Присъда по дело №2174/2018 на Софийски градски съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№………..

 

гр.София, 19.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 4 състав, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА 

                                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.С.

                                                                                                 Б.Т.

 

 

с участието на секретар Ваня ГАДЖЕВА и в присъствието на прокурор Севдалин ЦАНКОВ, след като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 2174/ 2018 г. по описа на СГС и въз основа на Закона и доказателствата по делото

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

                 ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.Н.Ч. – родена на *** ***, ЕГН-**********, българка, българско гражданство, разведена, неосъждана, със средно – специално образование, месторабота – собственик и управител на фирма „Е.Е.Д.И.Б.“ ЕООД, местожителство ***, настоящ адрес *** – за НЕВИНОВНА в това, че на неустановена дата в периода 08.04.2015 – 30.04.2015 г., в гр. София, в клон на банка „У.Б.” АД, находящ се в гр. София, ул. „Св. Георги Софийски“ № 56, за да получи кредит в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, в качеството си на управител на „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД – ЕИК:********, представила пред С.И.К. (мениджър „Бизнес клиенти“ в банка „У.Б.” АД, филиал „Георги Софийски“), неверни сведения във връзка с дружество „М.Б.“ ЕООД – ЕИК:*********, в качеството на солидарен длъжник на „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, по повод отпускане на кредит, а именно – неистинско Удостоверение за наличие или липса на задължения на търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, ЕИК:*********, по реда на чл.87, ал.6 от ДОПК, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП – София, в което било отразено, че „М.Б.“ ЕООД –ЕИК:*********, няма задължения, въпреки наличието на просрочени задължения на дружеството към 02.04.2015 г. в размер на 9440,46 лв. за ДОО, УПФ, НЗОК, ЗДДФЛ и ГДД ЗКПО, поради което и на основание чл.304 от НПК, ОПРАВДАВА подсъдимата Ц.Н.Ч. по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.248а, ал.З, вр. ал.1 от НК

 

На основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 938.99 лева /деветстотин тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/, остават за сметка на държавата.

 

                 ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана пред Софийски Апелативен Съд, в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/                                                   2/                         

Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 2174 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2018 г.

 

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против Ц.Н.Ч. за това, че на неустановена дата в периода 08.04.2015 – 30.04.2015 г., в гр. София, в клон на банка „У.Б.“ АД, находящ се в гр. София, ул. „Св. Георги Софийски“ № 56, за да получи кредит в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, в качеството си на управител на „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД – ЕИК: ********, представила пред С.И.К. (мениджър „Бизнес клиенти“ в банка „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“), неверни сведения във връзка с дружество „М.Б.“ ЕООД – ЕИК: *********, в качеството на солидарен длъжник на „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД, по повод отпускане на кредит, а именно – неистинско удостоверение за наличие или липса на задължения на търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП – София, в което било отразено, че „М.Б.“ ЕООД – ЕИК: *********, няма задължения, въпреки наличието на просрочени задължения на дружеството към 02.04.2015 г. в размер на 9440,46 лв. за ДОО, УПФ, НЗОК, ЗДДФЛ и ГДД ЗКПО – престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

 

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подс. Ч., като намира, че същото е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Посочва, че по делото е безспорно установено, че инкриминираното удостоверение е неистинско и съдържа неверни сведения във връзка с търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, доколкото дружеството е имало просрочени задължения в размер на повече от 9000 лева. Изтъква, че доколкото към инкриминираната дата подсъдимата е управлявала и представлявала „М.Б.“ ЕООД, то наличието на парични задължения й е било известно и тя е съзнавала, че представеното пред „У.Б.“ АД удостоверение съдържа неверни сведения, а именно – че дружеството няма задължения за данъци и осигуровки. Анализира показанията на св. К., депозирани в хода на съдебното следствие и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, въз основа на които заключава, че именно подс. Ч. й е представила процесното удостоверение за липса на задължения на „М.Б.“ ЕООД от 02.04.2015 г. Предлага показанията на св. Ч. да не бъдат кредитирани, по съображения, че същите са в противоречие с тези, депозирани от него на досъдебното производство, в които твърди, че е помагал в дейността на бившата си съпруга във връзка с управляваните от нея фирми през 2013 и 2014 г., без да е назначен на трудов или граждански договор, не е виждал процесното удостоверение и не е представял такова удостоверение пред банковия служител. Навежда доводи, че показанията на този свидетел пред съда, в смисъл, че се е снабдил с процесното удостоверение от неустановено по делото лице в ТД на НАП – офис Триадица, срещу сумата от 50 лева, без да знае, че е неистинско, и го е представил пред колежка на св. К., не намират подкрепа в доказателствената съвкупност. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като с оглед чистото й съдебно минало и добрите й характеристични данни, да й бъде наложено наказание в размер към минимума, предвиден в закона.

 

Подсъдимата Ц.Н.Ч. дава подробни обяснения по повдигнатото й обвинение. Сочи, че към 2015 г. е била едноличен собственик на капитала на „Е.Е.Д.И.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД. Посочва, че „Е.Е.Д.И.“ ЕООД се обслужвало от офис на НАП на бул. „Витоша“, а „М.Б.“ ЕООД се обслужвало от офис на НАП на ул. „6 септември“. Дава обяснения, че дружеството „Е.Е.Д.И.“ ЕООД имало персонал от 5 – 6 човека, а „М.Б.“ ЕООД нямало назначени служители.

Подсъдимата твърди, че при осъществяване на дейността на дружествата работела съвместно с бившия си съпруг – св. А.Ч., който се занимавал с административните дейности и с документацията на фирмите, докато тя се занимавала с изобретенията и патентите. Посочва, че св. Ч. не е бил назначаван на определена длъжност в дружествата, но фактически помагал на нея и дъщеря й при осъществяване на дейността на дружествата. Сочи, че дружествата имали и счетоводителка – Т.П., която се занимавала със счетоводното им обслужване и оформяла документите.

Подсъдимата дава обяснения, че двете дружества имали отпуснати кредити от „У.Б.“ ЕАД, съответно в размер на 30 000 лева за „М.Б.“ ЕООД и на 50 000 лева за „Е.Е.Д.И.“ ЕООД. Твърди, че във връзка с кредитите почти винаги посещавала банката заедно със св. Ч., като техен консултант била св. С.К.. Твърди, че във връзка с нови вложения във фирмата поискали да вземат нов кредит от „У.Б.“ АД на името на „Е.Е.Д.И.“ ЕООД в размер на 50 000 – 100 000 лева. В тази връзка посетила, заедно със св. Ч., банковия клон, където разговаряла със св. С.К. и с директора на банковия клон, и същите им предоставили списък с документи, които тя и бившият й съпруг започнали да събират. Посочва, че св. К. изпратила по мейл или предоставила на счетоводителя списък с изискуемите за това документи. Твърди, че няма спомен да е попълвала искане за отпускане на банков кредит, тъй като според нея, преди това трябвало да се представят изискуемите документи, но заявява, че е положила подписа под предявеното й искане за отпускане на банков кредит от „У.Б.“ АД от 08.04.2015 г.

Изтъква, че изцяло св. Ч. се занимавал с документацията, изисквана от банката. Твърди, че предварително със св. Ч. коментирали, че той ще се занимава със събирането, комплектоването и носенето на документите в банката, и не е искала от него отчет за всеки отделен документ. Сочи, че сама занесла изискуемото удостоверение от НАП за липса на задължения като физическо лице, като след предоставяне на изискуемите документи за „Е.Е.Д.И.“ ЕООД, останало да се занесе само удостоверение за липса на задължения на „М.Б.“ ЕООД, като свързано лице. Съобщава, че за подаване на искане за снабдяване с удостоверението, издала еднократно пълномощно на св. Ч.. Посочва, че св. Ч. отишъл да извади необходимото удостоверение от НАП, след което получила обаждане от св. К., която я уведомила, че документа бил фалшив, при което тя останала много учудена. Посочва, че след като получила обаждане от св. К., разговаряла със св. Ч., който й разказал, че докато стоял на опашка, непознато лице от женски пол му предложило да му съдейства за издаване на удостоверение срещу 50 или 100 лева, при което той й дал пълномощното с всички необходими документи, било му издадено исканото удостоверение и той го занесъл в банката. Отрича да е виждала или да е носила инкриминираното удостоверение на св. К.. Отрича да е знаела кога св. Ч. е занесъл процесното удостоверение в банковия клон. Посочва, че удостоверението е било поискано преди да попълни искането за банков кредит. Предполага, че останалите документи, изискуеми във връзка с искането за кредит, са били носени в банковия клон от св. Ч., а някои са били предоставени по електронен път. Отрича да е знаела, дали „М.Б.“ ЕООД е имало задължения, като сочи, че с тези въпроси се занимавала счетоводителката на дружеството. Посочва, че „Е.Е.Д.И.“ ЕООД нямало задължения.

При упражняване правото си на лична защита посочва, че е невинна.

В последната си дума заявява, че е невинна и моли да бъде оправдана.

 

Защитата на подс. Ч. – адв. Г. – от САК, моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитната му за невиновна и да я оправдае по така повдигнатото й обвинение, като намира същото за недоказано от субективна страна. Изтъква, че от обясненията на подсъдимата е установено, че тя се е занимавала с научната дейност във фирмата, била е изобретател, докато цялата административна дейност е била вършена от нейния бивш съпруг – св. А.Ч., който от своя страна, се е сдобил с процесното удостоверение и го е представил в банката. В тази връзка предлага съдът да кредитира обясненията на подсъдимата и показанията на св. Ч., както и представените от защитата писмени доказателства за научната дейност на подсъдимата. Излага, че основният свидетел на обвинението – св. С.К., в показанията си, депозирани на досъдебното производство и пред два съдебни състава, не е категорична, дали именно подс. Ч. е занесла удостоверението в банката. Акцентира на показанията на св. К. в смисъл, че когато същата се е свързала с подс. Ч., за да я уведоми, че документът е неистински, реакцията на подсъдимата била на учудване, в какъвто смисъл са и показанията на св. Б. – С.. Анализира показанията на св. К. и в насока, че и св. Ч. е вземал активно участие в преговорите и се е занимавал с документацията. Предлага на съда да не кредитира изцяло показанията на св. К. с доверие, по причини, че макар да са депозирани добросъвестно, свидетелката няма ясен спомен за случилото се, особено предвид огромния документооборот в банката, и не може да бъде категорична относно лицето, представило инкриминирания документ. Намира, че от показанията на нито един от останалите свидетели не се установява, че именно подсъдимата е занесла процесния документ в банката. Изтъква, че през инкриминирания период от време и св. К., и св. Н. са ползвали отпуск, и са напускали работното си място във връзка с провеждане на служебни срещи. Посочва, че от заключението на съдебно – графическата експертиза не се установява процесният документ да е бил подписан от подсъдимата или от нейния съпруг. В заключение посочва, че вината на подсъдимата не е доказана по нужния категоричен и безспорен начин.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимата Ц.Н.Ч. е родена на *** ***, ЕГН-**********, българка, българско гражданство, разведена, неосъждана, със средно – специално образование, месторабота – собственик и управител на фирма „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, местожителство ***, настоящ адрес по местоживеене ***.

 

Подсъдимата е едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, а до 15.09.2015 г. – и на „М.Б.“ ЕООД.

Търговско дружество „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, е с предмет на дейност продажба на хранителни и нехранителни стоки, авторемонтна дейност, маркетингови услуги, хотелиерство, преводи, охрана, транспортни услуги в страната и чужбина, таксиметрови услуги с леки и тежкотоварни автомобили, транспортна дейност, експорт, реекспорт, импорт, строителство, строително – ремонтни и монтажни услуги, водопроводни услуги, електроинсталационни услуги, производство, с печатни произведения, периодичен печат, хартии и хартиени изделия, кинкалерия, парфюмерия, цигари, бакалски стоки, алкохолни и безалкохолни напитки и други изделия, платове, битова техника, стоки за бита и всякакви други дейности и услуги, незабранени от закона. Дружеството е регистрирано със седалище и адрес на управление в област София, община Костенец, гр. Костенец, ул. „Боровец“ № 6 и се представлява и управлява от подс. Ч.. Считано от 15.08.2011 г. дружеството е регистрирано по ЗДДС с основна икономическа дейност от НКИД „Производство на други машини със специално предназначение, некласифицирани другаде“.

Дружество „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД е притежател на патент за полезен модел с наименование „Резервоар с безшевно хидроизолационно покритие“.

Търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, е регистрирано на 23.04.2012 г. с предмет на дейност производство на изделия от полиуретан, пенополиуретан и полиуреа, търговия с тях, производство на композитни топло-, хидро- и шумоизолационни панели от пенополиизоцианорат и търговия с тях. Дружеството е регистрирано със седалище и адрес на управление в област София, район „Средец“, ул. „Фритьоф Нансен“ № 11, и се представлявало и управлявало от подс. Ч. до 15.09.2015 г., когато същата прехвърлила собствеността върху дружеството на Г.Д.Г.. Считано от 28.06.2013 г. дружеството е регистрирано от ЗДДС.

Дружество „М.Б.“ ЕООД е притежател на патент за полезен модел с наименование „Изолационен композитен панел“, на патент за полезен модел с наименование „Поточна линия за непрекъснато производство на изолационни панели“ и на патент за изобретение с наименование „Метод за производство и монтаж на композитни панели“. През 2015 г. дружеството е наградено с почетна грамота за иновативно предприятие на годината в област „Зелено новостартиращо иновативно предприятие“ и с почетен диплом от Българската търговско – промишлена палата (БТПП) за новаторска топлоизолационна система „Екопур“ – технологично решение за производство и монтаж на композитни изолационни панели, базирани на полиуретанова твърда пяна за вътрешно и външно приложение, и отличено на второ място в конкурс за най-добър иновативен проект на Съвета за иновации и развитие на технологиите при БТПП.

 

При осъществяване на дейността на дружествата, подсъдимата Ц.Ч. била подпомагана от бившия си съпруг – св. А.Ч., макар че същият не бил назначен на трудов договор в нито едно от представляваните от подсъдимата дружества. Подсъдимата основно осъществявала развойната дейност на дружествата, докато св. Ч. се занимавал с административните въпроси и документооборота на дружествата. За периода 2012 – 2014 г. счетоводното обслужване на „М.Б.“ ЕООД се осъществявало от дружество „Гети“ ЕООД, представлявано и управлявано от св. Т.П..

 

Дружествата „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД били клиенти на банка „У.Б.“ АД, като се обслужвали от филиал „Георги Софийски“, находящ се в гр. София, ул. „Св. Георги Софийски“ № 56. Към 2015 г. директор на филиал „Георги Софийски“ към „У.Б.“ АД била св. Б.Б. – С.. Кредитен консултант на дружествата била св. С.К. – на длъжност „мениджър бизнес клиенти“ в банка „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“. Към 2015 г. на същата длъжност – „мениджър бизнес клиенти“ в банка „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“, работели още и св. А.Н. и Т.Д., като последната, считано от м. март 2014 г. била в отпуск по майчинство.

През м. март и м. април 2015 г., св. К. ползвала платен отпуск на 09.03.2015 г., на 03.04.2015 г. и на 22.04.2015 г., а св. Н. – на 16 и 17.04.2015 г.

Свидетелките К. и Н. работели в общо помещение, обособено от общия салон и предназначено само за бизнес клиенти. Тъй като били назначени на една и съща длъжност, имали право да се заместват в случай, че някоя от тях ползва отпуск или временно е извън помещението. Имало случаи в които клиенти на банката, които имали определен кредитен консултант, били обслужвани от друг от служителите, назначени на длъжност „мениджър бизнес клиенти“, или оставяли при друг от служителите документи, предназначени за кредитния им консултант. Тази практика била известна и на директора на филиал „Георги Софийски“. Свидетелката Б. – С. и св. Н. познавали повечето от клиентите на св. К., включително и подс. Ч., като им било известно, че същата управлява и представлява дружествата „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД, които били клиенти на банката. На свидетелите било направило впечатление, че подс. Ч. често посещава банковия клон придружавана от бившия си съпруг – св. Ч., както и че същия взема активно участие в разговорите между подсъдимата и кредитния й консултант. Имало и случаи, в които св. Ч. посещавал сам банковия клон, за да оставя на кредитния консултант документи, необходими за обслужване на дружествата.

Към началото на 2015 г. дружеството „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД било кредитополучател по договор за банков кредит, сключен с „У.Б.“ АД в размер на 50 000 лева, а дружеството „М.Б.“ ЕООД ползвало кредит от същата банка в размер на 30 000 лева.

 

На неустановена по делото дата през м. март 2015 г. подс. Ч., придружавана от св. Ч., посетила филиал „Георги Софийски“ на банка „У.Б.“ АД и се срещнала с кредитния консултант св. К. и с директора на филиала – св. Б. – С.. В хода на срещата, подс. Ч. заявила пред служителите на банката, че желае да получи допълнително финансиране от банката в полза на представляваното и управлявано от нея дружество „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, в размер на 50 000 лева. Свидетелката К. й обяснила процедурата по подаване на искане за отпускане на банков кредит и по одобрение на постъпили искания, като й разяснила какви документи е необходимо да представи. Сред изискуемите документи били удостоверения за наличието или липсата на задължения, на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, издавани от съответната ТД на НАП за подс. Ч., като физическо лице, за кредитоискателя – „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД и за дружеството „М.Б.“ ЕООД, което се явявало свързано лице с дружеството – кредитоискател.

След срещата със св. К. и Б. – С., подсъдимата и св. Ч. предприели действия по снабдяване с необходимите документи.

На 12.03.2015 г. подс. Ч. депозирала искане в ТД на НАП – София, офис София за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения на нея самата, като физическо лице, на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Било й издадено такова удостоверение, изх. № 220201500068286/ 12.03.2015 г. по описа на ТД на НАП – София, офис София, видно от което същата нямала публични задължения. На неустановена по делото дата в периода 12.03.2015 г. – 28.04.2015 г., подсъдимата занесла удостоверението в банковия клон.

На 23.03.2015 г., неустановено по делото лице депозирало искане от името на подс. Ч. ***, офис София – област, за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения на „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД, на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с вх. № 230161500284818/23.03.2015 г. по описа на НАП. Било издадено удостоверение за наличието или липсата на задължения на дружеството, изх. № 230201500088911/24.03.2015 г. по описа на ТД на НАП – София, офис София – област, видно от което дружеството нямало публични задължения. На неустановена по делото дата в периода 24.03.2015 г. – 28.04.2015 г., св. А.Ч. занесъл удостоверението в банковия клон.

На неустановена по делото дата в периода м. март – 02.04.2015 г. св. Ч. се снабдил по неустановен по делото начин с удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87 от ДОПК за търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, с изх. № 220201501375346/02.04.2015 г., на което бил придаден вид, че е издадено от орган по приходите И.Т.при ТД на НАП – София, офис София, по искане с вх. № 22016153581/ 25.03.2015 г. и че е подпечатано с печат на орган по приходите № 1543. От удостоверението било видно, че дружеството няма публични задължения. На неустановена по делото дата в периода 02.04.2015 г. – 28.04.2015 г., св. А.Ч. занесъл удостоверението в банка „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“, като го предал на неустановен по делото банков служител с молба да го предаде на св. К., която в момента на посещението на св. Ч. отсъствала от офиса.

Подсъдимата и св. Ч. депозирали и други документи във връзка с искането за отпускане на банков кредит, като ги представили не на веднъж, а на различни дати, през продължителен период от време, най-късно до 28.04.2015 г., когато св. К. оформила и въвела в системата кредитно предложение за малки предприятия, като изразила мнение искането да бъде одобрено.

 

Установено е, че в ТД на НАП – София, офис „Център“ не е подавано искане за издаване на документ – удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от 25.03.2015 г. с вх. № 22016153581/ 25.03.2015 г. (в този смисъл е и писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“, изх. № 10-10-00-465/06.11.2018 г. – л. 56 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г. на СГС).

От ТД на НАП – София не е издавано удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 220201501375346/ 02.04.2015 г. на дружеството „М.Б.“ ЕООД; в офис „Център“ при ТД на НАП – София няма служител с имена И.Т.; няма заведен и печат с № 1543 в регистъра за печати в офис „Център“ на ТД на НАП – София (в този смисъл е и писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“, изх. № 10-58-00-9/27.01.2016 г. – л. 23 от досъд. п-во).

Установено е – въз основа на заключението на назначената и приета в качеството й на доказателство по делото, съдебно – счетоводна експертиза, че задълженията на търговско дружество „М.Б.“ ЕООД в периода 02.04.2015 г. – 31.12.2015 г. били в размер на 2791,72 лева и били във връзка с начислени работни заплати, върху които не били внесени вноски за ДОО, здравноосигурителни вноски, вноски за УПФ (универсални пенсионни фондове), ЗДДФЛ. Плащането на тези задължения било извършено едва през 2017 г. Наред с това, към 02.04.2015 г. дружеството имало натрупани задължения към НАП с подобен характер – неплатени вноски за ДОО, здравноосигурителни вноски, УПФ, ЗДДФЛ върху начислени работни заплати в размер на 9440,46 лева.

 

На 08.04.2015 г. подс. Ч. попълнила и депозирала в банка „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“ искане за кредит за микро и малки предприятия, в което посочила, че желае на дружеството „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД да бъде отпуснат кредит в размер на 50 000 лева.

На 28.04.2015 г. св. К. оформила и въвела в системата на банката кредитно предложение за малки предприятия, като предложила искането да бъде одобрено. На същата дата св. Б. – С. подписала кредитното предложение, като изразила съгласие за предоговаряне на предоставения на дружеството овърдрафт кредит в размер на 50 000 лева.

Във връзка с постъпилото искане била извършена проверка от служители на „У.Б.“, в хода на която било установено, че представеното от св. А.Ч. удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87 от ДОПК за търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, с изх. № 220201501375346/02.04.2015 г., на което бил придаден вид, че е издадено от орган по приходите И.Т.при ТД на НАП – София, офис София по искане с вх. № 22016153581/25.03.2015 г. и че е подпечатано с печат на орган по приходите № 1543, в действителност не е издавано от ТД на НАП – София и представлява неистински документ.

Свидетелката К. била уведомена за резултатите от проверката и на свой ред уведомила св. Б. – С. и потърсила подс. Ч. да я уведоми за това, че удостоверението е неистинско. Подсъдимата Ч. силно се изненадала от съобщеното й от св. К. и се притеснила. Веднага след това тя разговаряла със св. Ч., който й обяснил, че се е снабдил с удостоверението от неустановено по делото лице.

Междувременно, на 28.05.2015 г. директора на ТД на НАП – София сигнализирал СРП с данни за неистински документ – удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87 от ДОПК за търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., по повод на което било образувано досъдебното производство.

 

Въз основа на заключението на назначената и изготвена графическа експертиза – протокол № 669/2016 г., се установява, че в изследваното удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87 от ДОПК за търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., подписът в графа „орган по приходите“ не е положен от подс. Ч..

Въз основа на заключението на назначената и изготвена графическа експертиза – протокол № 792/2016 г., се установява, че в изследваното удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87 от ДОПК за търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., подписът в графа „орган по приходите“ не е положен от св. А.Ч..

Въз основа на заключението на назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза № 2019/ДОК – 041 (л. 132 – 139 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г.) се установява, че подписът в графа „подпис“ в оригинала на искане за издаване на документ по отношение на фирма „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД, с вх. № 230161500284818/23.03.2015 г., по описа на НАП, не е положен от подс. Ц.Н.Ч. или от св. А.И.Ч.. Вещото лице дава заключение, че ръкописният текст „Ей Е.Д.И.Б.…********… гр. Костенец, ул. „Боровец“ № 6… Ц.Н.Ч.…**********… общини, ведомства, банки“ в оригинала на искане за издаване на документ по отношение на фирма „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, с вх. № 230161500284818/23.03.2015 г., по описа на НАП, не е изписан от подс. Ц.Н.Ч. или от св. А.И.Ч..

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно:

обясненията на подс. Ц.Н.Ч., снети в о.с.з. на 04.10.2018 г.; показанията на св. А.И.Ч., снети в о.с.з. на 04.10.2018 г. и на 27.11.2018 г., и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (л. 39 от досъд. п-во); показанията на св. С.И.К., снети в о.с.з. на 04.10.2018 г., тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 43 от досъд. п-во) и тези, дадени пред СРС – по НОХД № 17158/2016 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав в о.с.з. на 24.01.2017 г. (л. 201 – 202 от съд. п-во по НОХД № 17158/2016 г.); показанията на св. А.В.Н., снети в о.с.з. на 21.03.2019 г.; показанията на св. Т.Б.Д., снети в о.с.з. на 08.05.2019 г.; показанията на св. Б.Н.Б. – С., снети в о.с.з. на 19.06.2019 г.; показанията на св. Т.П.П., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК (л. 103 – 104 от досъд. п-во);

писмо от ТД на НАП – София изх. № 10-58-00-9/27.01.2016 г. (л. 23 от досъд. п-во); удостоверение за наличието или липсата на задължения на „М.Б.“ ЕООД изх. № 220201501375346/02.04.2015 г., на което е придаден вид, че е издадено от орган по приходите И.Т.към ТД на НАП – София – в оригинал (л. 44 от досъд. п-во); писмо от Агенцията по вписванията изх. № 1024/10.07.2017 г., ведно с приложения – заявления за подаване на ГФО от „М.Б.“ ЕООД и други документи по партидата на дружеството (л. 123 – 210 от досъд. п-во); писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“, изх. № 10-58-00-60/18.07.2017 г. относно издавани на „М.Б.“ ЕООД удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК (л. 212 от досъд. п-во); писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“, изх. № 10-58-00-74/15.08.2017 г. относно издавани на „М.Б.“ ЕООД удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, ведно с приложения – заверени преписи от издаваните удостоверения и искания за издаването им (л. 215 – 232 от досъд. п-во); писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“, изх. № 10-58-00-98/27.11.2017 г. относно извършени плащания по сметки на НАП и погасени задължения с тях от „М.Б.“ ЕООД, ведно с приложения (л. 234 – 262 от досъд. п-во); 

писмо от Агенцията по вписванията, изх. № 1496/06.12.2016 г., ведно с приложения – удостоверения за актуално състояние на „М.Б.“ ЕООД (л. 19 – 22 от съд. п-во по НОХД № 17158/2016 г. по описа на СРС); писмо от „У.Б.“ АД, изх. № 0298-08-015285/20.12.2016 г., ведно с приложение – кредитно досие на „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД“ (л. 25 – 200 от съд. п-во по НОХД № 17158/2016 г. по описа на СРС); писмо от ТД на НАП – София, изх. № 10-00-476/17.02.2017 г., ведно с приложения – 9 бр. покани за доброволно изпълнение до „М.Б.“ ЕООД и справка за публичните задължения на дружеството към м. април 2015 г. (л. 206 – 218 от съд. п-во по НОХД № 17158/2016 г. по описа на СРС);

писмо от ТД на НАП София – офис „Център“, изх. № 10-10-00-465/06.11.2018 г. (л. 56 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г. по описа на СГС); писмо от ТД на НАП София – офис „София област“, изх. № 10-00-358/01.11.2018 г., ведно с приложения – заверени преписи от искане за издаване на документ с вх. № 230161500284818/23.03.2015 г. и удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК изх. № 230201500088911/ 24.03.2015 г. (л. 59 – 62 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г. по описа на СГС); писмо от ТД на НАП София – офис „София област“, изх. № 10-00-37/23.01.2019 г., ведно с приложения – оригинал на искане за издаване на документ с вх. № 230161500284818/23.03.2015 г., входящ номер на искане и протоколи за предоставяне на данъчна и осигурителна информация (л. 85 – 89 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г. по описа на СГС);

писмо от „У.Б.“ АД изх. № 0911-16-000325/23.01.2019 г. относно служителите, назначени на длъжност „мениджър бизнес клиенти“ във филиал „Георги Софийски“ (л. 82 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г. по описа на СГС); писмо от „У.Б.“ АД изх. № 76/30.04.2019 г. относно ползвания платен отпуск от служителите, назначени на длъжност „мениджър бизнес клиенти“ във филиал „Георги Софийски“ (л. 168 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г. по описа на СГС);

заверени преписи от удостоверения за получени награди и регистрирани патенти на подс. Ч., „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД – под опис (л. 90 – 103 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г. по описа на СГС); справка за съдимост на подс. Ч. (л. 17 от съд. п-во),

както и като взе предвид заключенията на назначените и изготвени графическа експертиза № 669/2016 г. (л. 46 – 47 от досъд. п-во), графическа експертиза № 792/2016 г. (л. 51 – 52 от досъд. п-во), графическа експертиза № 735/2017 г. (л. 109 – 110 от досъд. п-во), съдебно – счетоводна експертиза (л. 113 – 120 от досъд. п-во) и съдебно – почеркова експертиза № 2019/ДОК – 041 (л. 132 – 139 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г. по описа на СГС), и разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание.

 

Обясненията на подс. Ц.Н.Ч., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 04.10.2018 г., настоящият съдебен състав в основни линии кредитира, като прецени, че в основната си част същите са единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, и са депозирани обективно и добросъвестно, а не са предназначени да формират защитната им версия по повдигнатото обвинение.

Така, по отношение на предмета на дейност на управляваните и представлявани от подсъдимата дружества към инкриминирания период от време – „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД, обясненията й кореспондират по нужния несъмнен и категоричен начин с отразеното в писмените доказателствени средства, и в частност – справки от Агенцията по вписванията и представените от защитата заверени преписи от удостоверения за получени награди и регистрирани патенти на дружествата (л. 90 – 103 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г.), поради което и в тази им част обясненията на подсъдимата няма пречка да бъдат кредитирани с доверие. По отношение на участието на св. А.Ч. при осъществяване на дейността на дружествата и разпределението на функциите между подсъдимата и св. Ч., обясненията й намират категорична доказателствена опора в съобщеното от св. Ч., и косвена такава – в показанията на св. К., Н. и Б. – С. по отношение посещенията му – заедно с подсъдимата, или самостоятелно, в банковия офис на „У.Б.“ АД. Така събраната доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и по отношение на банковия клон, в който св. Ч. била обслужвана, както и участието на св. Ч. във водените преговори между подсъдимата и служителите на „У.Б.“ АД, във връзка с отпускането на кредити на дружествата и обслужването на същите.

Настоящата инстанция не намира основание да не кредитира обясненията на подсъдимата по отношение на факта на водени преговори между нея, в качеството й на представляващ и управляващ „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, и служителите на „У.Б.“ АД, за увеличаване размера на отпуснатия банков кредит на дружеството, тъй като в тази насока са както гласните доказателствени средства – показанията на св. Ч., К. и Б. – С., така и писмените такива – кредитно досие на „Е.Е.Д.И.Б.“ ЕООД“ (л. 25 – 200 от съд. п-во по НОХД № 17158/2016 г. по описа на СРС). Действително, пред този състав на СГС подсъдимата не е категорична, дали е подписвала искане за отпускане на банков кредит, или не, както и по какъв начин е доведен до знанието й наборът от документи, които е следвало да представи във връзка с искането за отпускане на допълнително финансиране. Тези факти и обстоятелства, обаче, са безспорно установени въз основа на писмените доказателствени средства – вече цитираното кредитно досие на „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД“. Що се касае до невъзможността на подсъдимата да възпроизведе в цялост и детайли факти и обстоятелства, относими към преговорния процес със служителите на банковата институция, то съдът намира, че същата не се дължи на недобросъвестност на подсъдимата или стремеж да формира защитна версия по повдигнатото й обвинение, а единствено на изминалия продължителен период от време между периода, в който е възприела интересуващите производството факти и обстоятелства – м. март – м. април 2015 г., и датата на снемане на обясненията й пред съда – 04.10.2018 г., както и на обстоятелството, че в голяма степен подсъдимата е била делегирала функциите по снабдяване с необходимите документи и подаването им в банката на св. Ч., комуто е имала пълно доверие, поради което и не е била насочила вниманието си към детайлите на преговорния процес. Иначе, настоящата инстанция няма основание да не даде вяра на обясненията на подсъдимата по отношение на обстоятелството, че сама се е снабдила и занесла в банковия клон удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, касаещо я като физическо лице, доколкото същите не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници.

СГС в този си състав, изцяло се довери на обясненията на подс. Ч. в частта им, в които същата изяснява съобщеното й от св. Ч. за начина, по който се е снабдил с процесното удостоверение, касаещо „М.Б.“ ЕООД, като прецени, от една страна, че същите кореспондират по несъмнен начин с твърденията на св. Ч. в тази връзка, а от друга – не се разколебават от останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени източници – по делото не се установява подс. Ч. да е подавала искане за снабдяването й с удостоверението или да е получавала такова, нито да е мотивирала св. Ч. да потърси възможност да се снабди с неистинско такова удостоверение, с което привидно да бъдат изпълнени изискванията на банката. Действително, както подробно ще бъде аргументирано по-долу, съдът не може да се довери на показанията на св. Ч. по отношение на конкретно изтъкнатия от него механизъм за снабдяване с процесното удостоверение, доколкото същият е житейски нелогичен и неубедителен, но това не означава априори, че св. Ч. не е изнесъл същите твърдения относно начина на снабдяването му с удостоверението и пред подс. Ч., които тя възпроизвежда пред съда. По делото липсват каквито и да било доказателства в насока подс. Ч. да е знаела за неистинския характер на представеното от св. Ч. удостоверение в банковия клон преди разговора й със св. К. – индиция за което са и показанията на св. К. и Б. – С. за учудването, с което Ч. е посрещнала съобщеното й от св. К. за неистинския характер на процесното удостоверение, а още по-малко – да е била съпричастна към снабдяването на св.Ч. с това удостоверение. При това, настоящата инстанция намира, че няма пречка да кредитира с доверие обясненията на подсъдимата в обсъждания смисъл, като прецени, че именно пресъздадения от нея механизъм за снабдяване на св. Ч. с удостоверението, дори и да не съответства на обективната действителност, й е бил съобщен от този свидетел.

Съдът изцяло се довери на съобщеното от подс. Ч. и в насока, че не е депозирала процесното удостоверение пред служител на банковия клон, тъй като, от една страна, обясненията й намират категорична доказателствена опора в показанията на св. Ч., че именно той е занесъл удостоверението в банката – показания, които са логични и предвид това, че той се е снабдил с удостоверението, и не се разколебават от показанията на св. К., която не може да бъде категорична за лицето, представило й процесния документ (които ще бъдат предмет на подробен анализ по-долу).

СГС се довери и на обясненията на подсъдимата в насока, че не е знаела за задълженията на дружеството „М.Б.“ ЕООД към 02.04.2015 г,. като съобрази, че същата, видно и от показанията на св. Ч., не се е занимавала със счетоводното обслужване на дружеството, а от друга – макар по делото да са изискани и приложени призовки за доброволно изпълнение на публични задължения на „М.Б.“ ЕООД, онези от тях, за които по делото има доказателства да са връчени, са получени от неустановено по делото лице – Г. Григоров. В този смисъл не се установява до подс. Ч. да е достигала информация за задълженията на „М.Б.“ ЕООД към 2015 г. Именно на обстоятелството, че подс. Ч. не се е занимавала със счетоводното обслужване на дружеството, а не на евентуална недобросъвестност или необективност, съдът отдаде и противоречието в обясненията й с показанията на св. П. касателно периода, в който последната е обслужвала счетоводно „М.Б.“ ЕООД.

При този анализ на обясненията на подсъдимата, СГС в този си състав съобрази, че същите са в основни линии единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и не са предназначени да формират защитната й версия по повдигнатото обвинение, а с тях подсъдимата цели да допринесе обективно и добросъвестно за изясняване на обективната истина. Поради изложеното, съдът прецени, че следва да кредитира обясненията на подсъдимата и в останалата им част, като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

 

При формиране на изводите си по фактите, съдът в основни линии кредитира показанията на св. А.И.Ч., като прецени, че в голямата си част същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Така, по отношение на взаимоотношенията си с подсъдимата и факта, че се е занимавал с административното обслужване на представляваните от нея дружества, показанията му кореспондират по несъмнен и категоричен начин с обясненията на подсъдимата и намират косвена доказателствена опора в съобщеното от св. К., Н. и Б. – С. по отношение посещенията му – заедно с подсъдимата, или самостоятелно, в банковия офис на „У.Б.“ АД. По отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с дружествата, чиито едноличен собственик на капитала била подс. Ч. и предмета им на дейност, показанията на този свидетел намират категорична доказателствена опора освен в съобщеното от подсъдимата, още и в писмените доказателствени средства – удостоверения за актуално състояние на „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД. Единствената неточност в показанията на св. Ч. в тази връзка, се констатира по отношение на датата на прехвърляне на дружествените дялове от страна на подсъдимата и приобретателя на същите. Така, в показанията си, депозирани пред настоящия съдебен състав, свидетелят сочи, че подсъдимата е прехвърлила дружествените дялове на дъщеря си през 2016 г. Видно от удостоверението за актуално състояние на „М.Б.“ ЕООД, издадено от Агенцията по вписванията – Търговски регистър, дружествените дялове са прехвърлени от подсъдимата на лицето Г.Г.на 15.09.2015 г., а през 2016 г. последният ги е прехвърлил на Лилия Ч.. Констатираното противоречие в показанията на този свидетел и събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът отдаде на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на обстоятелствата, за които този свидетел дава показания – 15.09.2015 г., и тази на разпита му пред съда – 04.10.2018 г., при което е естествено да не може да възпроизведе в цялост и пълнота възприети от него факти и обстоятелства повече от три години по-рано, а не на недобросъвестност и недобронамереност при депозиране на показанията му пред съда.

Изцяло следва да бъдат кредитирани и показанията на този свидетел по отношение на взаимоотношенията между „У.Б.“ АД и дружествата, представлявани от подсъдимата Ч., по отношение на предоставянето на заемни средства на последните и осъществените преговори за отпускане на нови заемни средства. В тази насока показанията на св. А.Ч. намират опора във всички останали гласни доказателствени средства и в изисканото и приложено по делото кредитно досие на „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД, и справките от банковата институция. Не се разколебават от останалите, събрани по делото доказателства, и показанията на този свидетел за участието му в разговорите с банковите служители, както и за активността му при събиране и представяне на необходимите документи за отпускане на допълнителни заемни средства.

Настоящата инстанция намира, че няма пречка да кредитира показанията на св. А.Ч. по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с набавяне и представяне в банковия клон на необходимите удостоверения за наличието или липсата на задължения по отношение на „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД  и „М.Б.“ ЕООД, на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Така, по отношение на удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК по отношение на първото дружество, по делото е установено, че искането за издаването му не е подписано от подс. Ч. или от св. Ч.; въпреки това, доколкото свидетелят депозира показания за неизгодни за него факти и обстоятелства, които при това не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, няма пречка да се приеме, че именно този свидетел е организирал подаването на искането в съответната ТД на НАП, получаването на изготвеното удостоверение и подаването му във филиала на банковата институция.

По отношение на удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за дружеството „М.Б.“ ЕООД, действително се констатира, че свидетелят депозира противоречиви показания на двете фази на производството. Така, в хода на досъдебното производство заявява, че не е виждал процесното удостоверение и отрича да го е представял пред служител на банковия клон. Разпитан пред съда, св. Ч. с категоричност заявява, че сам е депозирал удостоверението пред колега на св. К. и обяснява механизма за снабдяването му с неистинския документ – от неустановено лице от женски пол, което му обещало съдействие в ТД на НАП, офис „Център“ срещу сумата от 50 – 100 лева. Настоящата инстанция намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св. Ч. в частта, в която сочи, че сам е занесъл инкриминираното удостоверение в банковия клон, като прецени, че от една страна, същите кореспондират с обясненията на подсъдимата, която пресъздава съобщеното й от св. Ч., а от друга – показанията му съдържат неизгодни за този свидетел факти и обстоятелства – съпричастността му към осъществено общественоопасно деяние, което сочи, че св. А.Ч. депозира обективно и добросъвестно възприятията си пред съда. Отделно от това, пред съда свидетелят обяснява добре и логично причината да депозира неверни показания пред органа на досъдебното производство, а именно – притеснение за неправомерно посегателство върху дейността на дружеството. СГС в този си състав, няма основание да не се довери на свидетеля и по отношение на лицето, пред което е представил процесното удостоверение – служител на банковия клон, различен от св. К., като прецени, че същите не се оборват от останалия, събран по делото, доказателствен материал: св. К., чиито показания ще бъдат предмет на подробен анализ по-долу, не може да посочи с категоричност дали лично е получила процесното удостоверение и от кое лице, но сочи, че действително е имало случаи, в които св. Ч. е носел документи в банковия клон.

Съдът не даде вяра на показанията на св. Ч. единствено в частта им, в която същият описва начина на снабдяването си с инкриминираното удостоверение, а именно – от неустановено лице от женски пол, което му обещало съдействие в ТД на НАП, офис „Център“ срещу сумата от 50 – 100 лева, като прецени, че макар да няма съмнение, че не лично той е изготвил неистинския документ, е крайно житейски неправдоподобно да се приеме, че именно в офис на НАП, докато е на опашка с множество лица, непознато му лице ще предложи да придвижи по-бързо документите на свидетеля. Подобна практика, дори да би могла да се реализира, не би могла да се осъществи в офис на НАП, пред неограничен кръг свидетели, които както самият св. Ч. сочи, обменяли помежду си информация и съвети. Ето защо, съдът не може да възприеме с доверие тези твърдения на свидетеля и да ги постави в основата на изводите си по фактите.

В останалата им част показанията на този свидетел съдът намери за единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, поради което и прецени, че същите са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, и няма пречка да бъдат поставени в основана на изводите на съда по фактите.

 

При формиране на изводите си по фактите, съдът подложи на особено внимателен анализ и оценка показанията на св. С.К. и прецени, че в контекста на останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени средства, същите в основни линии следва да бъдат кредитирани като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и необорени от останалите, събрани по делото доказателствени източници. По-конкретно, по отношение на местоработата й към инкриминирания период от време и обстоятелството, че е работела в екип със св. Н., условията на работа на служителите на длъжност „мениджър бизнес клиенти“ в „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“ и възможността за заместване на лицата, назначени на една и съща длъжност, показанията й намират категорична доказателствена опора в съобщеното от св. Н. и от св. Б. – С., и в приложените по делото справки от „У.Б.“ АД, поради което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно и добросъвестно. Категорична доказателствена опора – в обясненията на подс. Ч., показанията на св. Ч., Н. и Б. – С. и в кредитното досие на „Е.Е.Д.И.Б.“ ЕООД, получават и показанията на св. К. по отношение на осъщественото кредитиране от „У.Б.“ АД на дружествата, представлявани от подсъдимата и постъпилото искане от последната за получаване на допълнително финансиране. Съдът изцяло се довери на показанията на св. К. и по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с посещенията на подс. Ч. и св. Ч. във филиал на „У.Б.“ АД – „Георги Софийски“ във връзка с отпускане на допълнителни заемни средства, като съобрази, че в тази насока са и обясненията на подсъдимата и показанията на св. Ч. и Б. – С., които са напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани и поставени в основата на изводите на съда по фактите. Действително, прави впечатление, че свидетелката не е в състояние да възпроизведе в точност и пълнота възприети от нея факти и обстоятелства – относно годината, в която подсъдимата е депозирала искане за допълнително финансиране, досежно това изготвяно ли е било искане за отпускане на кредит, относно конкретно представяните документи във връзка с искането и конкретния размер на искания кредит – обстоятелства, наложили приобщаване по надлежния процесуален ред на показанията на св. К., снети в хода на досъдебното производство, но това добре се обяснява с изминалия сравнително продължителен период от време между периода на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – м. март – м. април 2015 г., и датата на разпита на свидетелката пред съда – 04.10.2018 г., както и предвид естеството на дейността на св. К., предпоставящо възприемането на множество еднотипни действия от страна на клиенти на банката, при което е напълно естествено да не е в състояние да възпроизведе поведението на конкретни клиенти на банката близо четири години след възприемането му. Констатираните непълноти в показанията на тази свидетелка, обаче, категорично не повлияха на изводите на настоящата инстанция за пълната им кредитируемост, като депозирани обективно и добросъвестно.

От особено съществено значение за крайния изход на делото се явиха показанията на св. К. по отношение на лицето, представило в офиса на банката процесното удостоверение. Прави впечатление, че в хода на досъдебното производство, при разпита си пред водещия разследването, проведен на 19.01.2016 г., св. К. с категоричност заявява, че именно подсъдимата й е представила инкриминирания документ – неистинско удостоверение за наличие или липса на задължения на търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП – София и в което било отразено, че „М.Б.“ ЕООД – ЕИК: *********, няма задължения, докато в хода на разпита й пред съда св. Ч. посочва, че не може да бъде категорична по отношение на това обстоятелство. По отношение на това обстоятелство съдът се довери на съобщеното от свидетелката пред съда, като прецени, че е единствено житейски логично и убедително, а и намира категорична доказателствена опора в съобщеното от подсъдимата и от св. Ч.. В този смисъл, на първо място, съдът съобрази, че пред органа на досъдебното производство св. К. е разпитвана на 19.01.2016 г. или близо девет месеца след датата, на която е било представено удостоверението в банковия клон. Това обстоятелство, предвид сериозната натовареност на св. К. и естеството на служебните й задължения, изискващи многократни срещи с клиенти и ежедневна работа с голям обем документация, само по себе си изключва възможността да посочи с категоричност кое лице й е представило конкретен документ, както и дали лично е получила документа, или чрез трето лице – неин колега. В тази насока е и безспорно установеното, че св. Ч. също многократно е посещавал банковия клон и е носил документи, необходими за банковото обслужване на двете дружества. На второ място, именно обстоятелството, че не подс. Ч. се е снабдила и е представила в банковия клон инкриминирания документ, добре обяснява реакцията на последната в хода на разговора й със св. К., когато последната я е уведомила за неистинския характер на документа, а именно – силна изненада. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не може да се довери на показанията на св. К. от досъдебното производство, в смисъл, че подсъдимата лично й е занесла процесното удостоверение, доколкото същите следва да се преценяват по-скоро като предположение – категорично оборено от св. Ч., отколкото като твърдение.

Иначе, както вече нееднократно се посочи, съдът се довери на съобщеното от св. К. относно оформянето на искането за банков кредит, обстоятелството, че искането на е било одобрено, поради установяване на неистинност на един от представените документи и разговора й с подс. Ч. в тази връзка, като прецени, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с обясненията на подсъдимата, показанията на св. Ч. и Б. – С., и кредитното досие на дружеството, представено по делото. Въз основа на същите съдът установи и реакцията на почуда на подсъдимата при уведомяването й за неистинския характер на процесното удостоверение. 

 

При формиране на изводите си по фактите, СГС в този си състав, даде вяра на показанията на св. Б.Б. – С., депозирани в о.с.з. на 19.06.2019 г., като прецени, че същите са депозирани обективно, добросъвестно и не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Така, по отношение на служителите, работещи на позицията „мениджър бизнес клиенти“ в „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“, показанията й кореспондират по несъмнен и категоричен начин с тези на св. К., Н. и Д., и с приложените по делото справки от „У.Б.“ АД, а по отношение на условията на работа на служителите на длъжност „мениджър бизнес клиенти“ в „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“ и възможността за заместване на лицата, назначени на една и съща длъжност, същите се подкрепят от показанията на св. К. и Н.. Съдът изцяло се довери на показанията на св. Б. – С. и по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с кредитирането на дружествата „Е. Е.Д.И.Б.“ ЕООД и „М.Б.“ ЕООД, и посещенията на подс. Ч. и св. Ч. във филиал на „У.Б.“ АД – „Георги Софийски“ във връзка с отпускане на допълнителни заемни средства, като съобрази, че в тази насока са и обясненията на подсъдимата и показанията на св. Ч., К. и Н., които са напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани и поставени в основата на изводите на съда по фактите. Изложеното в пълна степен според настоящия съдебен състав, е относимо и по отношение на показанията на св. Б. – С. и К. във връзка с предприетите действия след получаване на информация за неистинския характер на инкриминирания документ. По така изложените съображения, настоящата инстанция намери, че няма пречка да кредитира с доверие показанията на тази свидетелка, като прецени, че същата обективно и добросъвестно изнася пред съда възприятията си, относими към инкриминираната дата. Действително, същата не е в състояние да възпроизведе в точност и пълнота възприети от нея факти и обстоятелства – относно наличието или липсата на съответно качество на св. Ч. спрямо дружествата, представлявани от подсъдимата, относно представените от тях документи във връзка с желанието им за отпускане на допълнителни заемни средства и конкретното лице, представило документите, относно конкретния размер на искания кредит, но това добре се обяснява с изминалия сравнително продължителен период от време между периода на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – м. март – м. април 2015 г., и датата на разпита на свидетелката пред съда – 19.06.2019 г., както и предвид естеството на дейността на св. Б. – С., предпоставяща възприемането на множество еднотипни действия от страна на клиенти на банката, при което е напълно естествено да не е в състояние да възпроизведе поведението на конкретни клиенти на банката близо четири години след възприемането му. Констатираните непълноти в показанията на тази свидетелка, обаче, категорично не повлияха на изводите на настоящата инстанция за пълната им кредитируемост, като депозирани обективно и добросъвестно. Същите послужиха на съда за проверка на показанията на св. К. и Н. по отношение на условията за работа във филиала на банката и реакцията на св. К. при установяване неистинността на инкриминирания документ.

 

СГС в този си състав, изцяло кредитира и показанията на св. А.Н., снети в о.с.з. на 21.03.2019 г., като прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, въпреки изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – м. март – м. април 2015 г., и тази на разпита на свидетелката пред съда, обусловили невъзможността й да възпроизведе в цялост и в детайли възприетите от нея факти и обстоятелства. По-конкретно, показанията на св. Н. допринесоха да изясняване на местоработата й към инкриминирания времеви период, обстановката в офис „Георги Софийски“ на „У.Б.“ АД и установената практика по заместване на служителите в банковия клон, доколкото показанията й в тази връзка намират категорична доказателствена опора в съобщеното от св. К. и Б. – С.. Съдът кредитира с доверие и показанията на св. Н. в смисъл, че познава подс. Ч. като клиент на банката, както и че същата е посещавала банковия клон както сама, така и със св. Ч. във връзка с дейността на „М.Б.“ ЕООД, като прецени, че твърденията й в този смисъл изцяло кореспондират със съобщеното от подсъдимата и от св. Ч., К. и Б. – С.. Като цяло прави впечатление, че св. Н. полага усилия да допринесе максимално за установяване на обективната истина по делото, но доколкото същата няма спомен относно конкретни посещения на подсъдимата и св. Ч. в банковия офис, респ. представяне на конкретни документи във връзка с искането за отпускане на банков кредит, показанията й послужиха по-скоро за проверка на тези на св. К. и Б. – С. относно условията на работа в банковия офис.

 

Съдът се довери на показанията на св. Т.Д., снети в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, в о.с.з. на 08.05.2019 г., като прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и кореспондират с показанията на св. А.Н. и Б.Б. – С., и с писмените доказателствени средства – справки от „У.Б.“ АД относно служителите на длъжност „мениджър бизнес клиенти“ в клон „Георги Софийски“ и относно ползвания от същите платен отпуск през 2015 г. Доколкото, обаче, тази свидетелка не е възприела факти и доказателства, относими към инкриминирания период от време, то показанията й не допринасят за изясняване на предмета на доказване по делото.

 

По идентични съображения съдът кредитира с доверие показанията на св. Т.П., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като прецени, че тази свидетелка депозира добросъвестно и обективно показания досежно осъществяваното от нея счетоводно обслужване на дружеството „М.Б.“ ЕООД в периода 2012 – 2014 г., както и досежно взаимоотношенията й с подс. Ч. и със св. Ч.. Показанията на тази свидетелка кореспондират, относно факта на водене на счетоводната отчетност на дружеството, с обясненията на подс. Ч., а относно подаването на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК – с писмените доказателствени средства по делото – писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“, изх. № 10-58-00-60/18.07.2017 г. относно издавани на „М.Б.“ ЕООД удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК (л. 212 от досъд. п-во), писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“, изх. № 10-58-00-74/15.08.2017 г. относно издавани на „М.Б.“ ЕООД удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, ведно с приложения – заверени преписи от издаваните удостоверения и искания за издаването им (л. 215 – 232 от досъд. п-во), поради което следва да се приеме, че тази свидетелка депозира добросъвестно показания и проявява максимално старание да допринесе за изясняване на обективната истина. Доколкото обаче, тази свидетелка не е възприела факти и доказателства, относими към инкриминирания период от време – 2015 г., то показанията й не допринасят за изясняване на предмета на доказване по делото.

 

Заключенията на назначените и приети като доказателства по делото графическа експертиза № 669/2016 г. (л. 46 – 47 от досъд. п-во), графическа експертиза № 792/2016 г. (л. 51 – 52 от досъд. п-во) и съдебно – почеркова експертиза № 2019/ДОК – 041 (л. 132 – 139 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г.), съдът възприе изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, и относими към предмета на доказване по делото. Въз основа на същите съдът установи, че изследваните документи – инкриминираното удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87 от ДОПК за търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., и искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87 от ДОПК за търговско дружество „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, не произхождат от подс. Ч. или от св. Ч..

Съдът се довери изцяло и ползва при формиране на свободното си вътрешно убеждение по фактите и заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза (л 113 – 120 от досъд. п-во), като прецени, че същото е обективно, компетентно, обосновано, пълно и ясно, относимо към предмета на доказване по делото, защитено от изготвилото го вещо лице в съдебно заседание и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства – писма от ТД на НАП – София, офис „Център“ относно изпратените призовки за доброволно изпълнение до „М.Б.“ ЕООД, както и извършените плащания и погасените с тях задължения от страна на дружеството.  Въз основа на същото и релевантните писмени доказателствени средства, съдът съобрази наличието на публични задължения на дружеството „М.Б.“ ЕООД към 02.04.2015 г.

При формиране на изводите си по фактите, съдът не ползва единствено заключението на назначената в хода на досъдебното производство и изготвена комплексна графическа № 735/2017 г. (л. 109 – 110 от досъд. п-во), която дава заключение, че в представеното копие на удостоверение за наличието или липсата на задължение с изх. № 220201400088099/02.04.2014 г., подписът в графа „получил с задължение“ е копие на подс. Ч., като прецени, че същото, макар да е обективно, компетентно и пълно изготвено, не е относимо към предмета на доказване по делото, доколкото не касае инкриминирания официален документ, поради което и не допринася за изясняване на обективната истина.

 

Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

Съдът не ползва при формиране на изводите си по фактите единствено представените от защитата 2 бр. патенти за полезни модели (л. 94 и л. 95 от съд. п-во по НОХД № 2174/2018 г.), като прецени, че същите не отговарят на императивното законово изискване, визирано в чл. 134 от НПК, а именно – документ на чужд език да се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

В настоящото производство срещу подс. Ц.Н.Ч. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателствени източници, СГС в този си състав прецени, че с деянието си подс. Ч. не е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й престъпно посегателство.

Съображенията в подкрепа на този извод са следните.

 

За съставомерността на деянието по чл. 248а, ал. 1 от НК е необходимо да бъде установено представянето на неверни сведения пред трето лице. Предмет на престъпно посегателство по този законов текст са неверните сведения. Това е всяка информация, представена в писмена или в устна форма, под формата на документ или не, чието съдържание не отговаря на обективната действителност. Изпълнителното деяние се изразява в представяне на неверните сведения пред трето лице. Престъплението по този законов текст е довършено със създаването на възможност третото лице да се запознае със съдържанието на представените сведения.

Престъплението може да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл и специална съставомерна цел, а именно – получаване на кредит. Субектът следва да съзнава, че представя пред трето лице неверни сведения и то именно с цел да получи кредит.

Престъплението е квалифицирано – по чл. 248а, ал. 3 от НК, в случай, че деянието е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице или от търговец.

 

В конкретния по делото случай, безспорно се установи, че на неустановена по делото дата в периода 08.04.2015 г. – 28.04.2015 г. св. А.Ч. е представил пред служител на банка „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“ – неустановено по делото лице, Удостоверение за наличие или липса на задължения на търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП – София и в което било отразено, че „М.Б.“ ЕООД няма задължения.

Установено е, че от ТД на НАП – София не е издавано удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 220201501375346/02.04.2015 г. на дружеството „М.Б.“ ЕООД; в офис „Център“ при ТД на НАП – София няма служител с имена И.Т.; няма заведен и печат с № 1543 в регистъра за печати в офис „Център“ на ТД на НАП – София (в този смисъл е и писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“, изх. № 10-58-00-9/27.01.2016 г. – л. 23 от досъд. п-во). Оттук и изводът, че представеното от св. Ч. удостоверение представлява неистински документ, тъй като не е издадено от оправомощен служител на ТД на НАП – София.

Удостоверението представлява и документ с невярно съдържание, доколкото в същото е отразено, че „М.Б.“ ЕООД – ЕИК: *********, няма задължения към бюджета, докато в действителност, видно от заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, дружеството имало просрочени задължения към 02.04.2015 г. в размер на 9440,46 лв. за ДОО, УПФ, НЗОК, ЗДДФЛ и ГДД ЗКПО. Като документ с невярно съдържание удостоверението представлявало и невярно сведение, по смисъла на чл. 248а, ал. 1 от НК.

По делото е установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че на неустановено по делото дата в периода 08.04.2015 г. – 28.04.2015 г., представеното от св. Ч. удостоверение за наличие или липса на задължения на търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., било доведено до знанието на св. С.К. – мениджър „Бизнес клиенти“ в банка „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“. Това станало най-късно до 28.04.2015 г., когато св. К. оформила и въвела в системата кредитно предложение за малки предприятия, като изразила мнение искането да бъде одобрено. С това изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст било довършено.

Безспорно е установено и това, че св. А.Ч. представил инкриминираното удостоверение пред служител на „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“, във връзка с отправено искане от страна на подс. Ч., в качеството й на управляващ и представляващ „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, за отпускане на кредит на дружеството в размер на 50 000 лева, налагащо представяне на удостоверение за липса на задължения и от свързаните с него лица.

 

Същевременно, по делото не се установи авторството и виновността на подс. Ч. по отношение на инкриминираното деяние.

В тази насока съдът съобрази, на първо място, че подс. Ч. не е съпричастна към представянето на неверното сведение – удостоверение за наличие или липса на задължения на търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., пред служител на „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“. Същата не е посещавала филиал „Георги Софийски“ на „У.Б.“ АД във връзка с представяне на инкриминираното удостоверение и не го е представяла пред св. К. или друг от служителите на банката. Това е сторено от св. А.Ч..

На второ място, по делото не се установи подс. Ч. да е била съпричастна към снабдяването на св. Ч. с процесното удостоверение или да е мотивирала същия да се снабди с такова. Действително, по делото не се установи лицето, предоставило удостоверението на св. Ч., нито механизма за изготвяне на неистинския документ, но също така не се установи подсъдимата да е имала съзнание, че св. Ч. ще се снабди с неистински документ и ще представи същия пред служител на филиал „Георги Софийски“, а още по-малко да е мотивирала Ч. или да го е подпомогнала при осъществяване на това общественоопасно деяние. В тази насока са както обясненията на подсъдимата, така и показанията на св. Ч., които настоящата инстанция изцяло кредитира по съображения, които вече бяха изложени.

На трето място, по делото не се установи подс. Ч. да е съзнавала, че св. Ч. ще представи документ с невярно съдържание пред служител на „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“. Видно от събраните по делото гласни доказателствени източници, същата е била уведомена за представения документ и неговата неистинност от св. К., известно време след представяне на документа от св. Ч. и едва след това подсъдимата е получила информация от последния за начина на снабдяването му с документа.

На четвърто място, въпреки събраните множество доказателствени източници и изчерпване на процесуалните способи за събиране и проверка на доказателства, по делото не се установи подс. Ч. да е имала съзнание, че към 02.04.2015 г. дружеството „М.Б.“ ЕООД е имало задължения в размер на 9440,46 лв. за ДОО, УПФ, НЗОК, ЗДДФЛ и ГДД ЗКПО. И това е така, тъй като от една страна, подсъдимата не се е занимавала със счетоводното обслужване на дружеството, а от друга – макар по делото да са изискани и приложени призовки за доброволно изпълнение на публични задължения на „М.Б.“ ЕООД, онези от тях, за които по делото има доказателства да са връчени, са получени от неустановено по делото лице – Г. Григоров. В този смисъл не се установява до подс. Ч. да е достигала информация за задълженията на „М.Б.“ ЕООД към 2015 г.

 

Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва несъмнена и безспорна доказаност на обвинението, в частта относно изпълнителното деяние, вменено във вина на подсъдимата. Настоящата инстанция намира, че по делото не се доказва същата да е осъществила признак от състава на престъплението с посочената по-горе правна квалификация, нито да е упражнила мотивационно въздействие или да е оказала помощ по отношение на св. Ч. да осъществи инкриминираното деяние. Предвид изложеното следва да се приеме, че по делото не се установява подсъдимата да е осъществила от обективна страна признаците на престъплението по този законов текст.

Предвид горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 248а, ал. 1 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и съдът намери, че с деянието си, подс. Ц.Ч. не е осъществила престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимата е осъществила от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

По така изложените съображения, Съдът призна подс. Ц.Н.Ч. за невиновна в това, че на неустановена дата в периода 08.04.2015 – 30.04.2015 г., в гр. София, в клон на банка „У.Б.“ АД, находящ се в гр. София, ул. „Св. Георги Софийски“ № 56, за да получи кредит в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, в качеството си на управител на „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД – ЕИК: ********, представила пред С.И.К. (мениджър „Бизнес клиенти“ в банка „У.Б.“ АД, филиал „Георги Софийски“), неверни сведения във връзка с дружество „М.Б.“ ЕООД – ЕИК: *********, в качеството на солидарен длъжник на „Ей Е.Д.И.Б.“ ЕООД, по повод отпускане на кредит, а именно – неистинско Удостоверение за наличие или липса на задължения на търговско дружество „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с изходящ номер 220201501375346/02.04.2015 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП – София, в което било отразено, че „М.Б.“ ЕООД – ЕИК: *********, няма задължения, въпреки наличието на просрочени задължения на дружеството към 02.04.2015 г. в размер на 9440,46 лв. за ДОО, УПФ, НЗОК, ЗДДФЛ и ГДД ЗКПО, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправда по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото, Съдът постанови, на основание чл. 190, ал. 1 от НК, направените по делото разноски в размер на 938.99 лева (деветстотин тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки), да останат за сметка на Държавата.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Съдия при СГС: