№ 1508
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110165350 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „.....“ ЕАД дължи на „...“ ЕООД сума
в размер на 397,62 лева по фактура № 472/27.11.2020 г., мораторна лихва върху тази сума в
размер на 20,12 лева за периода 27.11.2020 г. - 27.05.2021 г., главница в размер на 123 лева
по фактура № 473/27.11.2020 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 6,22 лева за
периода 27.11.2020 г. - 27.05.2021 г.
Ищецът твърди, че на 17.11.2020 г. с ответното дружество са сключили неформален
договор за технически преглед и ремонт на миялна машина, марка „....“, модел BYM 100 E
34.201.600.16. По силата на договора „...“ ЕООД извършил необходимия ремонт като
подменил нагревателя и сменил фабричната помпа на машината. За извършения сервиз
страните подписали Протокол № 576, в който били посочени извършените от ищцовото
дружество технически дейности, а посочената дължима за ремонта сума била в размер на
397,62 лева, за която била издадена фактура № 472/27.11.2020 г. Доставен бил и
професионален препарат „Дайвърси Оптимакс детергент“ 20 л за миялна машина, за който
била издадена фактура № 473/27.11.2020 г. за сумата 123 лева. Заявява, че ответното
дружество не е погасило дължимите по фактурите суми, с оглед на което „...“ ЕООД моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сума в размер на
397,62 лева по фактура № 472/27.11.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер на 20,12
лева за периода 27.11.2020 г. - 27.05.2021 г., главница в размер на 123 лева по фактура №
473/27.11.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането и мораторна лихва върху тази сума в размер на 6,22 лева за периода 27.11.2020 г.
1
- 27.05.2021 г., за които суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 29842/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ответното дружество оспорва предявените искове с подаден отговор в
законоустановения срок. Излага, че за извършените от ищеца ремонтни дейности е издадена
и получена фактура № 469/21.11.2020 г. на стойност 714,01 лева с ДДС, надлежно платена на
24.11.2020 г. чрез кредитен превод. Оспорва наличието на твърдяното от ищцовото
дружество облигационно правоотношение като излага, че други ремонтни дейности, освен
заплатените, не са извършвани. Сочи, че посоченото в процесната фактура № 472/27.11.2020
г. лице П.В. не е представител на „...“ ЕООД, както и че същата не му била изпратена, респ.
не е получавал фактури, от които да узнае за задължения към ищцовото дружество. Оспорва,
че лице с представителна власт, надлежно учредена от „.....“ ЕАД, е подписало представения
по делото сервизен протокол, с оглед действащите тогава законни представители на
дружеството – изпълнителните директори ..... Оспорва, че фактура № 473/27.11.2020 г. е
изпратена на ответното дружество, както и че сумата 123 лева с ДДС, обективирана в нея, е
дължима. Оспорва, че описаният в тази фактура професионален препарат е действително
получен. Противопоставя се на изявленията, направени от лица без надлежно учредена
представителна власт, на основание чл. 301 ТЗ.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Ответникът представя платежен документ от 16.11.2022 г. за заплатена сума в размер
на 974,62 лева по сметка на ищеца. В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца заявява, че процесните суми са изцяло изплатени, заедно със сторените в
производството разноски.
С оглед осъщественото плащане от ответника съдът намира, че фактите, включени във
фактическите състави на предявените искове не се оспорват и се признават.
Така съдът намира, че по делото не се оспорва, че претендираната от ищеца сума е
погасена чрез плащане след образуване на делото. Това обстоятелство не се оспорва от
ищеца, поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
погасени в хода на процеса /арг. чл. 235 ГПК/.
С оглед изявлението, че с извършеното плащане са погасени и сторените разноски, то
такива не следва да бъдат присъждани в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕООД, ЕИК *********, против .....“ ЕАД, ЕИК
*********, установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 397,62
лева по фактура № 472/27.11.2020 г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 20,12
2
лева за периода 27.11.2020 г. - 27.05.2021 г., сумата 123 лева по фактура № 473/27.11.2020 г.
и мораторна лихва върху тази сума в размер на 6,22 лева за периода 27.11.2020 г. -
27.05.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 29842/2021 г. на СРС, 82 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3