РЕШЕНИЕ
№ 121
22.04.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 10.03.2020г., в следния състав:
Председател :
Милена Даскалова
Членове : Методи Величков
Димитър Ковачев
При участие на секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 97 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.Я. срещу Решение №
2003 от 06.12.2019г., постановено по гр. д. № 4662/2019г. по описа на Пернишки
районен съд, в частта, с което е уважен предявения от „Топлофикация Перник“АД
установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет цена на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия и лихва за забава като е осъден за заплащане на деловодни
разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде обезсилено като
недопустимо, евентуално отменено и да бъдат отхвърлени исковете.
Прави оплакване, че същите суми и периоди има
постановено решение на Пернишки районен съд срещу неговата съпруга и било
недопустимо ново дело за същите суми и периоди. ПРС не бил взел предвид
решението по другото дело. Счита, че е осъден два пъти за едно и също нещо.
Не е постъпил отговор на жалбата.
ПОС намира решението за валидно и допустимо в
обжалваната му част. Относно проверката на неговата правилност ПОС е обвързан
от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна от представения нотариален акт и
удостоверение за граждански брак (л. 29 от делото на ПРС) се установява, че
жалбоподателя е придобил собствеността върху имота в режим на съпружеска
имуществена общност. Съгласно Семейния кодекс съпрузите отговарят солидарно за
задълженията поети за задоволяване на нуждите на семейството, а отоплението и
битовото горещо водоснабдяване безспорно са семейни нужди. Следователно по
правило всеки съпруг отговаря самостоятелно за целия размер на всяко задължение
поето за удовлетворяване на семейна нужда и кредитора може да търси цялата сума
от всеки от съпрузите поотделно, при което исковата молба не е недопустима само
защото в предходно дело е търсено цялото задължение от съпругата на
жалбоподателя.
Кредиторът на такова задължение безспорно има и право
да потърси от всеки от съсобствениците на имота-съпрузи и солидарни длъжници
такава част от задължението, която отговаря на квотите в съсобствеността. Това
следва от принципа, че щом е позволено по-голямото, позволено е и по-малкото.
Тоест щом може от всеки съпруг да се търси пълния размер, то може и от всеки съпруг
да се търси по-малък размер. В случая именно това е сторено с исковата молба в
която изрично е посочено, че се търси половината от общото задължение за имота
за процесния период.
Следователно е неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че е осъден два пъти за едно и също нещо. Представеното по
делото съдебно решение по друго дело е постановено срещу друго лице-другия
съсобственик на имота (Р.Я.-съпруга на жалбоподателя) според нотариалния акт и
се отнася за друга част от общото задължение за имота за процесния период, а
именно за другата една втора част от задълженията за ТЕ.
Тоест не се касае за тъждество (обективно и
субективно) на претенциите по настоящото дело и тези разгледани по делото срещу
другия съсобственик и няма двойно осъждане.
Действително ПРС не е обсъдил това възражение на
жалбоподателя, но това не се е отразило на правилността на неговите изводи.
Размера на претенциите е установен от неоспорената
СЧЕ.
Предвид изложеното и поради липса на други оплаквания
в жалбата решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото въззиваемото дружество има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Дружеството е претендирало
200,00 лева. ПОС обаче намира, че следва да се присъдят 100,00 лева съгласно
разпоредбите на наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно ГПК и Закона
за правната помощ съдът самостоятелно определя размера на юрисконсултско
възнаграждение и даже да има посочен претендиран от страната размер то съдът не
е обвързан от него.
Конкретния казус не се отличава, нито с правна, нито с
фактическа сложност. По твърденията и възраженията на страните в хода на делото
има трайна съдебна практика, делото е протекло в едно заседание на първа
инстанция и в едно на въззивна и нищо не налага присъждане на размер на
юрисконсултското възнаграждение по голям от минималния такъв според наредбата.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ Решение № 2003 от
06.12.2019г., постановено по гр. д. № 4662/2019г. по описа на Пернишки районен
съд.
ОСЪЖДА В.К.Я. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация Перник“ЕАД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 100,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното дело.
Председател
: Членове
: 1. 2.