Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Р.Стоев като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 5052 по описа
на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от В.К.В. срещу Прокуратурата на Република България, с
която е предявил обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98
от 2012 г. ДВ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по
чл.201, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила
на 10.04.2014 г. присъда. Твърди, че през 2007 г. по жалба на Р.Р.К.-М.в
качеството й на управител и собственик на ЕТ „К.-Р.-М.“ е било образувано
наказателно производство срещу ищеца-ДП № 5229/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР,
пр.пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП. Твърди, че за образуваното срещу него
дело разбрал през месец януари 2010 г. при задържането в КАТ-СДВР и
впоследствие е бил отведен в 03 РУ-СДВР, където бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.201, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
първоначално бил обвинен, че присвоил чужди вещи, поверени му да ги пази.
Твърди, че на 06.01.2011 г. бил привлечен за престъпление по чл.201, пр.2, вр.
с чл.26, ал.1 от НК, за това че присвоил чужди пари, поверени му да ги пази, за
което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години, като
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и
да го лиши от права по чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 от НК. Твърди, че след
приключване на досъдебното производство било образувано н.о.х.д. № 3247/2011 г.
въз основа на внесен обвинителен акт, по което дело били проведени няколко
заседания и с Присъда ищецът бил признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година,
чието изпълнение е отложено за срок от три години. По подадена от ищеца жалба,
било образувано в.н.о.х.д. № 2956/2013 г., като с Присъда от 10.10.2013 г.
съставът на СГС отменил първоинстанционната присъда и оправдал ищеца по
повдигнатото му обвинение. Ответникът протестирал присъдата и било образувано к.н.д.
№ 119/2014 г. на ВКС, по което с решение от 10.04.2014 г. е оставена в сила
постановената от второинстанционния съд присъда.
Поддържа се, че вследствие на
воденото срещу ищеца наказателно производство, получил психически и нервен
срив, появили се сериозни здравословни проблеми. Твърди се, че ищецът страда от
постоянно безсъние, често повтарящи се депресии и постоянно безпокойство. През
периода на наказателното производство ищецът не можел да работи нормално и бил
лишен от възможността да се издържа, бил принуден да взема парични заеми,
изпитвал чувството, че целият му живот е дамгосан.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на
повдигнатото срещу него незаконно обвинение, сумата от 5 500 лв.-обезщетение за
претърпените имуществени вреди, равняващи се на стойността на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение за защита пред различните инстанции, както и
сумата от 10 000 лв.-имуществени вреди-пропуснати ползи, поради невъзможност на
ищеца да започне работа, поради висящо наказателно производство за длъжностно
престъпление, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2007 г. до
окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника Прокуратурата на
Република България на 05.06.2019 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 27.06.2019 г. е постъпил отговор от ответника.
Прави възражение за недопустимост
на претенцията, поради обстоятелството, че вземането на ищеца е погасено по
давност. Това възражение обаче е по съществото на спора, а не по неговата
недопустимост.
Поддържа, че оправдателната
присъда е влязла в сила на 10.04.2014 г. и вземането за главница се е погасило
с общата петгодишна давност на 10.04.2019 г., а исковата молба е подадена на
12.04.2019 г.
Възразява срещу размера на
претендираното обезщетение с твърдението, че е завишен.
Оспорва алтернативно исковата
претенция за претърпени неимуществени вреди като недоказана.
Заявява възражение, че вземането
за лихви е погасено с изтичането на 3 годишна давност.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира разноски,
включително за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображения изложени в
отговора срещу исковата молба. Заявява възражение по чл.78, ал.6 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С
постановление от 13.04.2007 г. на Прокурор при СРП е отказано образуване на
досъдебно производство, отменено с Постановление от 02.07.2007 г. на Прокурор
при СГП. Въз основа на постановление от 13.07.2007 г. на Прокурор при СРП е
извършена допълнителна проверка, в резултат на което на 25.10.2007 г. е
започнало ДП № 5229/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр.№ 13251/2007 г. по
описа на СРП, срещу В.К.В. за извършено престъпление по чл.201, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
По
досъдебното производство са извършени разпити на свидетели, допуснати
експертизи и със заключително постановление от 29.02.2008 г. дознанието е
предадено на СРП с мнение за спиране на основание чл.244, ал.1 НПК. С
постановление от 17.06.2008 г. прокурорът е указал извършването на конкретни
процесуално-следствени действия. На 10.11.2008 г. дознанието е изпратено на
Прокуратурата отново с мнение за спиране, предвид ненамирането на В., а на
17.12.2008 г. отново върнато на разследващите органи.
На
02.02.2009 г. досъдебното производство е изпратено на СРП с мнение за спиране и
отново върнато на 10.03.2009 г. за извършване на процесуално-следствени
действия.
След
поредното изпращане на Прокуратурата на 04.11.2009 г. с мнение за спиране,
наказателното производство е спряно с постановление на прокурор при СРП от
01.12.2009 г. и на същата дата отново е възобновено.
На
08.02.2010 г. ищецът В. е привлечен в качеството си на обвиняем за извършено
престъпление по чл.201, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и спрямо него е взета
мярка за неотклонение „Подписка“. В същият ден е разпитан в това му качество.
Предявено е разследването. На
27.12.2010 г. ищецът В. отново е привлечен в качество си на обвиняем за
престъпление по чл.201, пр.2, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това постановление му е
предявено на 06.01.2011 г., когато е разпитан и в качеството му на обвиняем. На
10.01.2011 г. е предявено разследването и изпратено на СРП с мнение за
предаване на съд на обвиняемия.
На
23.02.2011 г. и въз основа на внесения в съда обвинителен акт, срещу ищеца в
качеството му на подсъдим е образувано н.о.х.д. № 3247/2011 г. по описа на СРС,
НО, 108 състав. По това дело са проведени общо седем открити съдебни заседания
съответно на: 25.10.2011 г., 21.02.2012 г., 10.05.2012 г., 28.06.2012
г.,25.10.2012 г., 29.11.2012, 12.03.2013 г., като на всичките ищецът се е
явявал лично и с адвокат-негов защитник. С Присъда от 12.03.2013 г. ищецът е
признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Срещу така
постановената присъда е подадена жалба и образувано в.н.о.х.д № 2956/2013 г. по
описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав. Проведено е едно открито съдебно
заседание на 10.10.2013 г., приключило с Присъда от същата дата, с която е
отменена присъдата на СРС, а ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения.
Така
постановената оправдателна присъда е протестирана от ответника, въз основа на
който протест е образувано к.н.д. № 119/2014 г. по описа на ВКС, НО, трето
отделение, по което на 13.02.2014 г. е проведено заседание, на което ищецът е
присъствал лично, а на 10.04.2014 г. е постановено Решение № 70, с което е
оставена в сила Присъда от 10.10.2013 г. по в.н.о.х.д № 2956/2013 г. по описа
на СГС, НО, ІІ въззивен състав.
По делото и
като писмено доказателство е приета разписка, с която адвокат К.Г.Ч.
удостоверява, че към дата 10.04.2019 г. е получил от В.К.В. сумата от общо 5500
лв., представляваща направени от него разноски по ДП № 5228/2007 г. по описа на
03 РУ-СДВР, пр.пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП, по н.о.х.д.№ 3247/2011 г.
по описа на СРС, НО, 108 състав, по в.н.о.х.д. № 2956/2013 г. по описа на СГС, НО,
ІІ въззивен състав и по к.н.д.№ 119/2014 г. по описа на ВКС,НО, трети състав
разноски за адвокатски възнаграждения за защита и процесуално представителство
по делата.
Пред
настоящата инстанция са събрани показанията на майката на ищеца Р.К.Р., която
установява, че към момента на образуване на наказателното производство синът й
бил на 35 години и в много добро здравословно състояние. Впоследствие и след
образуване на производството, ищецът не искал да общува с никой, не излизал,
скарал се с приятелката си и се разделили. Много отслабнал с около 10-12 кг.
Преди работел като охранител, но след образуване на наказателното производство
нямал право да носи оръжие, поради което трябвало да премине към друга,
по-ниско платена работа.
Свидетелят Г.Л.К.установява,
че знае за воденото срещу ищеца наказателно производство, но незнаел как се
чувства, защото ищецът странял от него, станал странен. Спрял да се събира на
почерпка с приятели след футболни мачове, които традиционно провеждали в събота
и неделя.
По делото е
приета СПЕ от заключението на която се установява, че субективните преживявания
на ищеца във връзка с воденото срещу него наказателно производство, биха могли
да се квалифицират като продължителна ситуация на стрес, която е разклатила
социалното му и личностово функциониране. Към момента на проведеното за целите
на СПЕ психологическо изследване при ищеца е налице интегриране на събитието в
неговия живот, както и позитивно справяне с последиците му. Това се е случило
постепенно и поетапно, естествено в живота му и към настоящият момент той
функционира на добро социално и личностово ниво.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
против Прокуратурата на РБ иск е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в
случая се заключава в обвинение в извършване
на престъпление, за
което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приобщеното към доказателствата по настоящото дело н.о.х.д.
№ 3247/11 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В конкретния случай спрямо ищеца на 08.02.2010
г. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, отменена с определение на
съда от 12.03.2013 г., когато е постановена присъдата от първоинстанционния
съд.
На следващо място ищецът и с
ангажираните гласни доказателства установи и фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания -
негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения
непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти. Настъпването
на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради което
установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди -неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
С оглед
на горното искът се явява основателен.
По
размера на претенцията.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съгласно трайно установената съдебна
практика-конкретно при иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно
релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления-умишлени
или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част
от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното
се е отразило на ищеца- има ли влошаване на
здравословното му състояние, ако да-в каква
степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта се определя глобално-за всички претърпени
неимуществени вреди. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи
конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за
определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр. д. № 582/2018 г. на ІV г.
о., гр. д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр. д. № 1381/2010 г. на ІІІ г. о.
По делото са установени следните
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението:
На 08.02.2010 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 5228/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
13251/2007 г. по описа на СРП, по обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление по чл. 201, ал.1, пр.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, наказуемо лишаване от свобода до осем години, като
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и
да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6
и 7. На същата
дата по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение "Подписка",
която е била отменена на 12.03.2013 г. Процесното наказателно преследване срещу
ищеца е продължило 4 години 2 месеца и 2 дни, като е приключило на 10.04.2014
г. с влязла в сила оправдателна присъда. В рамките на процесното наказателно
производство ищецът е бил привличан като обвиняем и срещу него е внесен
обвинителен акт в съда, като ищецът се е явявал 9 пъти в съдебната фаза на
наказателното производство. Следва да се вземе предвид и факта, че с Присъдата
на СРС първоначално ищецът е бил осъден условно на лишаване от свобода за срок
от една година.
От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че вследствие на воденото срещу него наказателно
производство, ищецът се затворил в себе си, не искал да общува с никой, не
излизал, скарал се с приятелката си и се разделили, много отслабнал с около
10-12 кг., преминал на по-ниско платена длъжност, тъй като нямал право на
оръжие с оглед воденото срещу него наказателно производство, спрял да ходи на
събиранията с приятели след футболните мачове през уикендите. Установява се, че през периода на
наказателното производството, ищецът бил в продължителна ситуация на стрес,
която е разклатила социалното му и личностово функциониране, но към момента при
ищеца е налице интегриране на събитието в неговия живот, както и позитивно
справяне с последиците му. Към настоящият момент ищецът функционира на добро
социално и личностово ниво.
С оглед на съдебната практика и установените
факти, Софийският градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди е основателен в размер на 10 000
лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото
доказателства, с принципа на справедливост по чл.
52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпения от ищеца стрес.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв. и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен.
По отношение на
претенциите за имуществени вреди, същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По претенцията за
обезщетение в размер на 10 000 лв. за пропуснати ползи, поради
невъзможност ищецът да започне работа, предвид висящото производство за
длъжностно престъпление.
Съдът е
разпределил доказателствена тежест на ищеца по тази претенция, като му е
указал, че за нейната основателност следва да докаже главно и пълно какво е
работил, размерът на доходите, които е получавал преди образуване на
наказателното производство, както и че реално е имал възможност да започне
конкретна работа, но това му е отказано, поради образуваното срещу него
наказателно производство.
Въпреки така
подробно разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал нито
едно доказателство, установяващо който и да е от посочените по-горе факти,
поради което претенцията му подлежи на отхвърляне.
По отношения на
претенцията за обезщетение в размер на 5500 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски за един адвокат за различните инстанции и
разходите по многократните му явявания в досъдебната фаза и в съдебната фаза на
наказателното производство.
В тази връзка
ищецът е представил и по делото е приета разписка, удостоверяваща извършване на
разходи пет години след приключване на наказателното производство, а именно към
датата на подаване на исковата молба-10.04.2019 г.
Нито в ДП №
5228/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП, нито
в н.о.х.д.№ 3247/2011 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, нито във в.н.о.х.д. №
2956/2013 г. по описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав, нито пък в к.н.д. №
119/2014 г. по описа на ВКС,НО, трети състав, има представени договори за
правна помощ, удостоверяващи уговаряне между ищеца и неговия процесуален
представител адвокат К.Г.Ч. на конкретно адвокатско възнаграждение и неговия
размер. Единствено в ДП № 5228/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
13251/2007 г. по описа на СРП на л.265 е представено пълномощно от 09.02.2010
г., удостоверяващо процесуалните правомощия на адвокат Ч. да представлява
обвиняемия както по досъдебното производство, така и до неговото приключване
пред всички съдебни инстанции.
С оглед на горното
ищецът не доказа до приключване на наказателното производство 10.04.2014 г. да
е направил разноски за възнаграждение за един адвокат в претендирания размер,
поради което искът му се явява неоснователен и като такъв ще следва да бъде
отхвърлен.
По възражението на
ответника, че вземанията на ищеца по главните претенции са се погасили с
изтичане на петгодишната давност. Същото е неоснователно. Оправдателната
присъда е влязла в сила на 10.04.2014 г., от която дата вземанията на ищеца са
станали изискуеми и е започнала да тече петгодишната давност, която е следвало
да изтече на 10.04.2019 г. С подаването на иска по пощата на 10.04.2019 г.
ищецът е прекъснал течението на давността. Не е вярно, че искът е подаден на
12.04.2019 г., това е датата, на която исковата молба е входена в съответните
регистри на съда. Видно от пощенското клеймо, исковата молба е подадена на
10.04.2019 г. и по правилото на чл.62, ал.2 от ГПК, срокът не се смята за
пропуснат.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 10.04.2014 г.-това
е и денят на увреждането. Съдебната практика в тази посока е константна и
безпротиворечива, поради което претенция за лихви за периода от 25.10.2007 г.
до 09.04.2014 г. подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Основателно е възражението на
ответника, че част от вземането за лихви е погасено на основание чл.111, б.“в“
от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност, поради което искът за лихви за периода
от 10.04.2014 г. до 11.04.2016 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
С оглед на горното съдът присъжда
лихва върху главницата от 10 000 лв. за периода от 12.04.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските в процеса:
Ищецът е
заявил искане за присъждане на направените съдебни разноски в производството.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на
разноски и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в
размер на 10 лв. за заплатена държавна такса, както и за възнаграждение за един
адвокат.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Съдът осъжда ответника да заплати
на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Съдът намира, че на ищеца следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., доколкото до
този размер има надлежни доказателства, удостоверяващи уговарянето и
заплащането на конкретен размер. По делото е представен договор за правна
помощ, сключен между ищеца и адвокат Ч. на 10.04.2019 г., удостоверяващ
уговарянето на адвокатски хонорар в размер на 2500 лв., като договорът има и
характер на разписка, в частта в която удостоверява, че възнаграждението е
заплатено в брой. Съдът не кредитира разписката, удостоверяваща заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 3310 лв., доколкото същата е подписана
едностранно само от адвокат Ч. и не обективира договор между страните.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Предявени са три иска. Първият с
материален интерес от 50 000 лв., при който и на основание чл.7, ал.2, т.4
от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение, възлиза на сумата от 2030
лв. Съответно при материален интерес от 5500 лв.-сумата по т.3 е 605 лв., а при
материален интерес от 10 000 лв.-съответно 830 лв., или общо по трите иска
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 3465 лв., поради което
платеното адвокатско възнаграждение от 2500 лв. и за трите иска очевидно не е
прекомерно.
От общата сума за разноски 2510
лв., съдът присъжда сумата от 383,21 лв., която е съответна на уважената част
от иска /10 000 лв. при обща цена на исковете 65 500 лв./.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебната палата да заплати на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.К.В.,
ЕГН **********,*** сумата от 10 000 лв.
/десет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от
Прокуратурата на РБ обвинение по ДП № 5228/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР,
пр.пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП, по н.о.х.д.№ 3247/2011 г. по описа на
СРС, НО, 108 състав, по в.н.о.х.д. № 2956/2013 г. по описа на СГС, НО, ІІ
въззивен състав, по к.н.д. № 119/2014 г. по описа на ВКС,НО, трети състав, в
извършване на престъпление по чл.201, ал.1, пр.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 10.04.2014 г. Присъда от
10.10.2013 г., постановена по в.н.о.х.д № 2956/2013 г. по описа на СГС, НО, ІІ
въззивен състав, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от
12.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати разноски направени от ищеца в размер на 383,21 лв. /триста
осемдесет и три и 0,21 лв./.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 10 000 лв. /десет хиляди лв./, изразяващи се в пропуснати ползи,
поради невъзможност ищецът да започне работа, предвид висящото производство за
длъжностно престъпление, както и за заплащане, както и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5500 лв. /пет хиляди и петстотин
лв./, изразяващи се в направените от ищеца разноски за един адвокат за
различните инстанции и разходите по многократните му явявания в досъдебната
фаза и в съдебната фаза на наказателното производство.
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху присъдените
главници за периода от 25.10.2007 г. до 09.04.2014 г. като неоснователна, за периода
от 10.04.2014 г. до 11.04.2016 г. като погасена по давност на основание чл.111,
б.“в“ от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: