Р
Е Ш Е
Н И Е №
номер
2387 гр. Пловдив, 12.07.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІІ-ти гр. състав, в
открито заседание на 26.04.2010г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
При
участието на секретаря МАРИЯ ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2040 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Ищецът Н.И.Н. е предявил против В.В.Х. иск с правна
квалификация чл.21, ал.1 СК за установяване, че ищецът е изключителен
собственик, на основание пълна трансформация на лично имущество, на апартамент
№12, находящ се в гр.П. ЖК”Т.”, бл., вх., ет, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.540.693.2.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П. находящ се на адрес гр.П. Т., бл., вх., ет.,
ап.12/36, с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ – 91,96
кв.м, с прилежащи части – изба 12 с площ кв.м, ведно с % от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж -56784.540.693.2.11, под обекта -
56784.540.693.2.9, над обекта -56784.540.693.2.15.
Ищецът поддържа,
че апартаментът е придобит с договор за продажба на държавен имот от военножилищния
фонд по реда на Наредба за държавните имоти за сумата от 20059 лв, с вложени за
закупуването му изцяло негови лични средства и по-точно – 4629 лв от спестовен
влог на ищеца №62-4-042505, сумите по който са внесени преди сключването на
брака. За остатъка от 15430 лв, ищецът твърди, че представляват заемни средства
от ДСК, които окончателно са погасени на 19.06.1996г. чрез безкасови заемни
вноски от заплатата му, превеждани от предприятие МРЗ „Г.Д.”-П., както и чрез
една касова вноска в брой за 4246 лв, предоставена на ищеца в заем от сина му.
При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът
по чл.21, ал.1 СК(отм.), ищецът предявява иск с правна квалификация чл.34 ЗС за
делба на горепосочения имот.
В срока по чл.131 ГПК, от ответника В.Х., чрез
пълномощника и адв.П., е депозиран отговор, с който се оспорва главния иск по
чл.21, ал.1 СК като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца относно
несемейния характер на средствата, с които е закупен процесния имот по време на
брака на страните. Досежно предявения при евентуалност иск за делба,
ответницата посочва, че същият е основателен, но делбата следва да се допусне
между страните при равни квоти.
Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че процесният имот е придобит с договор от 03.12.1991г. за
продажба на държавен имот от военножилищния фонд по реда на НДИ, за сумата от 20059
лв, по време на брака на страните, сключен на 02.06.1988г., прекратен с решение
по бр.дело №..... на ПРС, ІІ-ри бр.с-в, потвърдено с Решение № 82/17.01.2008г.
на ПОС, VІ гр.с-в, в сила от 20.03.2008г. Съгласно договора, цената на
апартамента е покрита със собствени средства на купувачите Н.И.Н. и В.В. Н. в
размер на 4629 лв, внесени с квитанция №.............., както и със заемни
средства от ДСК в размер на 15430 лв, внесени по сметка 181-57 с инспекторско
нареждане на 18.12.1990г.
При иск по чл.21, ал.1 СК (отм.), доказателствената
тежест да установи твърдяното преобразуване на лични средства в придобито през време на брака имущество
е върху ищеца, с оглед оборимата
презумпцията, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити.
От събраните по делото доказателства обаче не се
установяват твърденията в исковата молба, че процесният имот е закупен изцяло
със средства на Н.Н.. Видно от представеното по делото удостоверение изх.№ от
„Банка ДСК” ЕАД-Финансов център П., на основание договор за кредит от ........
на Н.И.Н. и В.В. Н. е разрешен кредит за допълване на собствените им средства
при закупуване на апартамент №, ет., вх., бл., ЖК”Т. в гр.П. в размер на 15430
лв. Съгласно същото удостоверение, собствените средства на купувачите в размер
на 4822,52 лв са прехвърлени от жилищно-спестовния влог на Н.Н. с №, а сумите
от заема и от спестовния влог на Н. са преведени по сметка на МНО-С. №.
Относно изплащането на взетия от ДСК кредит, в
горепосоченото удостоверение се посочва, че за периода 1991-1996г., по кредитна
сметка, открита на името на Н.Н., са извършвани следните погашения – през
1991г. – 9 безкасови вноски по 58 лв и 3 вноски по 140 лв, през 1992г. - 2
вноски по 140 лв, 3 вноски по 200 лв и 7 вноски по 300 лв, през 1993г. – 4
вноски по 300 лв и 8 по 400 лв, през 1994г – 1 вноска от 400 лв, 9 вноски по
500 лв и 1 вноска от 599 лв, през 1995г. – 12 вноски по 500 лв, през 1996г. – 5
вноски по 500 лв и една касова вноска в брой на 19.06.1996г. в размер на 4246
лв, с която заема е окончателно погасен. Съгласно удостоверението, безкасовите
вноски са постъпвали от заплатата на Н.Н. и са превеждани от МРЗ”Г. Д.”-П.
Установява се от представеното по делото удостоверение
изх.№., издадено от ДСК-Финансов център – П., че горепосоченият влог на Н.Н. с
№ ......... е жилищно-спестовен и първоначално е бил открит на името на Д.Н.Н.,
ЕГН:********** – син на ответника, а впоследствие бил прехвърлен на Н.Н. с
прехвърлително №........
По делото е представено удостоверение изх.№........ от
„Банка ДСК”ЕАД–ФЦ-П. съгласно което Д.Н.Н., ЕГН:********** е имал
жилищно-спестовен влог в „Банка ДСК”ЕАД-гр.С. З., открит на........, който на
19.07.1989г. е прехвърлен от „Банка ДСК”ЕАД-гр.С. З. в „Банка ДСК”ЕАД –
„Жилищно строителство”, гр.П. с права на същото лице. Впоследствие, с
прехвърлително №......, правата по този влог са прехвърлени на Н.И.Н., който
става титуляр по същия.
Анализът на горепосочените доказателства води до
извода, че процесният апартамент е платен със средства на съпрузите - една част
от цената, а именно - 15430 лв, е платена със заема от ДСК, а останалата част
от 4822,52 лв са прехвърлени от жилищноспестовния влог на Н.Н. с № 62-4-042505.
Без значение е обстоятелството, че заемът е изплащан само от заплатата на ищеца
Н.Н., тъй като тази част от цената на апартамента е платена не със заплатата на
Н., а със заемните средства, за което задължение към ДСК съпрузите отговарят
солидарно, независимо дали страна по заемното правоотношение е само единия
съпруг. Друг е въпросът, че дори средствата да произтичаха директно от
трудовото възнаграждение на ищеца, в случая е налице презумпцията по чл.19 СК,
която следва да бъде оборена, за да се определи по-голям дял от общото
имущество на единия съпруг, какъвто иск обаче не е бил предявяван от ищеца.
Сумата от 4822,52 лв, която се установи, че е
прехвърлена от жилищно-спестовния влог на Н.Н. с №, също е със семеен произход,
независимо, че влогът е открит на името на сина на ответника Д.Н. през 1984г.
Това е така, тъй като се установи по делото, че правата по влога са прехвърлени
на Н.Н. на 02.05.1990г., по време на брака му с В.Х., сключен на 02.06.1988г.,
поради което средствата по същия са станали СИО. Недоказано е поддържаното от
ищеца становище, че прехвърлянето на жилищно-спестовния влог несъмнено
представлявало дарение на сина му само в негова полза, от което се прави извод,
че тези средства са били лична собственост на ищеца.
Ирелеватно се явява обстоятелството дали Н.Н. е
получил като дарение от сина си сумата от 4246 лв, с която е погасен
окончателно заема към ДСК, каквито твърдения се навеждат от страна на ищеца. След
като една част от цената на апартамента е била платена със заема от ДСК, за
което задължение страните са отговаряли солидарно по арг. от чл25, ал.2
СК(отм.), без значение за възникването на СИО по отношение на придобития с тези
средства имот е обстоятелството с какви средства и от кого се е погасявал
впоследствие взетия от съпрузите заем.
По изложените съображения, съдът намира, че искът на Н.Н.
с правна квалификация чл.21, ал.1 СК за установяване, че ищецът е изключителен
собственик, на основание пълна трансформация на лично имущество, на апартамент
№, находящ се в гр.П. ЖК”Т., бл., вх., ет. представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.540.693.2.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., находящ се на адрес гр.П. Т. бл., вх. ет. ап.,
с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ –кв.м, с прилежащи
части – изба 12 с площ 5,55 кв.м, ведно с % от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж -56784.540.693.2.11, под обекта -
56784.540.693.2.9, над обекта -56784.540.693.2.15, следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърлянето на главния иск, следва да бъде
разгледан предявеният от Н.Н. при евентуалност иск за делба на горепосочения
апартамент.
От доказателствата по делото се установява, че имотът
е придобит с договор от 03.12.1991г. за продажба на държавен имот от военно-жилищния
фонд по реда на НДИ, за сумата от 20059 лв, по време на брака на страните,
сключен на 02.06.1988г., което налага извод, че същият е придобит в режим на
СИО. Следователно, след развода на страните, постановен с решение по бр.дело
№433/06г. на ПРС, ІІ-ри бр.с-в, потвърдено с Решение №........ на ПОС, .......
гр.с-в, в сила от 20.03.2008г., съществуващата бездялова СИО се е
трансформирала в обикновена дялова съсобственост, в която всяка от страните
притежава по ½ ид.части от имота.
Ето защо, искът за прекратяване на съществуващата
съсобственост между страните се явява основателен, като следва да бъде
допусната делба между Н.И.Н. и В.В. Н. на процесният имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.693.2.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., находящ се на адрес гр.П.
Т., бл., вх., ет., ап., с предназначение – жилище, апартамент, с площ по
документ –кв.м, с прилежащи части – изба 12 с площ 5,55 кв.м, ведно с % от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж -56784.540.693.2.11, под обекта -
56784.540.693.2.9, над обекта -56784.540.693.2.15, при равни квоти.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.И.Н., ЕГН:**********, против
В.В.Х., ЕГН:**********, иск по чл.21 СК за установяване, че ищецът е
изключителен собственик, на основание пълна трансформация на лично имущество,
на апартамент №.., находящ се в гр.П., ЖК”Т., бл., вх., ет., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.693.2.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. находящ се на адрес гр.П.,
Т., бл., вх., ет., ап., с предназначение – жилище, апартамент, с площ по
документ –.. кв.м, с прилежащи части – изба 12 с площ 5,55 кв.м, ведно с % от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж -56784.540.693.2.11, под обекта -
56784.540.693.2.9, над обекта -56784.540.693.2.15.
ДОПУСКА съдебна делба между Н.И.Н., ЕГН:********** и В.В.Х.,
ЕГН:**********, ПРИ РАВНИ КВОТИ, на следния недвижим имот, а именно:
- апартамент №. находящ се в гр.П., ЖК”Т., бл., вх.,
ет, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.540.693.2.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
находящ се на адрес гр.П. Т. бл., вх., ет., ап., с предназначение – жилище,
апартамент, с площ по документ – 91,96 кв.м, с прилежащи части – изба 12 с площ
5,55 кв.м, ведно с..... % от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж -56784.540.693.2.11, под обекта - 56784.540.693.2.9, над
обекта -56784.540.693.2.15
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ Христо Симитчиев
Вярно
с оригинала
М.Х.