О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 255
06.02.2020г,
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито
заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от съдията Рабчева ч.гр.д.
№ 252/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв.Е.И.,***
като пълномощник на З.Е.В. *** против Определение № 14507/30.12.2019г.
постановено по гр.д.№ 18944/2019г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от внасяне
на държавна такса в производството по делото. По изложени обстоятелства в
частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба,
намира следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и
е в законния по чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът е сезирал съда с предявена искова
молба против „ПИБ“ АД на основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на посочената банка претендирани вземания в общия им размер от
9 288,07 лв. С разпореждане на съда от 25.11.2019г. е указано на ищеца
внасяне на ДТ, която е 4% от цената на иска, в следствие на което указание на
съда с придружителна молба от 05.12.2019г. ищецът е внесъл част от дължимата
държавна такса в размер на 112, 81 лева. С последващо разпореждане от
05.12.2019г. съдът е указал представянето на доказателства за довнасяне на
държавна такса по сметка на РС съобразно заявената с исковата молба цена на
иска 9288,07 лева. С молба от 12.12.2019г. ищецът е поискал
освобождаване от довнасяне на остатъка от ДТ за разликата до сумата 371,52 лева
поради затруднено материално положение, като в приложение е представил по
бланка Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. При
констатация за липса на декларирани данни в представената декларация за СИС за
семейно положение на молителя, с разпореждане от 13.12.2019г. молбата на същия
е оставена без движение за представения на декларация за семейно състояние. С
молба от 20.12.2019г. ищецът е посочил наличието на вече представена по делото
декларация.
Въз основа на горните
обстоятелства в процедурата по искането на ищеца за частично освобождаване от
държавна такса, районният съд е изходил от предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК
във връзка с критериите за преценката на съда въз основа на представени
доказателства за имуществено състояние на лицето, семейното му положение,
здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение
на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството
по делото. Въз основа на тези взети предвид условия по чл.83, ал.2 ГПК съдът се
основал на трудоспособната възраст на ищеца, получаваното от същия трудово
възнаграждение, без здравословни проблеми, както и наличието на внасяне на
сумата от 112,81 лева, поради което е мотивирал невъзможността за плащане на
дължимата за производството държавна такса в размер на 371,52 лева да е не е
обективна и същият може да я заплати.
С частната жалба
жалбоподателят чрез процесуалния си представител мотивира оплакванията си при
обжалване на така постановения от районния съд отказ за частично освобождаване
от внасяне на държавната такса в пълния й размер с обстоятелствата, за това, че
ищецът е внесъл част от дължимата държавна такса, посочване в представената
декларация на дохода, с който разполага ищеца, обстоятелството, че същият
отглежда малолетно дете, за което се грижи и следва да му осигурява средства за
издръжка, не притежава недвижим имоти, както и в допълнение това, че ищецът се
явява длъжник по образувани множество изпълнителни дела и не би могъл да реализира
доходи, които да му позволят внасяне на дължимата ДТ в пълния й размер.
Действително с
представената по образец ДСИС молителят е декларирал данните за състоящо се от него и сина му Е. З.
В., роден на ***г. семейство, получавани от молителя единствено доходи в размер
на 750 лева с произход трудови възнаграждения, както и липса на притежавани
недвижими имоти и моторни превозни средства, както и акции, облигации,
неизвършването на търговска дейност, непритежаването на движими вещи със
значителна стойност, липсата на притежавани влогове в банки, липса на вземания
от трети лица.При така декларираните данни налице е заявено в пълнота
обстоятелството по чл.83, ал.2, т.6 ГПК и част от обстоятелствата по чл.83,
ал.2, т.1, т.2 ГПК, като липсват заявени данни относно обстоятелствата по
чл.83, ал.2, т.3, т.4, т.5 и т.7 ГПК. В тази насока би следвало да се отчете, че
неизпълненото указание на съда във връзка с недекларирани данни за семейния
статус на молителя е свързано и с преценката относно условието по чл.83, ал.2,
т.1 и т.2 ГПК /доходите на лицето и
имущественото състояние на неговото семейство/. С оглед на тези констатации от
въззивната инстанция се приема, че от страна на молителя не са представени в
пълнота изискващите се от Закона и указани от съда данни и обстоятелства, въз
основа на които да се направи друг, различен от изведения от районния съд извод,
а именно за липса на достатъчно средства и възможност за ищеца да заплати
остатъка от дължимата държавна такса за производството по делото, което от своя
страна да може да обоснове доказаност и основателност на искането за
освобождаване от ДТ.
По така изложените по-горе
съображения частната жалба се намира за неоснователна, а обжалваното
определение като правилно ще се потвърди.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 14507/30.12.2019г. постановено по гр.д.№ 18944/2019г. по описа на ПРС – ХVІІІ
гр.с.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: