№ 2678
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110119428 по описа за 2023 година
В. Д. К. е предявила срещу „.... ЕАД с правно основание иск чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимостта на сумата 386,97 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода 05.2016 г. – 04.2017 г., начислена по фактура № .... г. за имот в гр. София,
бул. ....., поради погасяването ѝ давност и липса на облигационно отношение.
В исковата молба се твърди, че ответникът претендира процесното вземане, въпреки че
е погасено с изтичането на 3-годишна давност. Сочи се, че не е налице облигационна връзка
между страните, като се оспорва доставката на стоки или услуги на процесната стойност.
Ответникът в подаден отговор счита иска за недопустим, доколкото обстоятелството,
че кредиторът не е отписал счетоводно вземанията не е основание за предявяване на иск за
установяване на тяхната недължимост и не е налице граждански спор. Счита иска и за
неоснователен, като твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника,
в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
За доказване на обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния недвижим
имот, ответникът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот от
26.08.1969 г. по силата на който .... придобива собствеността върху 43 % ид. части от трети
етаж на жилищна сграда, находяща се на бул. „.... С Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 26.08.1969 г. ......... придобива собствеността върху 57 % ид. части от
трети етаж на жилищна сграда, находяща се на бул. „.... Представена е молба-декларация от
06.03.1998 г. с която В. Д. К. желае да бъде открита партида за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. „...“, бл. 31А, вх. А, ет. 2, ап. 3. С оглед на това, че ищцата е
титуляр на партида при ответника с абонатен № 348565, за доставяната в имота топлинна
енергия, съдът намира, че ищцата е потребител - купувач на топлинна енергия по силата на
чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ за този имот, следователно между страните са налице
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия.
За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е посочило, че за процесния
период общо доставената и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 386,97 лева
без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън
процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза
на 22,75 лева.
С оглед въведеното от ищцата основание за недължимост на сумите спорен по делото
се явява въпросът изтекъл ли е предвиденият в закона давностен срок за тези вземания и
налице ли са обстоятелства обуславящи спиране/прекъсване на давностните срокове.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът и при зачитане
на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС намира да се определят
като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Исковата молба е предявена на 11.04.2023 г., поради което и вземанията на
ответника за цена на доставена топлинна енергия и лихви за забава са погасени по давност
за месечните вноски с падеж преди 11.04.2020 г. или при съблюдаване на общите условия на
ответника следва извода, че обхващат посочените от ищеца с исковата молба вземания за
2
процесния период 05.2016 г. – 04.2017 г. Ответникът не доказва, а и не твърди наличие на
обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давността, поради което и
следва да се приеме, че процесните вземания са погасени по давност. В представена фактура
от 31.01.2023 г., издадена на името на ищцата за процесния имот, се посочва, че към
11.02.2023 г. сумата за плащане е в размер на 17479,34 лева. В писмо до ищцата се посочва,
че към 28.03.2023 г. неплатените задължения за топлинна енергия и услуга дялово
разпределение към ответника са в общ размер на 17745,50 лева, натрупани за периода
05.2008 г. – 02.2023 г. Посочена е и процесната фактура № .... г. на стойност 386,97 лева.
Поради това съдът намира, че процесната сума се претендира от ищцата и в масивите на
дружеството същата фигурира като длъжник по отношение на нея.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, която е сторила разноски в размер на 51,55 лева за държавна такса. Адвокатската
защита е осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева. Съдът намира, че в светлината на решение от
05.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС съответен адвокатски хонорар по делото, отговарящ на
фактическата му и правна сложност, е в размер на 200 лева, който следва да бъде присъден на процесуалния
представител на ищцата.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от В. Д. К., ЕГН **********, против „.....” ЕАД, ЕИК ....., че В. Д. К. не дължи на
„.....” ЕАД сумата от 386,97 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода
05.2016 г. – 04.2017 г., начислена по фактура № .... г. за имот в гр. София, бул. ....., поради
погасяването ѝ давност.
ОСЪЖДА „.....” ЕАД, ЕИК ....., да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 51,55 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „.....” ЕАД, ЕИК ....., да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3