№ 3301
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Д. Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. К.а
като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело №
20221100506699 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивнa жалбa от А.
П. и Д. К. чрез пълномощника им адв. И. с срещу Решение 20026445 от 31.03.2022г.,
постановено по гр. д. 21411/2021г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което
са отхвърлени предявените от тях срещу Център за развитие на човешките ресурси
искове за обезщетяване на вреди от неправомерни действия (разпространяване на
лични данни и сведения) за сумите по 12000 лева за всеки.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилни правни изводи поради липса
на пълен анализ на свидетелски показания по делото и на приета съдебно-техническа
компютърна експертиза. Ирелевантно било докога К.Б. (участник в телевизионно
интервю) е бил служител на ответника. Неправилно СРС приел, че се търсят
обезщетяване на вреди от зА.гане независимостта на П. като оценител-такива
твърдения нямало в исковата молба и не било предмет на делото. Неправилно било
приети, наличие на конфликт на интереси между ищците по повод на дейността им по
програма „Еразъм +“.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата с, който тя се оспорва.
СГС при проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
1
валидно, но недопустимо, като постановено по спор, който не е подведомствен на
гражданските съдилища.
Предявените искове са за вреди от неправомерна обработка (разпространяване
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4 §1 и 2 от Регламент (ЕС)
2016/679) на лични данни. Ищците твърдят, че служители на ответника неправомерно
са разпространили информация, за имената им, семейно положение, роднински
връзки, което направили в доклад, който бил разпространен от негови служители в
публичното пространство и съдържал внушения за конфликт на интереси при
осъществяване на дейността на П. като оценител по програмата в полза на другия
ищец, с когото се твърдяло да живее на съпружески начала. Като следствие от
действията на служителите на ответника се появили множество публикации в пресата,
които уронили доброто им име и се отразили негативно на професионалната им
дейност.
Исковете са с правна квалификация по чл. 39, ал. 2 от ЗЛД и подлежат на
разглеждане от административен съд. Законът за защита на личните данни, в
изпълнение на Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 г., урежда две алтернативни възможности за защита при нарушения на
правилата за съхранение и обработване на лични данни - пред Комисията за защита на
личните данни /КЗЛД/ и пред съда, като едновременното разглеждане на спора пред
двата органа е недопустимо. Предпоставка за допустимост на производството пред
съда е да няма висящо производство пред Комисията за защита на личните данни
/КЗЛД/ - чл. 39, ал. 4 КЗЛД, което в случая не е изяснено Нормата на чл. 39, ал. 1
ЗЗЛД определя, че за защита от нарушения на правилата на Регламента и закона е
приложим редът по Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата препраща
към общия административно-процесуален закон за търсене на отговорност на всички
администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и
притежавани качества /публични органи или частноправни субекти/, за нарушени
права при обработка на лични данни. Производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е по
жалба, която може да подаде всеки субект, засегнат от обработване на личните му
данни по начин извън законовите правила. Сезиращият съда с твърдения за нарушение
на Регламента или ЗЗЛД не може да определя или променя реда, по който нормативно
е определено да се разглежда спора. Така че, производството, свързано с нарушения на
ЗЗЛД и Регламента е административно, както когато се претендира установяване на
нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вреди от нарушението.
Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и
отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му
данни е уреден в глава единадесета на АПК "Производство за обезщетения". Съгласно
чл. 204 АПК, озаглавен "Допустимост на иска" претенцията за обезщетение е
2
допустимо да се реализира при няколко процесуални възможности: а/ след отмяна на
административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1; б/ да се предяви в
производството по оспорване на административния акт - чл. 204, ал. 2; в/ когато
вредите са от нищожен или оттеглен акт, незаконосъобразността на акта се установява
в производството по иска за обезщетение - чл. 204, ал. 3 и г/ незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение - чл. 204, ал. 4.
В настоящата хипотеза административно производство за установяване
наличие на неправомерна обработка на лични данни няма твърдения да има
образувано, като претенцията за обезщетение на вреди е предявена в отделно
производство пред съд. Тази претенция подлежи на разглеждане по реда на АПК от
административен съд. Позоваването на чл. 49 ЗЗД в исковата молба не променя
характера на предявената претенция като такава за обезщетение от нарушаване на
правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД при обработка на личните данни на
ищцата. А при предвиден специален ред за установяване и обезщетяване на вредите от
такива нарушения общият ред на чл. 45-49 ЗЗД е неприложим. Поради това
разглеждането на спора за обезщетение е от компетентност на административния съд.
В същият смисъл е трайната практика на ВКС и ВАС. Определение № 11 от 7.04.2022 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3/2022 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС; Определение № 18 от
28.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 14/2022 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС;
Определение № 33 от 28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2021 г., II г. о., ГК,;
Определение № 5 от 24.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 55/2019 г., 5-членен с-в, ВКС и
ВАС).
Следователно решението е недопустимо, като постановено по спор, който не е
подведомствен на гражданските съдилища. (Тълкувателно постановление № 1 от
29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд)
Производството по делото следва да се прекрати, а исковата молба на ищците да
се изпрати за разглеждане от Административен съд София-град, който ще следва да се
произнесе и по разноските пред гражданския съд.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение 20026445 от 31.03.2022г., постановено по гр. д.
21411/2021г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което са отхвърлени
предявените от А. Д. П. с ЕГН ********** и Д. В. К. с ЕГН ********** срещу „Център
за развитие на човешките ресурси“ към Министър на образованието и науката с адрес в
3
София 1000, район "Средец", ул. ****, Булстат **** искове за обезщетяване на вреди
от неправомерни действия (разпространяване на лични данни и сведения) за сумите по
12000 лева за всеки.Напътва страните да постигнат спогодба.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ИЗПРАЩА искова молба вх. 22008124/15.04.2021г. по описа на Софийски
районен съд ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ от Административен съд София-град.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4