Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА Д.
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия
Дончева в. гр. дело № 5367 по описа на
съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196
и сл. от ГПК /отм./.
Инициирано е с въззивна жалба,
подадена от процесуален представител на починалия в хода на производството ответник
В.С.Б., на мястото на който са конституирани наследниците му по закон Д.Р.Т. и К.Р.Т.,
срещу решение № І-47-166 от 20.12.2011 г. по гр. дело № 13924/2007 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 47-ми състав в частта, с която
предявените искове са уважени.
С решението частично са уважени
предявените от Р.В.И. и П.В.И. искови претенции по чл. 45 от ЗЗД, като В.С.Б. е
осъден да заплати на Р.В.И. сумата от 485.34 лева, представляваща обезщетение
за причинени на 04.03.2006 г. имуществени вреди и сумата от 4500 лева,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на непозволено увреждане
неимуществени вреди, както и да заплати на П.В.И. сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за причинени на 04.03.2006 г. неимуществени вреди.
За разликата над уважения размер от 4500 лева до пълния претендиран от Р.И.
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 8514.66 лева, исковата
претенция е отхвърлена като неоснователна, като е отхвърлена и претенцията на П.И.
за сумата над уважения размер от 800 лева до пълния претендиран от 1000 лева
като обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 04.03.2006 г. С решението
в полза на страните са присъдени разноски съобразно уважената част на исковите
претенции.
Във въззивната жалба са наведени
доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, в подкрепа на което се
твърди, че решението на районния съд е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с ограничаване правото на лично участие на починалия
ответник В.Б. в процеса, както и такива, свързани с оценката на събраните по
делото гласни доказателства. Според жалбоподателя, изводите на съда по фактите
се градят на недостоверни доказателствени източници, доколкото съдът се
позовава изцяло на събраните по приложеното н.о.х.д. свидетелски показания,
като не е отчетено обстоятелството, че става въпрос за заинтересувани от
развитието по делото свидетели – ищцата П.И. и синът на ищците. Заявява се, че
от събраните по делото доказателства не е установено по какъв начин ищцата И. е
получила въпросния удар в областта на дясното слепоочие – с ръка или с клещи,
като не е взето предвид, че тя е предприела нападение спрямо ответника, което той
целял да отблъсне и при реализиране на защитата си срещу нападението нанесъл
удар на ищцата, който се характеризира като случаен. Освен това недоказано
останало обстоятелството, че деянието довело до неработоспособност на ищцата.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване
нараняванията на ответника и продължителността на неговото възстановяване.
Твърди се, че размерът на
определените от районния съд обезщетения за неимуществени вреди е прекомерен и
не е определен съобразно установения в чл. 52 от ЗЗД критерий, тъй като
районният съд не взел предвид обстоятелството, че ищците се опитали да отнемат
намиращите се у ответника инструменти, с което инициирали конфликтната
ситуация, т. е. с поведението си те допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото
за ново разглеждане на районния съд с оглед гарантиране възможността на
ответника да участва в производството по делото, както и да бъдат събрани исканите
гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от пълномощник на въззивниците и ищци по делото Р.В.И.
и П.В.И., с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и
е направено искане за присъждане на сторените от въззивниците разноски.
С вх. № 1010259 от 29.02.2012 г. по делото е подадена
и насрещна въззивна жалба на Р.И. и П.И., която е върната като процесуално
недопустима с определение на въззивния съд от 19.04.2012 г., което е влязло в
законна сила.
С определение от 26.11.2012 г.
направеното във въззивната жалба доказателствено искане е уважено и е допуснат
разпит на двама свидетели на въззивника при режим на довеждане.
Ответникът В.Б. е починал в хода на
въззивното производство, а именно на 30.09.2013 г., поради което с определение
от 02.12.2013 г. на мястото на починалия на основание чл. 120 от ГПК /отм./ са
конституирани наследниците му по закон А.Б. – съпруга, Я. Г. – дъщеря и Д.Т. –
дъщеря, които поради удостоверен отказ от наследство са заличени, а на мястото
на починалия В.Б. с определение на съда от 15.05.2017 г. са конституирани
наследниците му К.Р.Т. и Д.Р.Т..
Поради необходимост от изясняване на
въпроса за това кои са призованите да наследят починалия ответник лица и с
оглед наличието на висящо производство по гр. дело № 6295/2015 г. на Софийски
районен съд, имащо решаващо значение по този въпрос, въззивното производство по
делото е спряно с определение на съда от 14.03.2016 г. и е възобновено на
15.05.2017 г., като по делото е представено решение № 10476 от 07.07.2016 г. на
Софийски районен съд, с което е допуснато на основание чл. 61, ал. 2 от ЗН
приемане по опис на наследството на В.Б. от наследниците му К.Т. и Д.Т..
С постановеното на 15.05.2017 г.
определение на въззивния съд е указана възможността на въззивниците К.Т. и Д.Т.,
чрез законните им представители, да доведат допуснатите им с протоколно
определение двама свидетели.
С вх. № 1825 от 08.01.2018 г. по
делото са постъпили социален доклад за детето Д.Т. и социален доклад за детето К.Т.,
изготвени от Дирекция „Социално подпомагане” – Чирпан.
От страна на въззиваемите е
представен списък с разноски за въззивното производство, както и разписки в
удостоверение на твърдението, че претендираните разноски действително са били
направени.
В проведеното на 23.10.2017 г.
открито съдебно заседание по делото на въззивниците е предоставена последна
възможност за довеждане на двама свидетели, като е указано, че в противен
случай същите ще бъдат заличени.
В открито съдебно заседание на
12.03.2018 г. от страна на въззивниците не са доведени свидетелите, чиито
разпит е искан. От страните са заявени претенции за присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като взе
предвид доводите на страните, материалите по делото и закона, прие за
установено от фактическа страна следното:
По повод искова молба на Р.В.И. и П.В.И.,
срещу В.С.Б., уточнена с молба от 08.10.2007 г. е образувано гр. дело №
13924/2007 г. по описа на Софийски районен съд. В исковата молба се твърди, че на
04.03.2006 г. от страна на ответника е осъществено противоправно деяние спрямо
ищците, в резултат на което за тях са настъпили вреди, като на Р.И. са
причинени имуществени вреди в размер от 485.34 лева и неимуществени вреди в
размер от 8514.66 лева, а на П.И. са причинени неимуществени вреди в размер от
1000 лева.
Твърди се, че с осъщественото на
посочената дата деяние, ответникът причинил на ищеца И. средна телесна повреда,
изразяваща се в порезна рана на гърба на дланта на дясната ръка с частично
срязване на сухожилието на мускулните разгъвачи и нерва на пръстите на дясната
ръка, което довело до трайна затрудняване движенията на десния горен крайник –
за период по-голям от тридесет дни с период за лечение от около два месеца. Освен
това увреждане, на ищеца И. били причинени и ожулвания и кръвонасядания в
областта на главата и крайниците, които му причинили болка и страдание. Поддържа
се, че в резултат на деянието и нанесените травматични увреждания настъпила
временна неработоспособност на ищеца за периода от месец 03.2006 г. до месец
07.2006 г., за който период му било изплатено обезщетение за временна
неработоспособност в размер от 459.66 лева, като за същия период ищецът
следвало да получи трудово възнаграждение в общ размер от 945.00 лева. С оглед
на това се претендира от ответника да заплати на ищеца И. сумата от 485.34
лева, представляваща разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за същия
период от време в случай, че деянието не е било причинено от страна на
ответника. Твърди се, че в резултат на деянието на ищеца са причинени болки и
страдания за компенсиране на които се претендира обезщетение в размер на
8514.66 лева.
Твърди се, че с извършеното на
04.03.2006 г. деяние ответникът причинил на ищцата И. болка и страдание, тъй
като и нанесъл увреждане, изразяващо се в кръвонасядане на клепачите на дясното
око, дясната яблъчна и слепоочни области, за компенсиране на които се
претендира ответникът да заплати сумата от 1000 лева.
С исковата молба е посочено, че във
връзка с твърдяното непозволено увреждане е било образувано наказателно
производство пред Софийски районен съд.
Към исковата молба са представени
следните приети по делото писмени доказателства: протокол от 23.10.2006 г. по
н.а.х.д. № 7596/2006 г. на Софийски районен съд /л. 8-10/; мотиви по н.а.х.д. №
7596/2006 г. на Софийски районен съд /л. 11-12/; съдебно-медицинско
удостоверение (СМУ) от 08.03.2006 г. на Р.И. /л. 13/; СМУ от 06.03.2006 г. на П.И.
/л. 14/; епикриза КП 232 на Р.И. /л. 15/; епикриза от 25.05.2006 г. на Р.И. /л.
16/; трудов договор от 06.02.2006 г. /л. 17/; справка за изпратени уведомления
по чл. 62, ал. 4 от КТ /л. 18/; болничен лист № 0029651 от 08.03.2006 г. /л.
19/; болничен лист № 0029651 от 08.03.2006 г. /л. 20/; болничен лист № 1633260
от 11.04.2006 г. /л. 21/; болничен лист № 1633453 от 28.04.2006 г. /л. 22/;
болничен лист № 1633624 от 15.04.2006 г. /л. 23/; болничен лист № 1633688 от
25.05.2006 г. /л. 24/; болничен лист № 1633973 от 07.06.2006 г. /л. 25/;
болничен лист № 2631042 от 23.06.2006 г. /л. 26/; болничен лист № 2631224 от
07.07.2006 г. /л. 27/; удостоверение от 15.08.2006 г. за изплатени трудови
възнаграждения на Р.И. /л. 36/; постановление за частично прекратяване на
наказателно производство от 09.10.2009 г. /л. 51-55/. Писмените доказателства
се кредитират от съда с доверие, тъй като не съдържат противоречия и не са
налице обстоятелства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност.
От представеното СМУ от 08.03.2006 г. се
установява, че при извършен на същата дата преглед на Р.И. е установена порезна
рана по гърба на дланта на дясната ръка с частично срязване сухожилието на
мускулите-разгъвачи и нерва на пръстите на дясната ръка, което е причинило на Р.И.
трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за период повече от 30
дни, при необходимо време за лечение около месец и половина – два месеца, както
и ожулвания и кръвонасядания по главата и крайниците, които са причинили болка
и страдание.
Според СМУ установените увреждания се
дължат на действието на режещ предмет, какъвто е ножовка /за раната и
срязването на сухожилието/ и на удари с тангенционално действие с или върху
твърди, тъпи предмети, каквито са клещите, юмруците и ритниците – за
кръвонасяданията и охлузванията, които увреждания по време и начин могат да се
получат, както е съобщено от пострадалия, а именно при възникнало на 04.03.2006
г., около 13.30 часа спречкване с негов съсед.
Съобразно СМУ от 06.03.2006 г. на П.И. се
установява кръвонасядане на клепачите на дясното око, дясната яблъчна и
слепоочна област, които увреждания се дължат на твърди, тъпи предмети и могат
да бъдат получени по време и начин, съобщени от П.И., а именно да са нанесени
на 04.03.2006 г. от съсед на пострадалата.
От представена по делото епикриза КП 232
на Р.И. се установява, че е постъпил в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов” след нанесен
побой от съсед, като при постъпването е установена порезна рана в областта на
дясната ръка, след което по спешност е извършена хирургична обработка,
теномиорафия и е поставена гипсова шина. Посочено е, че пациентът е изписан в
добро състояние, като са дадени указания за продължаване на лечението в домашни
условия, както и че се касае за временна нетрудоспособност за срок от 30 дни.
От представена епикриза от 22.05.2006
г., издадена от „специализирана болница за долекуване, продължително лечение и
рехабилитация на опорно-двигателния апарат БУЛ-ПРО” ЕАД се установява, че Р.И.
е постъпил на 22.05.2006 г. за оперативно лечение, тъй като след сваляне на
гипсова имобилизация на дясната ръка е бил с оплаквания за затруднено свиване
на пръстите и намалена чувствителност, като е удостоверено, че пациентът е
изписан в добро общо състояние с временна нетрудоспособност.
От представен и приет по делото трудов
договор от 06.02.2006 г. се установява, че Р.И. е заемал по безсрочен трудов
договор длъжността „монтьор” при работодателя ЕТ „А. Н. С.”, считано от
08.02.2006 г., с месечно трудово възнаграждение в размер от 189 лева. От
приложена по делото справка се установява, че от страна на работодателя ЕТ „А.
Н. С.” е било изпратено уведомление до НАП за сключения трудов договор.
От представените по делото 9 болнични
листа се установява, че в периода от 04.03.2006 г. до 17.07.2006 г. Р.И. е бил
в отпуск поради временна неработоспособност.
От съдържащата се в представено по делото
удостоверение от 15.08.2006 г. се установява, че за периода от м. 03.2006 г. до
м. 07.2006 г. Р.И. е получил парично обезщетение за временна нетрудоспособност
в размер от 459.66 лева.
По делото е приложено н.о.х.д. №
1102/2010 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18-ти състав, от
материалите по което се установява, че с присъда от 08.11.2010 г., потвърдена с
решение № 303 от 29.03.2011 г. по в.н.о.х.д. № 445/2011 г. на Софийски градски
съд, Наказателно отделение, VІІ въззивен състав, В.С.Б. е признат за виновен в
това, че на 04.03.2006 г., около 13.40 часа, в гр. София, ул. *******, чрез
нанасяне на удар с ножовка в областта на дясната ръка, в областта на гърба на
дланта, е причинил на Р.В.И. средна телесна повреда, изразяваща се в порезна
рана на гърба на дланта на дясната ръка, частично срязване на сухожилието на
мускулните разгъвачи и нерва на пръстите на дясната ръка, което му причинило
трайно затрудняване движението на десния горен крайник за период повече от 30
дни.
С определение от 21.11.2007 г.
производството по гр. дело № 13924/2007 г. на Софийски районен съд е спряно до
приключване на н.а.х.д. № 5898/2006 г. на Софийски районен съд с влязъл в сила
съдебен акт.
С определение от 16.06.2011 г.
производството по гр. дело № 13924/2007 г. на Софийски районен съд е
възобновено и разглеждането на делото е насрочено в открито съдебно заседание.
В проведено на 11.10.2011 г. открито
съдебно заседание, представените писмени доказателства са приети, приложено е
н.о.х.д. № 1102/2010 г. на Софийски районен съд и са разпитани свидетелите В.Р.И.
иВ.Д. К..
Показанията на тази свидетели се
кредитират от въззивния съд с доверие, доколкото свидетелите са предупредени за
отговорността по чл. 290 от НК, а показанията им не съдържат противоречия и
кореспондират с останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че
свидетелят В. И. е син на ищците е взето предвид от съда, доколкото то обуславя
възможност за заинтересуваност от изхода на делото, но само по себе си, то не е
основание за изключване на доказателственото средство от съвкупността въз
основа на която съдът формира изводите си по фактите. В конкретния случай няма
основание за извод в обратна насока, тъй като показанията на разпитания
свидетел кореспондират с тези на свидетелката К. и се подкрепят от събраните
писмени доказателства, сред които официални документи, удостоверяващи, че към
датата на процесното деяние и след това ищците са имали травми, съответстващи
на описаните от двамата свидетели.
От показанията на свидетеля В. И. се
установява, че на 04.03.2006 г., при възникнал междусъседски конфликт В.Б. е
нанесъл удари на ищеца Р.И. с ножовка и клещи, като в резултат на нанесен с
ножовка удар му причинил порезна рана по външната страна на дясната ръка, както
и че нанесъл удар по окото на ищцата П.И. с клещите, които държал.
Според свидетеля, общата продължителност
на периода, необходим за възстановяване на Р.И. е пет месеца, през който период
ищецът се нуждаел от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности, тъй
като не можел да ги извършва сам поради травмата. В. И. свидетелства за това,
че към 11.10.2011 г. ръката на ищеца Р.И. все още изтръпвала, както и че поради
тази травма ищецът претърпял две оперативни интервенции и всичко това довело до
състояние на временна неработоспособност, поради което в продължение на около 5
месеца той не можел да полага труд.
От показанията на този свидетел се
установява, че на ищцата П.И. отнело около месец да се възстанови от нанесената
и травма, като през този период изпитвала силни болки и дискомфорт, плачела, имала
синини и оток на окото и се страхувала да излиза.
От показанията на свидетеляВ.К. се
установява, че същата е посетила дома на ищците на 05.03.2006 г., където я
посрещнала П.И., която била с превръзка на окото, с голяма подутина и се
оплакала от много силни болки. Ищецът Р.И. също бил там, но бил на легло, с
гипсирана дясна ръка, охлузвания по лицето и много силни болки. Във връзка с
нанесената травма ищецът И. претърпял две операции и загубил продължително
време трудоспособността си, тъй като с дясната си ръка не можел да извършва
никакви движения, освен това започнал да се страхува да излиза от жилището си.В.К.
свидетелства за това, че в резултат на нанесения удар на ищцата И. се налагало
да стои в тъмни помещения и да лежи продължително време, поради което не можела
да се грижи за съпруга си, а той имал нужда от чужда помощ. Според свидетелката
възстановяването на П.И. от травмата отнело около 3-4 месеца, а
възстановяването на Р.И. отнело повече време, тъй като след втората операция не
можел да върши почти нищо с дясната си ръка, поради което не можел да полага
труд в продължение на повече от половин година.В.К. свидетелства за това, че
след инцидента за ищците настъпила голяма промяна, тъй като били много
разстроени и живеели в страх повече от година.
При гореизложената фактическа
обстановка, изводима от доказателствените източници по делото, въззивният съд
прие за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В рамките на
извършената служебна проверка не се установиха пороци на атакувания съдебен
акт, обуславящи неговата нищожност или недопустимост. Не се установи също
първоинстанционният съд да е допуснал твърдените във въззивната жалба процесуални
нарушения. Районният съд правилно е определил правното основание на предявените
искове по чл. 45 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
Софийски районен съд правилно е анализирал предпоставките за възникване на
отговорността по чл. 45 от ЗЗД и ги съпоставил с приетите по делото
доказателства.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени в кумулативна
даденост следните предпоставки: да е налице виновно извършено от ответника деяние
(действие или бездействие), което да е противоправно и в резултат на което да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Съгласно чл. 222 от ГПК /отм./
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В конкретния случай е налице влязла
в сила присъда от
08.11.2010 г. по н.о.х.д. № 1102/2010 на Софийски районен съд, потвърдена с
решение № 303 от 29.03.2011 г. по в.н.о.х.д. № 445/2011 г. на Софийски градски
съд, Наказателно отделение, VІІ въззивен състав, с която В.С.Б. е признат за
виновен в това, че на 04.03.2006 г., около 13.40 часа, в гр. София, ул. *******
е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 от НК, като нанесъл средна
телесна повреда на Р.В.И., с което му причинил
трайно затрудняване движението на десния горен крайник за период повече
от 30 дни.
С оглед на това, по силата на
посочената правна норма съдът е длъжен да приеме, че осъщественото на
04.03.2006 г. от В.Б. представлява виновно и противоправно деяние. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се извежда по несъмнен начин, че
именно в резултат на това деяние на ищеца Р.И. е причинена порезна рана на
гърба на дланта на дясната ръка, частично срязване на мускулите разгъвачи и
нерва на пръстите на дясната ръка. Както от представените и приети писмени
доказателства, така и от събраните гласни доказателства се установява, че
поради нанесената травма ищецът претърпял две хирургични интервенции, като
оздравителния период бил съпроводен от болки и страдания, за отшумяване на
които му били необходими общо около пет месеца. Към момента на деянието ищецът И.
е бил трудово ангажиран по безсрочен трудов договор, по който получавал месечно
възнаграждение в размер на 189 лева, но в резултат на нанесената травма загубил
временно работоспособността си и това го лишило от възможността да изпълнява
трудовите си задължения в продължение на пет месеца. За този период, а именно
от 04.03.2006 г. до 17.07.2006 г. ищецът получил обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 459.66 лева, като за същия период, при
възможност за изпълнение на трудовите си задължения, ищецът би получил трудов
доход в общ размер общо от 945 лева. От това следва, че в резултат на деянието
ищецът е претърпял имуществена загуба в размер, равняващ се на разликата от
доходът, които би получил и това, което в действителност е получил под формата
на обезщетение за временна неработоспособност или общо в размер от 485.34 лева.
От доказателствената съвкупност може
да се изведе по несъмнен начин, че с осъщественото на 04.03.2006 г. В.Б. е
причинил виновно противоправно деяние по отношение на ищцата П.И.. В конкретния
случай вината на дееца не само, че се предполага, но и се подкрепя от събраните
по делото доказателства.
Както фактът на деянието, така и самият
механизъм, по който то е било осъществено се изяснява от показанията на
свидетеля В. И. – очевидец на случилото се, от събраните по делото писмени
доказателства, установяващи мястото и вида на полученото увреждане, както и от
обясненията на ответника, дадени по ДП /л.8/, в които е признат неизгодния за него
факт, че е ударил съпругата на Р.И. с клещи по главата. Всичко това води до
единствено възможен извод, че на процесната дата и място Б. е осъществил
виновно и противоправно деяние по отношение на П.И., като и нанесъл телесно
увреждане в областта на главата – около дясно око и дясно слепоочие, в резултат
на което на същата били причинени болки и страдания, които изпитвала в
продължение на 3-4 месеца. Ето защо не може да се сподели тезата, че по делото
е останал неизяснен механизмът на извършване на деянието по отношение на П.И.,
както и че се касае за случайно деяние. Освен това няма каквито и да е
доказателства в подкрепа на заявения довод за възможно съпричиняване от страна
на ищцата П.И., а не може да се сподели, че районният съд е ограничил
възможността на ответника да прояви активност в насока доказване на фактическите
си твърдения.
Доводът на жалбоподателя за това, че за
изясняване на делото от фактическа и правна страна съдът се е позовал изцяло на
присъдата по н.о.х.д. № 1102/2010 на Софийски районен съд е неоснователен. В
конкретния случай се касае за еднопосочна доказателствена съвкупност, в която
не се съдържат съществени противоречия по въпроса за осъществяване на
релевантните по делото факти в действителността. Ето защо не може да се приеме,
че доказателствената дейност на първоинстанционния съд се отклонява по какъвто
и да е начин от заложените в процесуалния закон изисквания.
Заявеното във въззивната жалба, че съдът
е основал изводите си върху показанията на ищцата П.И., дадени в производството
по н.о.х.д. не кореспондира със стореното от първоинстанционния съд. В мотивите
на съдебното решение е посочено, че обясненията на страните, дадени по
горепосоченото наказателно дело са взети предвид от съда, но това е било
сторено доколкото обясненията на починалия в хода на процеса В.Б. носят негов
подпис и съдържат признание за неизгодни за него факти относно извършването на
процесните деяния.
В материалите по делото не намира
основание и заявеното във въззивната жалба, че при разглеждане на първоинстанционното
производство по делото В.Б. е бил лишен от възможността да упражни правото си
на лично участие. Това е така, тъй като от протокол за проведено на 21.11.2007
г. открито съдебно заседание се установява, че той е бил редовно призован и се
е явил заедно с упълномощен да го представлява процесуален представител. Освен
това при разглеждане на делото в това открито съдебно заседание е предоставена
възможност на страната да изрази становището си по направеното уточнение на
исковата молба. Видно от приложена по делото разписка /л. 68/ е, че за
проведеното на 04.10.2011 г. открито съдебно заседание В.Б. е бил редовно
призован, като направеното от негова страна искане за отлагане разглеждането на
делото поради причини от здравословно естество е било уважено и разглеждането
на делото е отложено за 11.10.2010 г., за която дата по силата на чл. 41, ал. 6
от ГПК /отм./ той се е считал редовно призован, доколкото именно негово е било задължението
да следи развитието на производството по делото. Поради това не може да се
сподели, че ответникът в първоинстанционното производство е бил лишен от
възможността да упражни правото си на лично участие, тъй като неявяването му в
проведеното на 11.10.2007 г. съдебно заседание е въпрос на негов избор, а не на
процесуален пропуск на съда.
Поради гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че с осъщественото на 04.03.2006 г. В.Б. е реализирал
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, като е причинил непозволено увреждане по
отношение на ищеца Р.И., на който причинил неимуществени вреди – болки и
страдания и имуществени вреди в размер от 485.34 лева, както и по отношение на
ищцата П.И., която претърпяла неимуществени вреди в резултат на деянието. Ето
защо предявените искове са основателни.
По отношение размера на вредите - съгласно
чл. 51 от ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост
от съда. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се съобразят при определяне размера на обезщетението. Това са
всички обстоятелства свързани с отрицателните изживявания и болки свързани с реализираното
увреждане, като при определяне размера на обезщетението следва да се съобразят
степента и интензитета на конкретно изживените физически страдания, както и тяхната
продължителност.
Съдът намира, че съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства обосновава извод за това, че присъденият от
районния съд в полза на ищците размер на обезщетенията е справедлив и не са
налице основания за неговото намаляване, доколкото пред настоящата инстанция не
са ангажирани различни доказателства от тези представени пред Софийски районен
съд, т. е. тезата на жалбоподателите за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищците не може да се сподели като основателна.
От изложеното въззивният съд приема, че
искът за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на Р.И. с осъщественото
на 04.03.2006 г. от В.Б. деяние е основателен за сумата от 4500 лева, тъй като
определено в този размер обезщетението е адекватно и би могло да компенсира
причинените болки и страдания, които ищецът е изпитвал в продължение на пет
месеца, считано от датата на деянието, които са били свързани със затруднения
да извършва сам ежедневните си дейности, необходимост от чужда помощ, страх и
притеснения от повторно нападение, тревоги, свързани с невъзможността през този
период да полага труд, а от там и с финансовата стабилност на семейството.
Предявената от ищеца И. искова претенция
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е доказана в пълния
претендиран размер, който съвпада с разликата от трудовото възнаграждение,
което би получил в периода, в който е бил неработоспособен и обезщетението,
получено във връзка с неработоспособността. Ето защо искът за присъждане на обезщетение
за причинени с деянието имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер.
Исковата претенция на П.И. е основателна
за сумата от 800 лева, тъй като обезщетение в този размер би компенсирало
преживените в продължение на около четири месеца болки и страдания във връзка
със случилото се, притеснения за това, че не може да се грижи пълноценно за
съпруга си, както и причинените страх и притеснения от повторно преживяване.
По изложените мотиви и поради съвпадане
изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, въззивният съд
намира, че решението на първата съдебна инстанция в обжалваната част, а именно в
частта, с която исковите претенции по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на Р.В.И. и П.В.И. срещу
В.С.Б. са уважени е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
оставено в сила, а в останалата част, с която исковите претенции са били
отхвърлени решението е влязло в законна сила.
При този изход на спора съобразно чл.
64, ал. 1 от ГПК /отм./ право на разноски имат въззиваемите, които са направили
съответно за това искане и са представили писмени доказателства. От
представените писмени доказателства се установява, че във връзка с въззивното
производство ищецът Р.И. е направил разноски в размер от 1300 лева, а ищцата П.И.
е направила разноски за процесуално представителство в размер от 450 лева. Ето
защо конституираните на мястото на починалия в хода на производството ответник
и въззивници в настоящото производство следва да бъдат осъдени да заплатят на Р.И.
сумата от 1300 лева, а на П.И. сумата от 450 лева, представляващи направени във
въззивното производство разноски.
Поради гореизложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-47-166 от
20.12.2011 г. по гр. дело № 13924/2007 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 47-ми състав в частта, с която исковите претенции по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД на Р.В.И. и П.В.И. срещу В.С.Б., починал в хода на производството, с
конституирано на негово място наследници по закон Д.Р.Т. и К.Р.Т..
В останалата част, с която исковите
претенции са били отхвърлени като неоснователни решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Д.Р.Т., ЕГН: **********,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на родителите си Д.В.Т. и Р.И.Т.,
както и К.Р.Т., ЕГН: **********, малолетен, действащ чрез законните си
представители Д.В.Т. и Р.И.Т. на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ да
заплатят на Р.В.И., ЕГН: ********** сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева и на П.В.И.,
ЕГН: ********** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи
направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.