния си представител поддържа становище
за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Районна прокуратура
- Благоевград, ТО- Петрич, редовно уведомена за воденото производство, не
взема отношение по жалбата и не изпраща процесуален представител.
Съдът, основавайки се на събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С обжалваното НП на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5
от Кодекса на труда във връзка с чл. 414,ал. 3 от КТ за нарушение по
чл.62,ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева). Видно от обжалваното НП,
нарушението, за което е наложена санкцията се заключава в това, че „С.-М"
ООД - гр.Б., в качеството си на работодател по смисъла на §1 , т.1 от ДР към
Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като
на 16.11.2022г. не е сключил писмен трудов договор с И. С. М. за
предоставяната от него работна сила на изпълняваният от търговеца
строителен обект - „Преустройство и смяна предназначението на
1
административна сграда за обособяване на арест и пробационна служба в
град П.", находящ се в УПИ XLVI, кв.53 по плана на град П. - имот с
идентификатор 56126.603.781 по КККР на град П., с административен адрес:
град П., ул.'Т. Т." №*.
При проверката е прието от проверяващите, че в обекта работи лицето И. С.
М., с ЕГН-**********. Попълнена е в хода на проверката по работни места
декларация от М., в която същият удостоверява извършване на трудова
дейност от него с определено работно място, в изпълнение на определена
длъжност „Почистване", с определено работно време с продължителност „от
09:00ч. до 14:00ч.". В т.4 и 5 от същата декларация е извършено отбелязване,
че М. не е сключил трудов договор със „С. -М"ООД - гр.Б., като е посочил, че
работи на обекта от „16.11.2022 г." Декларацията е попълнена от Н. М. М.
поради неграмотността на декларатора. След приключване на проверката по
работни места търговеца е призован по реда на чл.45 от АПК за извършване
на проверка по документи в Д "И Т " - гр.Благоевград с призовка от
18.11.2022г.
Част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмената
документация на търговеца е представена в Д"ИТ " - гр.Благоевград на
15.12.2022г. от законният представител на дружеството. Относно
правоотношението с И. С. М. не е представен писмен трудов договор за
извършваната от него работа. При извършена служебна справка в регистъра
на трудовите договори на ТД на НАП от Информационната система на
ИА"ГИТ" е установено, че „С. -М"ООД - гр.Б. не е изпращало уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор сключен с М., за полаган
от него труд на 16.11.2022г. От извършените при проверките констатации е
прието, че на тази дата лицето И. С. М. е полагало труд на работна площадка,
осигурена от „С. -М"ООД - гр.Б., в определено от търговеца работно време,
съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с
негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за
търговеца. Поради това ДИТ преценил, че са налице условия за съществуване
на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от И. М. работна
сила, с него да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на
който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като
трудови. В тази връзка за предоставяната от М. работна сила в нарушение на
разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда е обявено трудово
правоотношение между „С.-М"ООД - гр.Б. и И. С. М. с Постановление с Изх.
№22096775/15.12.2022 г.".
След което в Д"ИТ" Благоевград бил съставен от св. Б. В. И. приложения по
делото акт за установяване на административно нарушение на дружеството-
жалбоподател. Това станало в присъствието на законния представител на
2
дружеството и свид. Т. Г. К. и М. Л. С.. След това актът бил предявен на
законния представител на дружеството, който го подписал без възражения и
получил копие от него. В законоустановения срок в ДИТ - Благоевград са
постъпили възражения срещу съставения АУАН, в които са изложени доводи
за незаконосъобразност на издадения АУАН. В последствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление.
В хода на административно-наказателното производство, на АНО са
представени и приобщени към административно-наказателната преписка
Договор №6745/15.06.2022 година, сключен между ГД"Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) към Министъра на правосъдието и „МВ *" ДЗЗД със
седалище и адрес на управление град Б. ул."С.с.К. и М."№*, ет.1, БУЛСТАТ -
***. От договора е видно, че на основание чл.112 от ЗОП въз основа на
проведена процедура публично състезание и Решение №Л-1793/04.05.2022 г.
на главния директор на ГДИН за класиране на участниците и за определяне на
изпълнител, строителството на обект „Преустройство и смяна
предназначението на административна сграда за обособяване на арест и
пробационна служба в град П.", находящ се в УПИ XLVI, кв.53 по плана на
град П. - имот с идентификатор 56126.603.781 по КККР на град П., с
административен адрес: град П., ул."Г. Т." №* е възложено на обединението
„МВ *"ДЗЗД в качеството му на изпълнител на обществената поръчка, обявен
по надлежния ред. От договора за учредяване на обединението „МВ-*" ДЗЗД
пък е видно, че същото е неперсонифицирано дружество - консорциум,
учредено при условията на чл.357 и сл ЗЗД и чл.275-276 от ТЗ и се състои от
два равноправни партньора - всеки с по 50% дялово участие, а именно „С. -
М"ООД (жалбоподател в настоящето производство) и „И. 14"ЕООД, ЕИК-
****, като страните по договора за обединение изрично са договорили и
разпределение на дейностите в обединението, като „С.-М"ООД е приел да
отговаря за изпълнение на строителството, а другият партньор „И.-14"ЕООД
е приел да отговаря за административното подпомагане на обединението,
предоставяне на техника и работна ръка.
За извършената проверка е съставен протокол № ПР2239060/15.12.2022 г., в
който са отразени нарушенията, направени от работодателя във връзка с
организацията на работата. В съставения протокол НЕ ФИГУРИРА името на
И. С. М.. Единственото име, вписано на проверено за трудов договор лице е
това на свидетеля А. Д. С.. Предписанието е обжалвано по реда на АПК като с
решение по административно дело № 7436/2023 г. на ВАС е потвърдено
решението на административния съд, с което е отменено Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение с И. С. М..
В административната преписка е налично Заявление от „С.-М"ООД от
14.11.2022 г., с което дружеството в качеството на партньор в изпълнителя
3
„МВ *"ДЗЗД на възложения с обществена поръчка от ГДИН строителен обект
е поискало разрешение за премахването на три броя дървета, находящи се на
строителната площадка, които възпрепятстват ремонтните дейности.
От писмо от 01.12.2022 г. на Началника на ОСИН - гр.Благоевград до ДИТ -
Благоевград е видно, че на 15.11.2022 г. при полагане на подпис съгласно
чл.42а ал.2 т.1 от НК в офиса на пробационна служба - град Петрич,
осъденият А. Д. С. е станал свидетел на проведен по телефона разговор от
св.А. В. - мл.инспектор в пробационната служба, от който разбрал, че ще
бъдат отрязани дървета от двора на сградата, в която ще се премести
службата след преустройство и ремонт (строителния обект, на който е
извършена проверката), находяща се в непосредствено съседство с имота,
стопанисван от ГД"Гранична полиция", в който се намира ГПУ - П. А. С.
поискал от св.А. В. да отреже дърветата и да прибере същите в дома си за
огрев през зимата, за което получил устно разрешение от св.В.. На 16.11.2022
година, около 9,00 часа А. С., придружен със свои познати от квартала, в
който живее отишли на обекта на ул."Г. Т." №* и отрязал дърветата
безвъзмездно, след което транспортирал същите до дома си. Заявеното в
писмото се подкрепя от събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства.
От разпитания по делото свидетел Х. А., който е имал договорни отношения
със „С. -М"ООД се установява, че същият е бил на датата на проверката, но
не му е възлагана работа по рязане на въпросните дървета. Същият дава
сведения, че група роми го е помолила да събори един клон, като свидетелят е
категоричен, че не познава тези лица и не знае каква дейност същите са
извършвали в района.
От приобщената по делото справка от Гранична полиция се установява, че
лицето И. М. не фигурира като такова заявено от изпълнителя на
строителството и от дружеството-жалбоподател за достъп до строителната
площадка.
В показанията си проверяващите заявяват, че приели, че И. М. е предоставял
работна сила на дружеството-жалбоподател, тъй като в обекта имало
контролиран достъп, имало табела на „С.-М“ ООД, както и че за лицето била
попълнена декларация. И. М. е диктувал на Н. М. имената си, ЕГН, има или
няма договор, от кога е на обекта. Горното не се опровергава. Това, че лицата
са били викнати от М. К., който бил потвърдил в телефонен разговор, се
опровергава от всички събрани доказателства, включително от обясненията
на жалбоподателя, който действително се е намирал в чужбина и не е имало
как да знае в телефонния разговор поименно кои негови работници се
намират на 16.11.2022 г. на строителния обект. Установи се, че макар и с
пропускателен режим, в обекта е имало и друг вход/изход, откъдето са
4
минавали камионите и строителната техника, т.е. влизането на И. М. в обекта
не е било контролирано. Освен това в декларацията липсва и информация за
трудово възнаграждение, което е основен реквизит на трудовото
правоотношение, а обяснението, че лицата не знаели как и кога ще им се
плати води на извода, че се касае до престиране на трудов резултат, а не на
работна сила, за което е необходимо да има и продължителност,
непрекъснатост и повтаряемост в определен период от време, за което не са
събрани доказателства.
От разпита на свидетелката Д. Д., главен счетоводител на дружеството
жалбоподател става ясно, че същата е правила възражения пред
проверяващите от ДИТ в горния смисъл. Научила за проверката от
управителя М. К. и лично провела разговор със свидетелката Т. К. в деня на
проверката, в който й заявила, че въпросното лице не е в трудово
правоотношение със „С. -М"ООД, както и че от дружеството не са наемали
лица за рязане на въпросните три броя дървета. Показанията на тази
свидетелка се потвърждават и от обясненията на управителя на
жалбоподателя, който към момента на проверката се намирал в чужбина и не
бил запознат с конкретната обстановка в строителния обект към момента на
проверката.
От разпита на св. А. С. се установи, че същият след като е получил устно
разрешение да отреже дърветата, е отишъл в ромската махала и е повикал
няколко момчета да му помогнат, за да отреже дърветата. Същото
потвърждава и И. М., който е би извикан от А. С., както и от Н. М., който е
попълвал декларациите на цялата група „помощници“.
Съдът намира, че освен по заявеното в декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ
декларация, няма спор за фактите между страните, и всички доказателствени
източници подкрепят установената по-горе фактическа обстановка и дават
пълна картина за процесните събития. Ето защо съдът кредитира с доверие
цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, изключая
декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, която не приема за годно доказателство
за наличие на трудово-правна връзка по следните съображения:
От разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че е
налице нарушаване процедурата при попълване на декларацията. Въпросната
декларация е била попълнена от свидетеля Н. М. поради факта, че И. С. М. е
бил неграмотен - не е могъл да чете и пише. От разпита на свидетеля Н. М. се
установява, че написаното в декларацията е било с помощта на
проверяващите, че съдържанието на написаното в декларацията не било
прочетено на И. С. М.и че последният я е подписал без да има представа за
вписаното в декларацията. В случая се касае за неграмотно лице. То, както и
попълващото декларацията лице са явно с ниска правна култура. Съдът се
5
съгласява с довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че е
недопустимо декларациите по чл.402 ал.1 т.3 от КТ да бъдат попълвани от
проверяващите и от трети лица - същите следва да се попълват лично от
декларатора, тъй като разпоредбата на чл.402 ал.1 т.3 КТ изисква личното им
попълване. Законът не предвижда при неграмотност на лицето декларацията
да се попълва от друго лице именно поради отговорността за декларираните
данни в документа. Следователно, при неграмотност на лицето, такава
декларация не следва да се дава да се попълва въобще, а ако е установено
някакво административно нарушение, то същото следва да се доказва с
всички допустими от закона средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от наказаното по административен
ред юридическо лице в определения от закона срок.
Разгледана по същество и след като извърши цялостна служебна проверка по
законосъобразността на обжалваното НП, съдът намери жалбата за
основателна.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл, следва да се отбележи,
че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му - Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГД
„Инспекция по труда". Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл.34 ал.3 ЗАНН давностен срок. Съдът
служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити,
коректно е посочена и нарушената законова норма.
От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона
конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които е намерила проявление в
обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към
отговорност лице е гарантирана в пълна степен.
Ето защо, при извършената служебно цялостна проверка по
законосъобразността на обжалваното НП съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения имащи за последица отмяната на
последното.
Нарушението, за което е наказан жалбоподателя с атакуваното наказателно
постановление се изразява в това, че същият като работодател по смисъла на
§1 , т.1 от ДР към Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото
6
законодателство, като на 16.11.2022г. не е сключил писмен трудов договор с
И. С. М. за предоставяната от него работна сила на изпълняваният от
търговеца строителен обект - „Преустройство и смяна предназначението на
административна сграда за обособяване на арест и пробационна служба в
град П.", находящ се в УПИ XLVI, кв.53 по плана на град П. - имот с
идентификатор 56126.603.781 по КККР на град П., с административен адрес:
град П., ул."Г. Т." №*.
В настоящия случай обаче трудово правоотношение между жалбоподателя и
И. М. не се установи да е било налице. При формиране на извод, съобразно
който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа
по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено
договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор по чл.66
ал.1 КТ - място и характер на работата, времетраене на работата,
продължителност на работния ден, почивки, отпуски, основно и
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане. В хода на проведеното
административно производство не са изяснени и недоказани останаха
съществени факти и обстоятелства относно твърдяното правоотношение
между лицето И. С. М. и ответното дружество - предмет на
административното обвинение, а тежестта на доказване на тези факти и
обстоятелства е на АНО. Не се установи, че именно дружеството-
жалбоподател „С. -М" ООД е наел лицето И. С. М. за извършване на
конкретна работа по трудово правоотношение, което води до извода за
недоказаност на административното обвинение. АНО е бил длъжен да
установи с всички допустими от закона средства наличието на трудово-
правна връзка между лицето И. С. М. и дружеството жалбоподател и да
докаже при условията на пълно и главно доказване както наличието на такава
връзка, което би придало на дружеството- жалбоподател качеството
"работодател" по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Вместо да направи това,
АНО се е задоволил да приеме безрезервно декларираното от трето лице в
коментираната по-горе декларация по чл.402 ал. 1 т.3 от КТ и да основе
цялото си обвинение на същото. А този извод на АНО е в разрез с всички
събрани в хода на административно- наказателното производство
доказателства, включително и със съдържанието на въпросната декларация,
видно от която в същата няма информация за съществени елементи на
трудовия договор, каквито се явяват уговореното трудово възнаграждение и
периодичността му на изплащане, което съобразно всички събрани в хода на
производството доказателства води до извод, че не е налице трудово
правоотношение между И. С. М. и дружеството-жалбоподател „С. -М" ООД .
Без да анализира доказателствата, които сам е събрал АНО е основал
7
правните си изводи на предположения, което е недопустимо в това
производство. Недостатъчно задълбоченият анализ на събрания
доказателствен материал в производството е довел до неправилния извод на
АНО, че е налице трудово правоотношение и че дружеството жалбоподател
има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. До
приключване на съдебното следствие не се установи по какъв начин АНО е
насочил административното обвинение именно към „С.-М" ООД, който се
установи категорично, че не е изпълнител по възложената обществена
поръчка за строителство и ремонт, осъществявана на проверявания обект
„Преустройство и смяна предназначението на административна сграда за
обособяване на арест и пробационна служба в град П.", находящ се в УПИ
XLVI, кв.53 по плана на град П. - имот с идентификатор 56126.603.781 по
КККР на град П., с административен адрес: град П., ул."Г. Т." №*.
Изпълнител е дружеството по ЗЗД с наименование „МВ *"ДЗЗД, на което
това е възложено от ГДИН по силата на договор №6745/15.06.2022 г. Не се
установи по случая „С.-М"ООД да има и качеството подизпълнител на
възложената обществена поръчка, но пък се установи, че това дружество е
участник в обединението-изпълнител, наред с друго такова „И.- *"ЕООД,
комуто при разпределение на дейностите е възложено осигуряването на
работната сила. Тези установени по делото факти обосновават въпроса по кой
начин проверяващите органи установиха, че именно „С.-М"ООД, а не
останалите два субекта „И.-*"ЕООД и „МВ *"ДЗЗД (неперсонифицираното
дружество е данъчно и трудово-правно приравнен на ЮЛ-стопански субекти,
в това число и досежно възможността да има качеството „работодател" по
смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ) е съпричастен към твърдяното нарушение.
На следващо място с оглед заявеното, че А. С. е извикал И. М. да отреже
няколко дървета, то очевидно не се касае за трудови правоотношения, а за
граждански – уговорено е престиране на определен трудов резултат.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.
В този смисъл, настоящият съд приема, че АНО е презумирал наличието на
административно нарушение въобще, както и съпричастността на
дружеството-жалбоподател към предполагаемото нарушение, което от своя
страна е довело до неправилно и незаконосъобразно налагане на
административна санкция на жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски, които по аргумент от чл.63д ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В
тази връзка, съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказва да бъде издаден административен акт,
8
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая, доколкото е направено
искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар, искането е направено своевременно и
същото е подкрепено с доказателства за размера и заплащането му (видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие, в който освен
размерът на договорения адвокатски хонорар - пункт 2.2 от договора, в същия
е удостоверена и заплатената като възнаграждение сума - пункт 2.5 от
договора), то такива следва да се присъдят в претендирания от жалбоподателя
размер от 450 лева, който настоящият съдебен състав преценява за
справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата,
съобразно сторените действия по процесуално представителство на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2200491/23.03.2023 г.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда " Благоевград, с
което на "С.- М" ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град Б.,
ул."П." №*, представлявано от М. Й. К., на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 414,ал. 3 от КТ за нарушение по чл.62,ал.1
от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИА "Главна инспекция по труда" да заплати на "С.-М" ООД, с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление град Б., ул."П." №*,
представлявано от М. Й. К. сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет
лева) - направени разноски по делото за адвокатски хонорар на процесуалния
представител.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Благоевградския
административен съд в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението
за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9