Р
Е Ш Е Н И Е № 260144
Гр.Варна,
26.11. 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на трети
ноември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ С.
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
При участието на
секретаря Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 527 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от К.В.П., чрез адв.М., срещу решение №1022/20.12.2018г. по
т.д.№1427/2017г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за
установено, че дължи солидарно с В.П.С. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София,
сумите, както следва: 65 099.25 евро
- главница; 23 881.74 евро - лихва върху
просрочена главница за периода 23.06.2014 г.- 22.06.2017г.; 9 909.55 евро - наказателна лихва за
периода 23.06.2014 г. – 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница в размер на 65099.25 евро от датата на депозиране на
заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане, по Договор за
ипотечен кредит на физическо лице №TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс №
2/05.10.2012 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена Заповед
по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8507/2017 г. на ВРС, ХIX състав, както и е осъдена да заплати на „Уникредит Булбанк“
АД сумата от 7767,37 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 4229,08 лева, разноски в съдебното производство.
В жалбата се
твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо. Твърди се, че петитумът
на предявеният иск не съответства на издадената заповед за незабавно
изпълнение, тъй като не се претендира солидарно осъждане. Преминаването от
разделно към солидарно претендиране на вземанията, предмет на иска след
допълнителната искова молба и устно в съдебно заседание е недопустимо. Налице е
и въвеждане на допълнителни основания на предявените искове, които не са
въведени в заповедното производство, а именно подписаните анекси към договора
за кредит, ОУ и погасителния план към договора от 2008г. Въведено е и ново
основание, а именно, че въззивницата е подписала анексите чрез предоставеното
на баща й пълномощно.
В условие на
евентуалност се твърди неправилност на решението. На първо място се твърди, че
не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като същата не е
надлежно обявена на кредитополучателя, доколкото банката не е положена
дължимата грижа за издирване на всички негови адреси. Договора и анекса не
могат да я обвържат надлежно, тъй като излизат извън обема на представителната
власт дадена с пълномощното, въз основа на което са сключени – както за поемане
на солидарно задължение, така и за подписване на допълнителните споразумения -
анекси.
Твърди, че по
време на действие на договора банката е олихвявала дълга с лихва, която е определена
в отклонение от подписаните споразумения, като освен изменението на БЛП е
добавяла и надбавка – „премия“. Липсата на яснота за начина на определяне на
последната, както и за надлежно уведомяване на длъжниците за извършеното
увеличение прави клаузите за едностранно увеличение недействителни. При
доказано формиране на търсените по делото суми не по реда на договора, ищецът
следва да ангажира доказателства за изчисляване на размера на дълга съобразно
уговореното, но такива не са събрани.
Твърди още, че
вземанията по договора за кредит са станали предсрочно изискуеми на
24.06.2011г., поради което всички лихви до 23.06.2014г. са погасени по давност.
По същество се
претендира обезсилване на решението, а в условие на евентуалност отмяна на
същото изцяло или частично в оспорената му част, както и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София с писмен отговор, чрез адв.Д., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че не са
налице основания за обезсилване на решението поради недопустимост на
предявените искове, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба изрично
са посочени твърденията, на които са основани претенциите и това е
солидарността на задължените по договора лица. Произнасянето на съда е в
съответствие с въведените от ищеца твърдения. Всички останали твърдения за
недопустимост на исковете и въвеждане на нови твърдения са обсъдени от
първоинстанционния съд.
Неоснователни са
и възраженията за излизане извън обема на представителната власт по
предоставеното на В.С. пълномощно и оттеглянето му преди сключване на анексите,
тъй като тези възражения са разрешени с решението по т.д.№1833/2014г. на ВОС.
Изискуемостта на вземанията по договора за кредит е обусловена от спиране на
плащанията и същата е надлежно съобщена както на длъжника, така и на всеки един
от солидарните длъжници.
Неоснователни са
и възраженията за неравноправност и недействителност на клаузите на договора по
отношение на лихвите и тяхното увеличение, които са надлежно изследвани и
разгледани от първоинстанционния съд.
По същество моли
съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и му присъди
направените по делото разноски.
В останалата си
част, с която иска е отхвърлен, както
следва: - за сумата 745.73 евро, лихва за гратисен период за периода
20.01.2013 г. – 22.06.2017 г.; - за
лихва върху просрочена главница за разликата над 23 881.74 евро до
предявения размер 30156.63 евро и за
периода 20.01.2013 г.- 22.06.2014 г. и
– за наказателна лихва за разликата над 9909.55 евро до предявения размер 13626.63 евро и за периода 20.01.2013 г. – 22.06.2014 г. както и в
частта, с която „Уникредит Булбанк“ АД е осъдена да заплати разноски на К.В.П. решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
С определение,
влязло в сила, с което е прекратено въззивното производство по отношение на
солидарния длъжник В.П.С. решението по отношение на него е влязло в сила.
Съдът по
предмета на спора съобрази следното:
С оглед
субективните и обективните предели, очертани с въззивната жалба, предмет на
настоящето производство са предявени искове по чл.422 ГПК от „Уникредит
Булбанк“ АД за приемане за установено, че К.В.П. дължи, в условията на
солидарност сумите: - 65099.25 евро,
главница; 23881,74 евро, лихва върху
просрочена главница за периода 22.06.2014 г.- 22.06.2017 г.; ведно със
законната лихва върху претендираната главница в размер на 65 099.25 евро
от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното
изплащане; 9909.55 евро, наказателна
лихва за периода 22.06.2014 г. – 22.06.2017 г., всички дължими по Договор за
ипотечен кредит на физическо лице № TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс №
2/05.10.2012 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
8507/2017 г. на ВРС, ХIX с. Претендира присъждане на разноските по делото.
В исковата си молба
ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че е налице договор за ипотечен кредит №
TR73093180, по силата на който на В.С., в качеството на кредитополучател и Р С
и К.П., в качеството на солидарни длъжници е отпуснат кредит в размер на
66240.00 евро, по реда и при условията на сключения договор, както и, че сумата
по кредита е била усвоена, като твърди, че е налице частично погасяване на
задълженията по договора, като условията по договора са преуредени с Анекс №№
1/29.09.2011 г. и 2/05.20.2012 г. като относим към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост е Анекс № 2.Поради неизпълнението на т. 12 от Анекс №
2 и неплащането на дължимите вноски след 20.01.2013 г., банката обявила кредита
за предсрочно изискуем с изрично изявление до длъжниците, надлежно достигнало
до тях. Твърди, че датата на предсрочна изискуемост, предвид изявеното със
заявлението е датата, на която задълженията по кредита са станали предсрочно
изискуеми – 24.07.2013 година, но предвид последвалото във времето Тълкувателно
решение № 4/2014 година и дадените там разрешения, по-специално точка 18, се
прави евентуално твърдение за настъпване на предсрочната изискуемост, която
следва да се определи за установена към по-късната измежду двете дати, на които
са били връчени нотариалните покани към длъжниците, с които банката-заявител е
счела, че предсрочната изискуемост е настъпила, т.е датата е 12.05.2017 г., към
който момент е връчено изявлението на длъжника П..
С допълнителната
искова молба твърди, че уведомяването е надлежно извършено, чрез връчването на
нотариалните покани.
В срока по чл.
367, ал. 1 ГПК, ответницата К.В.П., депозира писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Позовава се на влязло в сила решение по
т.д. № 1833/2014 г., на ВОС, ТО, между страните, от което следвало, че за
периода 29.11.2013 г. (началото на
предходното заповедно производство) – 23.06.2017 г.
(началото на настоящото заповедно производство) не следва да се дължат договорни лихви за забава.
Счита, че не е налице съвпадение между основанието, на което е издадена
заповедта за изпълнение, с основанието по исковата молба, както и, че съобразно
чл. 15.4 от Анекс № 2, лихви за гратисен период и наказателни лихви не е
предвидено да се заплащат при предсрочна изискуемост. Оспорва надлежното
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост за длъжника В.С., поради
което счита, че не дължи сумите, за които е издадена заповедта. Направено е възражение
за погасяване по давност на търсените лихви. Въвежда и възражение за
недействителност на всички клаузи, даващи право на банката да променя
едностранно лихвения процент и че лихвените проценти са формирани недоговорно. В
допълнителния отговор ответницата твърди, че представените общи условия не са
подписани от страните по договора. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа изложеното в отговора.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че по заявление на „УниКредит Булбанк“ АД е
образувано ч.гр.д. № 8507/2017 г. на
ВРС, ХIХ с. и e издадена
Заповед № 4708/28.06.2017 г., с която е разпоредено длъжниците В.П.С., ЕГН **********, К.В.П.,
ЕГН *********** и Р Д С, ЕГН **********, да
заплатят солидарно сумите: - 65099.25 евро, главница; - 745.73 евро, лихва за
гратисен период за периода 20.01.2013 г. – 22.06.2017 г.; - 30156.63 евро,
лихва върху просрочена главница за периода 20.01.2013 г.- 22.06.2017 г.; ведно
със законната лихва върху претендираната главница в размер на 65 099.25
евро от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното
изплащане; - 13626.63 евро, наказателна лихва за периода 20.01.2013 г. –
22.06.2017 г., всички дължими по Договор за ипотечен кредит на физическо лице №
TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс №
2/05.10.2012 г., както и разноски в заповедното производство. В резултат на
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, е издаден и изпълнителен лист.
Видно от
представения по делото договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № TR73093180/12.11.2008 г., е, че ищецът
е предоставил на В.С., в качеството на кредитополучател и Р С, и К.П., в
качеството на солидарни длъжници, кредит в размер на 66240.00 евро, за покупка
на недвижим имот и довършителни дейности. Уговорена е годишна лихва в размер на
сбора от променлив БЛИ (базов лихвен
индекс) – 1М Юрибор – 4.479 % и надбавка за редовен дълг, в
размер на 4.90 %, при което приложимия размер на годишния лихвен процент за
редовен дълг към датата на сключване на договора е 9.38 % (чл. 4.1.а). В чл. 6 и 7 от договора страните посочили
сроковете за усвояване и погасяване – ежемесечни анюитетни вноски и падежа на
всяка вноска.
Установява се от
представения по делото Анекс № 1 към Договора, сключен на 29.09.2011 г., че подписания
Анекс, напълно заменя съдържанието на сключения между тях договор, като са приели
към отношенията им да се прилагат като неразделна част от съдържанието му ОУ за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица (пар.
1 и сл. от Анекса). В чл. 2 и сл.
от Анекс № 1, страните посочили, че от разрешения и усвоен размер на кредита
66240.00 евро, погасения размер възлиза на 2150.17 евро, размерът на редовната
главница към датата на Анекса възлиза на 64030.51 евро, неиздължената,
просрочена и изискуема част от главницата е в размер на 59.32 евро, начислената
неизискуема лихва към датата на анекс – 157.85 евро, а просрочената и изискуема
лихва е в размер на 529.73 евро. Страните посочили, че размерът на редовния
дълг, считано от датата на настоящият анекс, формиран от редовна главница,
неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата, начислена неизискуема
лихва и начислената, просрочена и изискуема лихва възлиза на 64777.41 евро (чл. 2.8, вр. пар. 6 от Анекса). В чл.4.1а е посочен променен размер на годишния
лихвен процент, в чл. 15.3. отново е уговорена солидарната отговорност на
подписалите трети задължени лица, а в чл. 15.4. условията за предсрочна
изискуемост на задълженията. В чл.11 страните са договорили лихви, както
следва: за редовен дълг лихва по т.41а или 4б, а при просрочие в чл.11.1.1 и 11.1.2
страните са приели, че при просрочие на на лихва и/или главница целият размер
на кредита освен с лихвата за главница се олихвява и с лихва за просрочена
главница по т.4.2 , както и с лихва по т.4.3.
Установява се от
представения по делото Анекс № 2/05.10.2012 г., предоговаряне на условията по
договора. Като в чл. 2 и сл. от Анекс № 1, страните са посочили, че от
разрешения и усвоен размер на кредита 66240.00 евро, погасения размер възлиза
на 1462.59 евро, размерът на редовната главница към датата на Анекса възлиза на
64777.41 евро, неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата е в
размер на 0.00 евро, начислената неизискуема лихва към датата на анекса –
270.71 евро, а просрочената и изискуема лихва е в размер на 0.00 евро. Страните
посочили, че размерът на редовния дълг, считано от датата на настоящият анекс,
формиран от редовна главница, неиздължена, просрочена и изискуема част от
главницата, начислена неизискуема лихва и начислената, просрочена и изискуема
лихва възлиза на 65099.25 евро (чл. 2.8, вр. пар. 6 от Анекса). Посочени са и
ГЛП върху редовна главница, върху просрочена главница и върху текущия дълг при
просрочие, както и начина на формирането
им (чл. 4, 4.1.а., 4.2. и 4.3. от споразумението). В чл. 11 страните уговорили
всяка от посочените лихви при какви условия се дължи. В чл. 15.3. отново е
уговорена солидарната отговорност на подписалите трети задължени лица, а в чл.
15.4. условията за предсрочна изискуемост на задълженията. Подписан е между
страните Погасителен план за периода след подписване на Анекс № 2 – 05.10.2012
г. до крайния падеж на задължението – 20.05.2033 г., в който е отразен
уговорения гратисен период и лихвения процент за него.
Представени по
делото са и ОУ, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на
физически лица, действащи към датата на подписване на Анекс № 2, които
съобразно чл. 16.6.1, представляващ неразделна и задължителна част от Анекс №
2.
Установява се от
представения заверен препис от Решение № 33/12.01.2017 г., постановено по т.д.
№ 1833/2014 г., на ВОС, ТО, че между страните е налице сила на пресъдено нещо
по воденото между тях производство по иск с правно основание чл.422 ГПК, че към
датата на воденото заповедно производство не са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От представените
нотариални покани рег. № 1851, 1852 и 1853, всички от 16.03.2017 г., отправени
до кредитополучателя - ответник и солидарните длъжници, в т.ч. и ответницата се
установява, че длъжниците са редовно уведомени, за размера на задължението към
датата на поканите, както и че поради неизпълнение на задълженията по сключения
Договор и Анекс от 05.10.2012 г., на осн. чл. 15.4. кредитът е обявен за изцяло
и предсрочно изискуем, считано от 24.07.2013 г. Поканите са надлежно връчени,
на първия ответник, с приложението на чл. 47, ал. 5 ГПК, считано от 12.05.2017 г., на втората ответница
– лично на 26.04.2017 г., а на длъжника 09.05.2017 г.
Пред първата
инстанция е допусната ССчЕ с в.л.Б.Б., от която се установява, че на 18.11.2008
г. сумата по отпуснатия кредит в размер на 66240.00 евро е усвоена по разплащателната сметка в евро на В.С..
От сметката на отв. С. са заплатени дължимите такси за администриране на
кредит, такса за поддържане и обслужване на кредит и комисиона по т.5.3., които
са и единствените операции по сметката, свързани с процесния ипотечен кредит.
Размерът на ползвания кредит възлиза на 67198.29 евро, след сключването на
Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора. Вещото лице е установило, че за периода
12.11.2008 г. – 23.06.2013 г. вноските по кредита са погасявани от
разплащателната сметка на солидарния длъжник К.П.. Последното плащане от тази
сметка е на 18.11.2013 г. в размер на 85.00 евро. В резултат на отхвърлен
установителен иск, банката е сторнирала погасените от ответницата съдебни
разноски в размер на 3404.00 лв. и тази сума е отнесена за покриване на
задължения с дата 15.02.2017 г. С ръчна счетоводна операция е погасена лихва за
гратисен период в размер на 1099.82 евро, редовна лихва в размер на 19.28 евро
и наказателна лихва в размер на 618.96 евро или общо 1738.06 евро. След
депозиране на заявлението са постъпвали само суми в резултат на образуваното
принудително изпълнение, които вещото лице посочва по размер, като банката
приема, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 24.07.2013 година. В
допълнителното заключение вещото лице посочва начина на образуване на лихвения
процент по сключения между страните договор, прилаган до 29.09.2011 г., както и
какъв е лихвения процент прилаган след сключването на Анекс № 1/2011 г. и Анекс
№ 2/2012 г.
Във въззивното
производство са изготвени няколко допълнителни ССЕ, по които вещото лице е дало
заключение за размерът на дължимите изискуеми вземания по договора за кредит, а
именно главница, договорна текуща лихва, лихва за просрочие по чл.4.2 от
договора и наказателна лихва по чл.4.3 от договора, без включване в лихвения
процент на „премия“ по Протокол 38/14.10.2008 година; Протокол 9/26.02.2009
година; Протокол 14/01.04.2009 година и Протокол 25/05.06.2009 година без
отчитане на уговорките по Анекс 1 и Анекс 2, включително и при съобразяване на
сумите, с които е извършено погасяване на начислените от банката „наказателни
лихви“ към 26.04.2017 година като отговора на въпроса е, че във вариант 2, в
който се отчита промяната на БЛИ и в двете посоки дължимата главница е в размер
на 59416,73 евро; текущата лихва за
периода 18.11.2008 година – 26.04.2017 година е в размер на 10195.34 евро; лихва за просрочена
главница е 85.74 евро, а
наказателните лихви са в размер на 0.00
евро. В допълнителното заключение от 21.10.2021 година вещото лице е
посочило, че размерът на дължимите лихви за периода от 23.06.2014 година до
22.06.2017 година е 8056.84 евро.
Гореустановената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е процесуално допустим- исковата молба е предявена в рамките
на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК, от лице- заявител по
заповедното производство, от където произтича и правния му интерес от
установяване съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо
длъжника по заповедното производство.
По
предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на изискуемо вземане по договор за б. кредит в претендираните
размери, възникнало на предявеното основание, а длъжникът - да изчерпи и докаже
възраженията си срещу вземането.
Установява
се по безспорен начин наличието на облигационно правоотношение по договор за б.
кредит, по силата, на който банката е предоставила на физическите лица В.П.С.
–кредитополучател сумата, договорена в договора за кредит, като сумата е изцяло
усвоена, поради което за
кредитополучателите е възникнало задължението да заплащат на банката
кредитодател заетата сума на вноски, съгласно погасителен план, уговорен между
страните.
Основният
спорен въпрос, повдигнат от ответницата е породило ли се е за банката правото
да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем и обявен ли е същият за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по ч.гр.д.8507/2017 година по
описа на Районен съд-Варна. За да обоснове ненастъпването на кредита за
предсрочно изискуем и респективно да се позове на последиците на т.18 от ТР
4/2013 година на ОСГТК на ВКС ответницата се позовава и на потребителската
защита, която същата има, тъй като твърди, че договорът за кредит попада в
приложното поле на ЗЗП и има качеството потребител, както и на последователната
практика на ВКС в решения по чл.290 ГПК относно невъзможността на банката да
променя едностранно лихвения процент, както и относно нищожността на сключените
анекси.
С
оглед така поставените въпроси отговорът, който се дължи се концентрира върху
това към кой момент е настъпила предсрочната изискуемост и ако са били налице
предпоставките за това в какъв размер следва да се извършат изчисленията за
дължимите по договора за кредит вземания, били ли са такива налице към датата
на обявяване на договора за предсрочно изискуем.
За
да се отговори на този въпрос, съдът, на осн. чл.235, ал.3 ГПК следва да зачете
и всички факти, настъпили след предявяване на спорното право и настъпили в хода
на процеса до приключване на съдебното дирене.
На
първо място, съдът разглежда направеното от въззивницата възражение, че
кредитополучателя С. не е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост.
Съдът споделя изцяло мотивите към решение №6 от 12.06.2017г. по гр.д.
№50203/2016г. на ВКС, ГК, в което е прието, че уговорената по договора за б.
кредит солидарност на задължението между двама и повече длъжници по смисъла на
чл.121 от ЗЗД, не предполага действие на обявената от банката по отношение на
един от съдлъжниците предсрочна изискуемост и спрямо другия солидарно отговорен
длъжник, ако по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на
предсрочната изискуемост. За да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия
кредит спрямо всеки един от длъжниците, предсрочната изискуемост поради
неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки един от тях.
Същевременно, по
силата на чл.235, ал.3 ГПК взема предвид влязлото в сила решение по настоящето
дело, спрямо кредитополучателя С., с което е прието, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и същият дължи на банката сумите по договора за кредит.
Съдът съобразява и трайно установената практика на ВКС по чл.290 ГПК относно
възможността кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, чрез връчването на
нотариална покана и приема, че кредитополучателят е редовно уведомен за
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по ч.гр.д.8507/2017
година по описа на Районен съд-Варна.
На второ място
следва да бъде разгледано направеното възражение и относно правните последици
на решението по т.д.1833/2014 година ВОС, където по образувано заповедно
производство с твърдение на банката за настъпила предсрочна изискуемост на дата
24.07.2013 г. исковете са отхвърлени.
Съдът споделя
изцяло мотивите към решение по т.д.2848/2019 година на ВКС, ТК, I т.о. , където е прието, че със сила на пресъдено
нещо между страните са отречени вземанията на банката като неизискуеми към
момента на приключване на съдебното дирене, предвид задължението на съда да
вземе предвид всички факти, релевантни за спорното право, настъпили до този
момент /чл.235, ал.3 ГПК/. В хипотезата на отхвърляне на искове по чл.422 ГПК,
не защото е отречено възникването на спорното право, а поради ненастъпила изискуемост
на претендираните вземания, няма процесуална пречка същите вземания да бъдат
предмет на нов иск при твърдение за нов непреклудиран факт- настъпване на
изискуемост на вземанията след края на съдебното дирене по предходното дело.
Действително с
решението по т.д.1833/2014 година на ВОС исковете са отхвърлени поради
ненастъпила предсрочна изискуемост преди датата на образуваното заповедно
производство, съобразявайки мотивите към т.18 на ТР 4/2013 година на ОСГТК на
ВКС, поради което няма пречка банката да се снабди с нова заповед за незабавно
изпълнение, като се позовава на новонастъпил факт – ново връчване на покани,
като в тежест на банката е да докаже връчване, което да е осъществено преди
датата на новообразуваното заповедно производство.
Установява се,
че след приключване на съдебното дирене по т.д.1833/2014 година на ВОС банката
е подала ново заявление, по което е образувано заповедно производство, като се
е позовала на новонастъпил факт – връчване на покани, като безспорно се
установява личното връчване на ответницата П. на 26.04.2017 година. Заповедното
производство е образувано на 22.06.2017 година, поради което са спазени
предпоставките, визирани в ТР 4/2013 година, а именно достигане до длъжника на
волеизявлението на банката за упражняване на потестативното си право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
На трето място,
съдът споделя трайната практика на ВКС, че съдът не е обвързан от посочената от
ищеца дата за предсрочна изискуемост на дълга, а е обвързан от посочените факти
за настъпването и. Тъй като банката се позовава на връчването на поканата на
26.04.2017 година, съдът не е обвързан нито от датата 24.07.2013 година,
посочена за заявлението, нито от твърдението 12.05.2017 година, изразено в
становище на банката, а приема, че датата е 26.04.2017 година, именно датата на
достигане до длъжницата на волеизявлението на банката.
Към тази дата
следва да се извърши преценката дали за банката се е породило правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като преценката следва да се извърши в
светлината на релевираните доводи за нищожност на уговорките в анексите, с
които се увеличава размера на дължимата главница по кредита чрез прибавяне на
просрочени задължения за лихви и такси, и за нищожност на допълнителните
споразумения, с които се установява размерът на дълга и са предоговорени
условията за ползване и погасяване на кредита, тъй като са основани на
неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузи в договора за
кредит и имат характер на спогодба върху непозволен договор /чл. 366 ЗЗД/,
както и тълкувайки едностранните изменения на лихвения процент, като съобрази
извършените от страната плащания към размер на лихвения процент и погасявания.
Съдът намира, че
следва да съобрази последователната практика на ВКС, обективирана в решение №
66 от 29. 07. 2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.
05. 2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11. 12. 2020 г.
по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение № 132 от 13. 01. 2021 г. по т. д. №
2195/2019 г., I т. о. и решение № 60091 от 27. 09. 2021 г. на ВКС по т. д. №
1345/2019 г., ІІ т. о., че уговорката в допълнителни споразумения към договор
за б. кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ;
преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от
Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Същите наред с
това съставляват и спогодба върху непозволен договор доколкото прибавените към
главницата наказателни лихви са изчислени въз основа на клаузата по чл.4.3 от
договора, която следва да се възприеме от съда за нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Кредитополучателят
и солидарните длъжници попадат под приложното поле на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, доколкото отговарят на дефиницията за "потребител"
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, при определените примерно изброени
от законодателя хипотези в т.1-19 на
тази разпоредба. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗД не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, като тежестта за доказване, че дадена клауза е индивидуално
уговорена е на банката – чл.146, ал.4 ЗЗП.
С
постановени по реда на чл.290 ГПК решения, ВКС на РБългария е приел, че е
допустима уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване
на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ; тези обстоятелства следва
да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора; методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ- чл.144, ал.
4 ЗЗП, т.е. да е ясен начина на формиране на лихвата; при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва, като ако е предвидена възможност само за повишаване, това
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора.
Изводите за
нищожност на клаузите за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли
лихви и начисляване върху тях на лихви, включени в анекси №1, №2 към договора
за ипотечен кредит, изключват възможността размерът на дължимите вноски да се
определят по приетите с анексите погасителни планове и съобразно предвидените в
тях гратисни периоди.
Частичната
нищожност на договора по отношение възможността на банката едностранно да
променя лихвения процент не освобождава кредитополучателите от задължението за
заплащане на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на
договора размер, респективно кредитополучателите не са обвързани от последвалите
сключването на договора промени /увеличения/ в размера на лихвата, които са
резултат от едностранна промяна на БЛП, извършена, на основание признатите за
неравноправни и нищожни договорни клаузи.
При определяне размера на дължимите суми, съдът съобразява и ТР 3/2017 година от 27.03.2019 година по т.д.3/2017 година на ОДСГТК на ВКС относно начина за определяне размера на дълга на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит.
Неправилно установеният размер на главницата във всеки анекс е послужил за основа при съставянето на погасителния план и при определяне на размера на дължимите анюитетни вноски. Поради изложеното нищожността на клаузите за определяне размера на главницата води до нищожност и на тези клаузи от анексите, които са обусловени от тях – приетите с анексите погасителни планове и клаузите за увеличаване на размера на възнаградителната лихва. С оглед на това, че анексите, имащи за предмет предоговаряне на кредит, в които задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор дължимите суми следва да бъдат определени с оглед на първоначалния погасителен план към договора за кредит, при съобразяване на постигнатото между страните съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да се променя в зависимост от промяната на индекса 1мEURIBOR. Както в договора, така и в анексите е уговорено, че годишният лихвен процент се състои от Базов лихвен индекс/процент и надбавка към него. В договора за б. ипотечен кредит е предвидено, че годишният лихвен процент за срока на договора се състои от Базов лихвен индекс в размер на едномесечния EURIBOR /4,479% към датата на договора/ и надбавка 4,901%.
Съгласно съдържанието
на т.91.1, т.9.2.2 от Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД
предоставя кредити на физически лица, годишният лихвен процент по усвоената
част от кредитите се формира от сбора на базовия лихвен индекс, приложим за
съответния период на олихвяване /един месец/, плюс надбавка за редовен дълг,
определена в договора. За кредити в евро това е едномесечният EURIBOR - равен
на индекса, публикуван на страница „EURIBOR” на RЕUTERS в 11 часа
централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки
месец и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия
работен ден на следващия месец. Или в обобщение БЛП не е фиксиран на индекса
EURIBOR към датата на сключване на договора – 4,11%, а се променя ежемесечно,
като се отразява на договорената от страните възнаградителна лихва, а оттам и
на обусловените от нейната стойност лихви за забава и наказателни лихви. С
оглед изложеното основателни са доводите на касаторите, че не следва да се
съобразява начисляваният от банката размер на възнаградителната лихва по
договора за кредит, фиксиран в погасителните планове към договора и анексите
към него, а следва да се съобразят промените в индекса EURIBOR съгласно
предвиденото в т.9.1.1 и т.9.2.2 от Общите условия, при които е сключен
договорът. Такова изменение на приложимия лихвен процент за възнаградителната
лихва е в съответствие с визираното в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение,
доколкото се основава единствено на влиянието на обективен фактор, чието
изменение е извън контрола на банката.
Предвид
изложеното следва да бъдат съобразен вариантът от заключенията на приетите по
делото съдебно – счетоводни експертизи, при който размерът на дължимите
вземания е съобразен с промените в индекса EURIBOR съгласно предвиденото в
т.91.1 и т.9.2.2 от Общите условия и без да се вземат предвид сключените към
договора анекси.
Съгласно този
вариант дължимата главница е в размер на 59416,73
евро; текущата лихва за периода 18.11.2008 година – 26.04.2017 година е в
размер на 10195.34 евро; лихва за
просрочена главница е 85.74 евро, а
наказателните лихви са в размер на 0.00
евро. В допълнителното заключение от 21.10.2021 година вещото лице е
посочило, че размерът на дължимите лихви за периода от 23.06.2014 година до
22.06.2017 година е 8056.84 евро.
Следователно при
съобразяване на промените в индекса EURIBOR общият размер на дължимата сума е
по-голям от платените от кредитополучателя суми и те не са били достатъчни за
погасяване на всички възникнали по договора задължения, поради което към датата
26.04.2017 година са били налице неиздължени суми за главница и възнаградителна
лихва и за банката се е породило предвиденото в чл.17 от договора между
страните право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това право е упражнено
с връчването на уведомление до ответницата на 26.04.2017 година.
Съдът не споделя
направеното от въззивницата възражение за нищожността на заповедта образец, тъй
като предмет на иска е съществуването на вземането по договора за кредит.
С оглед
изложеното следва да се приеме, че в полза на банката към тази дата е налице
вземане за сумата от 59416,73 евро главница; както и лихва за просрочена
главница в размер на 85.74 евро, до който размер искът се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата над тези суми отхвърлен.
Поради частично
съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен
съд следва да бъде отменено, в частта, с която е прието за установено, че в
полза на „Уникредит Булбанк“ АД съществува вземане срещу К.П. за разликата над 59416.73 евро до предявения размер от 65099.25 евро (шестдесет и пет хиляди деветдесет и девет евро и 25
евроцента),
главница; ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на
депозиране на заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане; сумата
за разликата над 85.74 евро до
предявения размер от 23881.74 евро (двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и едно
евро и 74 евроцента), лихва върху просрочена главница за периода
23.06.2014 г.- 22.06.2017 г.; сумата от 9909.55
евро (девет хиляди
деветстотин и девет евро и 55 евроцента), наказателна лихва за периода 23.06.2014 г. –
22.06.2017 г., по договор за кредит, а потвърдено, в частта, с която е прието
за установено, че съществува вземане за сумата от 59416.73 евро-главница и за
сумата от 85.74 евро лихва върху просрочена главница.
На осн. чл.78,
ал.3 ГПК въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД следва да бъде осъден да
заплати на въззивницата К.П. сумата от 3050 лева, съразмерно на отхвърлената
част на иска.
Разноските в заповедното
производство, дължими съразмерно на уважената част на иска се определят в
размер на 4619,35 лева, поради което решението на първоинстанционният съд, в
тази му част следва да бъде потвърдено,
а за разликата над 4619,35 лева до размера от 7767.37 лв. отменено.
На осн. чл.78,
ал.1 ГПК К.П. следва да бъде осъдена да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД
сумата от 2820.93 лева, разноски, съразмерно на уважената част на иска, поради
което решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено за тази
сума, а отменено за разликата над 2820.93 лева до размера от 4229.08 лева. За
въззивното производство не е представен списък, нито е направено искане в
последното по делото съдебно заседание, нито са представени доказателства за
извършени разноски, поради което такива не се присъждат.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№1022/20.12.2018г. по т.д.№1427/2017г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че К.В.П.,
ЕГН **********,*** дължи солидарно с
В.П.С. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Св. Неделя“,
№ 7, сумите: за разликата над 59416.73
евро до предявения размер от 65099.25
евро (шестдесет и пет
хиляди деветдесет и девет евро и 25 евроцента), главница; ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на депозиране на заявлението в съда –
23.06.2017 г. до окончателното изплащане; сумата за разликата над 85.74 евро до предявения размер от 23881.74 евро (двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и едно
евро и 74 евроцента), лихва върху просрочена главница за периода
23.06.2014 г.- 22.06.2017 г.; сумата от 9909.55
евро (девет хиляди
деветстотин и девет евро и 55 евроцента), наказателна лихва за периода 23.06.2014 г. –
22.06.2017 г., всички дължими по Договор за ипотечен кредит на физическо лице №
TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс № 2/05.10.2012 г., за
които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8507/2017 г.
на ВРС, ХIX с. , на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Св. Неделя“,
№ 7 срещу К.В.П., ЕГН **********,***
иск за признаване за установено, че същата дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
сумите: за разликата над 59416.73 евро
до предявения размер от 65099.25 евро
(шестдесет и пет
хиляди деветдесет и девет евро и 25 евроцента), главница; ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на депозиране на заявлението в съда –
23.06.2017 г. до окончателното изплащане; сумата за разликата над 85.74 евро до предявения размер от 23881.74 евро (двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и едно
евро и 74 евроцента), лихва върху просрочена главница за периода
23.06.2014 г.- 22.06.2017 г.; сумата от 9909.55
евро (девет хиляди
деветстотин и девет евро и 55 евроцента), наказателна лихва за периода 23.06.2014 г. –
22.06.2017 г., всички дължими по Договор за ипотечен кредит на физическо лице №
TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс № 2/05.10.2012 г., за
които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8507/2017 г.
на ВРС, ХIX с. , на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ решение
№1022/20.12.2018г. по т.д.№1427/2017г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с
която К.В.П., ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св.
Неделя“, № 7, представлявано от Левон Хампарцумян и Енрико Минити, сумата за
разликата над 4619,35 лева до размера от 7767.37
лв. (седем хиляди
седемстотин шестдесет и седем лева и 37 ст.), представляваща разноски в заповедното производство,както
и за разликата над 2820.93 лева до 4229.08
лв. (четири хиляди
двеста двадесет и девет лева и 08 ст.), разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1022/20.12.2018г. по т.д.№1427/2017г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че К.В.П.,
ЕГН **********,*** дължи солидарно с
В.П.С. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Св. Неделя“,
№ 7, сумите: 59 416.73 евро,
главница; 85.74 евро, лихва върху
просрочена главница за периода 23.06.2014 г.- 22.06.2017 г.; - ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане;
всички дължими по Договор за ипотечен кредит на физическо лице №
TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс № 2/05.10.2012 г., за
които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8507/2017 г.
на ВРС, ХIX с. , на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1022/20.12.2018г. по т.д.№1427/2017г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с
която К.В.П., ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св.
Неделя“, № 7, представлявано от Левон Хампарцумян и Енрико Минити, сумата от 4619,35
лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 2820.93 лева,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Св. Неделя“, № 7, представлявано от Левон Хампарцумян и Енрико
Минити да заплати на К.В.П., ЕГН **********,***,
сумата 3050 /три хиляди и петдесет/лева,
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от
получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: