РЕШЕНИЕ
№
206
гр. Русе, 25.07.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, VІ - ти
състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет
и трета година, в състав
СЪДИЯ: ЕЛИЦА Д.
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно
дело № 79 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от „ВОЛТОК“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, чрез процесуален
представител адв. Е. К., против Заповед № РД-01-4204 от 21.12.2022 г. на Кмета
на Община Русе, с която на дружеството-жалбоподател е отказано одобряване на
проект за Подробен устройствен план (ПУП) – Изменение план за регулация и
застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) на УПИ VІІ-1657, 1658 в кв.
240 по плана на ЦГЧ, гр.Русе.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на постановения административен акт поради съществено
нарушение на администартивнопроизводствените правила, нарушение на
материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. В жалбата, в проведените по делото открити
съдебни заседания и в депозирани писмени бележки са изложени подробни доводи
относно незаконосъобразността на оспорената заповед във връзка с мотивите на
органа.
Иска се отмяна на оспорената заповед
и връщане на преписката на органа за продължаване на процедурата по одобряване
на предложения ПУП.
Претендират се разноските в
производството, съгласно представен списък на разноските (л. 96 от делото).
Ответникът в производството - Кметът
на Община Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н. Г., в хода
на делото по същество и в представени писмени бележки, поддържа становище за
неоснователност на подадената жалба. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и на ответната страна да бъдат присъдени разноски. Прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска съдът
да редуцира същото до минимума, предвиден в относимата наредба.
Административен съд – Русе, като
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата
на страните, намира за установено следното:
По
фактите
Административното
производство е започнало по Заявление вх. № УТ-30-6 от 15.11.2021 г. от „ВОЛТОК“
ЕООД, като кметът на
Община Русе е бил сезиран с искане за одобряване на ПУП -
Изменение план за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план
(РУП) на УПИ VII-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ,
гр. Русе, като към искането са приложени и изискуемите по закон документи (л.
л. 102 и 103 от преписката).
С
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-4204 от 21.12.2022 г., Кметът на Община Русе на
основание чл. 214, т. 1
от ЗУТ и по аргумент от чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 2, т.
6 от ЗУТ е отказал да одобри посочения ПУП.
Съгласно
обстоятелствената част на заповедта, органът е установил следната фактическа
обстановка по спорния казус:
Със
Заповед № РД-01-1311 от 18.05.2021 г. е одобрено задание и е разрешено изработване
на посочения по-горе ПУП, като в същата изрично било посочено, че правното основание за ИПР е параграф 8, ал.
2, т. 2 и т. З от ДР на ЗУТ, а изменението на действащия застроителен план
било допустимо само при наличие на съгласие, съобразно хипотезата на чл. 134,
ал. 2, т. 6 от ЗУТ (л. л.65 и 66 от преписката).
С
Решение № 4, прието с Протокол № 24 от 07.12.2022 г. (л. л. 14 и 15 от
преписката) помощният орган при кмета на Община Русе Общински експертен съвет
по устройство на територията (ОЕСУТ) е отказал приемане на проекта за ПУП -
ИПРЗ и РУП на УПИ VII-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ,
гр. Русе, с мотиви, че във връзка със Заявление вх. № УТ-30-6 от 15.11.2021 г.
от „ВОЛТОК“ ЕООД и в изпълнение на процесуалното задължение по чл. 35 от АПК да
се изяснят всички относими факти и обстоятелства, с Писмо изх. № 30-12533-4 от 01.12.2021
г. (л. 99 от преписката) е указано на възложителя, че следва да:
1. съгласува
проекта с НИНКН;
2. да
представи изрично писмено съгласие на
собствениците на ПИ с идентификатор 63427.2.1658, съгласно разпоредбите на
чл. 134, ал. 2, т. 6 или административния орган да бъде сезиран от всички лица,
притежаващи собственост в УПИ VII-1657, 1658 и
3. в
случай, че се запазва застрояване в режим на свързано застрояване в ПИ
63427.2.1658 с новопредвиденото в новообразувания УПИ IX-1657, би
следвало да се урегулира и ПИ 63427.2.1658.
Указателното
писмо е получено лично на 01.12.2021 г. от пълномощник на дружеството.
В
отговор на искане вх. № 30-12533-4#1 от 08.04.2022 г., срокът за отстраняване
на нередовностите е удължен с 30 дни, като Писмо № 30-12533- 4#2 от 12.04.2022
г. е получено на 13.04.2022 г. от
пълномощник на дружеството (л. л. 95 и 96 от преписката).
Със Заявление вх.
№ 30-12533-4#3 от 17.05.2022 г. възложителят отново моли срокът за отстраняване
на нередовностите да бъде удължен с още три месеца, в отговор на което с Писмо
изх. № 30-12533-4#4 от 19.05.2022 г. срокът за изпълнение на указанията е
удължен (л. л. 91 и 92 от преписката).
На
15.09.2022 г., със Заявление вх. № 30-12533-4#5 възложителят
внася в Община Русе проект за ПУП - ИПРЗ и РУП, съгласуван с МК, видно от
Становище № СТ-84-444 от 01.08.2022 г. (л. л. 55 – 58 от преписката), с което е
прието, че е изпълнено указанието по т. 1 от Писмо изх. № 30-12533-4 от 01.12.2021
г., а имено представено е съгласуване на проекта за ПУП с НИНКН.
На
основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ проектът за ПУП е съобщен на заинтересуваните
лица със Съобщение изх. № 30-12533-1 от 26.09.2022 г. (л. л.37 и 38 от преписката),
във връзка с което в установения от ЗУТ срок са постъпили Възражение вх. №
30-12533-1#1/11.10.2022 г. от М. Е. И., С. Е. И. и С.С., лично и като законен
представител на Е. Е. И. (л. л. 22 – 25 от преписката) и Възражение вх. №
30-12533-1#1 от 11.10.2022 г. от Н. Б. П. и Р. Н. П. (л. л. 18 – 21 от
преписката).
С
посоченото по-горе Решение № 4, прието с Протокол № 24 от 07.12.2022 г.,
помощният орган ОЕСУТ е приел Възражение вх. № 30-12533-1#1 от 11.10.2022 г. от
Н. Б. П. и Р. Н. П. за неоснователно, предвид факта, че с проекта за ПУП се
запазвал режима на свързано застрояване, установен със Заповед № 257 от
13.02.1995 г. за ЧЗРП и КЗСП за УПИ VI-1656.
Със
същото решение ОЕСУТ е приел, че Възражение вх. № 30-12533- 1#1 от 11.10.2022 г.
от М. Е. И., С. Е. Илиева и С.С., лично и като законен представител на Е. Е. И.
е основателно, предвид факта, че в конкретния случай следвало да е налице
писмено съгласие на всички собственици на УПИ VII-1657, 1658
в кв. 240, съгласно разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, което било
указано в т. 2 в Писмо изх. № 30-12533-4 от 01.12.2021 г.
При
така описаните и приети за установени по проведеното административно
производство факти и обстоятелства, органът е посочил от правна страна, че правното
основание за издаване на заповедта за одобряване процесното изменение на ПУП-ПЗ е в чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ - влезлите в
сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на
всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на
ограничени вещни права върху тях. Поради това е приел, че в конкретния случай е
необходимо наличие на съгласие именно по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, а не
такова по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, тъй като проектът бил за изменение на действащ
ПУП, а не за първичен такъв, затова и чл. 21, ал. 5 от ЗУТ не бил приложим в
конкретния случай. Съгласно последната разпоредба свързано ниско застрояване се
допуска при съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти,
в които се установява свързаното застрояване. В този смисъл при изготвянето на
нов ПУП в част План за застрояване следва да е спазено изискването на чл. 21,
ал. 5 от ЗУТ за получаване на съгласие от заинтересованите собственици при
предвидено свързано ниско застрояване. Посочил е още, че фактът, че лицата са
уведомени за предвижданията на плана, не било еквивалентно на изискваното от
закона съгласие, което следва да е предоставено изрично и по недвусмислен
начин. Изискването за изричното съгласие на собствениците на имоти, обхванати
от предвижданията на самия план за този вид устройствени разработки е
императивно, като съгласието се дава за конкретен план и конкретно застрояване.
Мотивирал
е отказа си още с довода, че наличието на съгласие, съобразно правилото на чл. 134,
ал. 2, т. 6 от ЗУТ на всички собственици и носители на ограничени вещни права в
УПИ VII-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ,
гр. Русе е материалноправна предпоставка за одобряване на проекта за изменение
на ПУП, като в депозираното заявление до кмета на Община Русе е обективирана
единствено волята на „ВОЛТОК“ ЕООД за изменение на ПУП, липсвали подписи на
останалите съсобственици на УПИ VII-1657, 1658 в кв.
240 по плана на ЦГЧ, гр. Русе върху заявлението. Нещо повече, последните дори са
изразили изричното си несъгласие с одобряване на проекта за изменение на
действащия по отношение на УПИ VII-1657, 1658, одобрен със Заповед № 2587
от 06.12.1993 г. за ЧЗРП и КЗСП.
В заключение органът е посочил, че одобряването на
настоящия проект за ПУП при липсата на съгласие на тези съсобственици, би
представлявало грубо нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, с оглед
същественото засягане на имота, за който същите притежават право на
собственост.
В
мотивната си част органът е допълнил още, че ако се приеме, че правното основание за изменение на плана за
регулация е параграф 8, ал. 2, т.2 и т. З от ДР на ЗУТ, то на това правно
основание могат да се изменят заварените неприложени дворищно-регулационни планове
само ако урегулирането на поземлените имоти по границите им съобразно правото
на собственост не влиза в противоречие с предвижданията на плана за
застрояване. На основание визираната норма не би могло да се одобри изменение
на плана за застрояване. Предмет на това изменение е само преместването на
вътрешните регулационни линии по имотните граници на имотите. В неговия предмет
не могат да се включват съседни поземлени имоти, ако по отношение на тях
дворищната регулация е приложена. При наличие на такова прилагане е необходимо
съгласието на собственика на съседния ПИ. Ако
се приеме, че предпоставките на параграф 8, ал. 2, т. З от ЗУТ са налице, в
конкретния случай е правно недопустимо да се одобри изменение на регулационния
план без едновременно изменение и на застроителния план, което е предпоставка
за постановяване на отказ и по отношение на проекта в частта за изменение на
регулационния план. Според органа визираната невъзможност за одобряване
само на ИПР, предвид липсата на съгласие по отношение на проекта за ИПЗ е
продиктувана от това, че със Заповед № 2587 от 06.12.1993 г. е одобрено
застрояване за УПИ VII-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ,
гр. Русе. Предвид това, в случай че бъде одобрено изменение само на
регулационния план, като по имотни граници се обособят два нови УПИ, то
предвиденото с посочената заповед застрояване не би било възможно да се
реализира спрямо границите на новообразуваните с настоящия проект УПИ, което
налага изменение и на застроителния едновременно с това на регулационния план.
Съгласно предвижданията на ОУПО - Русе, имотите, предмет на настоящия проект за
ПУП, попадат в устройствена зона „Смесена централна зона“. Предвид
неприложимостта на хипотезата на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ, тъй като предвижданата
зона по ОУПО - Русе не допуска инвестиционно проектиране да започне въз основа
на виза, издадена по реда на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ, се налага изводът, че е
недопустимо одобряване на проекта за изменение на регулационен план. С оглед
същия, предвидените с действащия застроителен план петна на застрояване не
кореспондирали с границите на новообразуваните УПИ. Това води до необходимостта
от едновременно изменение на застроителния и регулационния план. По този начин
се обезпечава спазването на действащите правила и нормативи по устройство на
територията. Изменението само на плана за регулация би противоречало на
основните цели на устройственото планиране, а именно за установяване на
законосъобразно застрояване.
В заключение
административният орган е приел, че от негова страна са били положени всички
усилия, с оглед изискването на чл. 35 от АПК, да бъдат изяснени всички относими
факти и обстоятелства, за да се извърши преценка за спазване на материалноправните
предпоставки за изменение на ПУП и производствените правила, но възложителят не
е изпълнил изискванията на закона, поради което не са налице предпоставките от
хипотезата на нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, което е основание за постановяване на отказ за одобряване
на проекта за изменение на ПУП.
От съдържащите се в приобщената към
делото административна преписка писмени доказателства, както и от приетото
заключение по назначената по делото СТЕ с направени допълнителни уточнения от
вещото лице в проведеното открито съдебно заседание на 29.06.2023 г., се
установява следното:
Процесният проект е разработен по
искане на жалбоподателя в настоящото производство – „Волток“ ЕООД, който е
собственик на ПИ с идентификатор 63427.2.1657, след като е била издадена и
влязла в сила Заповед РД-01-1311 от 18.05.2021 г. на Кмета на Община Русе за одобряване
на задание и разрешаване изработването на ПУП - ИПРЗ и РУП за УПИ VII-1657, 1658,
кв. 240, ЦГЧ, гр. Русе по ул. „Хан Крум“.
За УПИ VII-1657, 1658 в квартал 240 има разработен
Частичен застроителен план от 1993 г., одобрен със Заповед № 2587 от 06.12.1993
г. (л.77 от преписката).
С него се предвиждат нова жилищна и
обществена застройка за УПИ VII – 1657, 1658, а именно:
-
нова
жилищна и обществена застройка в ПИ 1657 на калкан със съществуващата сграда в
УПИ VI-1656 и на калкан с предвидената в
ПИ 1658 застройка;
-
запазване
на съществуваща двуетажна сграда в ПИ 1658 и ново застрояване между упоменатата
съществуваща сграда и проектната сграда в ПИ 1657.
За съседните имоти на УПИ VII-1657, 1658 има разработени: КЗСП, ЧЗП, ЧРП за УПИ VIII – 1659, 1943, одобрен със Заповед № 1344 от 28.06.1994 г., с което се предвижда
нова жилищна сграда на западната границата с УПИ VII-1657, 1658. Сградата е
реализирана (л. 78 от преписката).
За УПИ IV-1654, V-1655 и
VI-1656 има разработен Частичен застроителен план, одобрен със
Заповед № 257 от 13.02.1995 г., с която се предвижда нови средноетажни сгради в
трите имота, свързано застрояване (л. 79 от преписката).
Сградите в УПИ IV-1654 и в УПИ V-1655 са реализирани.
Сградата в УПИ VI-1656, ул. „Петър Берон“ № 16 е със статут на недвижима
културна ценност, съгласно Писмо № 1044 от 10.07.1995 г. на НИПК.
Според ОУП на Община Русе, приет с Решение №
304, по Протокол № 14
от 19.11.2020 г. на Общински съвет – Русе, обн. ДВ, бр. 3 oт 12.01.2021 г. предвижда кв. 240 да е „Смесена централна зона – Ц“ с показатели на територията:
Плътност на застрояване - до 100%, Коефициент на интензивност - до 5,0;
Плътност на озеленяване - мин. 30%, Максимална
кота корниз - 15 м., като това е устройствена зона с преобладаващо
индивидуално и комплексно застрояване, съгласно чл. 26 от ЗУТ. Параметрите на
застрояване се определят с ПУП и РУП. Паркирането се осъществява съгласно
изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗУТ. Позволява се част от озеленяването да се
реализира хоризонтално и вертикално върху застройката, както и в съдове на ниво
терен, вертикално по огради или паркови елементи, в случай че се изграждат
подземни гаражи или паркинги, заемащи целия имот или по-голямата част от него.
Изготвеният ПУП, чието одобряване е отказано с
процесната заповед, предвижда следното:
Изменение на
план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ за УПИ VII-1657, 1658, кв. 240, ЦГЧ, гр. Русе
1.
Изменение на План за регулация за УПИ VII-1657, 1658, с който се предвижда образуване на нов
УПИ за ПИ с идентификатор 63427.2.1657 - чл.19, ал. 5 от ЗУТ - нов УПИ IX-1657.
Съгласно изменението вътрешната регулационна граница между
новобразувания УПИ за ПИ с идентификатор 63427.2.1657 и поземлен имот с
идентификатор 63427.2.1658 се поставя в съответствие със съществуващата имотна граница
между ПИ с идентификатор 63427.2.1657 и ПИ с идентификатор 63427.2.1658.
В тази връзка от заключението на
вещото лице по назначената по делото СТЕ по безспорен начин се потвърждава
обстоятелството, че както е посочено в Обяснителната записка към процесния ПУП (л.
л. 73 – 75 от преписката) и доколкото може да се провери от графиката по него,
границите на новия УПИ IX-1657 напълно съвпадат с кадастралните граници на ПИ
1657. По КККР на гр.Русе площта на имот с идентификатор 63427.2.1657 е 216 м2,
по текстовите материали към ЧИ ПУП също е 216 м2. Това, според
експерта, косвено потвърждава извода за съвпадение на границите.
В съдебно заседание от 29.06.2023 г.
вещото лице уточнява следното:
Според него тези граници /границите
на новия УПИ IX-1657 и кадастралните граници на ПИ 1657/ съвпадат, има обаче
незначителна чупка според предвиденото в оспорената в настоящото производство
заповед. Площите, които са посочени, съгласно Заповед № 2587 от 06.12.1993 г. и
оспорената в настоящото производство заповед са 216 кв.м., може да има и
някакви малки разлики, тъй като геодезията е неточна наука, тя допуска допуск. Според
експерта, вероятно тази „чупка“ е от порядъка на 1-2 кв.м.
Уточнява още, че от графиката на
плана за 1993 г. се вижда, че е предвидено застрояване и в двата съседни
поземлени имоти - 1658 и 1657. На място, в момента се вижда, че в ПИ 1657 няма
никакво съществуващо или новоизградено застрояване, докато в ПИ 1658 има
реализирано ново строителство конфигурация сходна, но непокриваща се с тази по
този план.
Според вещото лице оградата не е
скосена, като тази чупка е толкова малка и да я има тя е незначителна. По плана
няма чупка и на място няма. Има неосъществено, което с оглед дебелината на тази
линия, който едната е 500, 1 мм. е 0,50
см, т.е. самата графика не позволява точност.
Според експерта, с голяма степен на
сигурност може да се предполага, че новопредвидената
в процесния план граница е установена по кадастрална граница, т.е по граница
между имотите (л. 48 от преписката).
По отношение на въпросната „чупка“
експертът счита, че вероятно идва от някой кадастрален план, като вероятно е
правена на място, за да се запази нещо, в тази връзка посочва, че отпред е
празно място, има едно дърво „круша“ и по всяка вероятност „чупката“ е заради
корените на това дърво, което е там.
Документите за собственост на ПИ с
идентификатор 63427.2.1657 и ПИ с идентификатор 63427.2.1658 са съставени за
съответните поземлени имоти и не са описвани като съсобствени в общ УПИ (вж. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 066, том VII, рег.
№ 8732, дело № 922 от 2003г. на л. 23 от преписката и скица на л. 40 досежно ПИ
1658 – площта му е посочена съответно 258 кв.м. и 260 кв.м. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том I, рег.
№ 1629, дело № 102 от 2019 г. и скица досежно ПИ с идентификатор 63427.2.1657 с
посочена площ 216 кв.м. на л. л. 62 и 63 от преписката).
Не се спори, че имотната граница между тях не е премахвана и продължава
да съществува, материализирана на място с ограда. В проведеното открито съдебно
заседание на 29.06.2023 г., вещото лице уточнява, че границата между двата поземлени имота
е материализирана частично със странична стена на сграда, която технически
отговоря на характеристиките на калканна стена и плътна ограда, реализирана по
цялата дължина. Винаги е бил разделен този имот, по този начин. Парцелът е бил
разделен от така изградената граница.
Вещото
лице е установило още, че по действащия ЧЗП, одобрен със Заповед №
2587/06.12.1993 г. границите на УПИ VII-1657,
1658 съвпадат с имотните граници на двата включени в него имота.
Предвидените застроителни петна също съответстват на имотните, респективно
парцелните граници.
Относно прилагането на регулацията, в
проведеното открито съдебно заседание на 29.06.2023 г., вещото лице прави
уточнение, че този въпрос най-условно казано има два аспекта - технически и
вещноправен. Техническият аспект е, когато например се мести с 1 м. една
регулационна граница, за да се изправи, като се получават придаваеми части,
които двете страни трябва по някакъв начин да решат. Според експерта, тъй като
в случая външните граници на двата имота са били винаги тези и не са променяни,
регулацията на този имот като конфигурация безспорно е приложен, защото няма
нова регулация, различаваща се от имотните граници, но се следва да бъдат
изравнени частите на съсобствения имот. Дали частите на двамата съсобственици
на този парцел са равни по ЗТСУ, е вещноправен въпрос, на който вещото лице не
следва да дава отговор. Технически, тъй като границите съвпадат, според
експерта, няма нищо за прилагане, но заради фактическото положение, което
съществува в момента и според изпълнения строеж, изравнени ли са, как са
изравнени, посочва, че е правен въпрос, на който не дължи отговор.
Според вещото лице, с процесния ПУП
не се променят регулационните граници, а се установява нова граница в рамките
на съществуващия УПИ VII-1657, 1658, която
съвпада със материализираната на място ограда.
2. Изменение на Плана за застрояване /ИПЗ/ за нов УПИ IX-1657
С Изменение на
Плана за застрояване /ИПЗ/ за нов УПИ IX-1657 се предвижда:
2.1. Проектно застрояване в ново УПИ IX-1657
Застрояването се предвижда свързано с предвиденото в ПИ с идентификатор
63427.2.1658 застрояване с височина от Н=+8,50 м., в съответствие с ЧЗП,
одобрен със Заповед № 2587/06.12.1993 г.
Застрояването се предвижда свързано със съществуващата сграда в УПИ VI-1656
с височина от Н=+6,60 м. и в съответствие с ЧЗП, одобрено със Заповед № 257 от
13.02.1995 г.
Проектното застрояване в нов УПИ IX-1657 е предвидено да е съответно с
височини от Н=+6,60 м. и Н=+8,50 м. до Н=+12,00 м.
Предвижда се застрояването да е с височини и съответните отстояния,
отговарящи на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони от 22.12.2003г.
Застрояването включва основно застрояване на уличната регулация към ул.
„Хан Крум“ и допълващо застрояване към дъното на УПИ, което покрива
съществуваща плътна ограда (чл. 42, ал. 2 от ЗУТ).
За проектната сграда е предвидено подземно ниво по контура на УПИ IX-1657. Паркирането е предвидено в подземния етаж на проектната сграда.
По отношение на предвиденото с Частичен
застроителен план от 1993 г., одобрен със Заповед № 2587 от 06.12.1993 г., съгласно
заключението на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в ПИ 1657 - по КККР не съществуват сгради и постройки. Такива не са
отразени и в кадастралната основа, върху която е изработен процесният ПУП и
предходните изменения. По стари кадастрални карти в имота е съществувала
жилищна сграда, разположена на северната му граница, която към момента е
погинала.
Предвиденото
застрояване е свързано с прилежащите към запад парцел VIII-1943, 1659 и към изток -
парцел VI-1656.
Установява се, че във всички устройствени разработки, цитирани по-горе,
проектната застройка е била предвиждана като отделни сгради за всеки имот и
съответно свързани на калкан между двата имота - ПИ с идентификатор
63427.2.1657 и ПИ с идентификатор 63427.2.1658 (съгласно Заповед № 2587 от 06.12.1993 г. – с нея се одобрява Частичен
застроителен план от 1993 г. за
УПИ VII-1657,
1658, с който се
предвижда нова жилищна и обществена застройка в ПИ 1657 на калкан със
съществуващата сграда в УПИ VI-1656 и на
калкан с предвидената в ПИ 1658 застройка). Т.е.
не се изменя режима на застрояване.
Тъй
като по източната и западната граница на процесния УПИ IX-1657 има съществуваща
застройка в съседни имоти, според експерта, следва да се приеме, че има
установен свързан начин на застрояване и стените на новопредвиденото
застрояване към тези имоти са калканни.
2.2 Застрояване в ПИ 63427.2.1658
С настоящия План за застрояване не
се променя застрояването за ПИ с идентификатор 63427.2.1658.
Застрояването му се запазва като предвиденото в Частичен застроителен
план, одобрен със Заповед № 2587 от 06.12.1993 г.
С него е била предвидена нова жилищна застройка, а именно:
- Запазване на съществуваща 2-етажна сграда в ПИ с идентификатор 634 27.2.1658
по западната граница и
- Проектно застрояване между съществуващата сграда и границата с ПИ с
идентификатор 63427.2.1657 с височина от Н=+8,50м. Тази проектна застройка,
съгласно заповедта от 1993 г. е частично реализирана.
С Изменение на Плана за застрояване са предвидени следните показатели на
територията – „Смесена централна зона – Ц“: Плътност на застрояване - до 100%,
Коефициент на интензивност - до 5,0, Плътност на озеленяване - мин. 30%, Максимална
кота корниз - 15 м.
Експертът
установява, че в ПИ 1658 - по КККР съществуват:
Сграда
с ид. 63427.2.1658.1 - Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена
площ 83 кв. м, вид собств. Частна;
Сграда
с ид. 63427.2.1658.2 - Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 2, застроена
площ 30 кв. м, вид собств. Частна и
Сграда
с ид. 63427.2.1658.3 - Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена
площ 41 кв. м вид собств. Частна.
Съгласно заключението на вещото лице
по назначената СТЕ, по ЧЗП, одобрено със Заповед № 2587/06.12.1993 г. ПИ 1658 и ПИ 1657 са в общ парцел
VII-1657, 1658.
Застройката предвижда запазване и
надстрояване на съществуващата в ПИ 1658 жилищна сграда и изграждане на
допълнителни жилищни и обслужващи сгради и постройки по границите между двата
поземлени имота и по границата с източно разположения парцел VI. Предвиденото
застрояване не е реализирано.
3. Работен устройствен план /РУП/ за УПИ IX-1657
С
настоящия РУП са определени:
-
Очертанието на основните етажи на проектната сграда и
отстоянията от имотните граници;
-
Силуети, изясняващи максималните височини, формата и
наклона на покривите и броя на етажите на проектната сграда.
При
разработването на силуетите са отразени както съществуващите сгради, така и
силуетите на сградите, съгласно действащи планове с посочени съответни заповеди
за одобрението им.
Решението
на източната фасада на проектната сграда е съгласно чл. 74, ал. 2 от Наредба №
7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
Към
документацията са разработени и част геодезия, както и схеми по електро и ВиК
инсталации.
Правни изводи
Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес да оспори процесната заповед в качеството си на заявител,
направил искане за одобряване на процесния ПУП, в законоустановения 14-дневен
срок от връчване на заповедта.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата и за основателна, по следните
съображения:
На първо място, съгласно
императивното изискване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
безусловно приложима по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт следва да
съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са
необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на
фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено
нарушение, водещо до отмяна на административния акт като незаконосъобразен, тъй
като се препятства съдебния контрол. Обратно, макар и да е административнопроизводствено
нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание
за издаването му, не е съществено такова, но при условие, че актът съдържа
фактическите основания за издаването му.
В случая, в оспорената заповед макар
и формално да са изложени пространни мотиви за постановения отказ, настоящият съдебен
състав счита, че всъщност липсват фактически основания за отказа на органа да
одобри въпросния проект. Реално липсват каквито и да било фактически
съображения, въз основа на които органът е заключил, че за да бъде одобрен
процесния проект на ПУП, в частта за изменение на ПУП-ПЗ, е необходимо и изричното
писмено съгласие на собствениците на ПИ с идентификатор 63427.2.1658, който е
другият имот, освен този на жалбоподателя, включен в УПИ VII-1657, 1658, кв. 240 по кадастралния план на гр.
Русе, съгласно разпоредбата на чл. 134, ал.2, т. 6 от ЗУТ. АО не е посочил защо счита, че с одобряването на настоящия проект, част
изменение на ПУП-ПЗ, съществено ще се засегне техния имот, с оглед на което и е
приел, че за одобряването на процесния ПУП, част изменение на ПУП-ПЗ, е
необходимо и тяхното съгласие.
С оглед трайната съдебна практика, не
е налице неспазване на установената форма на административния акт, ако
фактическите основания послужили за издаването му, се съдържат в друг акт,
който е част от законово определената процедура по издаването му, което в
процесния случай не е така. Такива фактически основания не се съдържат в нито
един от документите, съставляващи административната преписка, поради което
съдът е възпрепятстван да прецени налице ли са предпоставките по чл. 134 от ЗУТ
за постановения отказ. Заместване и попълване в обжалвания административен акт
на липсващи части, в случая мотиви от фактическа страна, от съда и в съдебната
фаза на производството е недопустимо, тъй като фактическата обосновка е изцяло
в прерогативите на издаващия акта орган.
След като липсва мотивировка,
изразяваща се в непосочване на фактическите основания за издаването й, то
заповедта е постановена при неспазване на установената от закона форма и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с
императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал.
2, т. 4 от ЗУТ. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед
съставлява липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение.
Допуснатото от административния орган
нарушение на административнопроизводствените правила само по себе си е
достатъчно основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, без да се разглежда спора по същество.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви, респ. при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е налице
пречка за преценка на съответствието й с материалния закон и целта на закона –
отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да
бъде отменена.
За пълнота на изложението, следва да
се посочи също, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалния
закон. Съображенията за това са следните:
Въз основа на събраните по делото
относими към казуса писмени доказателства безспорно се установява, че за ПИ с
идентификатор 63427.2.1657 - собственост на жалбоподателя и ПИ с идентификатор
63427.2.1658 -собственост на наследниците на Е. Я. И. - С.С.Д., М. Е. И. и Е.
Е. И., е бил отреден общ УПИ VII-1657, 1658,
в кв. 240, ЦГЧ на гр. Русе, съгласно Заповед № 2587 от 06.12.1993 г. на Кмета
на Община Русе, с която е одобрен ЧЗП.
В това УПИ са били предвидени нова
жилищна и обществена сграда в ПИ 1657 на калкан със съществуващата сграда в УПИ
VI-1656 и на калкан с предвидената сграда в ПИ 1658, както и запазване на
съществуваща 2-етажна сграда в ПИ 1658 и ново застрояване между посочената
съществуваща сграда и проектната сграда в ПИ 1657.
Сградата в УПИ VI-1656 е недвижима
културна ценност.
За кв. 240 са били одобрявани още два
ПУП-а: КЗСП, ЧЗП, ЧРП за УПИ VIII-1659, 1943 - Заповед № 1344 от 28.06.1994 г.,
с които се предвижда нова жилищна сграда на западната граница с процесния УПИ VII-1657,
1658. Сградата е
реализирана.
ЧЗП за УПИ IV-1654,
V-1655 и VI-1656
- Заповед № 257 от 13.02.1995
г., с който се предвиждат нови средноетажни сгради в трите имота, свързано
застрояване. Сградите в УПИ IV-1654 и в УПИ V-1655 са реализирани.
За времето от цитираните разработки
до момента са настъпили сериозни промени в общественоикономическите условия, в
нормативната уредба за устройственото и инвестиционното проектиране, както и в
инвестиционните намерения на настоящите собственици /конкретно жалбоподателя/,
въз основа на което е поискано изменение на действащия ПУП за УПИ VII-1657,
1658, кв.240, гр. Русе, съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Гореизложените факти не са спорни по
делото.
Приета е СТЕ, с която се установяват
и спорните факти, а именно:
- предвиденото в новообразувания УПИ
IX-1657 застрояване изисква ли съгласие на собствениците на ПИ с идентификатор
63427.2.1658, които изрично са възразили срещу одобряването на процесния ПУП и
- дали при образуването на УПИ
IX-1657 новата вътрешна регулационна линия е поставена в съответствие със
съществуващата граница на поземлени имоти с идентификатор 63427.2.1657 и
идентификатор 63427.2.1658, както изисква § 8, ал. 2, т. З от ПР на ЗУТ.
За
тази граница експертът е отговорил, че на място е налице материализирана
вътрешна граница, която се определя от сграда и ограда и новата вътрешна
регулационна линия съвпада
с тази ограда.
Относно това дали е приложима
разпоредбата на § 8, ал. 2, т. З от ПР на ЗУТ въпросът е правен, а вещото лице
дава само фактите.
В приобщената към делото
административна преписка се съдържа Обяснителна записка на част „Геодезия“, в
която е посочено като основание за изменение на действащия ПР именно
разпоредбата на § 8, ал. 2, т. З от ПР на ЗУТ (л. л. 45 и 46 от преписката).
По отношение на застрояването е
установено, че в част от УПИ VII-1657, 1658, в частност бивш имот 1658, е
извършено строителство на границата съгласно приложените от административния
орган книжа - разрешение за строеж. Сградата не е изпълнена в цялата й височина,
съгласно предвижданията на Заповед № 2587/06.12.1993 г. на Кмета на Община
Русе, доколкото устройствените показатели на всяка зона предвиждат само горните
граници. Същата обаче е допустимо да бъде запазена и новото застрояване е
съобразено с нея. В тази
връзка вещото лице уточнява в съдебно заседание, че новопредвиденото
застрояване се съобразява изцяло с наличното застрояване по имотната граница и
новообразувания „технически
калкан“ между двете сгради, при което се получават вече пълни характеристики на
калканни стени.
По въпроса дали новопредвиденото
застрояване по отказания за одобряване ПУП на вътрешната регулационна граница
е идентично с това по влязлата в сила Заповед № 2587 от 06.12.1993 г. на Кмета
на Община Русе, според експерта, е запазено
като разположение на границата, по същия начин покрива изцяло стената в
съседния имот, който има характеристиката на калкан, като не влошава и не засяга възможностите
за застрояване на същия съседен имот,
тъй като до голяма степен е предопределено от наличното вече застрояване, и в
тази връзка вещото лице сочи, че това е благоприятно решение и за двете
страни.
С приобщената към делото административна
преписка са приложени и два нотариални акта, легитимиращи заявителя и другата
страна в административното производство. При преценка на тези актове и във
връзка с изравняване на частите в УПИ VII-1657, 1658, съгласно ПР, чието действие
е прекратено, вещото лице е дало заключение, че няма промяна в площите.
Одобреният със Заповед № 2587 от 06.12.1993
г. на Кмета на Община Русе дворищно-регулационен план е предвидил два имота
1657 и 1658 да бъдат обединени в общ парцел по правилата на ЗТСУ (отм.) за
ниско строителство - до 3 етажа.
Съгласно чл. 29, ал. 1, изр. 1, ал. 3
и чл. 31, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) при малко етажно и средноетажно застрояване може
да се образуват общи парцели, които се отреждат със самия план и частите на
съсобствениците по образувани по регулация общи парцели са равни.
Видно от двете придобивни сделки,
както и от съществуващата ограда по имотната граница, материализирана частично със странична
стена на сграда и плътна ограда, реализирана по цялата дължина, дворищната регулация към датата на
влизане в сила на ЗУТ не е била приложена.
Прилагане на този план не е
последвало и в сроковете по § 6, ал. 2 и ал.4 от ДР на ЗУТ, което е обосновало
искането на жалбоподателя за одобряване на ПУП-ИПР на основание § 8, ал. 2, т. З
от ПР на ЗУТ.
Не се спори по факта, че документите за собственост на ПИ с
идентификатор 63427.2.1657 и ПИ с идентификатор 63427.2.1658 са съставени за
съответните поземлени имоти и не са описвани като съсобствени в общ УПИ.
Не е спорно и обстоятелството, че имотната граница между двата
имота не е премахвана и продължава да
съществува, материализирана на място от стена на сграда и ограда.
Установява се, че във всички устройствени разработки, цитирани по-горе, проектната застройка е била предвиждана като отделни сгради за всеки имот и съответно свързани на калкан между двата имота - ПИ с идентификатор 63427.2.1657 и ПИ с идентификатор 63427.2.1658. Т.е не се изменя режима на застрояване.
Планът предвижда за ПИ 63427.2.1657
да се обособи УПИ IX-1657 Жм, като регулационните линии минат по имотните
граници на ПИ 1657, а с останалите УПИ се запазват регулационните линии и към
улицата се запазва уличната регулация.
Горните
фактически установявания обосновават приложението на разпоредбата на § 8, ал. 2,
т. З от ПР от ЗУТ.
Съгласно
§ 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР
на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
Няма
съмнение, че в случая сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ са изтекли и
съответно е налице влязъл в сила план, който обаче не е приложен досежно
изравняване на частите в съответно образуваните дворищно регулационни парцели -
тази за възразилите собственици на ПИ с идентификатор 63427.2.1658 и на
жалбоподателя - ПИ с идентификатор 63427.2.1657.
В
тази връзка, съответно по правилата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, действието на
регулацията се прекратява, като обаче това не става служебно, а при отправено
такова искане. В този случай съгласно § 8, ал. 2, т. З от ПР ЗУТ собствениците
на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 3. поискат вътрешните регулационни линии
на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници
на поземлените имоти.
Във
връзка с установените предпоставки по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ съответно са били
налице и предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за поставяне на
вътрешните регулационни граници, каквато е и спорната граница, в съответствие
със съществуващите имотни граници на поземлените имоти, като от доказателствата
по делото се установява и че спорната граница е поставена в съответствие с
имотната граница като поставена, съобразно съществуващата на място граница,
която е такава и по кадастралната карта.
С
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-4204 от 21.12.2022 г.,
Кметът на Община Русе на основание чл. 214, т. 1 от ЗУТ и по аргумент на чл. 136,
ал. 1, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е отказал одобряване на
предложения ПУП-ИПРЗ.
Административният
орган е бил сезиран със заявление за наличието на предпоставки за издаване на
такава заповед по реда на § 8, ал. 2, т. З от ПР на ЗУТ.
Въпреки
това административният орган не се е произнесъл по заявлението, с което е бил
сезиран, а се е произнесъл на основание, с което изобщо не е бил сезиран - по чл.
134 от ЗУТ, а именно по искане за изменение на ПУП по общо съгласие на
заинтересованите страни.
Основанието
за изменение на регулацията по § 8, ал. 2, т. З от ПР на ЗУТ, за разлика от това
по ал. 2, т. 2, е самостоятелно, тъй като не попада в нито една от хипотезите
на чл. 134, ал. 1и2 от ЗУТ, а
промяната е само на вътрешните регулационни линии и изисква доказване
единствено на собствеността на искащия/те изменението върху придаден имот, за
който отчуждителното действие е отпаднало по § 8, ал. 1 от ЗУТ.
Предпоставките
на § 8, ал. 2, т. З ПР на ЗУТ са безспорно установени по делото, поради което
постановеният отказ е незаконосъобразен.
Административният
орган не е преценил основната и същностна разлика между въведените две основания
за изменение на ПУП и като е обсъждал предпоставките за изменение на ПУП по
общо съгласие на съсобствениците, каквато съсобственост не е налице на
основание § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ - между жалбоподателя и собствениците
на ПИ с идентификатор 63427.2.1658, поради прекратеното действие на ЧЗРП,
одобрен със Заповед № 2587 от 06.12.1993 г. на Кмета на Община Русе, в частта
на частичния план за регулация, органът се е произнесъл в нарушение на
материалноправни разпоредби.
Твърдението
в оспорената заповед, че е невъзможно да бъде одобрено едновременно изменение и
на ЗП и предложения РУП без съгласието на собствениците на съседния ПИ с
идентификатор 63427.2.1658, също е недоказано.
Видно
от данните по делото, собствениците на ПИ с идентификатор 63427.2.1658 са
реализирали частично одобрения със Заповед № 2587 от 06.12.1993 г. частичен
застроителен план, като на имотната граница между имоти 1658 и 1657 в границите
на УПИ VII-1657, 1658 са изградили сграда с по-малка височина от предвидената.
С изграждането на тази сграда на поставената по § 8, ал. 2, т. З ПР на ЗУТ
вътрешна регулационна линия на новообразувания УПИ IX-1657 е създаден калкан,
което покриване е задължително и не се изисква съгласието на собствениците на
калканната стена – съобразено е правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно
приетата и неоспорена СТЕ предвиденото в новообразувания УПИ IX-1657
застрояване е съобразено с реализираното частично застрояване в ПИ с
идентификатор 63427.2.1658 и по никакъв начин не засяга и не влошава
възможностите за застрояване, предвидени в новоприетия ОУПО.
Новопредвиденото
застрояване на вътрешната регулационна граница по отказания ПУП-ИПЗ възпроизвежда
изцяло застрояването по предходния ЧЗП за УПИ VII-1657,1658
и не влиза в противоречие с действащия ОУПО.
Застрояването
от 1993 г. е ниско на имотната граница между двата имота в УПИ VII-1657,1658,
което е запазено ниско и по новия ПУП за УПИ IX-1657 на установената
вътрешна регулационна линия. Застрояването от 1993 г. е било предвидено за две
самостоятелни сгради, допрени на калканните си стени, в новопредвиденото
застрояване е възпроизведено идентично ниско застрояване на калкан.
Единствената
разлика между ЧЗП от 1993 г. и проектното застрояване в нов УПИ
IX-1657 се състои в
това, че проектното застрояване предвижда височини от Н=+6,60 м. и Н=+8,50 м.
до Н=+12,00 м. Това предвиждане обаче е в съответствие с височини и съответни
отстояния, съгласно изискванията на действащите ЗУТ и Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съответно е и на
действащия ОУП на Община
Русе, приет с Решение № 304,
по Протокол №
14 от 19.11.2020г. на Общински съвет – Русе, обн. ДВ, бр. 3 oт 12.01.2021 г., който предвижда кв. 240 да е „Смесена централна зона – Ц“ с показатели на територията:
Плътност на застрояване - до 100%, Коефициент на интензивност - до 5,0;
Плътност на озеленяване - мин. 30%, Максимална
кота корниз - 15 м., като това е устройствена зона с преобладаващо
индивидуално и комплексно застрояване, съгласно чл. 26 от ЗУТ.
В
заключение следва да се приеме, че
законосъобразно е поискано да бъде одобрено изменение на плана за регулация за
УПИ VII-1657,
1658, с който се предвижда образуване на нов УПИ за ПИ с идентификатор
63427.2.1657 – чл.19, ал. 5 от ЗУТ – нов УПИ IX-1657, като вътрешната
регулационна граница между новообразувания УПИ за ПИ с идентификатор
63427.2.1657 и поземлен имот с идентификатор 63427.2.1658 се поставя в
съответствие със съществуващата имотна граница между ПИ с идентификатор 63427.2.1657
и ПИ с идентификатор 63427.2.1658.
Това, че като пропуск с предвижданията се обособява само УПИ IX-1657 и ПИ с
идентификатор 63427.2.1658 остава неурегулиран не съставлява съществено
нарушение на процедурата, допуснато от страна на жалбоподателя при изготвяне на
представения за одобрение проект на ПУП, нито се явява основание същият да не
бъде одобрен.
Няма законов текст, който да задължава собственикът на едното ПИ да
поиска урегулиране на имота и на другия собственик, макар и от техническа
гледна точка, а и от правна, според настоящия състав на съда, това да би било
по-удачно решение в дадения казус – да се поиска изменение на плана за регулация на две УПИ-та по
имотните граници.
Така, за да не съществува такава „устройствена дупка в плана“, другият
собственик също би могъл да поиска в една процедура по § 8 от ПР на ЗУТ,
неговият ПИ също да бъде урегулиран.
В случая не следва да е налице
съгласие на собствениците на двата имота, а е достатъчно искане от страна на
собственика, на който и да е от двата имота.
Всеки собственик може да поиска
вътрешните регулационни граници да бъдат поставени в съответствие със
съществуващите граници на поземлените имоти.
Още повече, че обикновено нереализирането
и неприлагането на предвиждането по ПУП е в резултат именно на нежелание или
непостигане на съгласие от страна на заинтересованите да уредят сметките си,
следователно това несъгласие от страна на собственици на единия от имотите не
може да препятства упражняване на правото на собственик на другия да упражни
правото си по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.
Налице са предпоставките на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за одобрение на промяната в
регулационния план в смисъл обособяването на УПИ по имотните граници на два
имота, обединени преди в един общ парцел.
Спрямо релевантните факти настоящата
инстанция намира, че административният орган неправилно е приложил материалния
закон, постановявайки процесния отказ.
Установява се по делото, че съгласно
ЧЗП от 1993 г. е предвидено застрояване в общия УПИ, както следва:
-
нова
жилищна и обществена застройка в ПИ 1657 на калкан със съществуващата сграда в
УПИ VI-1656 и на калкан с предвидената в
ПИ 1658 застройка;
-
запазване
на съществуваща двуетажна сграда в ПИ 1658 и ново застрояване между упоменатата
съществуваща сграда и проектната сграда в ПИ 1657.
С процесния проект за изменение на
плана за застрояване в общия УПИ, както следва:
Проектно застрояване в ново УПИ IX-1657
Застрояването се предвижда свързано с
предвиденото в ПИ с идентификатор 63427.2.1658 застрояване с височина от
Н=+8,50 м., в съответствие с ЧЗП, одобрен със Заповед № 2587/06.12.1993 г.
Застрояването се предвижда свързано със съществуващата сграда в УПИ VI-1656
с височина от Н=+6,60 м. и в съответствие с ЧЗП, одобрено със Заповед № 257 от
13.02.1995 г.
Проектното застрояване в нов УПИ IX-1657 е предвидено да е съответно с
височини от Н=+6,60 м. и Н=+8,50 м. до Н=+12,00 м.
Предвижда се застрояването да е с височини и съответните отстояния,
отговарящи на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони от 22.12.2003г.
Т.е. единствената разлика с ЧЗП от
1993 г. се състои в това, че проектното застрояване предвижда височини от
Н=+6,60 м. и Н=+8,50 м. до Н=+12,00 м. Това предвиждане обаче е в съответствие
с действащия ОУП на Община
Русе, приет с Решение № 304,
по Протокол №
14 от 19.11.2020 г. на Общински съвет – Русе, обн. ДВ, бр. 3 oт 12.01.2021 г., както беше посочено и по-горе в мотивите
на настоящия съдебен акт.
Видно е от всички данни по делото, че
изменението на Плана за застрояване на практика не касае ПИ с идентификатор
63427.2.1658, като изрично е посочено, че с
План за застрояване не се променя
застрояването за ПИ с идентификатор 63427.2.1658. Застрояването му се
запазва като предвиденото в Частичен застроителен план, одобрен със Заповед №
2587 от 06.12.1993 г. С него е била предвидена нова жилищна застройка, а
именно: Запазване на съществуваща 2-етажна сграда
в ПИ с идентификатор 634 27.2.1658 по западната граница и Проектно
застрояване между съществуващата сграда и границата с ПИ с идентификатор
63427.2.1657 с височина от Н=+8,50 м. Тази проектна застройка, съгласно
заповедта от 1993 г. е частично реализирана.
Тъй като промяната в застрояването на
практика касае само новообразувания УПИ IX-1657, в който се предвижда застрояването да е с
височини съответно от Н=+6,60 м. (което е в съответствие с
ЧЗП, одобрено със Заповед № 257 от 13.02.1995 г. спрямо съществуващата сграда в
УПИ VI-1656 с височина от Н=+6,60 м.) и Н=+8,50 м. (което е в съответствие с
ЧЗП, одобрен със Заповед № 2587/06.12.1993 г. спрямо ПИ с идентификатор
63427.2.1658) до Н=+12,00 м. (което пък се явява в съответствие с действащия ОУП на Община Русе, приет с Решение №
304, по Протокол № 14
от 19.11.2020 г. на Общински съвет – Русе, обн. ДВ, бр. 3 oт 12.01.2021 г.), неправилно в обжалваната заповед като
правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като в случая съгласие на други
лица – собствениците на ПИ с идентификатор 63427.2.1658 не е необходимо, предвид факта, че,
както беше посочено вече, промяната в застрояването в новообразувания УПИ IX-1657 по никакъв начин не засяга техния
имот.
На тази плоскост незаконосъобразен е
изводът на административния орган, че за процесния проект за Изменение
план за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) на УПИ VII-1657,
1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ, гр. Русе е следвало да бъде дадено изрично
писмено съгласие на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ от собствениците на
ПИ с идентификатор 63427.2.1658.
Предвиденото застрояване, свързано
със съседните имоти е допустимо, като по този начин се съобразява с правилото
на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ.
Първо, както беше посочено и по-горе
в настоящото изложение, такова съгласие не е необходимо в процедурата по § 8,
ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Производството може да бъде инициирано от всеки един от
собствениците на двата ПИ. Той може да поиска отделянето на неговия имот в
самостоятелно УПИ от общото УПИ, като, както беше посочено, той няма задължение
да поиска урегулирането и на другия имот.
Второ, такова съгласие не е
необходимо и по отношение промяната в плана за застрояване, тъй като
предвижданията на проекта за изменение на ПЗ изобщо не засягат този съседен ПИ,
засягат само новообразуваното УПИ, собственост на жалбоподателя, като
застрояването в него се явява съобразено изцяло както с ЧЗП от 1993 г. по
отношение ПИ с идентификатор
63427.2.1658,
така и със сега действащия ОУП на Община Русе по отношение на предвиденото с
проекта застрояване с височина до 12,00 м.
Предвид
всичко изложено дотук, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява
основателна и доказана и като такава, следва да се уважи.
Оспорената
заповед следва да бъде отменена, а преписката – върната на административния
орган за ново произнасяне по Заявление вх. № УТ-30-6 от 15.11.2021 г. от
„ВОЛТОК“ ЕООД, съгласно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
По разноските
С оглед изхода на спора, и
като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира искането за
разноски, направено от процесуалния представител на оспорващия за основателно. Същите
са в общ размер на 2 050 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса за
образуване на дело (л. л. 11 и 12 от делото), 1 500 лева заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие (л. 10 от делото) и 500 лева депозит вещо лице (л. л. 50 - 52 от
делото). С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвидения в
Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 8, ал. 2, т. 1 –
минимален размер от 1 250 лева, неоснователно се явява възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е договорено и заплатено в размер на 1 500 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-01-4204 от 21.12.2022 г. на Кмета на Община
Русе, с която на „ВОЛТОК“ ЕООД, със седалище: гр. Русе е отказано одобряване на
проект за Подробен устройствен план – Изменение план за регулация и застрояване
и Работен устройствен план на УПИ VІІ-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ, гр.
Русе.
ВРЪЩА административната преписка на кмета
на Община Русе за ново произнасяне по Заявление вх. № УТ-30-6 от 15.11.2021 г. на
„ВОЛТОК“ ЕООД, съгласно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на „ВОЛТОК“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Духовно възраждане“ № 26, ап. 25, представлявано от В. К. Г., направените в
съдебното производство разноски общо в размер на 2 050 лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия: