Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 2614 по описа на
ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
1138,05 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/09.02.2018 г.
Ищецът
„Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б.Л.К.
за следните суми: 1 138,05 лева
/хиляда сто тридесет и осем лева и пет стотинки/ – главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 09.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.03.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата от 30,00
лева /тридесет лева/ - такси за извънсъдебно събиране на вземането за
периода от 11.03.2018 г. до 24.07.2018 г., сумата от 12,10 лева /дванадесет лева и десет стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 11.03.2018 г. до 24.07.2018 г., сумата от 25,00 лева /двадесет и
пет лева/, представляваща разноски в производството за държавна такса,
както и сумата от 50,00 лева
/петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
С влязло в
сила Определение № 1638/04.07.2019 г. по ч. гр. дело № 1274/2019 г. по описа на
РС Враца Заповед № 867/01.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1274/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Враца,
ГО, VII състав,
издадена в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу длъжника
Б.Л.К., ЕГН **********, е обезсилена в
частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите от 30,00 лева – такси за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 11.03.2018 г. до 24.07.2018 г. и от 12,10 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 11.03.2018 г. до 24.07.2018 г.
Срещу
издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение от страна на длъжника
по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за част от вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 09.02.2018 г. между ищеца, като кредитор, и Б.Л.К., като кредитополучател,
е сключен Договор за потребителски кредит № **********. Сочи се, че сумата,
предоставена по договора за кредит, е в размер на 600 лв., като общото
задължение по договора възлизало на сумата от 1390,95 лв. Твърди се, че ищецът
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 09.02.2018 г.
превело по банковата сметка на Б.К. сумата от 600 лв. Длъжникът поел задължение
да погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен
план, който бил неразделна част от договора. Били уговорени 24 погасителни
вноски в размер на 126,45 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 10-о число
на месеца. Длъжникът не изпълнявал точно поетите задължения, като погасил две
пълни вноски, последната от които с дата 26.04.2018 г., поради което договорът
бил прекратен автоматично от страна на ищеца. Сочи се, че крайният срок за
погасяване на кредита е изтекъл на 10.01.2019 г., поради което е настъпила
изискуемостта на цялото вземане. Сочи, че ответникът дължи погасяване и на
лихви за забава, такси и неустойки. Твърди се, че погасеният размер от
задължението възлиза на сумата от 253,86 лв., от която 252,90 лв. за погасяване
на част от номинала по заема и 0,96 лв. за погасяване на лихва за забава.
Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба и не е ангажирал становище до
приключване на устните състезания по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа
на попълнено от ответника К. искане за отпускане на потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № **********/09.02.2018 г. е сключен Договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № **********/09.02.2018 г. между „Профи Кредит
България“ ЕООД и ответника Б.К.. От договора се установява, че ответникът, като
кредитополучател, е получил от „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател,
потребителски кредит в размер на 600 лева. Кредитополучателят се задължил да
върне паричната сума на равни месечни вноски от по 66,40 лева за период от 11
месеца. В договора е уговорен годишен
процент на разходите 49,88%, годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на
ден 0,11% и общо задължение по кредита 730,40 лева. От потребителя е закупен
пакет от допълнителни услуги на стойност 660,55 лева, която сума се заплаща
разсрочено по 60,05 лева на месец. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на сумата от 1390,95 лева, а общият размер на
месечната погасителна вноска – 126,46 лева. Между страните е подписано и
допълнително споразумение за пакета от допълнителни услуги от 09.02.2017 г.
В Договора
за кредит е отбелязано /б. А от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи
условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. Г
от раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени:
безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма,
информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по
договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства
на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч.
последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от
допълнителни услуги и т. н. Ответникът е декларирал, че при подписване на
договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.
Съгласно
приетия по делото погасителен план, падежът на последна погасителна вноска е на
10.01.2019 г.
Представени
са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за потребителски
кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответника.
Представени
са погасителен план към договора и Стандартен европейски формуляр, подписани от
ответника К..
По делото е прието
и преводно нареждане за кредитен превод от 21.06.2019 г. /л. 37/, видно от
което на 09.02.2018 г. кредиторът е превел заемната сума от 600,00 лева по
банкова сметка *** К. в Търгавоска банка „Д“ АД. Номерът на банковата сметка е
посочен от ответника в договора за кредит и същият съвпада с номера от паричния
превод.
Представено
е уведомително писмо до Б.К. от ищеца, с което го уведомява за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Липсват отбелязвания върху
същото за неговото получаване. От представената към него разписка за доставянето
му се установява, че същото не е реално връчено на адресата.
Прието по
делото е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит
/л. 38/, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени две
погасявания по кредита – на 13.03.2018 г. и на 26.04.2018 г. на обща стойност
от 252,45 лв., отнесени за погасяване на първата и втората вноска по
погасителния план.
Други доказателства
в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
От „Профи
Кредит България“ ЕООД против Б.Л.К. е предявен установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1138,05 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/09.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1274/2019 г. по описа на РС
Враца. Предявеният установителен иск е допустим, подаден е в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца от неговото
предявяване.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ
се установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение.
Настоящият
съдебен състав намира, че в настоящия случай са спазени разпоредбите на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК.
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма
за действителност на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на сключването; вид на
предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия
размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер на ГПР,
както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на
договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на
потребителя. Договорът отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК за
подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора. При тези
констатации настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на
чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия процесен договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 09.02.2018 г.
По предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За
основателността на предявения установителен иск за главница в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит
България“ ЕООД и Б.Л.К. е възникнало облигационно правоотношение по процесния
договор за потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.
Наличието на
валидно сключен договор за потребителски кредит се установява по несъмнен начин
от събраните писмени доказателства. Доказа се по делото и фактът на реално
предоставяне на заемната сума на ответника, която е преведена по банкова
сметка, ***т – в този смисъл приетото по делото и неоспорено преводно нареждане
за кредитен превод.
Налице са и
предпоставките по чл. 12.3.1 от ОУ, съгласно която в случай че клиентът
просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер,
кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост на кредита с писмено
уведомление, изпратено до клиента. Видно от извлечението по сметка към договора
за потребителски кредит, ответникът е погасил задълженията си по кредита,
касаещи първата и втората вноска. К., чиято е тежестта да установи погасяване
на задължението си по кредита, не е ангажирал доказателства, от които да се
установява погасяването и на други вноски по кредита, освен сочените като
погасени от ищеца. Тоест, може да се направи извод, че към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда са били налице просрочени
повече от две вноски в пълен размер.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Тези изисквания са приложими
и към договорите за кредит, сключени с небанкови финансови институции, какъвто
е и дружеството – ищец. „Профи Кредит България“ ЕООД е финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства (както е в конкретния случай). Това определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
В случая,
видно от приложения към процесния договор погасителен план, последната 11-та
вноска по кредита е с падежна дата 10.01.2019 г. Т.е., към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.03.2019 г.
изискуемостта на целия кредит е била настъпила, поради което не е било
необходимо ответникът да е уведомяван за настъпила предсрочна такава. Към
датата на провеждане на устните състезания – 30.10.2019
г. е бил настъпил падежът на всички 11 погасителни вноски. Твърди се от ищеца,
че общо дължимата главница е в размер на 1138,05 лв.
В проведеното заповедно производство сумата е претендирана единствено като
главница, както се претендира и в настоящото производство като установителен
иск. Друго основание не е релевирано, не са предявени и кумулативно съединени
осъдителни искове за други суми. Установи се обаче от доказателствата по делото
(процесният договор и погасителен план към него), че реално предоставената на
ответника главница е в размер на сумата от 600,00 лв., като останалите суми до
претендирания общ размер представляват договорна лихва и възнаграждение за
допълнителен пакет от услуги, които обаче не са заявени в заповедното
производство отделно, не са предявени като самостоятелни искове и не са
докладвани като такива в настоящото производство (с отделни размери, периоди,
разпределена доказателствена тежест и т.н.). В случай че ищцовото дружество
претендира и сумите, представляващи договорна лихва и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, то имаше възможност в настоящото производство да
предяви допълнително два осъдителни иска, които да бъдат разгледани наред с
установителния иск за главница. Недопустимо е суми за договорна лихва и
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги да бъдат разглеждани като
установителни искове след проведеното заповедно производство, доколкото по ч.
гр. дело № 1274/2019 г. не са заявени такива отделни основания, отделни суми и
периоди. Заявителят по ч. гр. дело е посочил, че претендира сумата от 1138,05
лв. като главница, поради което
съдът е издал заповед за изпълнение съобразно направеното твърдение и искане.
Общо дължимата главница е в размер на сумата от 506,80 лв. /след извършено
погасяване на сумата от 93,20 лв. главница с първата и втората направени от
ответника вноски съобразно приетото по делото извлечение по сметка – л. 38/.
Ответникът К. не доказа да е извършил и други погасявания на задължението си,
поради което следва да се приеме, че претендираната главница се дължи в пълен
размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 29.03.2019 г. до окончателното погасяване
на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил
разноски в производството, поради което и такива не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество. В настоящото производство ищцовото дружество претендира следните разноски
по отношение на предявения установителен иск за главница: довнесена държавна
такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 2614/2019
г. в размер на 100,00 лв. Съразмерно с уважената част на иска за главница,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото
производство в размер на 55,66 лева (11,13 лв. държавна такса и 44,53 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен
диспозитив. В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както
следва: 25,00 лева – платена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част на иска за главница ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното
производство в размер на 32,21 лв., от които: 10,74 лева – държавна такса и 21,47
лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Б.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 506,80 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 09.02.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 867/01.04.2019 г.
по ч. гр. дело № 1274/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 1138,05 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Б.Л.К., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 55,66 лева - разноски в производството по гр. дело № 2614/2019
г. по описа на РС Враца съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата
от 32,21 лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1274/2019
г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съразмерно с уважената част от
установителния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: