№ 242
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Х. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Х. Кирилов Административно
наказателно дело № 20214430200220 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН
Постъпила е жалба от А. О. Б., с ЕГН:**********, от с. ***, обл. Плевен
против НП № 2020-25733-341/02.10.2020г. на *** на ОД на МВР – гр. Плевен,
с което на жалбоподателя Б. е наложено административно наказание на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето - Глоба в размер на 300.00 лева,
за нарушение на чл.290а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.I.1 от Заповед № РД-01-
143/20.03.2020г.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Р.Р..
Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Р., представя
1
писмени бележки, в които изразява становище да бъде отменено НП, като
незаконосъобразно, излага подробни доводи в тази насока.
Административно-наказващият орган ОД на МВР - гр.Плевен - редовно
призован, представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От приложения към делото акт за установяване на административно
нарушение бл. №211000/07.04.2020г. е видно, че на същата дата около 18:45
часа в с. ***, обл.Плевен, центъра между ул. „***“ и ул. ***“, парк (градинка)
е нарушил въведения с акт на министъра на здравеопазването Заповед № РД-
01-143/20.03.2020г. противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, а именно посещение на паркове и градини намиращи се между ул.
„***“ и ул. „***“, с което виновно е нарушил чл.209а от Закона за здравето.
Жалбоподателят е подписал АУАН без възражение.
В съставеният АУАН бл. № 211000 /№196а/ е отразено, че същият е
съставен в присъствието на свидетеля М. Я. М., който не е положил подписа
си, като свидетел по акта, а е отразено, че няма свидетели.
В РП-Плевен е образувана преписка по повод изпратени материали от
констатации при проверка от органите на РУМВР-Долни Дъбник, във връзка
с обявеното извънредно положение в РБългария по повод пандемията от
COVID 19 и нарушаване на въведените мерки със Заповед на Министъра на
здравеопазването на РБългария № РД-01-143/20.03.2020г. и съставен в тази
връзка АУАН на А.Б.. В тази връзка представителят на РП-Плевен се е
произнесъл с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 14.05.2020г., като е прекратил преписката и същата е изпратена на ***
РУМВР – гр. Долни Дъбник за реализиране на административно-наказателна
отговорност спрямо А.Б. за извършено от него нарушение по Закона за
2
здравето.
Впоследствие на 02.10.2020г. *** на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Плевен издал НП № 2020-25733-341, с
което наложил на жалбоподателя А. О. Б. административно наказание на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето – Глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.290а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ и и т.I.1 от Заповед № РД-01-
143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно „преустановяват се
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места“.
Нарушението било констатирано от свидетеля М. М. П. – *** в РУ –
Долни Дъбник, който изпълнявал служебните си задължения в района.
Свидетелят П. установил, че жалбоподателят е нарушил въведената със
заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, като е
посетил парк /открито обществено място/, поради което свидетелят П. му
съставил АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем НП, с
което е санкциониран жалбоподателят Б.. Констатациите в АУАН се
потвърждават от показанията на разпитания свидетел.
В посочената разпоредба на чл. 209а от Закона за здравето, който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, при повторно нарушение от 1000 до 2000лева.
В конкретният случай е налице едно и също изпълнително деяние
което осъществява едновременно признаците на административно нарушение
и на престъпление. Административното нарушение е деяние, което е виновно
извършено и нарушава установения ред на държавно управление в случая
нарушение на противоепидемични мерки на територията на РБългария,
посочени в Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването.
Съгласно Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
3
здравеопазването е издадена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната, обявеното с Решение от 13.03.2020г.
на Народното събрание на Република България извънредно положение, по
силата на която били въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България считано от 00:00 часа на 21.03.2020г. между които т.I.1 –
„преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“.
Съгласно чл.209а ал.3 и ал.4 от ЗЗ нарушения като извършеното от
А.Б. могат да се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини;
наказателните постановления се издават съответно от директора на
съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната
областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на
съответната община.
Съдът счита, че издадената заповед от Министъра на здравеопазването
има характер на нормативен административен акт, тъй като са налице всички
изисквания на закона, за да бъде тя определена като нормативен
административен акт, независимо от нейното заглавие. Според съдът тази
заповед е подзаконов нормативен акт, защото се издава на базата на законова
разпоредба и във връзка с приложението на последната, а именно нормата на
чл.63, ал.4 и ал.11 и чл.63в от Закона за здравето. Освен това, разпоредбите на
тази заповед имат нормативен характер, защото създават правило за
поведение за адресатите на издадената заповед. Видно от съдържанието на
заповедта, тя се отнася до неограничен и неопределен кръг субекти, защото с
нея се въвеждат противоепидемични мерки по отношение на всички членове
на обществото, а актът действа на територията на цялата страна, без
ограничение по място и относно кръга на лицата, срещу които се прилага.
Следва да се посочи, че разпоредбите на заповедта имат многократно правно
действие, защото са уредени отношения, които действат за ограничен период
(по време на извънредното положение), но не еднократно, а с въпросната
4
заповед се създава задължение за всички субекти непрекъснато да спазват
противоепидемичните изисквания и мерки. Съдът намира, че този
нормативен акт не е породил своето правно действие, защото не е обнародван
в Държавен вестник, така както изисква нормата на чл.78, ал.2 от АПК и
нормата на чл.5, ал.5 от Конституцията на РБългария, тоест съдът намира, че
не е завършен фактическият състав по приемането на този нормативен акт, за
да се превърне същият в задължителен за всички субекти на територията на
страната. Липсата на обнародването, води след себе си като правна последица
неприлагането на практика на въпросния акт.
В Закона за здравето има правна норма, а именно - чл.209а, която
предвижда налагане на санкция, но същата не определя вида на нарушенията,
подлежащи на санкциониране, а препраща към заповеди на министъра на
здравеопазването. Законът за административните нарушения и наказания,
обаче не допуска налагане на санкции, ако видът на нарушението не е
определен със закон или подзаконов нормативен акт. Тъй като заповедите на
здравния министър не са такива, то и налагането на санкции е в нарушение на
Закона.
Нарушението в Наказателното постановление е квалифицирано по чл.
209а, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето за разлика от акта
където е цитирано, че е нарушил – чл.209а от Закона за здравето.
Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно-наказателното производство с оглед липсата на
идентичност в описанието и правната квалификация на деянието вменено на
А.Б. в санкционния акт НП и АУАН.
На следващо място АУАН е съставен от актосъставителя М. М. П. и за
това не се спори. Същият обаче не е подписан от нито един свидетел – нито
на установяване на нарушението, нито такъв на съставяне на акта. А съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН: „Актът се подписва от съставителя и
поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя
да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си.” Като свидетел при
установяване на нарушението и съставяне на акта е вписан М. Я. М.. Относно
действителната ситуация, а именно дали е присъствал свидетелят М. и поради
5
каква причина не се е подписал, като в тази насока не са посочени
доказателства.
С оглед така изложеното безспорно се установява, че не е налице
описаното в АУАН и НП нарушение, поради което НП № 2020-25733-
341/02.10.2020г. на *** на ОДМВР-Плевен, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 2020-25733-
341/02.10.2020г. на *** на ОДМВР-Плевен, с което на жалбоподателя А. О. Б.
е наложено административно наказание на основание чл.209, ал.1 от Закона
за здравето - Глоба в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл.290а, ал.1, вр.
чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен
в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6