№ 746
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503677 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 286335/02.12.2020 г. от „КНМ Груп“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Я. – ВАК, срещу Решение № 261408/25.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 4935/2020 г. по описа на ВРС, VII състав, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, срещу К. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, иск за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер от 370 (триста и седемдесет) лева - получена и неотчетена от
ответника сума, представляваща продажна цена по договор за цесия от 19.05.2015 г.,
сключен между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, по който
ответникът е действал като пълномощник на цедента съгласно пълномощно от 04.07.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 19.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 284, ал.
2 ЗЗД.
В жалбата се излага, че първоинстанционното решение е неправилно, като е
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че парите
представляват родово определена вещ и родът не погива, като за ответника, в качеството му
на пълномощник, е налице задължение да предаде същото количество парични средства на
упълномощителя си, дори конкретно получената по договора за цесия сума вече да не се
намира в негово държане. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са
налице предпоставките на чл. 40 от ЗЗД по отношение на представения от ответника Анекс.
Оспорват се изводите за настъпила новация по силата на процесния Анекс.
1
Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което
да бъде уважена изцяло исковата претенция.
В законоустановения срок въззиваемият К.Т., чрез адвокат П.Г. – ВАК, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излагат се аргументи относно правилността на
обжалвания съдебен акт. Изтъква, че не е налице нито един от елементите на фактическия
състав на чл. 40 ЗЗД. Сочи, че твърдението, че въззиваемият е получил лично процесната
сума, остава недоказано. Излага, че недоказано остава още и съществуването на твърдения
договор за поръчка между К.Т. и „КНМ Груп“ ЕООД.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение. В условията на евентуалност,
моли за произнасяне по направеното възражение за прихващане.
Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивната страна.
В съдебно заседание въззивникът „КНМ Груп“ ЕООД, редовно призован, не се
представлява.
В съдебно заседание въззиваемият К.Т., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. П.Г., който заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа
депозирания отговор на същата.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Пълномощно от дата 04.07.2014 г., „КНМ Груп“ ЕООД е упълномощило
адвокат К.Т. да представлява дружеството по дела и по сделки с доставчици на
електроснабдителни и водоснабдителни услуги, да се разпорежда с всички вземания на
дружеството при условия, каквито пълномощникът намери за добре, да уведомява
съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съотвените вземания, както и
да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане с
всички вземания на дружеството. Посочено е още, че пълномощникът има правото да
получава всякакви суми, дължими по изпълнителни дела, по свободно избрана от
пълномощника банкова сметка или в брой, да договаря сам със себе си, както и с други лица,
които адвокатът също представлява, при каквито условия последният прецени. Отразено е,
че пълномощното не е ограничено със срок и следва да се тълкува изцяло и само в полза на
упълномощения.
Видно от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 28.04.2014 г. между С.М.Д.
(цедент), чрез адв. К.Т., и „КНМ Груп“ ЕООД (цесионер), чрез управителя Петър Колев,
дружеството-цесионер е придобило вземане на С.Д. от длъжника „Енерго-Про Продажби“
АД за сумата от 1445,79 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия за периода от 11.02.2010 г. до 09.08.2010 г., за обект с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура №
**********/12.08.2010 г., като вземането е придобито за цена от 1345,79 лева. В т. 3 на
договора страните се съгласяват, че горецитираната цена ще бъде платена изцяло и в брой от
цесионера на цедента в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора –
28.04.2014 г.
От Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 23.10.2014 г. между „КНМ Груп“
ЕООД (цедент), чрез пълномощника си К.Т., и „Интейк“ ЕООД (цесионер), представлявано
от управителя Диана Аджемова, е видно, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземането
си от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД на стойност 1445,79 лева, което цедентът е
придобил от абоната С.М.Д. с Договор за прехвърляне на вземане от дата 28.04.2014 г., за
2
цена от 1345,79 лева. В т. 3 на договора е отразено, че горепосочената цена е платена изцяло
и в брой от цесионера на цедента при подписването на договора, като същият служи за
разписка на извършеното плащане.
Видно от Споразумение към Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г.
между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, сключено между С.М.Д., „КНМ Груп“
ЕООД, двамата чрез пълномощника си адв. К.Т., и „Интейк“ ЕООД, представлявано от
Теодора Димитрова - управител, цената в размер на 1345,79 лв. за прехвърляне на
вземането, последното предмет на Договор за цесия от 28.04.2014 г. за дължима сума в
размер от 1445,79 лв. от „Енерго-Про Продажби“ АД, не е заплатена от „КНМ Груп“ ЕООД
на С.М.Д., като падежът настъпва на 28.10.2014 г. Към 23.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД е
завело гражданско дело по отношение на вземането - предмет на договора за цесия от
28.04.2014 г., но е в невъзможност да изплати задължението си към цедента С.Д. в срок до
28.10.2014 г., както и да заплаща възнаграждението на юрисконсултите и разноските по
делото, поради което и „Интейк“ ЕООД приема да встъпи като съдлъжник по задължението
и да го изплати на цедента на 28.10.2014 г. В замяна „КНМ Груп“ ЕООД се задължава да
прехвърли срещу цена от 50,00 лева вземането си от „Енерго-Про Продажби“ АД, която
продажна цена е дължима в срок от шест месеца от влизане в сила на решението по
заведеното гр. д. № 9800/2014 г. по описа на РС - Варна, XXXV състав. С.Д. заявява, че е
съгласен да получи дължимата му сума по договора за цесия от 28.04.2014 г. от „Интейк“
ЕООД, както и последното да встъпи като съдлъжник по договора за цесия, сключен с
„КНМ Груп“ ЕООД. „Интейк“ ЕООД приема да му бъде прехвърлено вземането от „Енерго
про Продажби АД от „КНМ Груп“ ЕООД в хода на висящ процес, като поема задължението
да финансира воденото съдебно дело пред първа и въззивна инстанция за своя сметка. „КНМ
Груп“ ЕООД, от своя страна, се задължава да прехвърли на „Интейк“ ЕООД вземането си за
платените от „Интейк“ ЕООД разноски по делото, включително разноските за
юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции, след установяването им по размер, с
последваща цесия за цена от 5,00 лева. Адвокат К.Т., в качеството си на пълномощник на
„КНМ Груп“ ЕООД връща (предава) на „Интейк“ ЕООД сумата от 1345,79 лева, за което
страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв. К.Т. на „Интейк“ ЕООД при
подписване на Споразумението, като същото служи за разписка за извършеното плащане.
Отразено е, че по силата на това Споразумение е изменен Договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 г., тъй като цесионерът „Интейк“ ЕООД е представляван при
сключването му от лице без представителна власт.
Видно от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 19.05.2014 г.
(действителтената дата, видно от материалите по делото и без спор между страните, е
19.05.2015 г.) между "КНМ Груп" ЕООД, действащ чрез пълномощник адв. К.Т., и „Интейк“
ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
свое вземане от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на сумата от 400,00 лева,
представляваща присъдени разноски по в.гр.д. № 964/2015 г. по описа на ОС -Варна, III
състав, за цена от 370,00 лева, която е удостоверено, че е платена изцяло и в брой от
цесионера на цедента при подписване на договора, като същият служи като разписка за
извършеното плащане.
Видно от Анекс към Договора за прехвърляне на вземане от 19.05.2015 г. между
„КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД от 19.05.2015 г., страните, позовавайки се на
сключеното на 23.10.2014 г. тристранно Споразумение между „КНМ Груп“ ЕООД, „Интейк“
ЕООД и С.Д., изменят уговорките за цесионната цена по горния договор от 370,00 лева на
5,00 лева, дължими в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението по гр. д. №
9800/2014 г. по описа на РС – Варна, XXXV състав. Посочено е, че адв. К.Т., в качеството си
на пълномощник на „КНМ Груп“ ЕООД, връща (предава) на „Интейк“ ЕООД сумата от
370,00 лева, като страните се съгласяват, че същата е платена изцяло и в брой от адв. Т. на
„Интейк“ ЕООД при подписване на Анекса, който служи за разписка за извършеното
плащане.
3
Видно от Разписка от 17.11.2015 г., С.М.Д. декларира, че е получил от адв. Т. сумата
от 2234,84 лева, представляваща присъдени суми по гр. д. № 9800/2014 г. на ВРС.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта - в
обжалваната му част.
Атакуваният съдебен акт е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същият е валиден. Постановен е при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустим.
По отношение на правилността на същия, съобразно уреденото в чл. 269, ал. 1, изр. 2-
ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В настоящия случай, предявената искова претенция черпи своето правно основание в
нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД. Обстоятелството, на което
дружеството-ищец основава иска си, е неотчетена сума, получена от ответника като
пълномощник по сделката, обективирана в Договор за прехвърляне на вземане, сключен на
19.05.2015 г.
На първо място, твърдението на въззиваемата страна, че договор за поръчка не е
сключван между същата и въззивното дружество, не може да бъде споделено от настоящия
състав. В случая не е наличен нарочен договор за поръчка, но се установяват фактически
действия на упълномощения по поемане на мандата, възложен с Пълномощно от дата
04.07.2014 г. С това поведение се изявява съгласие, довършващо неформален договор за
поръчка. От Пълномощното се установява съдържанието на мандатно правоотношение
между "КНМ Груп" ЕООД и въззиваемата страна. В този смисъл, когато довереникът
действа от името и за сметка на доверителя, правата и задълженията по сделки с трети лица
възникват директно в имуществената сфера на втория така, както са договорени от
довереника, при което последният дължи отчет. Следва да се посочи, обаче, че изложеното
намира приложение не само по отношение на горецитирания Договор, но и по отношение на
предходните и последващи сделки, сключени от пълномощника от името на доверителя.
Задължението на довереника да даде отчет включва, съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗЗД,
задължение да уведоми доверителя за изпълнението, и съгласно ал. 2 на същия член, да му
даде сметка и да предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. При
разглеждане на претенцията на доверителя, на изследване подлежат действията на
пълномощника, респективно поведението на страните в цялост, а именно възлагането на
мандат на пълномощника, отношенията, породили правата на доверителя, както и
последващите изменения на сключените сделки.
В конкретния случай, според съдържанието на сключеното тристранно Споразумение
от 23.10.2014 г., същото преурежда отношенията на страните по договорите за цесия от
28.04.2014 г. и от 23.10.2014 г. Както беше посочено по-горе, в него е признато, че
дружеството-цедент е в невъзможност да изплати задължението си към своя праводател,
4
както и да заплаща възнаграждението на юрисконсултите и разноските по делото, поради
което именно и „Интейк“ ЕООД приема да му бъде прехвърлено вземането на „КНМ Груп“
ЕООД от „Енерго-Про Продажби“ АД в хода на висящ процес, като поема задължението да
финансира воденото съдебно дело пред първа и въззивна инстанция за своя сметка. „КНМ
Груп“ ЕООД, от своя страна, като субституент, приема да уреди сметката по финансиране
на процеса, с последваща цесия за цена от 5,00 лева.
В процесния Анекс от 19.05.2015 г. страните изменят уговорките за цесионната цена
по Договор за прехвърляне на вземане от 19.05.2015 г. изцяло съобразно съдържанието на
тристранното Споразумение. В съответствие с промяната в посочените сделки, респективно
промяна в материалното право, отпада и основанието за отчет на процесната сума по
мандата, тъй като същата следва да се разглежда като получена престация на отпаднало
основание, подлежаща на връщане на платеца, а не като престация, получена за чужда
сметка.
Във връзка с горното, следва да се има предвид, че доводите на въззивника за
недействителност на процесния Анекс на основание чл. 40 от ЗЗД, тъй като представителят
е договарял във вреда на представлявания, са неоснователни. Фактическият състав,
пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои от два елемента: обективен -
договорът да е във вреда на представлявания, което се преценява към датата на сключването
му; субективен - споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на
представлявания.
Съдът счита, че в случая не е налице нееквивалентност на договорените престации.
Вземането за съдебни разноски не е било придобито от въззвиника чрез извършване на
разходи (видно от уговорките в тристранното Споразумение), поради което не може да се
потвърди тезата за накърняване на интересите му с промяната на цената на цесията от
370,00 лв. на 5,00 лв. С оглед на поетото задължение от страна на „Интейк“ ООД за
заплащане на разноските по воденото от „КНМ ГРУП“ ЕООД дело (включително за
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции), договореното насрещно задължение
на „КНМ ГРУП“ ЕООД да прехвърли на „Интейк“ ООД възникналото си вземане за същите
тези разноски на цена от 5,00 лева не може да бъде възприето като увреждане на
икономическото положение на цедента, тъй като, за да води съдебен процес, той е ползвал
чужди средства, подлежащи на възстановяване.
В този смисъл, не е налице фактическият състав на чл. 40 от ЗЗД, тъй като не е
установена една от предпоставките му, а имено да е нанесена вреда на представлявания. Без
наличие на обективно увреждане, твърденията за мотив или пряка цел за увреждане на
представлявания не подлежат на обсъждане. Като е съобразил отчета си с валидно
сключеното от името на довереника съглашение, доверителят не е допуснал нарушение на
задълженията по мандата.
По горните съображения, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от делото, на въззиваемия се следват разноски за защита във
въззивното производство по неоснователна въззивна жалба. Същият претендира разноски в
размер на 300,00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261408/25.11.2020 г., постановено по гр. дело №
4935/2020 г. по описа на ВРС, VII състав.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, да заплати на К. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, партер, сумата от 300 лв. (Триста
лева), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6