Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 148 17.07.2019 година град И.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Втори октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Н. Б.
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 130 по описа за 2018 година,
Искове с
правно основание чл.127 от СК, 149 от СК.
Депозирана
е искова молба, с която са
предявени искове от И.С.А., ЕГН **********,***, против С.Я.М., ЕГН **********,
с които се претендира постановяване на решение, с което упражняването на
родителските права спрямо общото на страните малолетно дете – А.И. С., ЕГН **********
да бъде предоставено на ищеца, при който на адрес гр. И., ул. „В.“ № .. да бъде
определено и местоживеенето на същото; на майката да бъде определен подходящ
режим на лични отношения с детето и ответницата да бъде осъден да заплаща на
същото ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от завеждане на исковата молба до настъпване
предпоставките за изменяване или прекратяване на издръжката. Срещу ответницата
е предявен и иск за присъждане на
издръжка за минало време за периода от … г. до .. г. /датата на завеждане на
исковата молба/ в размер на 1440 лв. – по 120 лв. месечно. Сочи се, че детето е
родено от фактическо съжителство между страните в производството, които живеели
съвместно. През месец август 2015 г. , ответницата напуснала обитавания с
ответника дом, находящ се в гр. И., ул. „В.“ № .. и се върнала при бившия си
съпруг. От тогава до настоящия момент, грижи за отглеждането и възпитанието на А.
полагал изключително ищеца, с помощта на своите родители. Ответницата била изцяло дезинтересирана от
родителските си задължения. С така изложеното се обосновават претенциите по
чл.127 ал.2 от СК и за присъждане на издръжка за минало време. Към исковата
молба са приложени, като писмени доказателства: удостоверение за раждане,
служебна бележка. Прави се искане за допускане на гласни доказателства.
В срока за отговор ответницата депозира
такъв, като сочи, че с ищеца са постигнали споразумение досежно претенциите по
чл.127 ал.2 от СК. В хода на производството, същата не се явява, не сочи
доказателства, не заявява становище по исковете.
Въз
основа на представените по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, а това се установява и от представените по същото доказателства
/удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № … г. на
Община И./, че страните са родители на малолетната А. И.С., ЕГН **********,
родена на *** г. Детето било отглеждано съвместно от тях до месец август 2015
г. в дома на родителите на бащата И.А.,***. От посочения момент, майката
напуснала семейното жилище, като оставила детето при своята майка и преустановила
контактите си с ищеца и малолетната. От тогава и понастоящем грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, полагал изключително бащата, с помощта
на своите родители. Майката не изпращала парични средства за издръжка на А., не
търсела и не поддържала контакт с нея.
В представения
доклад на Д“СП“ И., се сочи, че детето е водено редовно на профилактични
прегледи и има поставени всички задължителни, съгласно имунизационния календар,
имунизации. Отбелязано е, че къщата в която то живее, заедно със своя баща и
родителите му, е в добро техническо състояние, хигиената е на добро ниво,
жилищните условия са добри и съобразени с възрастта на детето, което има
осигурено лично пространство и място за игра в двора. В докладите е заявено и
становище, че потребностите на детето се задоволяват адекватно, като
непосредствени грижи за неговото отглеждане понастоящем полага баба му по
бащина линия. Бащата на детото, работи извън РБългария, като изпраща средства за
неговата издръжка.
Доказателства
за трудовата заетост и доходите на ответницата в хода на производството не бяха
събрани.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното.
Безспорно установено е, родителите на малолетната А. не
живеят съвместно, като периодично всеки от тях пребивава на територията на
различна държава. Последното предпоставя и невъзможността за ежедневно
съвместно вземане на решения относно цялостното упражняване на родителските
права. Това неудобство пряко засяга интересите на детето и следва да бъде
разрешено с предявените искове по чл. 127 от СК.
Решаващ при преценката за предоставяне упражняването на
родителските права в настоящото производство, се явява най- добрият интерес на детето.
В случая, малолетната е на такава възраст, която предполага необходимост от
активни и непосредствени грижи в процеса
на нейното отглеждане и възпитание. При положение, че същата от раждането си и понастоящем живее в дома на своя баща, в
позната и сигурна социална и културна среда, то в нейн най- добър интерес е
тази среда да не бъде променяна. Освен
това, безспорно установено е, че от ищеца са й осигурявани и необходимите за
отглеждане битови условия, както и средства за издръжка. Единствено той и неговите
родители пряко полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Липсват доказателства майката да поддържа непосредствени контакти с него, или
да е заявила намерение за такива, които да са препятствани от ищеца. По делото не
са представени доказателства, нито за битовите условия за отглеждане на детето,
които майката е в състояние да му осигури, нито за социалната среда, в която тя
пребивава понастоящем, нито за наличие на членове на разширено семейство, или
близки които да й оказват помощ при отглеждането на детето. Нещо повече, липсва
и такова искане от страна на ответницата.
Ето защо,
съдът намира, че именно на бащата следва да бъде предоставено упражняването на
родителските права, като при него бъде определено и местоживеенето на детето.
Счита, че по този начин в по - висока степен ще бъдат гарантирани интересите на
малолетната с оглед осигуряване на нормални условия за физическото й и
емоционално развитие, задоволяване на образователните, здравните и социалните й
потребности.
Предоставяне упражняването на родителските права на ищеца,
предполага и определяне режим на лични отношения между майката и детето. Съобразно
пола и възрастта на последното и с цел обезпечаване възможността за пълноценен
контакт с ответницата и гарантиране поддържането на емоционалната близост между
тях, съдът намира че този режим следва да бъде определен, както следва – всяка
събота и неделя от месеца, считано от 8,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя, 15
дни през зимната ваканция, както и 30 дни през лятната ваканция, които дни не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Предоставяне упражняването на родителските права на
ищеца, предполага и осъждането на ответницата да заплаща ежемесечна издръжка за
детето. На
основание чл. 143,
ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.
Това задължение е безусловно и не зависи от възможността на последните да се
издържат от имуществото си. Независимо от възрастта си, те имат съответните
нужди от храна, облекло и пособия за правилното им физическо и интелектуално
развитие. При липса на доказателства
за доходите на ответницата и същевременно при липса на данни, съобразно
възрастта и здравословното й състояние за обратното, следва да се приеме, че
същата може да реализира такива поне в размер на минималната работна заплата за
страната. Ето защо, съдът намира иска за издръжка за основателен и доказан до
размера на минимално дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК, а
именно 140,00 лв. Съобразно възрастта на детето, съдът намира, че необходимите
средства за задоволяване на неговите потребности възлизат минимум на 250 лв. месечно, от които 140,00
лв., следва да бъдат поети от ответницата, а останалата част, ведно с непосредствените
грижи за неговото отглеждане и възпитание, се дължат от бащата. Определената
издръжка се дължи от датата на предявяване на исковата молба - 05.02.2018 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
Основателен се явява и иска за присъждане на издръжка за
минало време. Същата се дължи, когато за изминалия период родителят
сам е полагал грижи за детето и единствено е осигурявал неговата издръжка.
Издръжката за минало време се дължи само за период до една година назад до предявяване на искането. В
случая бе
установено по делото, че от 2015 г. страните живеят отделно и детето се отглеждат само от ищеца. Бащата претендира
издръжка за минало време в размер на 120 лева месечно, считано от 05.02.2017 г.
до 05.02.2018 г. Доколкото в производството бе установено, че ответницата за
претендирания период преди предявяване на иска, не е давала издръжка на детето
и доколкото този период е в рамките на законово допустимия, то този иск се
явява основателен и доказан в пълния му размер. Ето защо и ответницата, следва
да бъде осъдена да заплати на малолетната А. сумата от 1440 лв. за периода от
05.02.2017 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 05.02.2018 г.
Събразно изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.
78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати и сторените от
ищеца в настоящото производство разноски, от които 30,00 лв. – държавна такса и
300,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, както и по сметка на РС И.
сумата 57,60
лв. – държавна такса по иска по чл.149 от СК и 172,80 лв. - държавна такса по
иска с правно основание чл. 143 от СК.
. Воден от изложеното по - горе, съдът
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетната А. И.С., ЕГН ********** на
нейния баща - И.С.А., ЕГН **********,***, при когото определя и нейното местоживеене.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения между детето А. И.С., ЕГН ********** и неговата
майка С.Я.М., ЕГН **********, както следва: всяка събота и неделя от месеца, считано от 8,00 ч. в събота до 19,00
ч. в неделя, 15 дни през зимната ваканция, както и 30 дни през лятната
ваканция, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА С.Я.М.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете А. И.С., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител И.С.А., ЕГН **********,*** ежемесечна издръжка в размер на
140,00 лв./сто и четиридесет лева/, считано от датата на депозиране на исковата
молба - … г., ведно със законовата лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на законовите предпоставки за изменяване или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА С.Я.М.,
ЕГН **********, да заплати на малолетното си дете А. И.С., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител И.С.А., ЕГН **********,***, сумата 1 440 лв. /хиляда
четиристотин и четиридесет лева/, представляваща месечна издръжка от по 120,00
лв. за периода от 05.02.2017 г. до
05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.02.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на
основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Я.М.,
ЕГН **********, да заплати на И.С.А., ЕГН **********,*** сумата 330,00 лв./триста
и тридесет лева/ за разноски в производството.
ОСЪЖДА С.Я.М.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ИРС,
сумата 57,60 лв. – държавна такса по иска по чл.149 от СК и 172,80 лв. -
държавна такса по иска с правно основание чл. 143 от СК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: