№ 5150
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20201110144594 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, уточнена с молба от 06.10.2020 г. (на лист 9 от делото), на В. СЛ. К.
– лично и като майка на малолетните Й.Ю.П И А.Ю.П, с която се иска
издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу ответника ЮЛ. Л.
П., със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължение да се въздържа от домашно
насилие, забрана да приближава жилището и работното място на молителите
и самите тях.
В молбата се твърди, че на 18.08.2020 г. около 20.00 ч. молителката К.
била заплашена в присъствието на децата от ответника в дома им в София, кв.
„Симеоново“, ул. „Погледец“, № 24, че ще бъде убита с пистолет, пребита, и
че ще счупи ребрата, а също така, че на 21.08.2020 г. е взел детето Йоан П. и
не съобщава на молителката К. местонахождението на детето Йоан. Твърди
се, че ответникът злоупотребява с психотропни вещества, и че е посягал и
преди това на молителката К..
Ответникът в съдебното заседание от 14.01.2021 г. заявява, че причина
за спора между страните е това, че молителката имала друг мъж и искала да
ограничи контактите на ответника с децата му. Признава, че е взел детето
Йоан със себе си и го е записал на детска градина, но сочи, че е съобщавал
всеки ден на молителката К. къде е детето.
При проверка и преценка на събраните по делото доказателства съдът
установява следното от фактическа страна:
Съгласно представено на лист 6 от делото Удостоверение за раждане от
26.08.2014 г. на Столичната община, район „Подуяне“, молителят Йоан
Юлиянов П., с ЕГН: **********, е син на молителката В. СЛ. К. и ответника
1
ЮЛ. Л. П.. Съгласно представено на лист 7 от делото Удостоверение за
раждане от 17.07.2018 г. на Столичната община, район „Подуяне“,
молителката София Юлиянова П., с ЕГН: **********, е дъщеря на
молителката В. СЛ. К. и ответника ЮЛ. Л. П..
В съдебното заседание на 14.01.2021 г. е разпитан свидетелят на
молителката – Павел Иванов (на лист 101 от делото), който дава показания, че
е колега на молителката В.К., която познава от май 2020 г., като няма други
отношения с нея. Дава показания, че на 12.10.2020 г. молителката К. го
помолила да я придружи до място, където ответникът Ю.П. щял да предаде
обратно детето . Свидетелства, че молителката се страхувала от ответника и
я е виждал със синини по ръцете. Дава показания, че срещата е била на бул.
„Янко Сакъзов“ в София на спирката срещу ресторант „Кестена“, като той
застанал по-надалеч, за да не бъде видян. Свидетелства, че ответникът и друг
мъж се появили и грабнали молителката за раменете, като я качили в колата
на Юлиян – мерцедес Е-класа. Свидетелят се качил в паркирания си наблизо
автомобил, за да ги последва, но ответникът карал бързо в посока към бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“ и на втория светофар ги загубил. След това
подал сигнал в 08 РУ на СДВР, откъдето го закарали в 05 РУ на СДВР и там
дал показания. Свидетелства, че тогава видял молителката В.К. със сина ,
като тя разказала, че в колата била удряна и заплашвана с убийство и едва
тогава била видяла детето в сграда в кв. „Симеоново“, откъдето ги взели
полицаите. Дава показания, че знае от молителката, че последната не е
виждала сина си от август 2020 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са логични и
последователни, но за отношенията до август 2020 г. основно са косвени –
възпроизвеждат реплики на молителката. Въпреки всичко следва да се
кредитират показанията в частта, че молителката не е знаела къде е синът
Йоан, като в тази част същите са достоверни, доколкото съдържат описание
на емоционалното състояние на молителката, и се подкрепят от това, че
молителката е била завлечена насила в автомобил, за да види сина си – риск,
на който иначе не би се подложила. Показанията не се оборват и от други
данни по делото.
В съдебното заседание на 15.07.2021 г. е разпитана свидетелката на
ответника – Л.П. (негова майка), която дава на лист 163 от делото показания,
че на 18.08.2021 г. е присъствала в дома на страните в кв. „Симеоново“ в
София, но не е видяла скандал. Свидетелства, че молителката се прибрала от
работа, но след това нищо не се било случило, гледали телевизия в дома на
страните. Дава показания, че на 21.08.2021 г. ответникът излязъл със сина на
страните Йоан за хляб, но после „се разбрало“, че го е взел и записал в друга
детска градина. Това станало известно, след като молителката го разбрала по
телефона, като на молителката се изпращали снимки на детето.
Свидетелства, че е дошла в София, за да помага на страните, като гледа
малката си внучка – молителката София П..
Съдът кредитира показанията на свидетелката, преценени по реда на чл.
172 ГПК, като констатира, че са балансирани и възпроизвеждат и неизгодни
за ответника факти – че е взел детето Йоан и не е съобщил за
2
местонахождението му. Показанията не противоречат на тези на свидетеля
Иванов, че молителката К. не е знаела къде е синът – свидетелката
установява, че молителката е получавала някакъв контакт с него, но не и че е
знаела къде е детето, или че са се водели преговори в тази насока. По
отношение на 18.08.2020 г. съдът кредитира показанията, тъй като
противоречат единствено на изложеното в декларацията на самата молителка,
която е с ниска доказателствена стойност.
Съгласно представено в препис на лист 95 от делото Заявление от
04.09.2021 г. на същата дата молителката В. СЛ. К. е подала искане до 06 РУ
на СДВР за издирване на малолетния молител Йоан Юлиянов П., който
според нея бил взет от ответника на 21.08.2021 г. и няма информация за него.
Съгласно представена на лист 71 от делото справка от ДПБЛНА –
Суходол, ответникът не е провеждал в това лечебно заведение лечение за
отказ от пристрастяване към алкохол или наркотични вещества.
Съгласно представена на лист 97 от делото справка от ЦПЗ „Проф.
Никола Шипковенски“ ответникът не е бил приеман за лечение и в това
лечебно заведение.
Съгласно представена на лист 5 от делото от молителката К.
Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на 18.08.2020 г. около 20:00 часа ответникът
ЮЛ. Л. П. посрещнал молителката на неизвестен адрес и започнал да крещи
на молителката и заявил, че ако опита да го напусне, ще извади пистолет и ще
я застреля, като това станало пред двете им деца – Й.Ю.П И А.Ю.П, като на
същата дата и следващите два дена отправил към молителката заплахи – че
ще я „вкара в гроба“, „пребие като куче“, че ще счупи ребрата и други. Не
се посочва адрес, на който са извършени действията. Сочи се, че от 21.08.2021
г. ответникът е отвел детето на страните Йоан на неизвестно за молителката
К. място и не дава информация къде е детето. Декларацията не може да се
използва като доказателство от съда, тъй като не съдържа конкретни данни за
място на извършени актове на насилие, начин на отправяне на заплахи (лично
и присъствено или по телефон, като в последния случай следва да се посочат
и точни данни за номер и т.н.), поради което с оглед строго формалния
характер на това доказателство съдът не може да използва декларацията.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЗДН защита от домашно насилие може да се иска
само спрямо определен кръг лица, като съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН в
този кръг попадат и лицето, от което молителят има дете и родителите.
Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН насилие върху дете е и всяко насилие, което е
извършено в негово присъствие.
По делото се установява, че ответникът и молителката са живели във
фактическо съжителство на семейни начала, а и имат общи деца – молителите
Й.Ю.П И А.Ю.П.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДН защита от домашно насилие може да се
иска само за актове, извършени до един месец преди подаване на молбата до
съда. В случая се твърди акт на насилие от 18.08.2021 г. и 21.08.2021 г., а
3
съдът е сезиран на 17.09.2021 г., с оглед на което срокът е спазен.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие представлява акт на
физическо, емоционално, сексуално, психическо или икономическо насилие,
както и опит за такова, извършени спрямо лица в родствена или семейна
връзка или такава, която фактически има съдържанието на такава, посочени в
чл. 3 ЗЗДН.
В случая не се доказа по категоричен начин ответникът да е заплашвал
молителката на 18.08.2021 г., но се установи, че на 21.08.2021 г. е отвел без
предупреждение сина на страните Йоан на неизвестно за молителката К.
място и поне месец не е съобщил точното местонахождение на детето.
Оставянето на родител без сведения къде се намира детето му, когато то
е било с ответника, е форма на тежко емоционално насилие, защото поставя
другия родител в състояние на отчаяние и безпомощност да осъществи
родителските си права. Това е достатъчно да се приеме, че е налице акт на
насилие, извършен спрямо молителката В.К.. Тъй като децата Йоан П. и
София П., са били засегнати от този акт на насилие – Йоан е бил жертва на
това отвличане от майката, а София е присъствала, докато брат не е бил
връщан и е виждала състоянието на майка си, спрямо тях също е извършено
насилие, спрямо второто дете – по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
Поради това съдът приема, че следва да издаде заповед за защита, като
приложи мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗЗДН, а именно – да задължи
ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите, вкл. от
нахлуване в дома им, да забрани на ответника да приближава молителите на
повече от 50 метра, както и тяхното жилище, и да задължи молителят да
участва в програми за корекция на поведението си. Срокът на забраната за
доближаване на жилището следва да е 10 месеца от издаване на настоящото
решение, а по отношение на програмите за корекция на поведението съдът
намира, че срок от 6 месеца е подходящ, за да се попречи на ответника да
извърши нов акт на насилие спрямо молителите. Включването на ответника в
програма за контрол на поведението се налага с оглед на начина, по който той
заявява отношение към молителката – че я „пуснал“ да работи, като съдът
намира, че ответникът е възприел неприемлив модел на контрол на поведение
и опит за налагане с насилие, което налага и работа с психолог. Следва да се
посочи, че ако не се яви за изпълнение на програмата, ответникът извършва
престъпление.
На ответника следва да се наложи глоба по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, като
размерът следва да се определи съобразно това, че от извършените актове
на домашно насилие са настъпили за молителката К. значителни вредни
последици за емоционалното здраве, което оправдава налагане на глоба в
близък до средния размер по закон, или 600 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН ответникът следва
да бъде осъден да заплати по бюджетна сметка на съда държавна такса в
размер на 75 лева (три обективно съединени молби). Молителката е
отправила претенция за разноски, но по делото не е представен документ за
4
извършване на такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 16 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза
на В. СЛ. К., с ЕГН: **********, Йоан Юлиянов П., с ЕГН: **********, и
София Юлиянова П., с ЕГН: **********, и тримата с адрес: София, ж.к.
„Сухата река“, бл. 12, вх. Е, ет. 3, ап. 7, за извършени от ЮЛ. Л. П., с ЕГН:
**********, и адрес по делото: София, ул. „Кожарска“, № 2, актове на
ДОМАШНО НАСИЛИЕ, изразяващи се в емоционално насилие, извършено
на 21.08.2020 г. в София, кв. „Симеоново“, ул. „Погледец“, № 24, като
НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН ЮЛ. Л. П., с ЕГН:
**********, и адрес по делото: София, ул. „Кожарска“, № 2, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие спрямо В. СЛ. К., с ЕГН: **********,
Йоан Юлиянов П., с ЕГН: **********, и София Юлиянова П., с ЕГН:
**********, и тримата с адрес: София, ж.к. „Сухата река“, бл. 12, вх. Е, ет. 3,
ап. 7,.
2. ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН ЮЛ. Л. П., с ЕГН:
**********, и адрес по делото: София, ул. „Кожарска“, № 2, ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра на В. СЛ. К., с ЕГН:
**********, Йоан Юлиянов П., с ЕГН: **********, и София Юлиянова П.,
с ЕГН: **********, освен в сгради на полицията, социалните служби и
разследващите органи, и в съдебни сгради, както и до тяхното жилище с
адрес: София, ж.к. „Сухата река“, бл. 12, вх. Е, ет. 3, ап. 7, за срок от 10
месеца от датата на постановяване на настоящото решение.
3. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН на ЮЛ. Л. П., с
ЕГН: **********, и адрес по делото: София, ул. „Кожарска“, № 2, ДА
УЧАСТВА В СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ за срок от шест месеца с честота според
условията на програмата в Център „Отворена врата“ с адрес: София,
ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“, № 24, ет. 4 , телефон: 087/ 839 64 99 –
Златка Мачева, ел. поща: οpendoor_centre@hotmail.com, където да се яви НЕ
ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на Център „Отворена врата“ с адрес: София, ж.к.
„Хиподрума“, ул. „Юнак“, № 24, ет. 4 , да представи след първата среща с
ответника информация за предвидената честота на провеждане на сеансите,
както и да представи по делото доклад след края на програмата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ЮЛ. Л. П., с ЕГН:
**********, и адрес по делото: София, ул. „Кожарска“, № 2,, да плати по
БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 75
лева – ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН ЮЛ. Л. П., с ЕГН:
**********, и адрес по делото: София, ул. „Кожарска“, № 2,, да плати
ГЛОБА в размер на 600 лева.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на 02 РУ на СДВР както и на
Център „Отворена врата“ за сведение и изпълнение, както да се връчи от 02
РУ на ответника.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на ЮЛ. Л. П., че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването
съставлява престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години
лишаване от свобода и глоба, като при нарушение ще бъде незабавно
арестуван от полицията и предаден на Прокуратурата.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по
делото спира да се прилага от деня на постановяване на настоящото решение,
като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА
НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗДН, независимо от
обжалването ѝ!
ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от решението на СДВР – отдел
„Противодействие на криминалната престъпност“ по преписка с вх. №
513000-59757/14.10.2021 г. и на Софийската районна прокуратура по пр.пр.
№ 37770/2021 г. за сведение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в 7-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6