РЕШЕНИЕ
№ 16
26.02.2016 г., гр. Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на 19.01.2016 г. /деветнадесети Януари през
две хиляди и шестнадесета година/ при участие на секретаря Росица Игнатова,
разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев търговско дело 00294 по описа
на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „О. б. б.“АД, гр. С. с ЕИК ********* е предявил иск за признаване
за установено, че ответника „П.П.“ЕООД, гр. П. с ЕИК ********* му дължи сумата
от 1020893,30 Евро /един милион, двадесет хиляди и
осемстотин деветдесет и три евро и 30 евроцента/ – непогасена главница по договор за банков кредит N.***., изменен с допълнителни споразумения от
***. и *** г., както и сумата от 120325,61 евро /сто
и двадесет хиляди триста двадесет и пет евро и 61 евроцента/, представляваща договорна лихва за периода ***
г. – *** г., както и сумата от 603729,07 евро,
представляваща наказателни лихви, включително неустойки за периода *** г. – ***
г., както и сумата 4492,68 евро /четири хиляди
четиристотин деветдесет и две евро и 68 евроцента/, представляваща просрочена такса за управление
до *** г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по силата на договора за кредит е предоставил на
ответника сумата от 1020893,30 Евро /един милион,
двадесет хиляди и осемстотин деветдесет и три евро и
30 евроцента/ срещу задължението на ответника да я
върне на вноски съобразно погасителен план в срок до *** г. при годишна договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на тримесечната
стойност на международния индекс „Ю.“ увеличена с лихвена надбавка от 5 пункта
като към сключване на договора лихвата е в размер 8,056 % годишно. Лихвите се
начисляват на база 360 дни и се разпределят равномерно на дванадесет месечни
периода от по 30 дни всеки и се дължат на последния ден от съответния месец.
При забава в плащането на главницата се дължи годишна лихва за забава
/наказателна лихва/ в размер на лихвения процент на договорната лихва увеличен
с пет пункта. При забава в плащане на договорната лихва се дължи неустойка в
размер на лихвения процент за възнаградителната лихва
увеличен с пет пункта годишно до плащане на просрочената сума.
Твърди, че с допълнително споразумение от *** г. страните са се
договорили за промяна в начина на формиране на възнаградителната
лихва и размера на лихвената надбавка (основа за формиране на лихвата вече е
базовия лихвен процент на банката за кредити във валута „Евро“
увеличен с три пункта на годишна база). Твърди, че към датата на споразумението
е усвоена от кредитополучателя главница в размер на
1028536,92 евро, както е посочено и в споразумението.
Посочва, че е договорен нов погасителен план при запазване на крайния падеж на
кредита по основния договор.
Твърди се неизпълнение на задълженията на кредитополучателя
по договора и допълнителното споразумение за връщане на кредита до крайния му
срок-*** г. Твърди, че поради настъпилия краен падеж на целия кредит не е
необходимо обявяване на изискуемост на задълженията.
Поради невръщане на кредита ведно с лихвите
ищецът подал заявление до РС П. по реда на чл. 417, т. 2 във връзка с чл. 418 ГПК, което било уважено и по ч.гр.д. 07348/2014 г. на РС П. е издадена заповед
за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за исковите суми.
Ответника-кредитополучател депозирал
възражение срещу заповедта, предвид което ищецът предявява и настоящите искове
за установяване съществуването на оспорените вземания.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба като нередовна, поради неяснота каква част от сумата от 603729,07
евро е наказателни лихви и каква част неустойки и
върху каква основа са начислени. Оспорва
исковете като недопустими и неоснователни, поради нередовност на извлечението
на счетоводни книги, липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост,
противоречия относно усвояването на кредита, противоречия в твърденията на
ищеца относно падежа на кредита. Оспорва размера на наказателните лихви като
неправилно определен поради неправилно определена от ищеца дата на изискуемост на главницата. Твърди разлика в сумите заявени
в заповедното производство и тези по искова молба. По отношение наказателните
лихви и неустойки твърди, че иска е неоснователен, защото са наведени в
исковата молба нови обстоятелства извън тези в заявлението по чл. 417 от ГПК
като не посочва кои са тези обстоятелства. Твърди липса на покана от заявителя
до длъжника за заплащане на сумите по заповедта и исковата молба. Твърди недействителност
на уговорката за наказателна лихва, поради анатоцизъм.
Твърди, че е налице недопустимо кумулиране на лихва и
неустойка. Твърди, че наказателна и законна лихва не могат да се претендират по
чл. 418 от ГПК. Позовава се на противоречие на тази уговорка с чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че е платил лихви и такси за управление в размер на 433942,37 лева
и главница в размер на 14949,62 лева, което не е отчетено от ищеца при
предявяване на претенциите, поради което предявява възражение за прихващане с
тези суми. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност по
отношение на шест вноски по главница с падежи от *** г. до *** г. в размер
52356,38 евро. Възразява за пълно погасяване по давност на претенциите за договорна лихва
и за такса за управление, както и на претенциите за наказателна лихва и
неустойки за периода *** г. до *** г. Прави възражение за прекомерност на
неустойките. Твърди, че със споразумението от *** г. е извършена новация и задълженията по основния договор са погасени, а
на тяхно място са възникнали нови, но кредиторът се е позовал на основния
договор. Възразява за нищожност на подписан между същите страни договор за
особен залог на търговското предприятие на ответника за обезпечаване на
задълженията по договора за кредит. Направено е искане за привличане на трето
лице помагач на страната на ответника, а именно „Б. т.–С.“АД с ЕИК *********
(старо име „С.“АД), което е трето задължено лице - учредило особен залог върху
цялото си търговско предприятие за обезпечаване на задълженията на ответника
спрямо ищеца по процесния договор за кредит.
Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С исковата молба са представени като писмени доказателства: Договор за банков
кредит N.***.;
допълнителни споразумения към договора от ***. и *** г.; Приложение 1 към
договора-План график за финансиране и план за усвояване на суми по кредита;
извлечение от счетоводни книги на ищеца;
С отговора на ответника са представени като писмени доказателства:
Уведомление изх. N. *** г. от ответника до ищеца;
Договор за особен залог на търговско предприятие от ****.,
рег. N. ****. на Нотариус И. Н. N. 40 на НК; Договор за особен залог на търговско
предприятие от ****. и приложение-опис към него с рег.
N. ****.
на Нотариус И. Н. N. ***на
НК; Справка за
плащания по кредит на „П.П.“ЕООД към *** г.; Справка за платен кредит към ***
г.; 35 броя извлечения от банкова сметка ***; 2 броя извлечения от банкова
сметка ***; Протокол от Общо събрание на акционерите на „С.“АД (сега „Б.-С.“АД)
от *** г.; писмо с изх. N. *** от Община П. до Частен съдебен изпълнител С.Б.;
Изискано е и е приобщено към настоящото дело ч.гр.д. ч.гр.д. 07348/2014
г. на РС П.
С допълнителна искова молба ищецът е взел отношение по възраженията на
ответника и се е противопоставил на привличането на трето лице помагач.
Представя писмени доказателства за искания от ответника за промяна в графика за
усвояване на кредита и за наличие на признание на дълг: Молба от ответника до
ищеца с вх. N. ***г.; пълномощно от
представляващият ответника за адвокати Е. Б. и И. Г.
с дата *** г.; Протокол за решенията на едноличния собственик на капитала на
ответника от ***. с нотариална заверка на подписа от *** г., рег. N. ** на Нотариус Е. П. N. *** на НК; Молба от ответника до ищеца с вх. N. ***.;
Молба от гл. счетоводител на ответното дружество до ищеца с вх. N. ****.;
Молба (без дата) от ответника (чрез пълномощник М.Т. – К.) до ищеца; Молба от
ответника (чрез пълномощник М.Т. – К.) с
изх. N. П-****.
до ищеца;
С допълнителен отговор ответника оспорва твърденията по допълнителната
искова молба за наличие на признание на задълженията, поддържа твърденията за новация и че не е усвоил по първоначалния план график целия
размер на сумата по договора за кредит, което според него потвърждавало новацията, оспорва като неотносими
и подписани от лица без представителна власт представените с допълнителна
искова молба четири броя искания за промяна на графика за усвояване. Посочва,
че към дата на споразумението от *** г. (което твърди да е новационно
съглашение) са изплатени на ответника само 1028536,92 евро.
Представя писмени доказателства: Учредителен акт.
С Определение от *** е конституирано като трето лице помагач /ТЛП/ на
ответника дружеството „Б.С..“АД. От ТЛП е постъпил отговор на исковата молба, в
който се излагат възражения и твърдения напълно идентични с тези на Ответника
по делото. Не се представят доказателства и не се правят доказателствени
искания, заявено е че ТЛП ще се ползва от доказателствата представени от
ответника и неговите доказателствени искания.
По делото са изслушани основно и допълнително заключения на съдебно
счетоводна експертиза с въпроси на ищеца и ответника и такива формулирани от
съда.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, представя
писмени доказателства за представителна власт на лицата подписали от името на
ответника молби за промяна в графика за усвояване на суми по
договора-пълномощно с нотариална заверка с рег. N.***.
на Нотариус В. Г. N. ***
на НК от управителя на ответното дружество за М.И.Т.–
К. и още едно пълномощно без нотариална заверка за същото лице. Претендира
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответника и ТЛП оспорват
исковете и също претендират разноски.
Пернишкият окръжен съд след съвкупна преценка на твърденията и
възраженията на страните и приетите по делото писмени доказателства и
счетоводни експертизи намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл. 92 и чл.
86 от Закона за задълженията и договорите - за установяване на съществуването
на изискуеми задължения за ответника в полза на ищеца
по договор за банков кредит и допълнителни споразумения към него след проведено
заповедно производство по реда на чл. 410 във връзка с чл. 417, т. 2 и чл. 418 от ГПК.
Предявените искове са допустими. От изисканото и приложено към
настоящото дело ч.гр.д. 07348/2014 г. по описа на П. районен съд се установява,
че по заявление на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу
ответника за същите суми (по размер, период и основание), които са и предмет на
исковата молба. Видно от заповедното производство длъжникът по заповедта (сега
ответник) е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, при което е налице правен интерес от предявяване на
исковете. На заявителя е изпратено съобщение по чл. 415 от ГПК, връчено му на ***
г., от която датата е започнал да тече срока по чл. 415 за предявяване на иск
за установяване на вземането. Исковата молба е депозирана в окръжен съд П. на ***
г. по куриер с писмо с обратна разписка N. **** на „С.п.“
приложена на л.27 от делото и по силата на чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът се счита
спазен.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника и на ТЛП за
недопустимост на исковете поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост, нередовност на извлечението от счетоводни
книги, поради различие на сумите и на основанията предмет на заповедта за изпълнение
и тези предмет на исковата молба.
Надлежното обявяване на предсрочна изискуемост
не е от значение за допустимостта на иска по чл. 415, а за неговата
основателност/неоснователност. Отделно в процесния
случай заявителят – ищец не се е позовал на предсрочна изискуемост, а на настъпил краен падеж на договора за
кредит и споразуменията към него, при което доводите свързани с обявяване или
не на кредита за предсрочно изискуем са ирелевантни.
Редовността на извлечението от счетоводни книги от външна страна е
предмет на проверка в производството по издаване на заповедта за изпълнение, а
не на искът по чл. 415 ГПК. В установителното исково
производство предмет е съществуването или несъществуването
на вземанията обективирани
в заповедта за изпълнение, при което редовността от външна страна на депозираното в
заповедното производство извлечение от счетоводни книги като документ по чл.
417, т. 2 е без значение. Констатиране на нередовност на извлечението от страна
на исковия съд не може да рефлектира върху допустимостта на иска.
Основен това въпросът редовно ли е от външна страна извлечението от
счетоводните книги на банката в конкретния случай е решен с влязъл в сила акт
на П. окръжен съд по приложеното към заповедното производство в.ч.гр.д. 235/2015
г. по повод на жалба на ответника в настоящото дело срещу разпореждането за
незабавно изпълнение на заповедта, издадена по ч.гр.д. 07348/2014 г. на ПРС.
Повторно разглеждане на този въпрос е недопустимо.
Верността на изявленията на заявителя удостоверени от извлечението е
въпрос на съществото на делото.
След съпоставка на заявлението по чл. 417 със заповедта за изпълнение и
исковата молба се констатира пълно съответствие между размера на сумите,
основанието на което се претендират и периодите, за които се претендират,
поради което и възражението за недопустимост на исковете поради различия в тези
насоки са неоснователни.
Неоснователно е възражението за нередовност на исковата молба поради
неяснота каква част от сумата от 603729,07 евро е
наказателни лихви и каква част неустойки и върху каква основа са начислени. В
представената (с молба от *** г.) по указания на съда Справка по чл. 366 от ГПК
е отстранена тази нередовност- на стр. 3 е разбита сумата по пера, с което
исковата молба се счита редовна от момента на нейното депозиране в съда.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валидното
възникване на правоотношения по договора за кредит, изпълнение на задължението
си по договора да предостави уговорената в кредит сума, изпадане на ответника в
забава за нейното връщане и размерът на претендираните
вземания.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение (плащане) на задълженията
си по договора, наличие на намерение за новиране на
договора със споразумението от *** г., твърдението си за недействителност на
уговорката за наказателна лихва, за прекомерност на неустойката и възражението
за изтекла давност.
Съдът с оглед на събраните по делото доказателства и твърденията и
възраженията на страните във връзка с основателността на исковете намира следното:
Искът за главница е основателен. Искът за заплащане на наказателна
лихва, която всъщност представлява договорено обезщетение за забавено
изпълнение на главницата е частично основателен.
Изцяло неоснователни са исковете за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва; неустойки и за такси по кредита.
Съображенията за горните изводи са следните:
По отношение на иска за главница-от представените от ищеца, неоспорени от ответника и ТЛП и приети като писмени
доказателства Договор за банков кредит N.***.; допълнителни споразумения към договора от ***. и *** г.
се установява валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
банков кредит, изменено с допълнителните споразумения.
По силата на основния договор банката е поела задължение да предостави
на траншове (при изпълнение на определени условия) кредит в размер на 3500000 евро срещу задължението за връщане на сумата в определените
в договора срокове ведно с договорената лихва. С допълнителното споразумение
страните по договора за кредит са се съгласили, че към *** г. е реално
предоставена (ползвана) сумата от 1028536,92 евро
главница (§ 2, ал. 1 от Допълнителното споразумение от *** г.). В същата
разпоредба на споразумението е предвидено отпадане на задължението на банката
да предостави остатъка до първоначално уговорения размер на кредита съответно и
ответника няма задължение да връща суми които не са му реално предоставени.
С посоченото допълнително споразумение (§2, ал. 2 от споразумението) е
предвидено ползваната сума да бъде върната („издължена“) на части (погасителни
вноски) с посочен размер и падеж.
Споразумението е подписано от страните и съдът счита, че същото
представлява извънсъдебно писмено признание на
неизгодни за ответника факти, а именно, че към *** г. е получил по договора за
кредит и не е върнал сумата от 1028536,92 евро. Такова
е и заключението на вещото лице по основната СЧЕ при отговора на задача първа
относно датите и размера на усвоени суми, което кореспондира и със записите в извлеченията
от банковата сметка на ответника, които той самият е представил като
доказателства.
Ответника твърди с отговора на исковата молба, че по главницата е
заплатил сума в размер на 14949,62 лева. Тази сума съответства на сумата от
7643,62 ЕВРО, която вещото лице посочва в заключението по основната експертиза като
платена на ** г. и **г от ответника главница, което не се оспорва от ищеца.
В основното заключение на вещото лице е посочено, че след отразяване на
тези плащания неплатената главница към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК
е в размер на исковата претенция за главница. Допълнителното заключение е в
същият смисъл, а при разпита си в съдебно заседание вещото лице заяви, че взело
предвид всички платени от ответника суми при изготвяне на заключението.
Въз основа на гореизложеното съдът счита за доказано твърдението на
ищеца, че е предоставил по договора за кредит посочената като главница в
исковата молба сума на ответника, както и че ответника не я е върнал (издължил)
на ищеца.
Възражението за прихващане със сумата от 14949,62 лева е неоснователно.
Установява се от СЧЕ (основна и допълнителни), че плащането на тази сума е
отчетено от ищцовото дружество при формиране на
исковата претенция. Ответника с тази сума (платена на *** и *** г.) е изпълнил
частично свое задължение по изискуеми главнични вноски и следователно не е платил нещо недължимо за да има вземане за тази сума срещу ищеца с
което да прихваща.
Съдът счита възражението на ответника и ТЛП, че допълнителното споразумение
от *** г. представлява новационен договор и с
неговото подписване е прекратено действието на договора за кредит за
неоснователно. Предпоставките на новацията са наличност
на предшествуващо задължение. пораждане на действително ново задължение; воля
за подновяване. За да има новация е необходимо да има разлика в съществените елементи
на отношенията. Съобразно задължителната практика на ВКС промени в размерите на
лихвените проценти по банков кредит или в размерите на погасителните вноски и
сроковете за плащане не съставляват индиция за
намерение за новиране. За да е налице обективна новация (доколкото в случая субектите на правоотношението
са останали непроменени), новото задължение трябва да се различава от старото
по предмета си - например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране на вещи, или по каузата си - например дължима
цена по продажба, да се оформи като заем - Решение № 789 от 22.04.2002 г. на ВКС по гр. д.
№ 2292/2001 г., V г. о., което е обявено за правилна практика с Решение
№ 130 от 24.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 650/2008 г., II т. о., ТК, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК. В същият смисъл е и Решение № 110 от 17.07.2015 г.
на ВКС по т. д. № 1568/2014 г., I т. о., ТК, също постановено по реда на чл.
290 от ГПК.
Няма
промяна в главницата, която да е довела до новация.
Обстоятелството, че страните са се договорили, че отпада правото на кредитополучателя да получи по договора остатъка до
първоначално договорения размер на кредита съответно отпада и задължението на
банката да го предостави не води до новация, защото
на мястото на отпадналото задължение не е възникнало ново и следователно няма новация, защото възникването на нов дълг на мястото на
стария е съществен белег на обективната новация. Няма
също и уговорка ползваната към момента на споразумението част от кредита да се
погаси с възникване на някакво друго задължение на нейно място. Задължението за
връщане на вече усвоената главница не възниква с допълнителното споразумение.
Към датата на споразумението това задължение е вече възникнало по силата на
основния договор, който е уреждал план за погасяване на усвоените суми по
главница. С допълнителното споразумение само се уговорят нови по размер
погасителни вноски с други падежи, но при запазване крайния срок за връщане на
кредита съобразно основния договор, а както се посочи по-горе такива изменения
не представляват новиране на задълженията по договора
за кредит.
Неоснователно
е и възражението за липса на покана за заплащане на главницата- такава в случая
не е необходима предвид уговорените в допълнителното споразумение срокове за
заплащане на отделните главнични вноски, при което
намира приложение отразения в чл. 84, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД принцип : „срокът кани вместо човека“.
Неоснователно
е възражението за неизпълнение на договора от страна на банката и непредоставянето на пълния размер на кредита в срока по
основния договор. В договора е предвиден план график за усвояване на суми. Този
план график неколкократно е искано от ответника да бъде изменян и следователно
като са уважени молбите на ответника за промяна в графика банката не е
допуснала неизпълнение на договора, а както се посочи по-горе с допълнителното
споразумение от *** г. е постигнато съгласие, че повече суми няма да се
усвояват.
Доказателствата за исканията на ответника за промени в графика за
усвояване са депозираните от него до ищеца и представени и приети като
доказателства по делото (без да е оспорена автентичност) Молба от ответника до
ищеца с вх. N. ***.; Молба от гл. счетоводител на ответното дружество до ищеца
с вх. N. ***г.; Молба (без дата) от ответника (чрез пълномощник М.Т. - К.)
до ищеца; Молба от ответника (чрез пълномощник М.Т. - К.) с изх. N. ***. до ищеца, с които са
искани промените. Възраженията на ответника за липса на представителна власт на
лицата подписали молбите и за липса на писмени допълнителни споразумения,
съгласно договора за изменение в графика за усвояване са неоснователни. Молба
от ответника до ищеца с вх. N. ***. (л.117 от делото) е
подписана от управителя на ответното дружество, който е негов представител по
закон. Молба (без дата) от ответника, намираща се на л. 119 от делото и Молба с
изх. N. ****.
на ответника на л. 120 от делото са подадени чрез пълномощник М.И.Т.– К., за
което лице е представено по делото в ОСЗ от *** г. нотариално пълномощно, което
е безсрочно и в което едно от първите правомощия на упълномощеното лице е
представителство пред всички търговски банки и то с право на получаване на
кредити (тире първо от пълномощното) и с право да води преговори и сключва
договори „…без ограничение във вида и предмета…“ (тире второ). Следователно
лицето М. Т.-К. е разполагала с валидно учредена представителна власт да
подпише посочените молби. Представянето на пълномощното не е преклудирано по съображенията изложени от съда в същото
ОСЗ. Що се касае до молба от гл. счетоводител на ответното дружество до ищеца с
вх. N. ***.
(л. 118), с която се иска удължаване на срока за усвояване до ***., то съдът
счита, че е налице хипотезата на чл. 301 от Търговския закон. По делото чрез
СЧЕ е установено усвояване на суми (на ***.; ***.; ***. и **. - вж основното заключение на СЧЕ, таблицата на стр.3,
продължаваща на стр. 4) в периода между подаване на молбата ***. и ***., с
което съдът намира, че ответното дружество е потвърдило действията на лицето
подало молбата по смисъла на чл. 301 от ТЗ. За такова потвърждаване съдът счита
и молбата от Управителя на ответника до ищеца с вх. N. *** г.,
в която изрично е посочен крайния размер на усвоени суми, в който се включват и
сумите усвоени на посочените по-горе дати. Възраженията в допълнителния отговор
на ответника за неспазване писмената форма за изменение на договора във връзка
с усвояване на сумите са неоснователни съобразно чл. 293, ал. 3 от Търговския
закон. С усвояване на сумите на посочените дати и с допълнителното споразумение
от **г. и молбата на ответника от *** г. е осъществено поведение от ответното
дружество, от което може да се заключи не само, че не е оспорило
действителността на изявленията в молбите, но и ги е потвърдило и не може да се
позове на порок във формата.
Предвид
горното съдът намира, че за ответника е възникнало валидно и не е било
изпълнено задължението за заплащане на сумата представляваща главница.
В тази връзка следва да се разгледа
валидно въведеното в процеса възражение на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на част от претендираната
главница, а именно за вноските по главницата съобразно погасителния план по
допълнителното споразумение с падежи от *** г. включително до *** г. вкл. или
шест вноски на стойност 52356,38 евро.
Съдът намира направеното възражение за изтекла давност за част от
главницата за неоснователно. С молба с вх. N. *** г. ответника в абз.
3-ти, изр. 1-во от нея
признава, че е усвоил сумата от 1028536,20 евро, посочена
в споразумението от *** г. като главница. В следващият абзац се посочва, че от
нея е платена сумата от 7643,62 евро, а на стр. 2-ра от молбата в абз. 6-ти се
прави искане: „…. за постигане на споразумение за плащане и преструктуриране на
вашето вземане по силата на договора за кредит N. ****. ….. с цел намиране на оптимален
вариант за издължаване на сумите по кредита.“.
Според настоящият състав тези изявления сочат на извършено признание от
ответника на задължението за главница в размер на разликата между посочената като
усвоена сума и посочената като платена сума, която разлика всъщност е размера
на исковата претенция за главница.
След като се предлага плащане то се признава и задължението затова
основано на договора. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.
д. № 194/2010 г., II т. о., ТК: „признание по смисъла на закона е налице,
когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на
признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът
пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице
признаване на вземането по смисъла на чл.
116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностният срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само
до наличието на фактите, от които произхожда. Настоящият състав счита, че
всички посочени в задължителното решение на ВКС предпоставки за признание по
смисъла на чл. 116, б. А от ЗЗД са налице. Длъжникът признава, че е усвоил сума
в определен размер, посочва, че е платил част от нея също в определен размер и
предлага плащане на остатъка-тоест признава задължение да върне остатъчната
главница, това е направено едностранно с молба до кредитора-ищец, и преди да е
изтекла давността за тези вноски, за които е направено възражението за давност,
които са включени в общият размер на сумата. В допълнителното споразумение
страните са уговорили срок за плащане на всяка погасителна вноска-20 то число
на месеца като първата е била дължима на *** г. и част от нея е погасена чрез
плащане с посочените по-горе внесени на *** г. и *** суми, което обаче е било
отчетено от ищеца при депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК и исковата молба
–видно от заключението на вещото лице. Съобразно общото правило чл. 84, изр. 1 от ЗЗД с изтичане на определения от страните ден за
изпълнение длъжникът изпада в забава, а вземането е изискуемо
и съобразно чл. 114 от ЗЗД започва да тече погасителната давност за неговото
принудително изпълнение. Следователно вноската с падеж *** е изискуема от *** г. и давност би изтекла на ** г.; вноската
с падеж ** г. е изискуема от ** г. и давност би
изтекла на ** г. т.н. С посочената по горе молба давността е прекъсната
преди да изтече и от датата на молбата е започнала да тече нова давност, която
към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК (от която се счита прекъсната
давността на основание чл. 422 ГПК) не е изтекла и възражението е
неоснователно.
По отношение на иска за договорна /възнаградителна/
лихва – предвид изводът на съда за основателност на иска за главница и акцесорния характер на вземането за възнаградителна
лихва настоящият състав приема, че за процесния
период (*** г. -*** г.) за ответника е възникнало задължението да заплати
договорната лихва върху главницата в размера посочен с исковата молба, който е
доказан и от съдебно счетоводната експертиза-основна и допълнителна, която не е
оспорвана от страните и съдът не намира основание да не бъде кредитирана. Срещу
този иск няма други възражения на ответника и ТЛП освен възражението за изтекла
давност и възражението за прихващане.
Възражението за прихващане е неоснователно по съображения идентични с
изложените относно същото възражение по иска за главница. Вещото лице е
установило, че при предявяване на исковете ищецът е съобразил всички плащания
на ответника, а последния не е оспорил заключението на вещото лице и не е
ангажирал доказателства за платени вповече от
установеното от вещото лице за лихви, такси и неустойки (видно от
допълнителната СЧЕ, т. 1 от заключителната част където плащанията са дадени в евро, а не в лева, че вещото лице е установило отразени при
ищеца плащания за лихви и неустойки в размер дори по-голям от твърдения от
ответника като платен).
Съдът намира направеното възражение за изтекла погасителна давност изцяло
основателно. В договора е определен падеж на възнаградителните
лихви 30-то число на съответния месец. Видно от исковата молба и установено от
СЧЕ ищецът е спрял да начислява договорни лихви на *** г. и следователно
последно начислената договорна лихва е станала изискуема
на *** г., от която дата до датата на заявлението по чл. 417 от ГПК (*** г. -
откогато съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен искът и се прекъсва
давността) е изтекла специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД и искът за установяване на съществуването на вземането на банката за
договорна лихва е изцяло неоснователен като погасен по давност. Тук съдът не
намира за основателен доводът на ищеца, че с коментираната по-горе молба от
ответника от *** г. е прекъсната давността и за лихвите, защото от молбата може
да се направи извод за признание само на дължимост на
главницата, но не е коментирана възнаградителната
лихва.
Поради горното искът е неоснователен.
По отношение на иска за такса за управление на кредита в размер на 4492,68
евро /четири хиляди четиристотин деветдесет и две евро и 68 евроцента/ съдът счита
този иск за неоснователен. Ищецът твърди в исковата молба, че падежът на
посочената сума за такси е *** г. Тази датата е посочена като падеж и в
справката по чл. 366 от ГПК. Следователно твърдението е, че сумата е натрупана
в периода от сключване на договора до посочената дата и не е била платена. При
разпита си в заседанието от 19.01.2016 г. вещото лице е коригирало допълнителното
си заключение в частта за таксите като е посочило, че сумата за такса не е
платена и се отнася за периода до *** г., а самата сума е осчетоводена на ***
г. Съдът приема въз основа на договорката в чл. 5, т.
1, второ тире от Договора за кредит (запазила действието си съгласно
допълнителните споразумения), че за ответника е възникнало задължение за
заплащане на такса за управление определяна по посочения в договора начин като
процент (0,5 %) от размера на действителния дълг и дължима до 7-мо число на всяка година, считано от датата на договора за
кредит – тоест с падеж седмо число от всеки месец Август за всяка година от
кредита.
Заключението на вещото лице, че исковата сума за такси не е платена не
е било оспорено от ответника и съдът възприема изводите на вещото лице, което е
извършило проверка и в двете счетоводства (на ищеца и ответника), а и
доказателства за плащане от ответника не са ангажирани.
Предвид обаче направеното възражение за изтекла давност съдът намира
иска за неоснователен. Съдът възприема виждането на ответното дружество, че
така уговорената такса е периодично задължение (плащане) и за него е приложима
специалната погасителна давност по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, която към датата
на заявлението по чл. 417 ГПК е изтекла. Периодичния характер на задължението
недвусмислено следва от текста на договора, който предвижда плащане на такава
такса на периоди от по една година с точно определен падеж (посочен по-горе),
при което е налице пълно съответствие с характеристиките на периодичните
плащания посочени в ТР 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В случая по самите твърдения
на ищеца сумата за такси е с падеж *** г. и следователно е изискуема
от *** г. от която дата до датата на заявлението по чл. 417 от ГПК (*** г. -
откогато съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен искът и се прекъсва
давността) е изтекла специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД и искът за установяване на съществуването на вземането на банката за
такси за управление на кредита е изцяло неоснователен като погасен по давност. Съдът
не намира за основателен доводът на ищецът, че с коментираната по-горе молба от
ответника от *** г. е прекъсната давността за таксите, защото в молбата не се
коментират такси.
По отношение на исковете за наказателна лихва при просрочване на
главницата и за неустойка за просрочване на възнаградителната
лихва (исковете са два отделни, макар че и в заповедното и в исковото
производство са обединени от ищеца под общата формулировка: „наказателни лихви,
включително неустойки“) съдът намира следното:
Искът за наказателни лихви е частично неоснователен, а искът за
неустойки изцяло неоснователен.
Преди всичко следва да се разгледа възражението за недействителност на
уговорките за заплащане на наказателна лихва и неустойка поради тяхната кумулация според ответника за неизпълнение на едно и също
задължение. Възражението е неоснователно. Няма кумулация
на лихва и неустойка за едно и също забавено изпълнение на парично задължение.
В договора е постигнато съгласие между страните при забава в плащане на
главнични вноски кредитополучателят
да заплаща наказателна лихва върху просрочената главница (чл. 10, ал. 1 от
Договора). Така наричаната в търговската практика наказателна лихва по своята
правна същност е обезщетение за забава, а не лихва. Уговарянето на такова обезщетение
не е забранено и няма пречка страните да уговарят определянето на неговия
размер по начин различен от този по чл. 86 от ЗЗД, в който като база се ползва
размера на законната лихва, но е предвидена и възможност да се търси и
по-голямо такова и следователно разпоредбата е диспозитивна
и допуска отклонение от нея.
От друга страна с ал. 2 на чл. 10 от Договора е договорено да се дължи неустойка
за забава в плащането не на главницата, а на вноските за възнаградителна
лихва, на които страните са определили (чл. 5, ал. 3 от Договора) различен
падеж от този на главницата. Доколкото задължението за възнаградителна
лихва (цена на ползвания паричен ресурс-главницата) макар и да е в зависимост
от главния дълг има относителна самостоятелност, то е напълно допустимо да се
уговаря неустойка за неговото неизпълнение, защото неустойката има обезпечителна и санкционна
функция, а обезпечение може да се договаря за всяко задължение.
Видно е, че страните са уговорили санкции (т.нар. наказателна лихва и
неустойката), но те са уговорени за неизпълнение на различни задължения по
договора и следователно не може да се приеме, че има кумулация
на две санкции за едно и също неизпълнение.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на неустойката-освен, че
липсва обосновка на това възражение, то не би могло да бъде уважено предвид
разпоредбата на чл. 309 от Търговския закон, забраняваща изрично намаляване
поради прекомерност на неустойка по търговска сделка между търговци какъвто е
настоящият случай (договора за банков кредит е абсолютна търговска сделка, а по
процесния договор страните са търговски дружества).
Неоснователно се твърди и наличие на анатоцизъм
поради уговаряне на наказателна лихва върху вноските, в които била включена и възнаградителната лихва.
Както се посочи по-горе в договора е уговорена наказателна лихва само
върху главницата, а вноските по погасителния план в основния договор и в
допълнителното споразумение са само за главница като вноските за възнаградителна лихва са уговорени отделно и с отделен
падеж. По делото няма доказателства за начисляване на наказателна лихва върху възнаградителната лихва - за забава на последната е
начислявана неустойка. Дори обаче да се приеме анатоцизъм,
то съобразно изрична разпоредба на чл. 294, ал. 2 от Търговския закон той е
допустим между търговци.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на заповедно
производство, а оттам на иск по чл. 415 за лихви и неустойки. Съобразно ТР 4/2013
г., т.4а на ОСГТК на ВКС: „По смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед
за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания,
каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане,
стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена
неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем
по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават
на посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз
основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Както се посочи
по-горе така наречената наказателна лихва по своята същност е именно
обезщетение за неизпълнение (в случая забавено), а начина на неговото
определяне е посочен в договора.
Законна лихва няма претендирана
за период преди заявлението по чл. 417 ГПК, а за периода от подаване на
заявлението съобразно същото тълкувателно решение това е напълно допустимо.
Конкретно по иска за неустойка за забава в плащането
на възнаградителната лихва: Размера на иска както се
посочи по-горе е уточнен с представената на **** г. по указания на съда справка
по чл. 366 ГПК на 72333,89 евро за периода *** г. до ***
г.
Неустойката е уговорена за забава в плащането на възнаградителната лихва. Поради установеното от вещото лице
че до *** г. договорната лихва е платена (вж. разпита на в.л. в ОСЗ от **** г.,
стр.5, абз. 2 от протокола) и за остатъка от исковия
период няма платена договорна лихва се налага принципен извод, че за ответника
е възникнало задължение да заплати договорената за забава в плащането на
договорната лихва неустойка.
Както се посочи по-горе вземането за възнаградителна лихва се е погасило по давност преди
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК и на основание чл. 119 от Закона за задълженията
и договорите се е погасило и вземането за неустойка, защото то е акцесорно спрямо вземането за възнаградителна
лихва и произтича от него - Решение № 292 от 16.12.2009 г. на ВКС по т. д. №
292/2009 г., II т. о., ТК. Съобразно чл. 119 ЗЗД е без значение, че за част от
исковия период за неустойка давността не е изтекла. Поради горното иска е
изцяло неоснователен.
Искът за обезщетение за забава на главницата (за
наказателна лихва) е частично основателен.
Поради установената забава в плащане на главницата и
становището за основателност на иска за главница, то следва извод и че в тежест
на ответника е възникнало и задължението за заплащане на уговореното
обезщетение за забава на главницата (т.нар. наказателна лихва).
В тази връзка следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.
Съдът намира за основателно това възражение.
Обезщетението за забава на главницата се погасява с изтичане на специалния
тригодишен давностен срок и следователно всички
начислени преди **** г. (когато е началото на тригодишния период преди подаване
на заявлението на *** г.) суми са погасени по давност.
За периода **** г. до датата на заявлението съдът
намира иска за установен по своето основание за включително и за обезщетение за
забава на вноските по главница с падеж преди ** г. Тези вноски не са погасени
нито чрез плащане, нито по давност или друг способ и следователно за тяхната
забава се дължи уговореното обезщетение, но само за периода в който самото обезщетение
не е погасено по давност, а именно три години преди датата на заявлението по
чл. 417 от ГПК.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за
забава (наказателна лихва) за периода от *** г. до *** г. съдът НЕ КРЕДИТИРА
заключението на вещото лице по съображение, че самият ищец неправилно е
начислявал това обезщетение върху цялата главница считано от *** г. до датата
на заявлението, тоест и за периода непогасен по
давност е начислявано обезщетение върху цялата главница, а вещото лице само е
проверило неговите изчисления.
Че ищецът е начислявал обезщетение за забава на
главницата върху цялата неплатена главница от *** г. е установено от вещото
лице, което изрично е заявило това при разпита си в ОСЗ от **** г. Този извод
на вещото лице не е оспорен от ищеца.
Съдът счита, че за ищецът не е възникнало право на
обезщетение върху целия размер на главницата считано от ***г, защото такова
право би възникналосамо при упражняване на правото на
банката да отнеме преимуществото на срока по отношение на длъжника за плащане
на главницата, тоест при обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Това не е твърдяно нито
в заявлението по чл. 417 ГПК нито в исковата молба, напротив изрично
претенцията е основана на настъпил падеж съобразно договора и допълнителното
споразумение.
При това положение ищецът има право на обезщетение за
забава, но върху всяка вноска по погасителен план за главницата от деня следващ
нейния падеж до датата на заявлението. Както се посочи по-горе в конкретния
случай вземането за обезщетение за забава на главницата за периода преди *** г.
е погасено по давност. Следователно ищецът има право на такова обезщетение
върху вноските по главница с падеж след ** г. считано от деня следващ падежа на
всяка вноска по погасителния план до *** г., що се касае до вноските по
главница с падеж преди ** г. то върху тях се дължи обезщетение за забава само
след *** г. до *** г. (за предходния период е изтекла давност).
Съдът на основание чл. 162 от ГПК определя общ размер
на дължимото обезщетение за забава на плащането на главничните
вноски (наказателна лихва) за периода *** до *** г. от 246426,22 евро /двеста четиридесет и шест хиляди четиристотин
двадесет и шест евро и 22 евроцента/.
Изчисляването на размера от съда е извършено като е
съобразен размерът на всяка просрочена вноска, периода от нейната изискуемост до *** г. (а за вноските с падеж преди *** г.
от тази дата до *** г.); прилагания лихвен процент на наказателна лихва
(посочен в справката по чл. 366 ГПК и потвърден от вещото лице, а и неоспорен ответника) за съответния период като са
съобразени и промените в процента и е използвана изчислителна програма на
правно информационна система „А.“. За изчисленията е прието че годината е
разделена на 360 дни каквато е и уговорката в договора за кредит по отношение
на лихвите.
Тоест съда е определил поотделно за всяка вноска по
главница дължимото обезщетение за забава и е сумирал резултатите.
За разликата до предявения размер от 531395,18 евро (съобразно конкретизацията извършена със справката по
чл. 366 ГПК искът е неоснователен предвид изложеното относно правото на банката
да начислява такова обезщетение върху цялата главница, а за периода от ***г до ***г
и като погасен по давност.
Съдът не разглежда по същество възраженията на
ответника и ТЛП за нищожност на подписаните между тях и ищцовото
дружество договори за особен залога на търговските им предприятия като
обезпечение на процесния кредит.
Съществуването или несъществуването
на обезпечителните правоотношения не може да се
отрази на главното такова и съответно не се обхваща от предмета на делото.
При този изход на спора на ищецът се дължат разноски
съобразно уважената част от исковете а на ответника съобразно отхвърлената.
Ищецът е претендирал разноски за исковото
производство за държавна такса, за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за счетоводна експертиза в размерите по представения
списък по чл. 80 от ГПК. Общият им размер е 171540,72 лева, от които ищецът
съобразно изходът на делото има право да получи сумата от 124266, 52 лева
съразмерно на уважената част от исковете.
За заповедното производство със заявлението са
поискани разноски в размер 120286,30 лева и съдът съобразно ТР 4/2013 г. е
длъжен да ги разпредели. На ищецът се полагат разноски за заповедното
производство в размер на 87039,30 лева. (разликата се дължи на различния метод
за определяне на адвокатските хонорари за заповедно производство по Наредба
1/09.07.2004г. на висшия адвокатски съвет, приложима на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК).
Ответника има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Такива са поискани за депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение в общ размер 44560,35 лева,
от които ответника има право на 12197,53 лева съразмерно на отхвърлената част
от исковете. Макар и ответника неправилно да изчислил размера на юрисконсултското възнаграждение (което се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 на посочената по - горе наредба на Висш
адвокатски съвет и е по-голямо от претендираното, то
съдът предвид диспозитивното начало не може да вземе
предвид по-големия размер при определяне на дължимите на ответника разноски).
За заповедното производство ответникът не е поискал
разноски нито с възражението по чл. 414 от ГПК, нито с отговора на исковата
молба и до приключване на устните състезания по делото и не му се дължат
такива.
Съдът намира за неоснователни възраженията и на ищеца
и на ответника за прекомерност на претендираните юрисконсултски възнаграждения за исковото производство от
всяка от страните.
Претендираното от ищеца е
точно съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 /09.07.2004г. на висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
което съдът е извършил съответни проверовъчни
изчисления.
Претендираното от ответника
е под минималния размер по тази наредба и не може повече да се намалява.
По отношение на заповедното производство във
възражението по чл. 414 е обективирано и искане за
намаляване на юрисконсултското възнаграждение на
заявителя. Съдът счита това възражение за основателно. Изчислен съобразно чл.
7, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба минималния
размер на юрисконсултското възнаграждение е 51719,13
лева, а видно от списъка по чл. 80 от ГПК на ищеца той претендира 51854,13 или
със 135,00 лева повече. Съдът счита, че депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК не е никаква правна или
фактическа сложност, поради което на основание чл. 78, ал. 5 то претенцията на
ищеца следва да се намали до изчисления от съда размер и съобразно него да се
определи и на каква сума за разноски за заповедното производство има право
ищецът, което съдът е взел предвид при изчисляване на размера на дължимите на
ищеца разноски за заповедното производство посочен по-горе.
Водим от гореизложеното П. окръжен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника „П.П.“ЕООД, гр. П. с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: **** ДЪЛЖИ на „О. б. б.“АД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: ****сумата от 1020893,30 Евро /един милион, двадесет хиляди и осемстотин деветдесет
и три евро и 30 евроцента/ – просрочена главница по договор за банков
кредит N.***., изменен с допълнителни
споразумения от ***. и *** г., за която е издадена заповед за изпълнение *** г.
по ч.гр.д. 07348/2014 г. на П. районен съд, ВЕДНО със законна лихва считано от ****
г. до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника „П.П.“ЕООД, гр. П. с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: **** ДЪЛЖИ на „О. б. б.“АД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: **** сумата от 246426,22 евро /двеста четиридесет и шест хиляди четиристотин
двадесет и шест евро и 22 евроцента/
– наказателна лихва за периода ** г. до *** г. дължима за просрочване на главница
по договор за банков кредит N.***., изменен с допълнителни
споразумения от ***. и *** г., за която е издадена заповед за изпълнение *** г.
по ч.гр.д. 07348/2014 г. на П. районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА до предявения
размер от 531395,18 евро като неоснователен, а за
периода от *** г. до **г и като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ предявените искове за признаване за
установено, че ответника „П.П.“ЕООД, гр. П. с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *** ДЪЛЖИ на „О. б. б.“АД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *** сумите:
120325,61 евро /сто и двадесет хиляди триста
двадесет и пет евро и 61 евроцента/,
представляваща договорна лихва за периода *** г. – *** г.,
72333,89 евро
- неустойки за периода *** г. – *** г.,
4492,68 евро /четири хиляди четиристотин
деветдесет и две евро и 68 евроцента/,
представляваща просрочена такса за управление до *** г.
ОСЪЖДА „П.П.“ЕООД, гр. П. с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на „О. б. б.“АД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **** сумата 87039,30 лева – разноски по ч.гр.д. 07348/2014
г. на П. районен съд.
ОСЪЖДА „П.П.“ЕООД, гр. П. с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на „О. б. б.“АД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *** сумата 124266,52 лева – разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „О. б. б.“АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.П.“ЕООД, гр. П. с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *** сумата 12197,53
лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „Б.С..“АД С ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: ****.
Решението подлежи на обжалване пред С.апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: