Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            24.11. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и четвърти ноември                               2020 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

              ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                              БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 275,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Постъпила е жалба от К.К. ***, против действията на ЧСИ Анелия Загорова от гр. Търговище, по изп.дело № 512/ 2016 г., а именно – разпределение на суми от 28.09. 2020 г. Жалбата се отнася до точка 3 от разпределението, в частта за разпределена сума в полза на НАП от 434,67 лв. и за дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 52,16 лв. Излагат се съображения, че жалбоподателят е взискател по делото и като такъв е насочил принудително изпълнение към 1/6 ид.част от недвижим имот, собственост на длъжника, като тази част му е възложена. Той не бил внасял суми, за да придобие имота и не счита, че следва да заплаща личен дълг на длъжника към НАП. Това задължение не е свързано с възложената му идеална част. Затова моли жалбата да се уважи.

Длъжникът не е изразил становище по жалбата.

ЧСИ на практика не е изразил становище по основателността, но описва подробно всички действия, които са извършени от нея. Посочва, че при извършване на разпределението е спазено изискването на чл. 136 от ЗЗД, като са определени сумите към НАП, които са публични задължения.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:  

Жалбата е подадена в срок, от оправомощено лице и срещу подлежащо на обжалване действие. По същество е неоснователна.

Жалбоподателят К.К. е взискател по делото, като му се дължи обезщетение за неимуществени вреди по изпълнителния лист, ведно с лихви и разноски. По делото са били извършвани и други изпълнителни действия, като има събрани суми и задълженията са частично изпълнени. В хода на делото е продадена първо 1/6 ид.част от имот, собственост на длъжника, а в последствие, във връзка с обжалваното разпределение и още 1/6 ид. част. Насрочена е публична продан, проведена на 03.09. 2020 г., като единственото наддавателно предложение е било от взискателя К., на стойност 5045 лв. и с протокол от 04.09. 2020 г. той е обявен за купувач. Направени са справки за задълженията на длъжника към държавата и се установява, че данъците за имота са заплатени, но има публични задължения на стойност 434,67 лв. На 17.09. 2020 г. ЧСИ е изготвила и справка за размера на дълга, който е 6751,61 лв.

На 28.09. 2020 г. е изготвено разпределение на сумата от 5045 лв. като на първо място в него, за погасяване е посочен размер на дължимите по ТТРЗЧСИ такси по т. 13, 4 и 26 върху цената от 5045 лв. По т. 2 няма задължения.  На трето място са посочени задълженията, които се обжалват – 434,67 лв. за ТД на НАП Варна по тяхно удостоверение от 25.09. 2020 г. и съответната такса по т. 26 от тарифата в размер на 52,16 лв. Посочено е по кои сметки трябва да се внесат сумите, както и дължащата се такса за постановлението за възлагане.

При така описаните факти, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Безспорно е, че взискателят може да участва като купувач при публичната продан на имуществото на длъжника. За това той не внася задатък, ако размерът на дълга надхвърля този на задатъка. Така е било и в случая. След като взискател бъде обявен за купувач, според чл. 461 от ГПК, при разпределението той може да прихване онази част от вземането си, равностойна на сумата, която му се полага при разпределението, по съразмерност. А според чл. 495 от ГПК, взискателят, който е обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Т.е., ако освен този взискател, има и други такива по делото, то следва непременно да бъде направено разпределение на сумата, за която се възлага имотът. При това разпределение се съобразяват привилегиите на чл. 136 от ЗЗД, като се отчита поредността на погасяването. В случая на първо място се дължат разноските на ЧСИ и в тази част няма жалба срещу разпределението. На следващо място трябва да бъдат удовлетворени вземанията на държавата, според чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Защото държавата, според чл. 458 от ГПК, се смята винаги за присъединен взискател. И нейните вземания следва да бъдат удовлетворени, като привилегирован кредитор, преди вземанията на жалбоподателя К., който е с вземане без привилегии, т.е. той е хирографарен кредитор. Като такъв, той се удовлетворява на последно място, със сумата, която остава след погасяване на привилегированите задължения. И по силата на чл. 495 от ГПК, този взискател е длъжен да внесе на останалите, тези суми, които им се полагат, по съразмерност или изцяло, ако са привилегировани и има достатъчно средства за всички тях. Именно такъв е и настоящият случай. Жалбоподателят е длъжен да внесе сумите, на основание чл. 495 от ГПК, защото така го задължава законът. Т.е. налице е основание тези суми да бъдат търсени от него и те се дължат. Едва след като бъдат внесени, взискателят може да бъде обявен за купувач. Предвид на това жалбата е неоснователна.

Според съда обаче, извършеното разпределение не е пълно, защото ЧСИ е пропуснала да посочи, с каква сума се удовлетворява самият взискател К.. Защото именно с тази сума, след влизане в сила на разпределението, той ще може да извърши прихващането по реда на чл. 461 от ГПК/за което дава индикации в жалбата/ и ще се види каква сума още остава да му се дължи. Няма пречка това да стане с допълнително разпределение, ако такава е практиката на ЧСИ, но съдът отбелязва, че това противоречи на принципите за процесуална икономия и не е желателно. В тази част обаче липсва жалба и затова в обжалваната част разпределението е правилно, но доводите на съда следва да бъдат съобразени при продължаване на действията по делото и изобщо. Няма доводи в жалбата и по отношение на начина, по който са изчислени таксите и техният размер и затова съдът счита, че и в тази част няма основания да се произнася.

Разноски по делото не се дължат, предвид изхода от него.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  ЖАЛБАТА НА К.Д.К. ***, ЕГН **********, против разпределението на суми от 28.09. 2020 г., по изпълнително дело № 512/ 2016 г. на ЧСИ Анелия Загорова от гр.  Търговище, в частта му по т. 3, като неоснователна.

Връща делото на ЧСИ за продължаване на действията по него и при съобразяване на изложеното в мотивите.

Решението може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването, с частна жалба, пред Апелативен съд–Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                    2.