О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
10.12.2018 г., гр.
Бургас
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На десети декември две
хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 9025 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.Г.Т., адрес в гр. Варна, против „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ със седалище в гр. София, с която се претендира
установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружеството сумата от 14 647. 33 лева, съгласно изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 94/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък, за събирането на
която е образувано изпълнително дело
679/2016 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова,
която е депозирана пред Районен съд – Варна, като по нея е образувано гр.д. №
11458/2018 г. по описа на Варненския районен съд. С определение от 06.11.2018 г. съдът е
оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на делото и
изпращането му по подсъдност на Районен съд- София, като го е прекратил и
изпратил по подсъдност на настоящия съд, позовавайки се на разпоредбата на чл.
113 от ГПК.
Съдът
намира, че така извършените действия не намират опора в закона, поради което и
счита, че следва да повдигне препирня за подсъдност. Съгласно чл. 113 от ГПК исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Действително
съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК въпросът за местната подсъдност по чл. 113 от ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание. В случая особената местна подсъдност по този текст е установена в
полза на потребителя и се прилага във всички случаи когато е предявен иск,
произтичащ от правата уредени в Закона за защита на
потребителите. Приложимостта на чл. 113 от ГПК
се определя от характера и вида на предявения иск, който за да бъде
потребителски следва да произтича от уредените изрично възможности за това в Закон за защита на
потребителите. В конкретния случай, видно от фактическите
обстоятелства и искането, с което е сезиран първоинстанционния
съд, това не е така. Ищецът не търси защита на свои права срещу ответника въз
основа на специалния закон /ЗЗП/, а отрича наличието на изпълняемо
срещу него негово право, черпейки доводи от общия закон ЗЗД. Т.е в случая
въобще не се касае до иск на потребител
за да е приложима нормата на чл. 113 от ГПК. Поради и това съдът намира, че
Варненският районен съд неправилно е изпратил делото по подсъдност на настоящия
съд, без да има правото служебно да повдигне въпроса за подсъдността на
основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 113 от от ГПК. Липсва и съответно възражение на ответника за изпращането на делото по
подсъдност на настоящия съд, за да се приеме евентуално, че на това основание
делото е изпратено на същия.
С
горните мотиви съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност пред
Бургаския окръжен съд, който да определи кой е местно компетентният съд да
разгледа и да се произнесе по депозираната искова молба.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 118, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява производството по гр.д. № 9025/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд.
Повдига спор за подсъдност пред
Окръжен съд – Бургас за определяне на местно компетентния съд, който следва да
разгледа и да се произнесе по исковата молба на С.Г.Т., адрес в гр. Варна,
против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ със седалище в гр. София, с която се претендира
установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружеството сумата от 14 647. 33 лева, съгласно изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 94/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък, за събирането на
която е образувано изпълнително дело
679/2016 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова,
която е депозирана пред Районен съд – Варна, като по нея е образувано гр.д. №
11458/2018 г. по описа на Варненския районен съд.
Определението
е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: