Решение по гр. дело №57022/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18398
Дата: 14 октомври 2025 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20241110157022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18398
гр. ********, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*********
при участието на секретаря **********
като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №
20241110157022 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 128 от КТ и чл. 220 от КТ.

Ищеца Д. И. Д. с ЕГН **********, от *******, твърди в исковата
си молба, че сключил с ответното дружество безсрочен Трудов договор №
******* г., като приел да изпълнява длъжността „касиер-Изипей“, с
месторабота в гр. ********. Считано от датата на сключване на трудовия
договор – 01.02.2024 г., до 18.04.2024 г. ищеца работил на договорената
длъжност, като на 18.04.2024 г. работодателят му съобщил, че търговският
обект се затваря и трудовия му дооговор се прекратява. Впоследствие ищеца
проверил в регистрите на НАП и установил, че трудовия договор бил
прекратен още на 01.04.2024 г., без да му бъде връчена заповед за
прекратяване на трудовото правотношение. За периода, през който ищеца е
положил труд по сключения договор, същия не получил договореното
възнаграждение в размер на 933 бева за месеците февруари и март, а също
така счита, че му се дължи и обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и
счита, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да заплати процесните суми,
като се претендират и сторените съдебни и деловодни разноски. В съдебно
1
заседание искът се поддържа.
Ответника ********, със седалище и адрес на управление гр.
********, ж.к. ******* представлявано от управителя ****** А., в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, не
е представила доказателства, представлява се в
съдебното заседание по делото от управителя ***** А.,
който оспорва иска за едното възнаграждение, и твърди,
че не е връчено предизвестие, тъй като ищеца не се
появил на работното си място, моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Като взе предвид направените по делото искания и възражения,
както и представените доказателства, от фактическа страна съдът
приема за установено следното:
По делото не се спори между страните, а е видно и от представеният и
приет като доказателство по делото Трудов договор № ******* г., че между
ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение, като
ищеца приел да изпълнява длъжността „касиер-Изипей“, с месторабота в гр.
********. От приложената и приета като доказателство по делото справка от
регистрите на НАП се установява, че трудовия договор бил прекратен още на
01.04.2024 г., като оснавание за прекратяването е вписано чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ. Във връзка с оспорването на исковете с определение № 22866 от
24.05.2025 г. съдът е допуснал съдебно – икономическа експертиза, като е
назначил като вещо лице счетоводителят Г. А.. От вещото лице е постъпила
молба № 234201 от 03.07.2025 г., в която уводемява съда, че не е успял да се
свърже с ответника и не може да изготви експертизата и моли за нов
допълнителен срок. С протоколно определение от 07.07.2025 г. съдът, след
като е приел, че вещото лице е изпълнило изискванията на закона, а именно
чл. 197 от ГПК, е предоставил допълнителен двумесечен срок на вещото лице
Г. А. за изготвяне на експертизата, като му е указал да направи допълнителни
опити за свързване с ответното дружество. Със същото протоколно
оперделение на ответника е указано, че на основание чл. 161 от ГПК, че съда
ще приеме за доказани фактите относно които е назначил съдебно-счетоводна
експертиза при непредставяне на информацията и при невъзможност на
изготвяне на заключението в срок. След като съдът е установил, че
2
експертизата не е изготвена и представена по делото за съдебното заседание
на 06.10.2025 г., се е свързал с вещото лице Г. А., който е изложил устно, че е
успял да се свърже с ответното дружество по телефона, като му е било
обещано, че ще получи исканата информация, като впоследствие
неколкократно не е успявал да получи същата нито по електронен път, нито на
място, като в един момент връзката с абоната на посочените телефони е била
преустановена. С оглед горното съдът е постановил протоколно определение,
с което е обявил на страните, че при постановяване на решението по
настоящето дело ще приложи чл. 161 от ГПК, а именно ще приеме за доказани
всички изгодни за ищеца и неизгодни за ответника факти, които са обект на
съдебно-счетоводна експертиза, като самата съдебно-счетоводна експертиза е
заличена от доказателствата по делото
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Видно от трудовия договор, размера на трудовото възнаграждение за
месеците февруари и март 2024 г. възлиза на сумата в размер на 1 866 лева
/933 лева за месец февруари 2024 г. и 933 лева за месец март 2024 г./.
Съгласно чл. 220, ал. 1 от ГПК страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието, което в процесния случай е в
размер на 933 лева. С оглед горното съдът счита, че иска е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло, като ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати сумата в размер на 1 866 лева, ведно със законната
лихва от датата на падеж на всяко от двете трудови незаплатени трудови
възнаграждения до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 933 лева по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото право на присъждане на разноски има ищеца,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, но доколкото не са налице доказателства за реално
извършени такива, съдът няма да се произнася по този въпрос.
На осн. чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
3
заплати по сметка на СРС сумата в размер на 74, 64 лева – държавна такса
върху уважения оценяем иск по чл. 128, т. 2 от КТ и сумата в размер на 50
лева – държавна такса върху уважения оценяем иск по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление гр.
********, ж.к. ******* представлявано от управителя ****** А., да
заплати на Д. И. Д. с ЕГН **********, от *******, сумата в размер на 933
(деветстотин тридесет и три) лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месец февруари 2024 г., ведно със законната лихва от
датата на падеж съгласно чл. 4 от Трудовия договор – 15.03.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 933 (деветстотин
тридесет и три) лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение
за месец март 2024 г., ведно със законната лихва от датата на падеж съгласно
чл. 4 от Трудовия договор – 15.04.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 933 (деветстотин тридесет и три) лева,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазени
предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление гр.
********, ж.к. ******* представлявано от управителя ****** А., да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 74, 64 лева
(седемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
държавна такса върху уважения оценяем иск по чл. 128, т. 2 от КТ, и сумата в
размер на 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху
уважения оценяем иск по чл. 220, ал. 1 от КТ.

УКАЗВА на ********, със седалище и адрес на управление гр.
********, ж.к. ******* представлявано от управителя ****** А., че при
доброволно заплащане на присъдените държавни такси по сметка на
4
Софийски районен съд следва да представи по делото доказателство за това с
оглед избягване на допълнителни разноски и процедура по ДОПК за
принудителното им събиране.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5